Прочетен: 1292 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.03 22:15
Събуждам се тази сутрин с час по–късно от обичайното време. Празник е. Ставам с охкане и пъшкане от леглото и внимателно за да не ги повредя нещо, раздвижвам ставите. Включвам телевизора да чуя от Мира Добрева и Митко Културата кой ни е освободил от присъствието си и как е станало това … И чувам Митко да казва : "Истинското му име е Тодор Станчов. През 1886–та е водач на чета …" … Преглъщам, Митко си го знам … Продължавам да слушам : "Ще продължим да си говорим тук, до Паметника на Свободата сме, усещаме студа, представяме си каква е била отговорността и трудността при защитата през зимата на 1877–ма – 78–ма година тук, когато върхът е трябвало да бъде отбраняван" … "Когато си говорим за събитията тук, които са се случили на Шипка, важно е да кажем, че малко преди това, дни преди битките на Шипка, буквално Старозагорския край е бил опустошен – и Карлово, и Калофер, хората са понесли наистина страдание и са дали много жертви" … "Огромен ден за България … Огромна история, огромна бунтовническа история" … "фолк прочит на любопитните кътчета на България" … "Това е една от безспорно важните стъпки към извоюването на свободната българска държава", каза Митко …"Даже бих казал една от най–най–важните. Безспорно ключова дата", подкрепя го историкът професор.
И понеже и двамата са политически коректни либерали, никой не смее да каже "това е най–важната дата", защото всички следващи дати, от които такива като професора си изкарват прехраната, са производни на нея … "Ние трябва да си дадем сметка, че 3–ти март и изобщо българската свобода е кръстопътна дата на нашата история. Но същевременно тя не е празник на българо–съветската дружба", мъдро каканиже капацитетът по история, при което [Хе–хе–хе, изхилва се ехидно Митко] … След което аз пък здраво хохотя [Хо–хо–хо!], защото професорът историк казва нещо, което е научил от мен : "В историята, за радост или за съжаление, по начина по който се така структурира българската историческа наука, "ако" в историята няма, но за съжаление тези "акота" обрастват в политическия, в ежедневния дискурс на обсъждането на Трети март", констатира със самочувствието на откривател той.
Хо–хо–хо, ами нали вие новобуржоазните историци говорите с "ако" за историческите събития, особено за тези свързани с Русия и социализма и от вас съм го чул и затова съм написал два постинга : «27.06.2023 20:01 – © Ако» и «08.04.2024 11:01 – © А пред "ако" има запетая» … И Трети март не е "кръстопътна дата на нашата история", защото на кръстопътя ти имаш избор и се чудиш накъде да хванеш, а ние не сме имали какъвто и да е избор. Даже и Руската империя не е имала избор срещу закотвения в Мраморно море британски военен флот … И други работи чух за Трети март и свободата ни – заслужена ли е, не е ли заслужена?
Замислих се, размислих се, ходих където ходих и ми мина през ума да погледна как са се освободили нашите съседи на полуострова, и седнах да пиша … :
– Гърция : През втората половина на XVIII–ти век разпространението на образованието е придружено от разпространението, първоначално сред гърците с прозападна ориентация (атлантици демек), на идеята за съществуването на гръцка нация, свързана с древна Гърция и имаща право на отделно политическо съществуване.
През втората половина на XVIII–ти век и по–точно през 1762–ра година е дебютът на Исторїѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народѣ и ѡ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битїа болгарскаѧ (История славянобългарска) …
Една от организациите създадени в този идеологически и политически климат, е Приятелското общество, тайна организация основана през 1814–та година в Одеса от трима гръцки търговци с цел подготовка на гръцка революция (Хм! В Одеса?! В Русия! Рубладжии) … Първоначално Филики Етерия имат ограничено влияние, но като застават на традициите на православните пророчества за възстановяването на Византийската империя и обявяват че имат подкрепата на царска Русия, те успяват в разгара на кризата в търговското корабоплаване от 1815–та година нататък, да привлекат традиционните гръцки православни слоеве … През февруари 1821–ва година лидерът на Филики Етерия Александрос Ипсилантис (офицер от Руската армия) нахлува в Молдова, докато през следващия месец Филики създават революционни огнища от Македония до Крит. Революционерите биват отлъчени от Синода на Константинополската патриаршия (Днешният вселенски патриарх Вартоломей I Константинополски е агент на ЦРУ–то. Тогавашният явно, ако не е бил агент на нейно величество кралица Вики, то със сигурност е бил агент на Високата порта), но османските власти продължават с кланета на цивилни и екзекуции на видни личности, включително патриарх Григорий V. Кампанията на Ипсиланти се проваля и за кратко време османските войски потушават повечето от революционните огнища в континентална Гърция, но революционерите успяват да надделеят в Пелопонес, Централна Гърция и много острови в Егейско море … Османските сили с помощта на Ибрахим паша от Египет, успяват значително да ограничат революцията, но падането на Месолонги през 1826–та година, в комбинация с движението на филелините (Социално течение в Европа на обичащите гърците и древната гръцката култура), допринася за промяната в дипломатическата позиция на европейските Велики сили, които са посрещнали избухването