26.04.2025г.

… Продължение на постинга от 13–ти …

     · Маските на финансовия капитал, мултикултурализма, политическата коректност и отмяната на класическата култура, LGBTQIA+ и всичко, под което е пустота …
VI. Брукс и другите правилно отбелязват, че необуржоазията е склонна да представя своите вкусове и страсти (дори сексуални) в модна интелектуална опаковка. Означава ли това, че НВК може да се характеризира като високо интелектуална и високо духовна група?
В никакъв случай. Интелектуалната сфера се превърна в "интелектуален пазар". По подобен начин е настъпило "опазаряване" на духовното. Резултатът е появата на цяла прослойка от "творци в сферата на предприемачеството", "полуартисти бизнесмени", "учени бизнесмени", "новинарски мениджъри" и така нататък. Резултатът е деградация както на изкуството, което се заменя с различни видове инсталации, така и на интелектуалната сфера. "Интелектуалците" в средата на НВК, пише Брукс, се продават не толкова на богатата класа, колкото на масовата тъпа публика; креативността се заменя с търсене на пазарни ниши; заниманията на науката (при хуманитарните науки абсолютно) бих добавил, в търсенето на грантове. С други думи, новият информационен ред на необуржоазията е "омраза към мисълта" (Денис Дюкло) (Хи–хи–хи! Откога им думам на нашите новобуржоа, че не мислят, че не могат да предложат идеи за бъдещето и само ни "окопават" и "времеукриват" в миналото на царска буржоазна България при частния интерес, при монарсите и монархията, при религията), оттук наред с други неща, рязък спад в интелектуалното ниво на медиите (Хо–хо–хо!) и загуба на лице и индивидуалност в много публикации. "Седейки" върху англоезична и френскоезична научна и обществено–политическа информация, мога да свидетелствувам : ако между 1975 – 1995–та година беше важно и интересно да се четат 50–60 седмични, месечни и тримесечни печатни публикации, днес са достатъчни 10–15. Първо, повечето списания станаха подобни едно на друго. Второ, интелектуалното ниво на мнозинството не просто падна – то се срина (Дори вестник СЕГА се изложи с евроатлантическата си ориентация; • Трябва да си достатъчно финансово независим за да имаш независимо собствено мнение) …
Разбира се, има отлични издания, но те са острови в морето, пише Андрей Фурсов …
Необуржоазната култура също обезобразява такива области на интелигентността като науката (всички обществени науки) и образованието. Корпоративният контрол, както Кристофър Лаш правилно отбелязва, води до обсебване на учените от количествените методи и детеоризация на социалните науки, по същество до нейното унищожение. Мястото на теорията се заема от набор от идеологически рамкирани емпирични модели; В най–ярката и вулгарна форма това се проявява в политическата наука, която по същество е престанала да бъде наука и изпълнява чисто идеологически функции (само стандартното използване на термините "демокрация", "авторитаризъм", "тоталитаризъм" струва нещо). Няма да казвам нищо за "Болонската система", която убива истинското образование – тази идея на необуржоазните чиновници в науката – мълча, защото вече говорят фактите и резултатите …
В Съединените щати духът на необуржоазния елит "БоБо" беше най–добре олицетворен от администрацията на Клинтън и самата двойка Клинтън. И двамата са типични бейби бумъри с типична за това поколение биография : през 60–те – участие в антивоенното движение, леки наркотици, безразборни връзки с лица от двата пола; през 80–те – политическа кариера, фючърсни сделки. "Бобос" разбира се гласува за демократите. "Политиката" на НВК обаче всъщност е деполитизация. Тя се проявява по много начини, по–специално във факта, че "в епохата на "БоБо" вътрешнопартийните спорове са много по–ярки от междупартийните … ключовото противоречие днес не е между шейсетте и осемдесетте години, а между тези, които комбинираха ценностите на двете епохи, и тези, които отхвърлиха такава комбинация". Както вече видяхме, продуктът на комбинацията е НВК; така че трябва да става въпрос не толкова за политическа (в най–добрия случай това е форма), а за социална конфронтация …
Изводът е, че най–вероятният вектор на развитие на необуржоазията е социалната деградация, както винаги се случва със затворените групи, капитулацията пред хода на живота и в крайна сметка пред низшите класи, по отношение на които НВК престава да бъде творческо малцинство, не просто губейки културна хегемония, но възприемайки и имитирайки субкултурата на низшите класи. Следващата логична стъпка след бохемизирането на буржоазията е нейното варваризиране / одървяване. Тук можем да кажем, че в залеза на капитализма, в неговия смъртен час, нисшите класи на системата, които не предизвикват съчувствие повече от висшите класи (играта беше равностойна – играеха двама …) си отмъщават на НВК. Вярно, това отмъщение е подобно на последното пътуване, лудото движение на "пияния кораб" на Артюр Рембо – "между повръщано, жлъчка и петна от вино" :

