
Прочетен: 1142 Коментари: 38 Гласове:
Последна промяна: 08.02 11:19


Неслучайно самото заглавие на този материал свързва завръщането на фашизма на политическата сцена с кризата на съвременния капитализъм. Фашизмът не е синоним на авторитарен полицейски режим, който отхвърля несигурността на парламентарната изборна демокрация. Фашизмът е конкретен политически отговор на предизвикателствата, пред които управлението на капиталистическото общество може да бъде изправено при специфични обстоятелства …
Единство и многообразие на фашизма
Политическите движения, които с право могат да бъдат наречени фашистки, бяха в челните редици и упражняваха власт в редица европейски страни, особено през 30–те години на миналия век до 1945–та година. Те включват Бенито Мусолини в Италия, Адолф Хитлер в Германия, Франсиско Франко в Испания, Антонио де Оливейра Салазар в Португалия, Филип Петен от Франция, Миклош Хорти от Унгария, Йон Антонеску от Румъния, Анте Павелич от Хърватия и [Александър Цанков, Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов в България]
Отрязаните глави на партизаните от отряд "Антон Иванов" Атанас Кънев, Георги Чолаков и Петър Вранчев изложени за публично назидание на населението в Батак
Всички тези фашистки режими имат две общи характеристики :
1) Всички те управляват правителството и обществото без въобще да поставят под заплаха фундаменталните принципи на капитализма, по–специално частната капиталистическа собственост, включително тази на съвременния монополистичен капитализъм … И всички те винаги мълчат по отношение на основната точка – частната капиталистическа собственост, което в определени ситуации на жестока и дълбока криза на капитализма прави "фашисткото решение" най–доброто за господстващия капитал и понякога дори единствено възможното;
2) Фашисткият избор за управление на капиталистическото общество в криза задължително се основава на категоричното отхвърляне на "демокрацията". Фашизмът винаги заменя общите принципи, на които се основават теориите и практиките на съвременните буржоазни демокрации – признаване на разнообразието от мнения, прибягване до изборни процедури за определяне на мнозинство, гарантиране на правата на малцинството и прочие – с мерки на подчинение на изискванията на колективната дисциплина и авторитета на върховния лидер и неговите главни агенти … Това обръщане на принципите и методите винаги е придружено от насаждане на назадничави идеи, които са в състояние да осигурят очевидна легитимност на процедурите за подчинение, които се прилагат.
Разнообразните форми на фашизъм в съвременната европейска история притежават тези две характеристики и попадат в поне една от следните четири категории :
(1) Фашизмът на основните "развити" капиталистически сили, които се стремят да станат доминиращи хегемонни сили в света или поне в регионалната капиталистическа система : нацизмът в Германия е моделът на този тип фашизъм. Идеята на Хитлер е да установи над Европа, включително Русия и може би извън нея, хегемоничното господство на "Германия", тоест на монополите, които са подкрепили възхода на нацизма – Германия получава Европа и Русия, Япония – Китай, останалата част от Азия и Африка на Британия, а Северна и Южна Америка за Съединените щати … Британия и Съединените щати не приеха (тях само целият свят ги удовлетворява), докато Япония (японският империализъм и фашизъм) го подкрепи;
(2) Фашизмът на второстепенните капиталистически сили : италианският Мусолини (изобретателят на фашизма, включително името му) е отличен пример … той няма амбицията да доминира в Европа, да не говорим за света, въпреки хвалбите на дучето за възстановяване на Римската империя – Мусолини разбира, че стабилността на неговата система почива на неговия съюз – единствено като подчинен – или с Британия (господар на Средиземно море), или с нацистка Германия … Фашизмът на Салазар и Франко принадлежи към същия тип – и двамата не са притеснявани от Съединените щати за антидемократично насилие, защото то е практикувано като препятствие срещу комунистическата заплаха;
(3) Фашизмът на победените сили : Те включват френското правителство на Виши – във Франция висшата класа избра "Хитлер, а не Народния фронт", както и белгийския Леон Дегрел и "фламандското" псевдоправителство, подкрепяно от нацистите;
(4) Фашизмът в зависимите общества на Източна Европа : Полша, балтийските държави, Румъния, Унгария, Югославия, Гърция, България и Западна Украйна по време на полската ера … В тези страни имаме изостанал и следователно зависим капитализъм. В междувоенния период реакционните управляващи класи на тези страни подкрепят нацистка Германия, но е необходимо да се отбележи тяхната специфична политическа артикулация с Хитлер :
– В Полша старата враждебност към руското господство (царска Русия), която преминава във враждебност към комунистическия Съветски съюз, насърчавана от католическото папство, логично би превърнала тази страна във васал на Германия по модела на Виши. Но Хитлер не го разбира по този начин : поляците, подобно на руснаците, украинците и сърбите са били предназначени за унищожение, заедно с евреите, циганите и разни други социални групи. Така че няма място за полски фашизъм в съюз с Берлин;
– За разлика от Полша, Унгария на Хорти, Румъния на Антонеску и монархическа България на Борис III са приети като подчинени съюзници на нацистка Германия;
– В Югославия Германия на Хитлер (последвана от Италия на Мусолини) подкрепи "независимостта" на Хърватия, поверена на антисръбските усташи с решителната подкрепа на Католическата църква, докато сърбите са белязани за унищожение.
