15.03.2025г.

     Театралната самодейност има вековна традиция и е на почит и уважение сред нашия народ – всички знаем за представлението на драмата "Многострадална Геновева" описано от Вазов, която "бе възпитавала вкуса и възхищавала цялото поколение тогавашно" и "беше разплаквала всичките баби и невести в града, Геновевината легенда помнеха и днес всичките, а много госпожи знаеха наизуст драмата" … Баща ми ми е разправял как като младежи са представяли в читалището "Изгубена Станка". "Търкаляхме се по сцената", казваше той за театралните си способности и занимания … Като ученици и ние представяхме сценки с класово–патриотична тематика : в една пиеса брат ми го играеше преминал през границата империалистически диверсант, който постоянно си чоплеше с камата, която беше купил от панаира който се организираше в Панагюрище на Разпети петък, някаква рана на петата …
Аз пък се представих за артист, който ще играе Захари Стоянов, някои даже намериха и физическа прилика между мен и Шекери, пред началството в поделението в Банкя, където ме мобилизираха запас за да ме преквалифицират в "Ремонтчик на дозиметрична апаратура" …
Представих и потвърдителна бележка от селското читалище, и всичко беше, защото преди да тръгна към Банкя, се бях обзаложил с една мома, че "отивам с брада и се връщам с брада" …
А там моите колеги войници ме представяха пред други запасняци като нас за свещеник …
Знаем за театралните постановки на другаря Тодор Живков в село Лесичово като режисьор : "Там Живков оглавява самодейната театрална трупа и негови постановки получават положителни отзиви в местния печат", пише в биографията му в Уикипедията …
Ама имал е талант човекът, което си личеше и от умело режисираните интриги в партията.
То затова и актьорите бяха негова слабост, което и самият Жельо Желев е отбелязал в книгата си "Митове и легенди на българския преход" : "Георги Калоянчев получил бележка, за да си купи кола без ред, на Татяна Лолова дал бележка, за да си купи жилище без ред", пише Желев …
Как сте? – питал бай Тошо … Както кажете, другарю Живков, отвръщали артистите.
Тогава те бяха цветът на художествено–творческата интелигенция, именуваща се днес "интелектуалци". Първата професионална театрална постановка гледах в I–ви курс, трябва да е било 1970–та или 1971–ва година в не знам кой софийски театър, и тогава не съм знаел кой.
Гледахме пиесата "Рози за д–р Шомов" от Драгомир Асенов …
Заведе ни курсовата ръководителка другарката Лисева с училищното автобусче ПАЗ 672 …

I–ви А курс на път с училищното автобусче към София на театър

Тези години, в началото на 70–те, от баща ми научих и за политическия и партиен театър въобще, чрез разказа му за разиграния от Тодор Живков в качеството му на първи секретар на Българската комунистическа партия и първи заместник и "помощник" на Вълко Червенков, театър : първо в Панагюрище пред събрание на Градската партийна организация във връзка със случая "Цвятко Баров", когато му е даден лют отпор, и втори път в приемната на Вълко Червенков …
След тези постановки повече от 20 години Живков не стъпи в Панагюрище. Дойде чак за 100 годишнината. И тогава се носеше слухът, че в паметника на Маньово бърдо бил заложен взрив за да гръмнат Генералния секретар, но Държавна сигурност разкрила "опита за атентат" …
Не след дълго, година ли, две ли, Живков изиграва коронното си изпълнение : Априлския пленум. И оттогава на всеки пет години го викаха на "бис" в продължение на 33 години …
Започнах с театралната самодейност, защото освен Ламбо, не знам за друг професионален актьор в политиката; и Тодор Колев с епизодичното си присъствие като депутат в VII–то ВНС

… Да, сетих се и за треторазрядния актьор Роналд Рейгън, на който ние и паметник турнахме.
Един професор, "експерта по имидж и политическа комуникация, наблюдателния човек, този който вижда това, което всички останали не виждат", който умее да разказва увлекателно, ни говори за "политическия театър, който се е разиграл там", "за специалната драматургия на тази среща" ("за драматургията, режисурата и ролите в политически театър") : "Драматургията в политическия театър, режисурата в политическия театър, сценографията, костюмерията, декора, не са много по–различни от традиционния театър. Разликата обаче е в целите : ако в традиционния театър целта е да се достави естетическа наслада на публиката, то в политическия театър основна цел е да се получи надмощие, да се получи предимство пред другата или другите страни в съответните преговори … Що се отнася до Ялтенската конференция, там безспорно и сценарии, и драматургията, и режисурата, декора … Главния режисьор все пак е Сталин. Той определя почти всичко, което се случва там … Той измисля този много интересен маршрут, по който да минат Рузвелт и Чърчил, това са 8 часа път след кацането на летището, осем часа път по един много сложен маршрут, но така че да могат и двамата лидери, съответно на Щатите и на Британия да видят разрушенията, труповете на животните, цялата тази наистина ужасна, абсурдна картина, която дотолкова им е направило впечатление, че според свидетелите Чърчил е казал, че 10 години да е правил проучване, нямало е да намери толкова ужасно място за водене на преговори. А пък Рузвелт споделя на Сталин, че в резултат на гледката на разрушения Крим, той станал съвсем кръвожаден към германците. Така че в този театър, политически театър, всеки от тях има своята цел …"