В моя трюм се просмука вода, заклокочи –
сок от кисела ябълка в детски зъби –
и разплискани сини вина, и бълвочи
тя изми, и кормилото с трясък изби …

VII. Както отбелязва Чарлз Мъри, през 2001–ва година той преживява тежък шок, когато осъзнава, че НВК и "горната средна класа" все повече приемат, а всъщност вече са приели като модел на поведение модата в облеклото и в словесното изразяване на емоциите това, което е характерно за [us]американските най–низши класи и подкласи, особено от негърският им сегмент. Ще добавя, че в тази връзка мултикултурализмът, също като политическата коректност, подчертаването на правата на сексуалните малцинства и така нататък, не само решава класовите проблеми на елита, но е и израз и прикритие за вулгаризирането на културата на елита, загубата на собствената им културна хегемония (направете сравнение с разпространението на източни, по същество антиримски култове в късния Рим) … Холивуд [чиято развалена продукция Митко Културата постоянно ни навира в очите и ушите; същото правят и националните телевизии] допринася активно за тези процеси …
Рап (субкултура от негърския престъпен подземен свят), вулгарни [чалга] певици като Бионсе и Риана и други, навлизането на нецензурния език в страниците както на "бляскавите", също и на така наречените "интелектуални" списания, модата на "курвенския имидж" сред момичетата от богатите предградия и много други – всичко това свидетелства за сериозна криза в малцинството, което по силата на позицията си трябва да определя тона в областта на културата … ("Готина си руса пичка, вдигаш бързо ти поличка; Кучко космата, хвани ме за тръбата! Майка ти да еба, скачай бързо във кревата!" е малка част от българския принос).
По–доброто разбиране на този социален феномен е възможно чрез познаване на историята и произведенията на толкова различни мислители като Арнолд Тойнби и Антонио Грамши …
У Тойнби има понятието "схизма на душата". Това е ситуация в която добродетелта, стилът и целта изчезват от живота на едно творческо малцинство и настъпва вулгаризация на езика, нравите, поведението и културата. Класически пример е късният Рим, където мъжката мода се превръща в имитация на варварска грубост, а матроните започват да имитират поведението на жени от по–низшите класи, включително проститутки от евтини лупанарии. Душевният разкол превръща творческото малцинство просто в доминиращо лишено от съдържание ядро ​​и следователно обречено на социална деструкция …
Едно от централните понятия на Антонио Грамши е "културната хегемония". Говорим за господството на управляващата класа (при Грамши – буржоазията) в сферата на ценностите, идеите и културата. Масовата култура, която Збигнев Бжежински нарече "tittytainment" (развлечение с цици), примесена с голото консуматорство, тоест потребление и използвана от върховете на САЩ за завладяване на съзнанието и подсъзнанието на народите на други страни, както и собственото им население, се върна към тях като бумеранг …
"Ще вземем децата ви", обръща се Грамши на буржоазията. Под "ние" той разбира комунистите като носители на висока култура и морал. Комунистите обаче се провалиха в идеологическата борба. Низшите слоеве – бели и черни утайки и отрепки привлякоха и приобщиха към себе си буржоазната младеж (Защо ли лошият пример е заразителен?) …

От тази книга съм запомнил израза "с един щръкнал по средата"

