25.01.2025г.

     В постинга си «16.01 11:01 – © За четенето [и мисленето]» споменах що са казали за четенето Гогол, Захари Стоянов, Мигел де Сервантес Сааведра и други автори. По–късно обаче се сетих, че съм пропуснал Александър Сергеевич Пушкин и Патриарха на българската литература Иван Вазов. И затова дописвам … А още в началото на постинга се разбра, че няма да се мине без да се спомене писането и говоренето, за което пък размишлявах в «17.01 11:01 – © За писането и говоренето» … И така дописвам, добавяйки пропуснатото …
Пушкин пише за някои книги от своето време, което описание е актуално и за днешните книги и за днешното говорене : «Измъчван все така душевно, на леността да устои, зае се той с похвална ревност чужд ум поне да усвои; накупи книги – чете, чете – не вижда смисъл в редовете; тук фалш и скука, глупост там – един без съвест, друг без срам; у всички някакви вериги; тук престаряла старина, там стародавна новина. И той заряза всички книги, както жените, отегчен – и ги забули с чер сатен» …
А тя пък "Обикна да чете романи и заживя като насън; плениха я с измами странни … Баща ѝ бе добряк прекрасен, но изостанал от века си, отвикнал книги да чете – безвредни – смяташе – са те и безполезна занимавка, та не следеше в своя дом дали не е опасен том укрит под нейната възглавка … Тя с жадност още по–голяма сега романите чете и пие сладката измама, с която я омайват те. И образите съживенн в мечтанията съкровени …Тя вярва, че е героиня … скита из леса, сама с опасна книга, дето намира отклик жив сърцето; и пълни с таен жар, с мечти въздишат младите гърди; и в чужда скръб сама изгаря, приела чужд възторг и вкус, и дълги нощи наизуст писма до милия повтаря … И скрила своето вълнение, с въздишка, притаена в гръд, обратния поема път, като поисква разрешение понявга да я пускат те, тук разни книжки да чете" …
И двамата (ама не с горния "той", а с друг) : "Понявга ѝ чете, тълкува нравоучителен роман, във който авторът рисува света като Шатобриан. Прескача лист, прескача втори (където нещо се говори опасно за моми), смутен и цял като божур червен …
Днес умовете във мъгла са –
и който ни чете морал,
ще ни приспи … В романи маса
порокът тържествува цял …
Съвсем за друга книга и за друго четене ни пише и препоръчва дядо Вазов :
Нека всякой брат наш да чете, да помни …
Четете да знайте, що в стари години
по тез земи славни вършили деди ни,
как със много кралства имали са бран
и от царе силни вземали са дан,
и била велика българска държава; …
четете и знайте кой бе цар Шишман
и как нашто царство сториха го плян; …
Четете и знайте, що съм аз писал,
от много сказанья и книги събрал,
четете, о, братя, да ви се не смеят
и вам чужденците да не се гордеят …
На ви мойта книга, тя е вам завет,
нека се преписва и множи безчет
и пръска по всички поля и долини,
де българин страда, въздиша и гине.
Тя е откровенье, божа благодат –
младий прави мъдър, а стария – млад,
който я прочита няма да се кае,
който знае нея, много ще да знае.
За моя изненада тези дни в книгата на фюрера "Моята борба", открих интересни негови разсъждения за книгите и четенето : "Ще кажа и това, че под "четене" разбирам може би нещо съвсем различно от това, което смята преобладаващата част от нашата така наречена "интелигенция" … Познавам мнозина, които "четат" безкрайно много – книга подир книга, буква по буква, и въпреки това не мога да нарека тези хора по друг начин освен "начетени". Разбира се тези хора притежават голямо количество "знание", но техният мозък е съвършено неспособен що–годе правилно да усвои, регистрира и класифицира възприетия материал. Те изобщо не притежават способността да отделят в книгата ценното от ненужното, да задържат необходимото в главата, а излишното, ако е възможно, просто да не виждат и при всички случаи да не се обременяват с баласт … Защото четенето не е самоцел, а само средство към целта. Четенето има за цел да помогне на човека да получи знания в областта, в която са неговите способности и целенасоченост. Четенето предоставя на човека онези инструменти, които са му нужни за професията, независимо от това дали става дума за обикновена борба за съществуване или за удовлетворяване на по–високи потребности. От друга страна, четенето трябва да помогне на човека да си изгради общ мироглед. Във всички случаи е еднакво необходимо съдържанието на прочетеното да не се отлага в мозъка като съдържание на книга. Задачата не е да се обременява паметта с определено количество книги. Трябва да се стремим в рамките на общия мироглед мозайката от книги да намира своето място в умствения багаж на човека и да му помага да укрепва и разширява светоусещането си. В противен случай в главата на читателя ще има само хаос. Механичното четене се оказва съвсем безполезно, независимо от мнението на нещастния, нагълтал се с книги читател. Такъв читател понякога напълно сериозно смята себе си за "образован", въобразява си, че добре е опознал живота и се е обогатил със знания, а същевременно колкото повече трупа такова "образование", все повече и повече се отдалечава от целта си. Накрая той ще завърши или в санаториум, или като "политик" в парламента. Който работи така над себе си, никога на успява да използва хаотичните си "знания" за целите, възникващи пред него във всеки един момент. Умственият му баласт е насочен не към живота, а към мъртвите книги. И въпреки че животът много пъти ще го подтиква да взима действително най–ценното от книгите, този нещастен читател ще съумее единствено да се позовава на някоя страница от прочетеното, но не и да я прилага в живота. Във всеки критичен момент такива мъдреци с пот на лицето търсят в книгите аналози и паралели и разбира се неизбежно правят грешка … Ако това не беше така, то политическите действия на някои наши учени–управници щяха да бъдат напълно необясними … Тогава щеше да ни остане единствения извод : вместо патологични наклонности те притежават чертите на обикновени мошеници … Човек, който умее да чете правилно, ще успее от всяка книга, всеки вестник и всяка прочетена брошура да вземе всичко ценно, което действително има не само преходно значение. Той ще успее да разчлени и усвои новия материал така, че той да му помогне да уточни и попълни по–ранните си знания и да получи нова информация, която ще му помогне да обоснове правилността на възгледите му … Що се касае до мен, още от ранна възраст се стараех да чета правилно … Само такова четене има смисъл и цел" …
А след 10 години светът видя какво фюрерът разбира "под "четене", как е чел, как е "усвоил, регистрирал и класифицирал възприетия материал" и "какъв общ мироглед" си е изградил от него, как е използвал "знанията" си – с какви "инструменти" и как е завършил живота си …
Фюрерът пише и за говоренето : "Този оратор, който не успее в тази последователност да усвои материала си, никога няма да е в състояние, натъквайки се на възражение, достатъчно убедително да защити собствения си възглед, даже и той да е хиляди пъти правилен и да съответства на действителността. Във всяка дискусия паметта непременно ще подведе такъв оратор, в нужната минута той няма да намери нито доводи в потвърждение на своите тезиси, нито материал за опровергаване на противника. Ако става въпрос за оратор, който може за засрами само себе си, то това е половин беда : много по–лошо е, когато сляпата съдба направи от такъв всезнаещ и заедно с това нищо не знаещ господин ръководен орган на държавата".
А Елисавета Багряна тропа с краче и настоява постоянно да ѝ бърборят :
Говори, говори, говори! –
аз притварям очи и те слушам …
Е, и на края това говорене, най–вероятно празно и пусто, защото довежда двамата, предполага се влюбени жена и мъж, защото Багряна е била постоянно влюбена, до умопомрачително невежество :
– Ти не знаеш? Аз също не знам –
но води ме, води ме натам!
А Емилия Маркова (1972) с помощта на Димитър Вълчев и Богдана Карадочева (1976) с помощта на Тончо Русев, взеха че го изпяха и така побъркаха още повече български жени …