Потсдамската конференция също е политически театър. Там Сталин изиграва сцена, която в своя политически роман "Победа", Александър Чаковски описва : " Стрелките на месинговия циферблат на големия старинен часовник показваха осем и двадесет и седем минути, когато Труман се изправи, но не излезе иззад масата. Той чакаше с напрежение момента, когато Сталин ще се надигне и ще може да бъде "отрязан" от останалите членове на съветската делегация, засечен "в движение" …
Чърчил тръгна към изхода, но спря на прага с твърдото намерение да не пропусне нищо, което предстои да се случи. Той все още жадуваше за отмъщение, реванш …
Без да сваля очи от Сталин, Труман си повтори старателно репетираната фраза, която сега трябваше да произнесе на глас …
А Сталин, за щастие не бързаше. По някаква причина реши да запали лулата си, макар че можеше да го направи по–късно, там в стаята си …
И цялата сталинска свита, като видя, че вождът е зает с лулата си, замръзна на половината път от масата до вратата. Тази тиха сцена продължи минута–две : Труман застина в неестествено напрегната поза, а Сталин спокойно пълнеше лулата си. Накрая той запуши, съсредоточено движейки запалена кибритена клечка по повърхността на тютюна, дръпна, издуха дима през ноздрите си и очевидно едва сега обърна внимание на Труман, застинал в напрегната поза до масата … Сталин го погледна учудено, сякаш питаше : "Какво всъщност чакате?". След това дали кимна на президента или погледна, накланяйки напред глава, дали горният слой тютюн в лулата гори равномерно, напусна мястото си на масата с обичайната си мека тигрова походка.
В този момент президентът едва не изтича да го пресрещне.
– Само минутка, генералисимус … Извинете … Сталин извади лулата от устата си и не без изненада отговори :
– На ваше разположение съм, господин президент. Едва сега Труман успя най–накрая да се вземе в ръце.
– Исках да ви съобщя, генералисимус, каза той с умишлено небрежен тон, че ние в Щатите създадохме ново оръжие …
Труман направи пауза, неволно изправи рамене и дори сякаш се изправи на пръсти, внимателно наблюдавайки как Сталин реагира на съобщението му.
Но той мълчеше, гледайки покрай Труман.
– Това оръжие, заговори отново Труман, решавайки, че Сталин не е оценил значението на казаното, е с изключителна … невероятна сила …
Президентът отново замълча, втренчвайки късогледите си очи в лицето на Сталин. Но не забеляза никакви видими промени в изражението на това лице; нито една черта не потрепна. Сталин като че ли поклати глава със задоволство и безразлично отрони една безсмислена учтива фраза :
– Наистина ли? …
Обърна се и тръгна към вратата. Миг по–късно той вече не беше в залата. Труман стоеше обезсърчен и смутен.
– Ами … добре, какво?! – чу нетърпелив шепот зад себе си.
Обръщайки се, Труман видя Чърчил, Бърнс и Идън застанали до него. Или са наблюдавали случващото се отдалече, или са се върнали в залата за да разберат резултатите.
– Вие, казахте ли му? – попита Чърчил.
– Казах му, все още не осъзнавайки поведението на Сталин, потвърди Труман.
– Ах боже мой, сър, не ни бавете! – изтърси Чърчил без да снишава глас – Какво му казахте?!
– Това, за което се разбрахме, отвърна президентът отнесено.
– И какво впечатление му направи това?
– Съдейки по изражението на лицето му – никакво!
– Никакво? – повтори учудено Бърнс.
– Според мен той просто не разбра какво му казвам!
– Това не може да бъде, сър! – възрази Чърчил – Разбира се, че е разбрал всичко! Това ни трябва! Поздравявам ви! Погледнах часовника там, зад вратата. Беше точно седем и половина! Това време ще остане в историята като началото на нова ера, ново съотношение на силите в света!
– Нали ви казвам, че нищо не разбра! – повтори Труман, прехвърляйки раздразнението си върху Чърчил.
– В навечерието сме на несъмнен триумф! – каза Чърчил с добродушен укор.
Труман махна вяло : – Повтарям ви, той нищо не разбра! …
Междувременно под арката на същия Цецилиенхоф, в частта където се намираха работните кабинети на съветската делегация, събитията се развиха не съвсем както обикновено е било.
Веднага след като офицерът от охраната затвори плътно вратата зад Сталин, в лицето на съветския вожд настъпи забележителна промяна. Веждите се сбръчкаха и ъгълчетата на устата леко се повдигнаха. Минавайки покрай Молотов, който го гледаше въпросително, той каза, без да спира :
– Ела с мен.
Самият Сталин се насочи към изхода. Офицерът от личната му охрана Хрусталев преди всички пристигна пръв при черната лимузина. По негов знак майорът, който седеше зад волана, моментално запали двигателя …
Няколко минути по–късно цялата тази кавалкада спря до решетестата ограда. Хрусталев изскочи от първата кола, отвори задната врата и Сталин безмълвно съсредоточен, без да поглежда никого, се изкачи по ниските стълби на определената му резиденция. В приемната  той се разпореди :
– Москва. Курчатов. Незабавно!
Скоро телефонът на бюрото на секретаря иззвъня. Той вдигна телефона, каза "Сега", и  влизайки в кабинета на ръководителя на съветската делегация, доложи :
– Курчатов е на телефона, другарю Сталин. Сталин се приближи до бюрото, взе телефонната слушалка от ръцете на помощника си и каза в нея, без да сяда :
– Здравейте! Сталин. Необходимо е да ускорим хода на нашата работа по всякакъв възможен начин. Обстоятелствата го налагат. Разбирате ли ме? Всичко на всичко! Установете вашите нужди и ми кажете каква помощ е необходима от Правителството и Централния комитет на партията … Имате ли въпроси? … Добре. Довиждане".
Радио "Свобода" има една статия "… Как Сталин манипулира САЩ". Доста несвързано изложена статия, в която пише : Манипулацията проработи : в края на юни 1946–та година Труман, предвид заплахата от война в Западна Азия, нареди спиране на военните доставки за Гоминдана по програмата на Агенцията за подпомагане на страни пострадали от Втората световна война, което раздразни Чан Кайши, тъй като по този начин Вашингтон се опитваше да го принуди да преговаря с Мао Цзедун. Стратегията за "умиротворяване" на комунистите в Китай се провали и със съветската помощ Китайската комунистическа партия успя да устои