Имитирането от представители на голяма част от НВК на културните и психологически форми на низшите класи означава не само разрушаване на кодексите на достойно поведение, но преди всичко упадък на културното и психологическо самочувствие на тези висши класи. Но какво можем да очакваме, ако новите елити са откъснати от корените си и живеят в затворен свят, лишен от съдържание – (NB) затворените системи, повтарям, като правило деградират и се разпадат. Просто погледнете политическите лидери на Колективния Запад през последните 20–25 години. На първо място, те са безлични [и посредствени] в сравнение с предшествениците си. Те могат да бъдат описани с думите на Карел Чапек за саламандрите ("Идват като хиляди маски без лица"), и в описанието на Михаил Булгаков за змиите във "Фаталните яйца" (Цялата оранжерия шаваше като червясала каша. По пода на оранжерията пълзяха огромни змии. Те се навиваха на кълбета и се развиваха, съскаха и се премятаха, тътреха и люлееха глави. По пода бяха разпилени строшени черупки и пращяха под телата им … Змии от всякаква големина пълзяха по жиците, изкачваха се по черчеветата, измъкваха се през отворите на покрива. На самия електрически глобус висеше съвсем черна, петниста змия, дълга няколко аршина, и главата ѝ се люлееше край глобуса като махало … ) …
Нещо повече, това е същият "празен елит" за който пише Чарлз Мъри – вулгарен елит, който е загубил своето културно и психологическо самочувствие и заимства форми от деградиращите низши класи. Резултатът тук може да бъде само един – нарастваща социална импотентност на новите висши класи и новите "низини". Между тях е обречената стара "средна класа", която гласува за Тръмп, виждайки в него своето спасение. Чудно ли е, че точно сред бялата "средна класа" на [US]Америка десните идеи набират все по–голяма популярност, идеите за самосегрегация на белите в тихоокеанския северозапад в щати като Вашингтон, Орегон, Айдахо. Либералните власти ги заклеймяват като нацисти, но това не решава проблема, а по–скоро работи за узряване на "гроздовете на гнева" от двете страни на класовите и расови барикади. Изглежда, че "финансиализираният" капитализъм довежда Системата до финалната линия на пътя, в края на който, както пее Висоцки, е «секач с брадва" …
«А в конце дороги той –
Плаха с топорами» …

