14.02.2025г.

     В Речник – справочник на пропагандиста и агитатора, издание на "Партиздат" от 1977–ма година, думата "критика" се среща 6 пъти. А в Речник по научен комунизъм, "критика" се среща 29 пъти. И в двата речника има статия "Критика и самокритика". В Речника по научен комунизъм, понеже е научен, е посочен произхода на думата : "от гръцкото kritike – изкуство да се съди" … И понеже познанието върви от простото към сложното, от явлението (видимото с просто око) към същността (невидимото с просто око), от конкретното към абстрактното, от единичното през особеното към всеобщото, най–напред ще ви приведа същественото писано за критиката в Справочника на пропагандиста и агитатора и след това от Речника по научен комунизъм. Речникът на чуждите думи в българския език дава седем значения на думата, но ние ще говорим за обществената – политическата и партийната критика …
1) "Критика и самокритика – един от основните методи на ленинизма, закономерност в развитието на партията, норма па вътрешнопартийния живот и ръководство. Още Маркс говори, че пролетарската революция се отличава от всяка друга революция между впрочем с това, че сама себе си критикува и като се критикува, укрепва. Като подчертава значението на критиката и самокритиката Владимир Илич Ленин отбелязва : "… самокритиката е безусловно необходима за всяка жива и жизнена партия. Няма нищо по–лошо от самодоволния оптимизъм";
2) "Критика и самокритика – метод на революционната преобразуваща дейност на комунистическата партия, а в социалистическото общество – и на целия народ; движеща сила за развитие за социалистическото и комунистическото общество; принцип за нравствено възпитание и самовъзпнтанне на хората.
Методологична основа за използване па този метод са марксистката теория на познанието, материалистическото разбиране на обществените явления. Обективна основа на критиката и самокритиката са възникващите през историческото развитие диалектически противоречия, различията в интересите на класите и социалните групи и присъщата на развитието на всички сфери от обществения живот борба между новото и старото, прогресивното и регресивното.В том III–ти на "За партийното строителство" (1978 година) от другаря Тодор Живков, думата "критика" се среща 31 пъти, а думата "самокритика" 17 пъти; в "Партията е Вярна на своите верни съюзници" – речи, доклади и статии на другаря Живков, том II–ри – общо 18 пъти …
Но явно критиката в партията не беше достатъчна или не дотам качествена, а пък публична самокритика съвсем нямаше, "опозицията", която сега не пропуска удобен случай да извади нож на умрелия реален социализъм, тогава "критикуваше" само под юргана и в кръчмата, затова другарят Тодор Живков и клакьорите около него, а заедно с тях и доста предани на идеята партийни кадри, сред тях и партизани, на окръжно и местно ниво, в последните години на реалния социализъм бяха изпаднали в "самодоволен оптимизъм", което им коства властта и дори ги подведоха под съд … Но не чак толкова надълбоко, като Кондукатора например …
Нашите комунисти имаха изградено трайно чувство за самокритика, осъзнаха безизходицата в която бяха изпаднали и докарали обществото, и се оттеглиха, макар че както се говореше, имало закани "ние тая власт с кръв сме я вземали и с кръв ще я отстъпим", без съпротива …
Бащата на един нашумял тогава стопански идеолог на "баланса на междуотрасловите връзки", сега живеещ в Лондон, на която управленска технология се надяваха да изведе икономиката и съответно обществото към нови върхове, гонещ 80–те години, рекъл на баща ми : "Василе, няма да се предаваме!". Което баща ми даваше като пример доколко кадрите извели България до Развитото социалистическо общество, са изпаднали в неразбиране на промените …
Така днешните ни управници се надяват на Евроколхоза, на сатаНАТО–то, на Плана за възстановяване и устойчивост, на "зелената сделка", диверсификацията, напоследък и на Доналд Тръмп възлагат големи надежди, и прочие мантри, които да реанимират изпадналото в деменция буржоазно общество, ама не защото е толкова престаряло, а поради изключително нездравословния му начин на живот, както и заради "неблагоприятното" и "нещастно" за него стечение на историческите обстоятелства, да изникне и съществува в епохата на Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Илич Ленин, Йосиф Висарионович Сталин и Мао Дзедун …
И в тази връзка за нас е интересно да видим как "критиката и самокритиката" се практикува от днешните буржоазни политически партии и политически деятели, някои от които деятели са били членове на БКП, други са критикували като опозиционери и дисиденти …
Така на първо място гледаме в най–масовата партия ГЕРБ, в която се преляха доста бивши членове (Баце) и особено наследници на бивши редови и ръководни членове на Българската комунистическа партия, минали през годините на Прехода в СДС–то и от там в НДСВ–то …
Това явление, наречено неизвестно ми от кого "политическо номадство", е емблема на BG–то.
И така, влизаме в сайта на ПП ГЕРБ, отваряме страницата "Документи" и търсим :