на революцията с недоволство. Дипломатическото участие на Англия, Франция и Русия и тяхната въоръжена намеса с морската битка при Наварино, френската кампания в Морея и Руско–турската война допринасят за успешния изход на гръцката борба, принуждавайки Портата да изтегли силите си първоначално от Пелопонес, а след това и от Централна Гърция … През 1827–ма година Йоанис Каподистриас е избран за първи управител на гръцката държава … Гръцката революция от 1821–ва година завършва през 1828–ма година с освобождаването само на Пелопонес (Мория), Централна Гърция и Цикладите (Е, 50 години преди нас? Какво са 50 години за историята?! И къде са Цикладите от Истанбул, а къде е Търновград?) … През 1830–та година е призната независимостта на новата гръцка държава, през 1832–ра година гръцко–османската граница е определена по линията Пагасит–Амврак …
– Сърбия : Сърбия започва своята борба за независимост със Сръбската революция и тази борба продължава няколко десетилетия … Сърбия започва да възстановява своята държавност през XIX–ти век след Първото (1804–та година) и Второто сръбско въстание (1815–та година), първо като васално княжество, а след това ще получи пълна независимост през 1878–ма година (А?!). Някои южни и западни части на днешна Сърбия остават под османско владичество до 1912–та година. Периодът на османско владичество е продължил различно в части от днешна Сърбия; Най–краткият период под турско владичество са някои части на Войводина (около 150 години), а най–дългият – някои части на Южна Сърбия (около 5 века) … Джордже Петрович, по–известен като Караджордже, избягва избиването на князете и с водачите на Шумадия организира събрание в село Орашац през февруари 1804–та година, на което се решава да се вдигне бунт. На това събрание за "войвода" е избран Караджордже. Въстанието започва с опожаряването на турските ханове в Шумадия и прогонването на турците от ханове и села в укрепени градове … През 1805–та година султанът изпраща в Белград като везир Хафис паша, който е пресрещнат от бунтовниците при Иванковац и му нанасят тежко поражение. Това довежда до бунта срещу дахиите, който прераства във въстание срещу турската власт и Сръбската национална революция. На следващата година въстаниците разбиват турската армия при Мишар и Делиград и превземат град Белград … Мир не е постигнат и сърбите продължават войната, когато Русия влиза във войната на тяхна страна. На следващата година (1807) сърбите превземат Белградската крепост, а обединената сръбско–руска армия печели победи при Щубик и Малайница. През следващите години въстаниците се борят за освобождението на сръбския народ извън Белградския пашалък … Кампанията на Наполеон срещу Русия принуждава съюзника на сърбите да прекрати войната с Турция. През 1812–та година Русия сключва Букурещкия мир с Османската империя и изтегля армията си от непокорна Сърбия. С Букурещкия мир Русия се опитва да осигури автономия и амнистия на бунтовниците за участието им във войната. Бунтовниците вече са постигнали независимост и не искат да приемат само автономия и продължават да се бият. Огромна турска армия, водена от великия везир Хуршид паша, обгражда въстаналата държава от запад, юг и изток. Така до края на октомври 1813–та година бунтовна Сърбия е покорена …
На 23–ти април 1815–та година в Таково се провежда традиционен събор. Събраните там първенци решават да вдигнат Второ сръбско въстание и предлагат лидерството на Милош Обренович … Според постигнатото споразумение сърбите имат право да събират данъци, да участват в управлението на Сърбия, князете да събират приходи според законите, а в Белград да се намира Народна канцелария, съставена от сръбски князе. Така завършва Второто сръбско въстание или военният период на Сръбската революция … На външнополитическия фронт Милош с помощта на Русия постига Акерманската конвенция (1828–ма година), Адрианския мир (1829–та година) и Хатишерифа от 1830–та година, които укрепват автономията на Сърбия с Милош като неин наследствен княз … Последните османски войски напускат Княжество Сърбия през 1867–ма година, а княз Михайло получава ключовете на по–големите сръбски градове, като по този начин държавата става де факто независима. След въстанието в Херцеговина през 1875–та година Сърбия обявява война на Турция на 28–ми юни 1876–та година и до 1878–ма година успява да освободи Югоизточна Сърбия. Със заключителния акт на Берлинския конгрес – Берлинския договор – Сърбия получава международно признание на 13–ти юли 1878–ма година;
– Румъния : Румъния възниква като държава водена от принц Александру Йоан Куза през 1859–та година чрез обединението на Молдова и Влахия, запазвайки автономията и статута на трибутарна държава спрямо Османската империя, каквито двете княжества имат … приета като федеративна структура от Великите сили след Парижката конвенция през 1858–ма година и след това заздравена с едновременното избиране за владетел от двете княжества на юниониста Александру Йоан Куза (Е, 20 години преди нас? Какво са 20 години за историята?!) … 19 години по–късно (през 1877–ма година. А какво е имало тогава?) е призната за независима държава … На 10–ти май 1877–ма година Румъния провъзгласява своята независимост, която постига на бойното поле [в България];
– Албания : По време на Балканската война, на 28–ми ноември 1912–та година Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора.