"Финансиализацията" доведе до стесняване на разликата между заплатите и условията на живот на работническата класа в развитите и слаборазвитите страни – Маркс е прав когато говори за тенденцията не само на относително, но и на абсолютно влошаване на положението на работническата класа при капитализма. Използвайки термините на Арнолд Тойнби, можем да кажем, че позицията на "вътрешния" и "външния" "пролетариат" в системата на глобалния "финансиализиран" капитализъм започва да се изравнява …
"Финансиализацията" определено служи като средство за дисциплиниране на работническата класа от капиталистите. Пораженията които работническата класа на Запада и преди всичко Съединените щати и Обединеното кралство претърпяха през 80–те години на миналия век, са тясно свързани с възраждането / увеличаването на корпоративната рентабилност; Потреблението на работниците стана зависимо от кредита [който е новата форма на икономическо робство], което допълнително увеличи тяхната зависимост от корпорациите …
Всичко това разруши много митове за капитализма, например мита за [us]американската мечта. Не напразно един от лозунгите на движението "Окупирай Уолстрийт" беше : "Наричат ​​го [us]американската мечта, защото трябва да мечтаете, за да повярвате в това" … С други думи, за да избягате от Матрицата, трябва да се събудите и да вземете правилното хапче.
Друг мит е възможността за съюз между работниците от ядрото на капиталистическата система и буржоазията от полупериферията и периферията, тоест главно слаборазвитите страни. Всъщност в полупериферията и периферията с техните преобладаващи кланово–олигархични режими няма национална (национално ориентирана) патриотична буржоазия (има компрадорска), с която работническата класа да бъде солидарна. Полупериферната и периферна (квази)буржоазия, с всичките си външни противоречия със собствениците на ядрото, е много по–близка класово до тях, отколкото до работниците на Запада и техните собствени. Това между другото разрушава още един мит – за възможността за национален капитализъм, започващ през 70–те – 80–те години на ХХ–ти век – и да продължим нататък – днес въпросът е : или глобален капитализъм, или глобален антикапитализъм …
Както Маркс отбелязва : колкото повече капитализмът става глобален (днес е глобален) по природа, толкова по–чести и по–остри стават кризите на капитализма. Глобализацията се превръща в перманентна криза, която необуржоазията изсипва върху долните етажи на все по–демократизиращото се общество, както и върху управляващите класи на периферията и полупериферията – "големите риби ядат малките"; Първите жертви на кризата на капитализма ще бъдат "слабите звена", но това е и техният шанс да избягат от капиталистическия капан …
Човек не може да не се съгласи с онези обществени изследователи, които отбелязват, че през следвоенните десетилетия политиката в Съединените щати стана формално по–демократична, но политическото влияние на бизнеса е нараснало толкова много от 1970–та година насам, че всяка значима демокрация е спряна. Дерегулацията, финансовата свобода, глобализацията на свободната търговия, разширяването на частната собственост върху жилищата, използването на федерални пари за поддържане на империята (и животът на кредит), докато физическата и социалната инфраструктура се влошават – тези политики са подкрепяни и от двете партии – демократическата и републиканската в продължение на четвърт век …
Всеки отговор на икономическата криза от 2008–ма година разглеждан в [US]Америка, се фокусира върху запазването на съществуващите йерархии на богатство и власт. Обама изпрати ясен сигнал за това на "Господарите на световната игра", които го поставиха в Белия дом, като назначиха Тимъти Гейнер за министър на финансите и Лари Съмърс за главен икономически съветник, и двамата пламенни поддръжници на дерегулацията, която беше източникът на повечето проблеми от 2000–те, включително кризата от 2008–ма година … [US]Америка е в упадък и ще продължи, обогатявайки същия този 1 %. Богатите никога няма да се откажат доброволно от своите "активи" (А–а–а, има такива които доброволно ще се откажат. Обяснил съм, че Шиши когато дойде момента, е готов да го стори) …
Онези които отбелязват, че днес световната икономика е пропълзяла до ръба на паричния балон създаден през последните 40 години, са прави. Следващата "спасителна" фаза на печатането на пари може да е последната, тъй като всички големи "застаряващи консуматорски икономики" – САЩ, Евроколхоза, Япония – се провалят. Икономическият растеж по същество е спрял и е очевидна политическата и социокултурната парализа. 1–ят % засега печели, но времето му изтича – ще дойде моментът, който ще покрие и него. Тъй като САЩ са в центъра на паричния балон, готов да се спука, [us]американската империя като гарант за възпроизвеждането на глобалния капитализъм, експлозията на балона също ще спука тази империя и може би обратното : събитията в САЩ ще станат (вече стават) детонатор за експлозията на балона. Буржоазията може да се опита да реши проблема с помощта на широкомащабна (нова световна?) война (опитва се), както направи през 1938–1939 година, но при сегашния баланс на военните и политическите сили в света това е по същество самоубийство (САЩ се осъзнават, ама Евроколхозът се самоубива) … "Финансиализацията", превърнала се в спасение на капитализма за 50 години (тоест за едно или две поколения), го набута в задънена улица, отвъд която е бездната. В това отношение необуржоазията е унищожител на капитализма, негов палач – а и на самата себе си е палач. Просто трябва да се постараем [препоръчва Фурсов на руснаците] да не попаднем заедно с нея под Секирата на Историята и да се възползваме максимално от неизбежните социални катаклизми в сърцевината на капиталистическата система, в която класовото, расовото и религиозното ще бъдат преплетени в едно кълбо …
В заключение ще отбележа : липсата на култура на "новите висши" класи и "новите низши" е един от факторите за много вероятната победа на първите над вторите. Но не става въпрос за победата на трудещите се и изграждането на социализма, както се случи в Съветска Русия след Октомврийската революция, а за нещо друго – за това как поредният варварин отново помита поредния прогнил и полудял отвътре Рим. Струва ли си да съжалявате? Едва ли. Не можете да спасите някой, чиято воля е да умре. Трябва да се погрижим за друго – да не бъдем пометени заедно с този "Рим" (Е, ние българите се натискаме да загинем заедно с Брюксел, тоест с Евроколхоза), да не се удавим заедно с него във въртопа на историята и да не станем жертва на неоварварите, чийто обективен съюзник – независимо дали по тяхна воля или против нея, от користен интерес или поради липса на мисъл, обусловени от краткосрочни бизнес мисли – е необуржоазията в целия свят, включително и в Руската федерация [и в Република България]. Финансиализъм, мултикултурализъм, политическа коректност, сексуални малцинства – това са конниците на капиталистическия апокалипсис. По–точно има само един ездач – необуржоазията – и това са всички нейни маски, под които, подобно на Назгул на Толкин, е пустота. Изводът мисля е ясен. Това е продиктувано от законите на военното време и правилата за поведение във фронтовата зона, завършват последните две VI–та и VII–ма части от статията на Андрей Фурсов в «Завтра.ру».