– Устав на ПП ГЕРБ : не намирам думата "критика";
– Политическа рамка : не намирам думата "критика";
– Програма за управление, пълна версия от 31страници : не намирам думата "критика";
– Позиция на общинските съветници от групата на ГЕРБ в ОбС – Варна по повод необосновани критики от страна на кмета на града Благомир Коцев към работата на Общински съвет – Варна от провелата се 13–та сесия на местния парламент на 29.07.2024–та година : 1 път! Ама то критика от вън и при това необоснована! Тоест, нас не ни засяга;
– Позиция на групата на общинските съветници от ГЕРБ – Варна : Коцев и екипа му опитват груба далавера с общински имоти на тъмно : не намирам думата "критика".
Отивам при СДС–то с надеждата като кръвно отроче на БКП–то да открия наследствени гени за "критика и самокритика". Влизам в сайта и разглеждам :

– Мисия – Политически приоритети на Съюз на демократичните сили : не намирам думата "критика". Видно е, че критиката никак не е сред приоритетите та СДС – дори критиката на "престъпния комунистически режим";
– Ценности : Критиката не е и сред ценностите на СДС;
– Устав на Съюза на Демократичните Сили : и в него няма критика и самокритика;
Потърсих и в Програмната декларация на СДС – няма. Ама то е логично – СДС сега са в братска коалиционна прегръдка с ПП ГЕРБ и са управляващи, няма да си ръфат един на друг цървулите, я. Опозиционерите от социализма, които сега обитават тези партии, са се уморили.
И ДСБ ме отчаяха – и при тях няма "критика". Но то е обяснимо, защото в техния устав има думата "щаб" 21 пъти и "щабове на партията". А където има "щабове", има единоначалие и критиката по презумпция е изключена, което се вижда и от заставката на сайта

