30.04.2025г.

     · Или защо прочетох и препрочитам Илф и Петров и не прочетох Булгаков?
Иля Илф (1897–1937), Евгений Петров (1902–1942) и Михаил Булгаков (1891–1940) живеят и пишат по едно и също време, в една обществена епоха – Съветска Русия. А животът и творчеството им са коренно различни, което опровергава клеветите на буржоазията за смазаната и прогонена руска буржоазна интелигенция … Комуто било неуютно – бегал …
Михаил Булгаков е издаван у нас при социализма : в сайта на "Книжен пазар", "Библиоман" и антикварна книжарница "Ортограф" има информация за тези книги, но предполагам книгите му са били моментално разграбвани от "жадните за истината" български читатели и не са стигнали до мен : "Театрален роман" (1967), "Майстора и Маргарита" (1968) (Издаден една година след издаването му в Съветския съюз … "За да достигне романът до читателя, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская, която в тежките сталински времена успява да запази ръкописа на романа"), "Животът на господин дьо Молиер" (1969), Съветска новелистика. Том 1–2 (1977), "Бялата гвардия" (1983), "Дяволиада" (1986) …

Майсторът (Майстора) и Маргарита. Издание на "Народна култура", 1968–ма година

Нямам спомен да съм чел нещо от Михаил Булгаков, а и да съм чел, явно не ме е впечатлил и не съм запомнил. Затова приемам че за пръв път съм "прочел" нещо от негово произведение при писането на постинга «26.04 11:01 – © Времедел. Новобуржоазията или Конниците на капиталистическия Апокалипсис VI», когато в хода на писането научих за "Фаталните яйца" (повест или роман? – публикувана през 1925–та година) и я "попрелистих" в "Моята библиотека" в търсене на цитат …
И така, цитирам : "След това кански писък прониза целия совхоз, разрасна се и литна нагоре, а валсът заподскача като с пречупен крак. Главата от бурените се стрелна напред, очите ѝ изоставиха Александър Семьонович, зарязаха го. От бурените изскочи като пружина една змия, дълга десетина метра и дебела колкото човек. От пътя се вдигна облак прах и валсът секна. Змията се шмугна покрай завеждащия совхоза право натам, където беше бялата блузка. Орис видя съвсем ясно : Маня стана жълто–бяла и дългата ѝ коса щръкна като направена от тел на половин аршин над главата. Змията пред очите на Орис отвори за миг устата си, от която изскочи нещо, приличащо на вилица, и така захапа за рамото премалялата Маня, започнала да се свлича в прахоляка, че я подхвърли на половин аршин над земята. Тогава Маня повтори срязващия предсмъртен вик. Змията се нави като огромна бургия, опашката ѝ размете цял смерч и започна да стяга Маня, Тя не издаде повече нито звук и само Орис чу как пращяха костите ѝ. Високо над земята се издигна главата на Маня, нежно притисната до змийската буза. От устата на Маня рукна кръв, изскочи строшената ѝ ръка и изпод ноктите ѝ цръкнаха фонтанчета от кръв. След това змията изкълчи челюстите си, зина, отведнъж надяна главата си върху главата на Маня и започна да се нахлузва върху нея като ръкавица на пръст … Цялата оранжерия шаваше като червясала каша. По пода на оранжерията пълзяха огромни змии. Те се навиваха на кълбета и се развиваха, съскаха и се премятаха, тътреха и люлееха глави. По пода бяха разпилени строшени черупки и пращяха под телата им … Змии от всякаква големина пълзяха по жиците, изкачваха се по черчеветата, измъкваха се през отворите на покрива. На самия електрически глобус висеше съвсем черна, петниста змия, дълга няколко аршина, и главата ѝ се люлееше край глобуса като махало … Змиите се движат на стада към Можайск … снасяйки невероятни количества яйца. Яйца са били забелязани в Духовска околия … Появили са се крокодили и щрауси. Частите с особено предназначение … и отредите на държавното управление са прекратили паниката във Вязма, след като са запалили крайградската гора, спирайки по този начин движението на гадините … Правителството ще приложи най–сурови мерки, за да не допусне смоленската история, в резултат на която поради паниката, предизвикана от неочакваното нападение на гърмящи змии на брой няколко хиляди, градът пламнал навсякъде, където били оставени запалени печки, защото населението се впуснало в безнадеждно масово бягство. Съобщаваше се, че Москва е снабдена с продоволствие най–малко за половин година и че съветът към главнокомандващия взема срочни мерки за брониране на жилищата, за да могат да се водят боеве с гадовете по самите улици на столицата, в случай че червените армии и ескадроните не сполучат да спрат нашествието на влечугите" … Това прочетох и повече не ми се чете. Затова ще цитирам Store.bg : "Великият майстор на словото Михаил Булгаков умира от нефросклероза на 10–ти март 1940–та година в Москва, оставяйки след себе си безсмъртни произведения, които са актуални и до днес! (Да, във "Фаталните яйца" е описал кризата за яйца и кокошки, каквато днес има в Съединените щати) …
– "Майстора и Маргарита" – Един ден дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветският строй. С помощта на своята свита – двама демони, млада вещица и огромен черен котарак – той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут;
– "Кучешко сърце" – Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович – новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание – се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй;
– "Дяволиада" събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923 – 1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия (според буржоата) … Текстът на "Дяволиада" разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в главна централна база за кибритени материали. Коротков се опитва да открие новоназначения директор, отговорен за уволнението. Пътешествието из лабиринта на съветската бюрокрация обаче става все по–сюреалистично, за да достигне до усещането за кошмар … "Кучешко сърце" е историята на нищо неподозиращото бездомно куче Буби, което попада в ръцете на професор Преображенски, за да се превърне в човек. Макар действията му да започват да тревожат професора, новоименуваният човек Полиграф Полиграфович Бубев е радостно приет от новия съветски строй … "Фаталните яйца" разказва за гениалният, но ексцентричен зоолог Персиков. Той открива удивителен лъч, който увеличава размера и репродуктивната скорост на живите организми. В същото време мистериозна чума унищожава всички кокошки в съветските републики" …