В съзвучие с цялото му преднамерено лековато оперетно поведение през цялото време на предаването, Митко с едно възвишено приповдигнато настроение съвсем безотговорно към търпението на зрителите, постави на новите си гости в студиото следната тема за разговор : "Как съумяваме да си спомним нещо, което не сме преживяли?" …
По темата "историчката" разсъди така : "Това е професионалният ангажимент на историка да помага в такива ситуации. Ние сме посредници между миналото и настоящето и в най–чистия и професионален смисъл на думата, нашата мисия е да осигуряваме достъп до информация, надеждна, безспорна, доколкото е възможно, на съвременните поколения и те да преживяват миналото чрез нашите текстове, разкази, визуализации в музеите, чрез учебниците, които пишем и така да свързваме съвременната оценъчна система с тази на наште предшественици от миналото и по този начин идеята за съвестта става работеща".
Да бе, ама вие като ни свързвате чрез вашите спомени с миналото, което не сте преживяли, Иванчо ще вдигне ръка и ще каже : "Другарко, аз четох спомените на един участник в събитията и в тях той пише, че било другояче – не така, както вие си спомняте за тях, и в които не сте участвали?!" …
Е, вие новобуржоазните интелигенти Митко, ни разказвате своите спомени за едно минало, в което не сте живяли или малко сте живяли, били сте малки и нямате ясни спомени …
Това правите с миналото от Новата история на България от Освобождението насам …Освен това мерите и преценявате миналите събития с днешни мерки …
А аз пък доколкото си спомням, нито Гърция, нито, Сърбия, нито Румъния, да не говорим за Албания, по време на своите национално–освободителни борби да имаха нещо подобно на нашата Шипченска епопея … Така е, макар и да забравям, забравям текущи неща, миналото, в което не съм живял, защото не съм бил роден, много добре го помня …
И друго правят, за което Митко спомена : "Точно така", потвърждава Митко казаното от "историчката" и доразви мисълта си така : "Да не си представяме, че можем да говорим от днешно време с езика, който е назад. Да не смесваме епохите" …
Точно така, не си представям Митко. Аз направо го мога – аз мога в днешното време да говоря "с езика, който е назад" на дядо Вазов, защото съм го чел. Ама дядо Вазов не може да говори с моя език, защото не ме е чел. Анадънму?
Ей, тоя Митко, бе–е–е – само акъл и овчи мозък е!
https://bnt.bg/news/mechtata-balgariya-336916news.html
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2023/06/27/ako.1873618
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2024/04/08/a-pred-quot-ako-quot-ima-zapetaia.1905260
https://el.wikipedia.org/wiki/%CE%95%CE%BB%CE%BB%CE%AC%CE%B4%CE%B1
https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%98%D0%B0
https://ro.wikipedia.org/wiki/Rom%C3%A2nia
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
03.03 22:51
Всички ние сме наследници на ОСВОБОДЕНИ БЪЛГАРИ, чиито наши корени са били като корените на днешните корени на 35 милиона кюрди, в РТурция. Те нямат нашите президенти, премиери, министри национални представители, като граждани на своя Република или монархия.
От 3ти март всеки от нас е роден от свободни хора, нямащи задължения и страх от Турско заптие, което те гледа кръвнишки и ти като васко кунчев и ристо ботев се чувстваш раздвоен - дали да си затриеш главата. Или унизен кат зеленски да се изсулиш от кафеджийницата.
Нашите познати и роднини в далечни краища са резултат на точно тази свобода. Нашата дружба или ненавист към путя или зелю, към хитлер или сталин... И абсолютно всичко което ни влияе или му влияем е...СЛЕДСТВИЕ, ПРОИЗВОДНО НА 3 МАРТ.
Който кюрдите нямат, въпреки, че Ердоган бил против путин в Донбас, а сам той не дава свобода на Кюрдистанските 35 милиона не турско езични- кюрдистанци...
Който разбрал или е знаещ, е нормален.
Другите, ако знаят, пък приказват глупости - са онези идиоти, които от появата на простоКиро и ленкаКуртизанката наричам с техните качествени характеристики.
А именно - ИДИОТИ.
Струва ми се, че такава яростна русофобия като сегашната не е имало никога у нас...
А русофобията, такава яростна и масова досега не е имало. И то е защото мнозина възпримат Руската федерация като продължител на социализма на СССР.