ДСБ имат 3 броя "Правилници", споменати 6 пъти, и "правилник" 16 пъти, тоест всичко при тях е регламентирано и канализирано. 3 пъти в устава им разпитва и бие зловещата "ДС" …
В документите на БСП : устави, програма, правила, отчети, визии, декларации, резолюции и прочие, открих само една бяла лястовица – в Отчета за дейността на парламентарната група "БСП за България" за периода между XLIX–ия и L–ия Конгрес на БСП (май 2016–та година – септември 2020–та година), когато председател е КорНи : "Всъщност няма сфера – от сигурността, през социално– икономическата, до културната, в която ПГ "БСП за България" да не е предложила аргументирани и качествени законопроекти, едновременно с обоснованата си критика към действията на мнозинството и подкрепяното от него правителство" … Което съвсем не означава, че БСП не е либерална буржоазна партия – Една лястовица пролет не прави … Още повече, че критиката е към друга партия, а не самокритика ...
А бе срещаме "критика", ама критика към другите, а не към себе си. Тоест няма самокритика. И съвсем естествено, по либералному, когато критиката е към другите – е "обоснована", а когато критиката е от другите към нас – е "необоснована", това е което разбираме от разгледаните партийни документи на БСП и ГЕРБ …
Затова и въобще не търсих за наличието на думата "самокритика".
Но какво да искаме от буржоазните партии, като то в устава на Българската комунистическа партия на другаря Владимир Спасов, думите "критика" и "самокритика" отсъстват, както и в устава на Комунистическата партия на България на другаря Александър Паунов …
И така в документите на тези водещи буржоазни партии думите "критика" и "самокритика" отсъстват, но затова пък в изобилие се срещат думите "правилник, правилници, правила (в устава на СДС 10 пъти написана с главни букви) … Тези партии изключват наличие и търсене на вина и причини в себе си, поради което не са живи и жизнени партии, а са мъртви партии. Те не търсят "врага с партиен билет", за тях врагът е партията отсреща. А това е предпоставка за граждански конфликти, каквито вече наблюдаваме – дупедатите започнаха да се бият …
Тълковният речник определя думата правило като "Предписание, което установява как да се постъпва в определени случаи", а думата правилник като "Сбор от създадени и утвърдени правила, по които се ръководи дейността на някой колектив". А всичките тези буржоазни политическата партия са колективи. И както разбираме от уставите им, вътрешнопартийният им живот е уреден с правила и правилници, както е уредено движението по пътищата …
Вътрешнопартийния живот на Българската комунистическа партия (БКП) се основаваше на принципа на демократическия централизъм, формулиран от Владимир Илич Ленин, и който принцип означаваше : решенията се вземат демократично от членовете или делегатите на събранието и конгреса, след което стават задължителни за изпълнение от централния орган …
Днешното буржоазно капиталистическо общество и неговите политици, и най–много вожда на световния империализъм Доналд Джон Тръмп, са изпаднали в "самодоволен оптимизъм", който ги води там, където вече им е мястото – класическото определение е "на бунището на Историята" … В наше село бунището наричаме "купище" – та на купището на Историята …
Бях изненадан, когато видях по телевизията да говорят за критика, макар и от психологическа точка … "Всички на логическо ниво го признаваме това, че е валидно правило, но в реалния си живот не може[м] да се възползваме от него, тъй като емоциите надделяват. За съжаление емоциите твърде често надделяват над нашия разум … На логическо ниво всичко е ясно, на емоционално ниво получаваме импулсите да реагираме", разказва увлекателно лекторът д–р Владислав Цветанов, бизнес консултант, в предаването 100 % будни по БНТ …



Когато през 1990–та година занесох първия си доклад като вещо лице в бюрото на вещите лица в Съдебната палата за проверка, проверяващият колега така го нашари с червения молив за правописни грешки, недопустими за такъв доклад изрази и други, че заприлича на цъфнало червено мушкато … След което си найдох Правописния речник от V–ти клас и си купих една кратка граматика – така реагирах на критиката … Което ми беше от голяма полза, защото по късно ми се наложи да водя интензивна кореспонденция с контрагенти и държавни служби …
Та това за което говори лекторът по БНТ – "емоциите … надделяват над нашия разум", е един от елементите на течащата социална революция – в резултат на бързите обществени промени да настъпи самоосъзнаване на човека на по–висока степен и преодоляване на ограниченото и религиозно буржоазно мислене и егоистичното "его" на индивида, подвластно на страстите, и първенство на разума и усвояване на диалектическото мислене, обръщане към "ти, що си в мене, боже – мен в сърцето и в душата" и "ти, боже, на разумът", както ни е посочил Ботев …
Партийните вождове се страхуват от критиката и затова се стремят да я ограничат, но хората са запазили навика си от социализма да критикуват : ето вчера на силна критика, бойкот, бяха подложени "хранителните вериги" … получи се куриоз, който е повод за дълбок размисъл, защото тези които са критикували социализма и до днес продължават да го критикуват, сега критикуваха световните символи на пазарната икономика, демокрацията, свободния свят, атлантическите и евроатлантическите ценности в частност – Billa, Lidl, Kaufland, Fantastico, Carrefour, Mcdonalds, KFC България, CBA, ABC Market, Пикадили, Metro, Рода, Kam Market.
Ето какво вдъхновено е написал обемистият мозък kolevdobri : "Аз съм дясно настроен човек и знам, че такива методи могат да бъдат тълкувани като глупост, но каквато средата, такива и методите … За тъпите потребители, които носят социалистическата идея в душите си да не отварям приказка. На които мозъците са им големи колкото едно аспиринче" … А batogo го подкрепя с коментар : "Лошото у нас е, че всичките комунета от леви се преобразиха на десни, за да крадат по–лесно, Добри!" …
Така е batogo : при социализма се крадеше трудно и по малко, сега се краде лесно и по много.