"Моята библиотека" представя книгите на Булгаков в жанр фантастика, научна фантастика, социална фантастика, антиутопия … Артър Кларк, когото съм чел, не е необходимо да ви представям. И ето какво съм прочел през 60–те години в списание "Космос" от него и което ме е поразило : "Ние се доближаваме до слънце, което скоро ще стане нова звезда. Взривът ще настъпи след 8 часа плюс–минус един час. За изследване ни остават най–много 4 часа. Всичките 10 планети на системата са обречени, а на третата планета има цивилизация. Това е установено само преди няколко дена. Нам се падна печалният дълг да се свържем с обречената цивилизация и ако е възможно да спасим някого … На планетата, някога носеща името Земя, гаснеха последните езици на пламъците : повече нямаше какво да гори. От могъщите лесове, които буквално бяха потопили планетата след ерата на градовете, бяха останали само главнѝ и димът от погребалните им огньове още се издигаше към небето. Но съдбоносният час още не е настъпил, камъни не са се разтопили … Когато К–9000 минаваше край Юпитер те разбраха, че не може да съществува никакъв живот в тези полугазообразни океани от сгъстени въглеводороди, сега бурно кипящи в необикновено горещите слънчеви лъчи. Марс и другите външни планети оставаха настрана. Алверон разбра, че планетите, стоящи по–близо до Слънцето, отколкото е Земята, вече се топят. Твърде е вероятно, помисли си той с мъка, трагедията на неизвестната раса да се е свършила. Дълбоко в душата си той считаше, че така е дори по–добре – корабът би могъл да вземе не повече от няколкостотин човека, и мисълта за избора колко и кого го измъчваше … Те се носеха в пустотата все повече отдалечавайки се от ослепителната сфера, която някога беше Слънце … След час стрелките на маса–детекторите се метнаха към края на скалите и спряха едва потрепвайки. Ругон на никого, даже и на командира, нищо не каза. Искаше да се увери и дочака, когато локаторите за близко действие оживяха и на екраните се появи първото смътно изображение. Но и след това той търпеливо изчака, докато изображението се изясни. И убеден че действителността е надминала и най–смелите му догадки, той повика другарите си в отсека за свръзка … Ругон увеличи изображението. Звездите се отдръпнаха към края на екрана, мъглявината запълни целия екран и престана да е мъглива. Дружен възглас на удивление се изтръгна от всички, които бяха в отсека … В Космоса, на много мили подредени в огромен строй, като че армия в поход, се бяха проточили редици, колони от хиляди светещи пръчици. Те бързо се местеха, но държаха строя като едно цяло, като отлята решетка. Ето, тя се измести към края на екрана и Ругон отново се зае с ръчките за настройка … Накрая проговори.
– Пред нас е народ – меко каза той – който познава радиото само от двеста години, народ, за който ние решихме, че е отишъл в недрата на планетата, за да загине. Аз разгледах тези предмети с пределно увеличение. Това е най–големият флот, който някога сме виждали. Всяка светла точка е кораб и то по–голям от нашия. Разбира се, те са доста примитивни : това което ние виждаме са пламъците на техните ракети. Да, те са се осмелили да излязат с ракета в междузвездното пространство! Разбирате ли какво означава това! Нужни са столетия, за да пристигнат до най–близката звезда. Очевидно целият народ на Земята се е отправил в това пътешествие, надявайки се че далечните му потомци ще го завършат.
За да оценим цялото величие на подвига им, спомнете си колко векове са ни били нужни, за да покорим Космоса и колко още са ни били нужни преди да полетим сред звездите. Даже под угрозата за гибел – бихме ли съумели да извършим това за толкова кратък срок? Та това е една от най–младите цивилизации във Вселената! Преди четиристотин хиляди години тя не е съществувала. Каква ще стане тя след милион години?" …