https://zavtra.ru/blogs/vodorazdel_neoburzhuaziya_ili_vsadniki_kapitalisticheskogo_apokalipsisa
https://chitanka.info/text/7956-zheljaznata-peta/0
https://simplythebest.blog.bg/lichni-dnevnici/2020/05/12/tova-koeto-se-sluchva-dnes-djek-london-kaza-predi-edin-vek-i.1710348
https://www.youtube.com/watch?v=EHgrDDwXkTA
https://www.thesun.ie/news/4029178/how-sri-lanka-attacks-upper-class-death-squad-betray-myth-isis-is-just-career-criminals-and-street-thugs/
https://www.dailymail.co.uk/news/article-6959147/Sri-Lanka-bomber-radicalised-younger-brother.html
https://www.bbc.com/news/world-asia-48218907
https://www.amazon.com/Capital-Twenty-First-Century-Thomas-Piketty/dp/0674979850
https://chitanka.info/text/5799-tjutjun/0
https://www.amazon.com/Capital-Twenty-First-Century-Thomas-Piketty/dp/0674979850
https://www.segabg.com/category-foreign-country/miliarderi-sustoyanie-za-110-mlrd-sa-se-mahnali-rusiya
https://www.reddit.com/media?url=https%3A%2F%2Fi.redd.it%2Fn5dfdw6uhpae1.jpeg
https://www.dol.gov/general/aboutdol/history/dolchp05
https://www.dol.gov/general/aboutdol/history/dolchp06
https://www.theguardian.com/us-news/2025/apr/02/trump-tariffs-white-house-sketch
https://chitanka.info/book/282-poezija
https://www.culture.ru/poems/19470/v-son-mne-zheltye-ogni

© Красимир Говедаров, Главен експерт

от Тимок през Ком да Черното море и два пъти прехода от Гоце Делчев до Ивайловград. Останал съм със себе си ще можете да се сезирате върху себе си и да се размислите. Когато това Ви го казва Човек, 11 пъти по-умен от ваС, трябва да погледднете с осторожно внимание върху това предложение....

Бае Коста, казваш "Останал съм със себе си". Знае се, че ти отдавна не си сам. Така че правилно е да кажеш, останали сме със себе си. Ето заради такива логически неточности, по точно алогични изказвания, не вярвам на бърборенията ти.

В момента какъв строй има в русия,пич -капитализъм, социализъм, православен сатанизъм?/третото е вярно/.

Конниците ги разбрахме, и с помощта на Висоцки.
Давай за кочияша.
:-)))

Като знаеш, защо питаш? Да си правиш вятър на устата.

Кочияш е сам Володката :
Вдоль обрыва, по–над пропастью, по самому по краю
Я коней своих нагайкою стегаю, погоняю ...
Что–то воздуху мне мало – ветер пью, туман глотаю ...
Чую с гибельным восторгом : пропадаю, пропадаю!

Я коней напою, я куплет допою –
Хоть мгновенье ещё постою на краю ...

Сгину я – меня пушинкой ураган сметёт с ладони,
И в санях меня галопом повлекут по снегу утром ...
Вы на шаг неторопливый перейдите, мои кони,
Хоть немного, но продлите путь к последнему приюту!

Мы успели : в гости к Богу не бывает опозданий.
Так что ж там ангелы поют такими злыми голосами?!
Или это колокольчик весь зашёлся от рыданий,
Или я кричу коням, чтоб не несли так быстро сани?!

Това са неизбежни и обективни исторически процеси... Възходи, падения...

Е, новобуржоазната българска интелигенция не го признава.

Аз съм занулил пияндуринът В.В.
Ако беше дочакал зората на демоНкрацията и той кат другите съвременни евреи щеше да плюе връз еврейския болшевизъм-троцкизъм, който набутаха на Раша старите еврейски болшевици.

Нарисувал ромб...
Попитали: А друго?
Нарисувал Черешово топче.
....
Разбрали го, че освен че е идиот, имал и други проблеми.
Искал вагина. И пенис.

След като поправяш "на родните буржоазни идиоти писмените недомислия", значи си извън техния манталитет. От поправките които правиш, може да се заключи дали си на по–ниско или на по–високо интелектуално ниво от тях. Знаеш че има коментатори, които коментират и "поправят" постинга ти само с обиди и псувни.
Историята не признава "ако". Това е, което е станало. Не подлежи на поправка. Висоцки и Окуджава са духовни братя. Не мисля че Висоцки би се отплеснал да плюе Съвенския съюз, както не го направи и Булат.

Хи–хи–хи, намерил къде да се рекламира. Официалните медии са на неговата гледна точка. Да иде там, ще го приемат. А може и да се показва по телевизията, не му знам името.