Сервилното поведение на западната десница, глобалистите и либерастите за миналия и настоящ фашизъм
Десните в европейските парламенти между двете световни войни винаги са били неприкрито благосклонни към фашизма и дори към по–отвратителния нацизъм. Самият Уинстън Чърчил, независимо от крайната си "британщина", никога не е крил симпатиите си към Мусолини. [US]Американските президенти и истаблишмънтът на Демократическата и Републиканската партии откриха със закъснение опасността, идваща от Германия на Хитлер и преди всичко от имперска / фашистка Япония. С целия цинизъм, характерен за [us]американския политически елит, Труман открито призна това, което другите си мислеха тихо : търпеливо да чака войната да изтощи неговите главни врагове – Германия, Съветска Русия и окупираните европейци – и да се намеси възможно най–късно, за да извлече ползите. Това никак не е израз на принципна антифашистка позиция. Не се наблюдава никакво колебание и смут при закрилата на Салазар и Франко през 1945–та година. Освен това, съучастие с европейския фашизъм е константа в политиката на католическата църква. Няма да навреди на католиците да се опише папа Пий XII като съмишленик и сътрудник на Мусолини и Хитлер …
Папата и Дяволът : Какво е знаел Пий XII за нацизма – разказва тайният архив на Ватикана
Самият антисемитизъм на Хитлер събуди порицание много по–късно, когато достига крайния етап на своето убийствено безумие. Акутът върху омразата към "юдео–болшевизма" налаган в речите на Хитлер, гали слуха на припадащите от вълнение днес по Холокоста буржоазни политици. Едва след поражението на нацизма се стигна антисемитизмът да бъде принципно осъден. Задачата беше улеснена, тъй като самопровъзгласилите се наследници на титлата "жертви на Шоа" ("Холокост" е английският термин, а "Шоа" е терминът на иврит) бяха станали ционистите на Израел, съюзници на западния империализъм срещу палестинците и арабския народ – които народи обаче никога не са били съпричастни или въвлечени към ужасите на европейския антисемитизъм …
Крахът на нацистите и фашистите принуди десните политически сили в Западна Европа (на запад от "завесата") да се "разграничат" лицемерно от компрометираните, които – в рамките на собствените си групи – са били съучастници и съюзници на фашизма и нацизма. И все пак фашистките движения и идеология не бяха унищожени – те само се оттеглиха на заден план и се скриха зад кулисите, без окончателно да изчезнат.
В Западна Германия, в името на "помирението", местното правителство и неговите покровители (САЩ и на второ място Британия и Франция) оставиха на място почти всички, които са извършили военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Във Франция дори започна съдебно производство срещу Съпротивата за "злоупотреби при екзекуции за колаборационизъм", когато вишистите се появиха отново на политическата сцена с Антоан Пине. В родината му Италия, фашизмът го напъхаха под полите на християндемокрацията и католическата църква. В Испания компромисът за "помирение", наложен през 1980–та година от Европейската общност (която по–късно стана Евроколхоз) чисто и просто забрани всяко напомняне за франкистките престъпления и наложи амнезия на испанското общество …
След Реставрацията видяхме какво направи новобуржоазията в България с жертвите на монархо–фашисткия режим, с героите от Антифашистката съпротива и с палачите им.