Булгаков бил писал за "лабиринта на съветската бюрокрация"?! Е, и Иля Илф и Евгений Петров пишат за същото, при това смешно : "Инженер Хайнрих Мария Заузе беше подписал договор за една година работа в СССР или както определяше самият Хайнрих, който обичаше точността – в концерна "Херкулес". "Внимавайте, господин Заузе – предупреждаваше го неговият познат доктор по математика Бернхард Хернгрос – заради парите си болшевиките ще ви накарат да поработите здравата". Но Заузе обясни, че не се бои от работа и отдавна вече търси широко поле за приложение на своите знания в областта на механизиране горското стопанство.
Когато Скумбриевич доложи на Полихаев, че е пристигнал чуждестранният специалист, началникът на "Херкулес" се засуети под своите палми.
– Той ни трябва ужасно! Къде го дянахте?
– Засега е в хотела. Нека си почине от пътя.
– Каква почивка ви видяла!  извика Полихаев – Колко пари са платени за него, чиста валута! Още утре, точно в десет, той трябва да бъде тук.
В десет без пет минути Хайнрих Мария Заузе влезе в кабинета на Полихаев, блестящ в кафявия си панталон и усмихнат при мисълта за широкото поле на дейност. Началникът още го нямаше. Нямаше го и след час, и след два часа. Хайнрих започна да се отегчава. Развличаше го само Скумбриевич, който от време на време се появяваше и с най–невинна усмивка питаше : – Какво, нима геносе Полихаев още не е дошъл? Странно!
След още два часа Скумбриевич спря в коридора закусващият Бомзе и му зашепна :
– Просто не зная какво да правя. Полихаев повика немеца за десет часа сутринта, а замина за Москва да действува относно помещението. По–рано от една седмица няма да се върне. Помогнете ми, Адолф Николаевич! Аз имам обществено задължение, ето на, и профпросветата никак не можем да преустроим. Заемете се с немеца, занимавайте го някак. Пари са платени за него, валута …
За една седмица инженер Заузе, ръководен от любезния Адолф Николаевич, успя да разгледа трите музея, да посети балета "Спящата красавица" и да прекара около десет часа на тържественото заседание, свикано в негова чест. След заседанието се състоя неофициална част, през време на която избраните херкулесовци се веселиха много, чукаха се с чаши червено вино и със севастополски чашки, обръщаха се към Заузе и викаха : "Пий до дъно!" …
"Скъпа Тили – писа инженерът на своята годеница в Аахен – ето вече десет дни живея в Черноморск, но още не съм започнал работа в концерна «Херкулес». Страхувам се, че ще ми приспаднат тези дни от договорните суми".
Обаче на петнадесето число касиер–платецът връчи на Заузе полумесечната му заплата.
– Не ви ли се струва – рече Хайнрих на своя нов приятел Бомзе – че ми дадоха незаслужено тези пари? Аз не върша никаква работа.
– Оставете тези мрачни мисли, колега! – извика Адолф Николаевич – Впрочем ако искате, можем да ви поставим специално бюро в моя кабинет.
След това Заузе писа писмо на годеницата си, седнал на специалното свое бюро : "Мило дете. Живея чуден и необикновен живот. Просто нищо не работя, но получавам парите си точно, според договорните срокове. Всичко това ме удивява. Разкажи го на нашия приятел, на доктор Бернхарт Хернгрос. То ще му се види интересно".
Пристигналият от Москва Полихаев много се зарадва, когато научи, че Заузе има вече бюро.
– Прекрасно! – каза той – Нека Скумбриевич въведе немеца в работата.
Но Скумбриевич, отдаден с целия си жар на организиране мощен кръжок от хармонисти–баянисти, прехвърли немеца на Адолф Николаевич. Това не се хареса на Бомзе. Немецът му пречеше да закусва и изобщо се пъхаше там, дето не му е работа, и затова Бомзе го предаде на експлоатационния отдел. Но тъй като този отдел по това време преустройваше своята работа, което се състоеше в безкрайно местене на бюра от едно място на друго, тикнаха Хайнрих Мария във финансово–счетоводната зала. Тук Арников, Драйфус, Сахарков, Корейко и Борисохлебски, които не владееха немски език, решиха, че Заузе е чуждестранен турист от Аржентина и по цели дни му обясняваха херкулесовската счетоводна система. При това те използуваха азбуката за глухонеми.