Тези трите побъркаха българката и я откъснаха от действителността

А аз понеже по естествени причини съм все по–ограничен да прилагам знанията си в живота,  като се позовавам на някоя страница от прочетеното, поучавам другите :
– За четенето : Ето нещо, което се получи при мен – "Чети само това, което те интересува. Иначе ще престане да те интересува четенето";
– За мисленето : "Ако мисля – съществувам, ако [и когато] не мисля – живея";
– За писането : Една моя парафраза на А. Крижановски – "Винаги пишете от принципни касови позиции" (Той пишеше от принципни касови позиции е оригиналът);
– За говоренето : "Не е важно какво говорите. Важно е – на кого".
И понеже от тези четири човешки занимания най–пренебрегвано и потиснато е мълчанието, ето и за него : "По–добре разумно да мълчиш, отколкото глупаво да говориш".
И от мен : • Когато пустословието изчезне, ще настъпи Великото мълчание …
Като се сблъска с действителността, моята съпруга изненадана, учудена, разочарована, ядосана или каквито там емоции изпитва, казва : "Аз мислех" … А аз пък ѝ казвам : Няма да мислиш. Ще гледаш и ще слушаш. То мисленето само ще си дойде … И като рече "чудя се", ѝ отвръщам : Чуди се, чуди се, учудването е мъдростта на глупака, е казал мъдрецът …
Моята съпруга си е само мой проблем. А либералите–демократи, които се издържат от НПО–траншове и здраво са обсебили властта, чели са разни книжки и инструкции и от години ни бърборят врели–некипели, вече се превръщат в проблем на нацията и опасност за държавата.