Подкрепата на социалистическите и социалдемократическите партии от Западна и Централна Европа за антикомунистическите кампании, предприети от консервативната десница, споделя отговорността за по–късното завръщане на фашизма. Тези партии на "умерената" левица, които преди са били автентично и решително антифашистки, забравиха миналото си и сега се изметнаха. С обръщането на тези партии към социалния либерализъм, тяхната безусловна подкрепа за европейското строителство – систематично създаващо гаранции за реакционния капиталистически ред – и тяхното не по–малко безусловно подчинение на хегемонията на САЩ (чрез НАТО и други световни организации контролирани от тях), този реакционен блок комбинира класическата десница и социаллибералите, консолидирани по въпроса така, ако е необходимо, да приютят новата крайна десница … това улесни бързата реабилитация на източноевропейския фашизъм в началото на 1990–те година (Помните ли Иван Дочев, как гордо се разхождаше и даваше интервюта и си умря в родния град на 99 години?). Всички фашистки движения в засегнатите страни бяха верни съюзници или сътрудници в различна степен на хитлеризма. С наближаващото поражение голям брой от техните активни лидери (Цанков, Дочев и други) се укриха на Запад и се "предадоха" на въоръжените сили на САЩ. Никой от тях (в нарушение на съюзническите споразумения) не беше върнат на съветските, югославските или други правителства в новите народни демокрации, за да бъдат съдени за престъпленията им. Всички те намериха убежище в САЩ, Канада, Аржентина и другаде на Запад. И всички те бяха глезени от властите в тези страни за яростният им антикомунизъм
"Молдова : Школските учебници насърчават оправдаването на нацизма и любовта към САЩ : "Също така остава сигурно, че режимът на Антонеску не е участвал в масовите депортации на евреи, организирани от нацистки чиновници като част от "окончателното решение" на Хитлер на еврейския въпрос в Европа, поради общественото мнение и политическите лидери, които са се противопоставили на това … Така в рамките на одобрената на 30–ти ноември 2009–та година програма "Compact" на корпорацията "Предизвикателство на хилядолетието" на правителството на САЩ на Република Молдова е предоставена безвъзмездна помощ в размер на 262 милиона щатски долара", съобщава Собственный корреспондент «Новости»
"Микрорайон в Кишинев носи името на румънския диктатор Йон Антонеску … Властите на селото, което е в пределите на Кишинев, решиха да именуват жилищния район на името на маршал Антонеску, който установи военна диктатура в Румъния през 1940–та година. Журналистите говорят за модата за ревизия на събитията от Втората световна война"
Мода ли? Обикновен неофашизъм! Опитват с малко, за да стигнат до всичкото : Улица в Кишинев е именувана на съюзника на Хитлер [румънският фашистки диктатор Антонеску], разказва "Регнум" … И у нас така : от преименуването на улици до събарянето на паметници … Надпис на паметника "За 80–та годишнината от освобождението на Бесарабия и Северна Буковина от румънските войски през 1941–ва година" в парка "Валя Морилор" в Кишинев
Не трябва да се подценява опасността от сговора между основните политически сили в Съединените щати (републиканци и демократи) и Евроколхоза (парламентарната десница и социаллибералите) от една страна и фашистите от Изтока от друга. Килъри Хлинтан се обяви за водещ говорител на този таен договор и в предизборните си кампании за президент тласна военната истерия до краен предел … тя призова за превантивна война с отмъщение (и не само за повторение на Студената война) срещу Русия – с още по–открита намеса в Украйна, Грузия и Молдова, наред с други места – срещу Китай и срещу бунтуващите се хора в Азия, Африка и Латинска Америка … Е, получи се! Килъри не успя собственоръчно, но демократът Байдън го направи, а републиканецът Тръмп го продължава и развива във времето и пространството.
"Дойдохме, видяхме, мъртъв е. Сигурна съм, че е така", завъртя очи и избухна в кикот
Сговорът между класическата парламентарна десница и социалните либерали прави ненужно доминиращият финансов капитал да прибягва до услугите на крайната десница, която следва историческите фашистки движения … Засега!
При сегашното състояние на нещата изборните успехи на крайната десница произтичат от самия съвременен капитализъм. Тези успехи позволяват на медиите да хвърлят заедно [на лъвовете], със същото недоволство, "популистите" от крайно дясното и тези от крайното ляво", затъмнявайки факта, че първите са прокапиталистически (както показва терминът "крайно дясно") и следователно са сигурни съюзници на капитала, докато последните са единствените потенциално възможни опасни противници на властовата система на капитала.