След месец твърде развълнуваният Заузе издебна Скумбриевич в бюфета и започна да вика :
– Аз не искам да получавам даром пари! Дайте ми работа! Ако продължава така, ще се оплача на вашия патрон!
Последните думи на чуждестранния специалист не се харесаха на Скумбриевич. Той извика Бомзе.
– Какво става с немеца? – попита той – Защо беснее?
– Знаете ли какво – рече Бомзе – според мен той просто е интригант. Бога ми! Седи си човекът на бюрото, нищо не прави, получава сума ти пари, а отгоре на туй се и оплаква.
– Наистина интригантска натура – забеляза Скумбриевич – язък, че е немец. Спрямо него трябва да се приложат репресии. Ще видя някак да кажа на Полихаев. Той веднага ще го натика в миша дупка.
Обаче Хайнрих Мария реши сам да се добере до Полихаев. Но пред вид на това, че началникът на "Херкулес" беше виден представител на онези работници, които "преди една минута излязоха" или "ей сега бяха тука", този опит доведе само до седене на дървения диван и до избухването, жертва на което станаха невинните деца на лейтенант Шмид.
– Бюрократизмус! – крещеше немецът, като във възбудата си премина на трудния руски език.
Остап хвана мълком за ръка европейския гост, заведе го до окачената на стената кутия за оплаквания и каза като на глухоням :
– Тук! Разбирате ли? В кутията. Шрайбен, шриб, гешрибен. Пиша. Разбирате ли? Аз пиша, ти пишеш, той пише, тя, то пише. Разбирате ли? Ние, вие, те пишат оплаквания и ги пускат в тази кутия. Пускам! Глаголът пускам. Ние, вие, те пускат оплаквания … И никой не ги изважда. Изваждам! Аз не изваждам, ти не изваждаш …
Но в този момент Великият комбинатор видя в дъното на коридора широките бедра на Скумбриевич и без да довърши урока по граматика, затири се подир неуловимия общественик.
– Дръж се, Германийо! – викна Балаганов окуражително на немеца и се спусна след капитана.
Но за най–голям яд на Остап Скумбриевич пак изчезна, като че изведнъж се дематериализира.
– Това е вече мистика – рече Бендер, като въртеше глава – ей сега имаше тук човек и вече няма го.
От отчаяние млечните братя започнаха да отварят всички врати наред. Но още от третата стая Балаганов изхвръкна като от пробита в лед дупка. Лицето му се бе изкривило на една страна като при невралгия.
– Ва–ва – каза пълномощникът по копитата, облегнат на стената – ва–ва–ва.
– Какво ви стана, дете мое? – попита Бендер – Обиди ли ви някой?
– Там – измърмори Балаганов, като протягаше трепереща ръка. Остап отвори вратата и видя черен ковчег … Ковчегът лежеше насред стаята върху канцеларска маса с къси крачета. Остап свали капитанската си фуражка и се приближи на пръсти до ковчега. Балаганов следеше плахо неговите действия. След минута Остап повика с ръка Балаганов и му посочи изрисувания с големи бели букви надпис върху страните на ковчега.
– Виждате ли, Шура, какво е написано тук? – рече той – "Смърт на бюрократизма!" Успокоихте ли се сега?
Това беше прекрасен агитационен ковчег, който херкулесовци на големи празници изнасяха на улицата и с песни го мъкнеха из целия град. Обикновено ковчегът се крепеше на раменете на Скумбриевич, Бомзе, Берлага и самия Полихаев, който беше човек с демократични разбирания и не се срамуваше да се показва заедно с подчинените си на различни шествия и политкарнавали. Скумбриевич много уважаваше този ковчег и му придаваше голямо значение. Препасал престилка, понякога Егор собственоръчно пребоядисваше ковчега и опресняваше антибюрократичните лозунги, а в това време телефоните в кабинета му хъркаха и се задавяха и най–различни глави, подали се през открехнатата врата, тъжно шареха с очи".