https://www.marxists.org/bulgarsky/books/propagandista.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/books/NK.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/zhivkov/works/ZPS/ZPS3.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/zhivkov/works/PVSVS/PVSVS.pdf
https://gerb.bg/
https://www.sds.bg/
https://dsb.bg/
https://bsp.bg/
https://bsp.bg/files/attachments/2020/10/15/cf36f789564bd713994a2e97bb4b2693.pdf
file:///E:/Downloads/2809-90-2.pdf
https://comparty.bg/wp-content/uploads/2020/10/%D0%A3%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2_%D0%9A%D0%9F%D0%91.pdf
https://bnt.bg/news/golemite-lyubovni-istorii-v-kinoto-336643news.html
https://kolevdobri.blog.bg/politika/2025/02/13/da-ne-zabravite-dnes-ne-pazaruvaite-niama-da-umrete-ot-glad-.1939713

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Ако жена ти ти купува шоколад, е критика. Ако сам си купуваш, самокритика. Ако и любовницата ти купува шоколад, е под всякаква критика.
Честит 14-ти февруари!
Не го квалифицирам, да не получа някоя критика.
:-)))

Да, а не ти ли купуват нищо, значи са те изключили от живота си.
Ти още вчера спомена за канички с вино, така че Наздраве!

Обяснявам ти : "nedovolen" е nedovolen, а ти си dovolen, защото както е казал Сократ – По–добре недоволен човек, отколкото доволно прасе. Всеки от вас двамата е избрал какво за бъде.

Я да чуем, пардон, да прочетем.
:-)))

За здраве, че от наздраве ме затиснаха болежки :-)))

Тоя блог е една много забавна машина на времето.В него се връщаме в 60-те, 70-те и 80- те години на м.в.когато имаше чл.1 на Конституцията, датата на един преврат беше национален празник, не бяхме държава, а съветски колхоз и насила марширувахме на 7 ноември.Това време е мъртво и няма да се върне, готин.Сега няма Партиздат, а някъде около 200 нормални издателства, няма научен комунизъм, а политология и мениджмънт, а "научният комунизъм" е захвърлен в канализацията. Няма СИВ и Варшавски договор, няма СССР, а ленин, сталин и Мао дзе дун са заедно с Хитлер заклеймени от историята.Кога ще се събудиш от зимния сън?

Сега разбрах, защо някои държат много на номадството на древните Българи
И гас пикаят, когато доказваш обратното!
Защото, особено за партийните патриции, номадството е страхотно алиби!
Те, като преки наследници на приближени на царския двор, които са номади, генетично и те са номади!
Затова, като истински номади обикалят разни партии, да ревизират финансите им !
Или, в добрият вариант , яхват конете на мощни коли, на лайнери и самолети и кеф ти Версай, кеф ти Шанхай или Дубай!
Тъй де, номадството е в кръвта им!
Не са зорлен номади!

Какво е моят блог в сравнение с телевизиите, по които постоянно ни връщат във времето на буржоазна царска България?
Какво няма знаем. Я кажи какво има днес?

Ха–ха–ха!
Държат на номадството, защото дивото ги зове.

днес имаме право да критикуваме всяка партия... Важно е какво се случва реално, а не какво пише в разни партийни книжа...
Забелязах, че фанатичните марксисти-ленинисти-сталинисти не понасят никаква критика, не признават никакви грешки, вини, престъпления на тоталитарните диктатури в СССР и у нас...

"Забелязах, че" – и къде го забеляза? "Престъпления" са за буржоазните идеолози и пропагандисти. За Науката, Времето и Историята всички тези събития са класова борба.
То не че буржоата се разкайват за световните войни, ама то безсрамието им е вродено.
И като "имаш право" да критикуваш има ли последствия? Няма! А при социализма имаше.