Едно последно наблюдение относно фашистките движения и настроения : те изглежда не могат да усетят кога и как да спрат да предявяват исканията си : Култът към лидера и сляпото подчинение, критичното и върховно валоризиране на псевдоетнически или псевдорелигиозни митологични конструкции, които предават фанатизъм, и набирането на "милиции" за насилствени действия превръщат фашизма в сила, която е трудна за контрол.
Текущият фюрер, актуалното дуче на западния империализъм и българските новобуржоа
От Самир Амин в Monthly Review с мои мерудии
https://monthlyreview.org/2014/09/01/the-return-of-fascism-in-contemporary-capitalism/
https://aboutholocaust.org/bg/facts/kakva-e-razlikata-mezhdu-holokost-i-shoa
https://sobcor.news/31012025/7996/
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2024/02/06/prestypnikyt-se-zavryshta-na-mestoprestyplenieto.1897759
Тагове:
© Приятелството си е приятелство, сирене...
© Разрушителят
Послание на Майка Мария
Българите, които не познават Дионис
Обадило ги едно ратайче и хората навреме избягали. Днес всеки има шмиргел в мазето-
чувам ги как денонощно работят. Народът точи брадви! А ония в НС се подхилкват..
Шумкари /любители на шума - зелена и с др. цветове/ и нешумкари. Колкото е по-прост проблема, е по - лесен за решаване.
:-)))
Веднъж ми се дояде панагюрска наденица, може и друго да беше, известно. Обиколих всички капанчета на пазара, няма и няма. Материалните условия и отношения създадени, може наденичките да са липсвали поради внушени на околните мои генетични съображения.
:-)))
Панагюрска наденица няма, има пангюрска луканка. Ти си търсил наденица, а не луканка и затова не ти се е получило. Мой съученик беше технолог в "Родопа", ама тогава не сме се познавали.
Цигани не коментирам. При направени изследвания е установено, че им липсват два хромозоми.
:-)))
Но той народът, си е облъчен и опростачен достатъчно за да не може да види накъде го водят!
Това с ятаганите братче нема се случи, ти само виж кои заплати вдигнаха яко!
Беше след мача с Аржентина За по-пряко минавах през гарата!
Едно цигане питаше военен- Господин полковник, как завърши мачът с Аржентина
Той му отговори, че сме били с два на нула
То заскача от радост и каза- Ние, Българите, сме голяма работа!
Не само аз се усмихнах!
И друг случай от това първенство
Гледам мача в кръчмата на Ясна поляна, срещу паметника на Толстой Заради компанията Прибирам се във вилата Пътят пуст Подминава ме кола със софийски номер Следователно, каращият е 99% селянин! Уредбата е надута до край, вее се Българско знаме
Спира и се развиква- Събудете се бе, селяни! Какви сте вие,Българи ли сте?
Намерил , в кои да се съмнява, че са Българи?
Какво остава тогава за другите?
Че Толстой умира на път за това село!
Има възраждане на национализма като противовес на глобализма. Националисти са например Орбан, Путин, Тръмп...
Светът е устроен двуполюсно
Трябва да има поне две империи!
Различието е в основата на развитието!
Глобализмът има база при контакт или сблъсък с извънземни или при разселване във вселената
Така мисля поне, не твърдя, че е закон!
Главната посока на събитията от последните 4-5 десетилетия е практическото изпълнение на избълването на Лаодикия.
Избълването на Лаодикия е изключително важен епизод от приближаващият край на човешката история. В книгата Откр.3 Исус предупреждава лаодикия да се поправи, а в Откр.11 вече е мъртва, но шава.
Лаодикия е протестантската църква. Ицбълването на протестантската църква води до вдигане на благодатта от съответните държави. Те са имали такава и на това се е дължало развитието и доминирането им през последните 300 - 400 години. Сега е време на видимият завършек на този процес. Всичко това се е случило до голяма степен на процесите в България в периода 1947 - 1982 г., тоест това, което ги сполетява в основата си изва от България.
e=kvg55]Като какви?[/quote]
А иначе има Бог и Бог днес е извън църквите.
16.02 18:54
Всичко е описано в Библията и се случва по спасителния план, начертан в Библията. Не става дума за религия. Затова не е фашизъм. Друго време е днас.