https://ortograph.com/authors/mihail-bulgakov
https://knizhen-pazar.net/books/search?in=author&q=%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB+%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2&page=11
https://chitanka.info/text/42123-fatalnite-jajtsa/0
https://www.book.store.bg/c/p-pc/id-120/knigi-ot-mihail-bulgakov-mihail-afanasievich-bulgakov-.html
https://www.book.store.bg/p327277/diavoliada-razkazi-mihail-bulgakov.html
https://www.bookpoint.bg/%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%B8%D0%BD-64681.htm
https://chitanka.info/text/35544-spasitelen-otrjad
https://chitanka.info/text/16079-zlatnijat-telets/0

© Красимир Говедаров, Главен експерт

И Булгаков, и Илф и Петров са знаменити и е нелепо да се съпоставят.Булгаков обаче е значително по-популярен и известен, признат от целия свят, докато двамата са в периферията.Булгаков е роден в Киев и си е украинец, което е най- голямото му достойнство.А понеже си фен на антихриста сталин, само ще припомня, че според всички историци през 30- годишната му тирания са загинали 10 милиона души.

(няма да вмъквам н между в и е) щото имам някакво уважение към домакинството. Тримата са се познавали много добре, тримата автори и са работили на една литературна нива. На д-р Булгаков животът е бил много сложен след завършване на медицинско образование - война, ранени, бели, червени, зелени..., гражданска война и вярна жена - първата (най ми е симпатична), втората и третата, за която пишеш не са ми симпатични. Не се е чупил от сталинския рай, защото не му е стискало повече да живее като скот, а мисля брат му е в Париж, но служейки като лекар на фронта и в гражданската война се е нагледал на страдания и нещастия, по това време всички мед. лица се изкушени морфинисти, представи си да живееш в ада и да не посегнеш към нещо, което те прави работоспособен и весел, няма такова човешко същество да не посегне към това, което му носи удоволствие. Това е един от малкото наркомани, които са се отказали от редовно "друсане", просто в един момент в Москва няма достъпни вещества и по съвет на негов колега, втората му жена му намалява дозата с всяка покупка (при това нямат пари нито за храна, нито за дрехи, издържа се от комедийни халтури, започнал е да ги пише още в "бялата гвардия", после и при червените). При всичко това е бил умно и работливо дете, чел е много, а с ранно починалия си баща си говорят на възвишени философски теми - една от които е смисълът на живота ни, според нашата доктрина - християнската... Темата е дълга и интересна, на мен ми е по-близък с търсенията си около модерната тогава мистика, Блаватска, кабала и всички възможни религии и практики, до които като син на богослов е можел да натрупа общи познания. Когато всеки ден режеш крака и ръце, вадиш куршуми и шрапнели, започваш да живееш в един кървав и гаден свят, в който човешкият живот няма никаква стойност.
Та, какво ти казвам - аз пък го ценя и уважавам колегата Булгаков, истински бисер на мисълта и не е бил чак толкова пресиран от Сталин, напротив, получил си е дял от славата.
По интересен е Стефан Цвайг... да го съпоставиш с Булгаков, вчера хитрият краковски хазар (Е.Р.) пусна неговите мисли за живота и дейността на сърезника си, слушай го.
Между нас казано, два свята, всеки Свят си има своите виждания, как ще си устройва битието и по тази причина не е възможно да живеем в един свят, плъзгаш се по повърхността, да се надяваме, че някой ден ще разбереш дълбочината на останалите, които не ти харесват, ако ... имат такава дълбочина, (де).