"Манипулацията" се състояла в поредица военно–политически и дипломатически действия : нахлуване в Синцзян, натиск върху Турция, опит за разчленяване на Иран, подкрепа за гръцките комунисти в гражданската война, блокада на Берлин и заплахи към Югославия, за отклоняване на [us]американското внимание от Гражданската война в Китай и улесняване действията на Мао Дзедун … В същото време, чрез изместване на натиска от Изток на Запад и от Запад на Изток, Сталин се надява да удари Съединените щати от Север през Арктика …
"На 15–ти април 1945–та година [us]посланикът Хариман попитал Стопанина на Кремъл, какви новини идват от Синцзян, а той премълчавайки скромно участието на Съветския съюз в събитията и съвсем невинно омаловажава събитията : "въстанието на уйгурското население, което се надигна на борба срещу потисниците китайци, които съставляват само 5 % от населението в Синцзян, продължава … Уйгурите разполагат с 300–400 войници, а китайците – с 600. Това е цялата голяма война там" … В крайна сметка Чан Кайши губи войната …
Но интересите на Йосиф Висарионович не били само в Азия и Китай : Съветският съюз гледа и към черноморските проливи, пише в статията … И от нея за пръв път научавам, че на  конференциите в Ялта и Потсдам Сталин предявява претенции да контролира проливите – първо на среща с Чърчил в Москва през октомври 1944–та година и четири месеца по–късно на Ялтенската конференция, където лидерите на Англия и Съединените щати заявяват, че ще разгледат въпроса … Изключително напрегнато се обсъжда въпросът за Турция и проливите на Потсдамската конференция, където исканията на съветската страна не са удовлетворени, твърди авторът на статията и разказва следният етюд : "Чърчил си спомня, че по време на банкета [в Потсдам] вождът започва да събира автографи от присъстващите (тоест да ги предразполага) : "Сталин примигваше от удоволствие и добро настроение. Налях бренди в малки чаши за червено вино и го погледнах в очите. И двамата го изпихме на един дъх и се погледнахме в очите в знак на признание. След кратка пауза той каза : "Ако не можете да се съгласите да ни дадете военно пристанище в Мраморно море, то не може да ни откажете военна база в Дедеагач?", тоест Александруполис – град в гръцка Тракия близо до България и Турция на брега на Егейско море. Чърчил не се съгласи и с това, но реши и най–важното – информира съюзническата суперсила, че непосредствената заплаха за [световната] демокрация е в този регион, раздухва авторът на статията …
Йосиф Висарионович плаши Съюзниците, който страх продължава да им държи влага и до днес, още с "освобождение" на "земята Гренада", на Триполитания и "Натиск върху сърцето на Европа"

И всичко това при условие, че Съветският съюз все още не се е обзавел с атомна бомба?!
След вдигането на блокадата на Берлин на 27–ми юни 1949–та година, на прием на делегация от китайски другари, видимо доволен Сталин докладва за извършената работа : "Центърът на Революцията се премести от Запада на Изток и сега конкретно е в Китай и Източна Азия" …
Затова китайците се смразиха с Хрушчов, в основата беше очернянето му на Сталин …
Е, къде ти сега такива "играчи", както обичат да казват телевизионните бърборковци?!
Ама то с посредствени хора и политици като Труман и Атли, как да се сдържиш да не се пошегуваш?! Както аз се пошегувах с нещастните военни в Банкя : старшината в казармата ми викаше, че съм имал "заядлива физиономия"; след като ме уволниха, във Военното окръжие ми поставиха военно–отчетна специалност "мотоциклетист", какъвто не съм бил; после мен, с увреденото ми зрение ме пратиха да се занимавам с едни дребни кондензатори, транзистори и прочие електроника, към което нямам никакво влечение …
А им предлагах да ме направят в съответствие със специалността ми – ковчежник …
"Намерен от мен в чешкия военен архив на топографския отдел на Генералния щаб на чехословашката армия документ, показва, че в началото на 50–те години оперативният план на групата съветски войски в Германия е разписан за настъпление към Ламанша през Париж и Нормандия. Според плана "Сокол" чехословашките войски атакуват през Горен Рейн …

Картите от 1952–ра година показват кои части на Западна Европа Съветската армия възнамерява да "освободи" сама (маркирани в розово). Какъв намек за днешните натовци?

Така онези сталински инициативи от 1944–1953–та година, които изглеждаха като съвкупност от хаотично–агресивни импулси, прояви на някакъв необмислен хищнически рефлекс, всъщност бяха хладнокръвна стратегия за разпространение на Комунизма в Евразия и света", обобщава авторът на статията …
Не съм срещал сведения зад разговорите в Нормандския формат, между Германия, Украйна и Франция да е имало някакви предварително замислени цели за измама на Руската федерация … Оланд и Наполеончик са никакви политически "актьори". Ангела е малко по–добра … Според мен такова настроение и изкушение е възникнало в процеса на преговорите. А Батька Лукашенко като домакин и организатор – сценарист и режисьор – е проспал тези настроения.
Сега Вовата и другарят Си умело насочват "лудото Ленче" Доналд Тръмп към "разпалване пожара на Революцията" в Колективния Запад – и най–вече в Северна Америка.

https://www.litclub.com/library/bg/vasov/podigoto/predstavlenieto.htm
https://www.segabg.com/category-observer/fatalnata-greshka-na-prehoda-e-che-bulgariya-ne-osudi-bkp
https://kvg55.blog.bg/izkustvo/2023/12/08/aktiorite-ni-razkazvat-igrata-po-televiziiata.1890977
https://bnt.bg/news/govori-sega-08022025-336562news.html
https://www.168chasa.bg/article/12421016
https://librebook.me/pobeda_chakovskii_aleksandr_borisovich/vol1/11
https://librebook.me/pobeda_chakovskii_aleksandr_borisovich/vol2/10
https://librebook.me/pobeda_chakovskii_aleksandr_borisovich/vol3/7
https://www.svoboda.org/a/gambit-mirovoy-revolyutsii-kak-stalin-manipuliroval-ssha/33015572.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

През 70-те и 80-те г. на миналия век българската култура беше много добре развита. Имаше хубави, талантливи литературни и музикални творби, филми, театрални постановки... След това, не знам защо, настъпи период на упадък...

Като студент – края на 70–те – началото на 80–те изгледах доста театрални постановки и концерти.

Да , тогава имаше диктатура на културата, а сега има култура на диктатурата
Нормално, тогава, може и лицемерно да е било, даваше се път на духовното!
А сега материалното е над всичко!
Парица е царица!

Да.