Аз не ги сравнявам, но е уместно да се сравняват, защото са писали по едно и също време, в една страна и при еднакви условия. Булгаков може да е признат и известен в извратения буржоазен свят, ама с оттичането на този свят в канализацията на Историята, заминава и Булгаков. А че бил роден в Киев, не значи че е хохл. Знаеш ли къде е роден другарят Георги Пирински? Вие либералите милионите ги нямате за числа и суми. Наричате ги цифри. И 10 милиона са нищо – изненадан съм, че не си посочил 30–40 милиона, като други сродни на теб либерали.

И какво всъщност ми казваш? – "да се надяваме, че някой ден ще разбереш дълбочината на останалите, които не ти харесват" – Надявай се! Специално за Булгаков не казвам, че не ми харесва, казвам, че не съм го чел или ако нещо съм чел, не ми е направил впечатление. Прочел съм само това, което съм цитирал, и не го смятам за интересен за да го чета. И по тази причина не мога да го сравнявам със Стефан Цвайг, от когото съм очарован. И като ми разказваш за живота на Булгаков, потвърждаваш философията на Маркс, че битието определя съзнанието. И е съвсем безполезно да се вторачваме и задълбаваме в този отминал свят, при условие, че днешния свят не можем да разберем правилно, тоест научно.

в различни възрасти, различни неща ни са интересни, в началото ми беше интересен Бендер, после едно етажна Америка, после кучешко сърце, по същото време и Майстора, сега не са ми особено интересни и ги приемам за част от битието. Повтарям, че битието определя съзнанието в едно с времето и натрупания личен опит, а дали ще растеш и ще четеш или няма да четеш, но ще растеш е малко неточно. Гледай го бай Михаилис, той не отчита, че времето е лечител и на разумното и неразумното, аз съм на мнение, че право да съществува има всичко, щом е издържало проверката на времето и така, пък било то хубаво, интересно или неинтересно, времето доказва, кой колко струва. Все пак хвърли един поглед на Раздински, в някаква степен е един от малкото добри и устати руски граждани, които пишат и говорят добре, не мисля, че има за Булгаков нещо, но пък знам ли, театрал и сценарист, колеги са.
Днешният Свят отдавна е ясен и без наука, повечето свързват развитието му на база военните нужди и способности, останалото е странични ефекти от задоволяването на нуждите за повече бойци и офицери.

Нямам въображението на развълнуван либерал и не мога да приемам неща различни от действителността. Освен това не съм убеден, че познавам пълноценно и света. И за това което знам от практиката, мога да чета само ако ми казва нещо повече. И в случая глупавото и съчинено описание на змии не ми е интересно, защото съм виждал змии на живо, хващал съм ги и държал в ръцете си. Интересно ми е да гледам змии по телевизията, но да чета за тях не ми е интересно.
Но пък ми е интересно как пропускате да сравните "фантастиката" на Булгаков с фантастиката на Артър Кларк?!

Добре е, че четеш художествена литература...
Публикувал съм откъси от "Майстора и Маргарита" – забележителна книга...

Четях. Повече от 15 години не мога да чета художествена литература.

Не съм и очаквал.