https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2025/01/16/za-cheteneto-i-misleneto.1936327
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2025/01/17/za-pisaneto-i-govoreneto.1936451
https://chitanka.info/text/3602/0
https://chitanka.info/book/3-epopeja-na-zabravenite
https://chitanka.info/text/2789-mojata-borba/0
https://litclub.bg/library/bg/bagryana/110.htm

© Красимир Говедаров, Главен експерт

В последните една-две години четях повече пиеси, в театъра разполагам с богат архив, няма откъде иначе да ги намеря, иначе като книги: не потъна ли в книгата, не е ли за тръпка и удоволствие - не я чета. Радостно е, че съм запазил някаква класа, че продължавам да чета най-вече научна фантастика и философия. Вече не е да възпитам нещо у себе си или да науча - няма за кога, а защото така ми харесва. Най-силни впечатления от 2020 досега: целия епос "Дюн", през цялото време като фон музиката на "Буда бар" и се намирахме на един албански плаж. При тази смесица психоделичния ефект е толкова силен, че това си остава един паралелен живот. "Земно минало" Лиу Цъсин - на тези години открих това, което смятам за най-високото достижение на научната фантастика. Нищо, че световете, които рисува китайския гении като бъдещи са толкова отчайващи, нищо че в такива общества винаги бих бил на страната на "отрицателните" му герой - бунтовниците, които се опълчват срещу суровата "безпогрешна" и спасяваща света система. Да се надявам и той като останалите технократи е сбъркал в преценката си за извънземни животи и това, че всеки по-висш разум се стреми към унищожение на възможни конкуренти. Другото, което оказва много силно въздействие са приятели: Мариян Петров, Георги Даракчиев - мислещи, самостоятелно мислещи, далеч от статукво и мода.

Не само обгазява МАЗНО, но простотията се набива за ДЪЛГО. Трябва човек да е много бърз с копчето, инак малоумен рапърски рефрен ще го преследва цял ден. Гадостта ни залива!

Книгата е жива душа.
Една книга може да промени живота на човек.
Има хора, изчели вагони книги и въпреки това не са се променили. Попадали са на паднали души.
:-)))

Но дали от вълните и взе, че ми се приспа след заглавието по неизяснени обстоятелства. Дремнах неотчетливо колко, и се зачетох. Винаги съм обичала четенето. Сред и след него автоматично се включва мисленето, което щом отсее безинтересното, прегрупира останалото. И ако то не успее да ме заинтригува, иде писането. Барем моето си да харесам и мирясам. Оказа се, че и от него не мирясвам, та чат-пат включвам на глаголене, ако се намери кой да слуша. Понамират се още някои айляци. Ама, г-н Говедаров, пак нещо не ми достига. Слушащите или не чуват ,или не разбират. Прозрях, че ми се отдава случай главният експерт да ме осветли по всичките тези вкупом градящи социални действия, за всяко от които черпех пример от мастити представители. Защо на човек все не му стига последната капчица, като достойна точка на завършека. И докато проумееш, че завършек няма, животът ти взел, че свършил. Всеки си има по нещичко за което иска да разкаже. Багряна своите контрапункти, Емилия – трите желания и Богдана своя Иван. Що да ги корим?

"По–добре разумно да мълчиш, отколкото глупаво да говориш".
Тази мисъл ми допада...

Да, беседата с умни хора е за предпочитане пред четенето, но едното не може да замени другото.

Затова слушам само Радио 1 Рок, едно рок радио.

Да, "Една книга може да промени живота на човек" – ако бъде прочетена навреме.

Нямам спомен да съм заспивал по време на четене. А хората наистина "не разбират", защото са затворени в себе си и не са отворени към обективния свят. Нещо което предстои да преодолеят с преодоляването на буржоазното съзнание.
А Багряна, Емилия и Богдана, не ги корим – преценяваме ги с разум, а не с емоция и чувство.

А мисълта е на Публий Сир. Древните са имали велики оратори и вероятно и велики мълчаливци. Но в историята са останали бърборковците.

Знанието трябва да е приложимо В противен случай е мъртво, ненужно
Как се придобива то? С четене
А как става приложимо - с мислене!
Ето връзката на четене с мислене
Да можеш да приложиш прочетеното!
Чувал съм- Ама аз това го знаех!
Знаел, ама не го приложил? Защо? Защото не е мислил
Знаел теоремата, ама задачата не решил? Защо?
Или от Гогол, този, който с удоволствие би чел и химия дори? Е, ще може ли да даде някакъв механизъм за нещо?
Не, него го интересува четенето, процесът, не!
Така, че ако четенето не е свързано с мислене, то не е продуктивно, просто е банка информация
Така, че , може да е абсурдно, но не е изключено един, прочел една книга, да е по- полезен от друг, прочел хиляда?!

Ха–ха–ха! "може да е абсурдно, но не е изключено един, прочел една книга, да е по– полезен от друг, прочел хиляда" – не е абсурдно! Баце е пример. Но ми два на ум – за кого "е по–полезен".

Е, в случая влиза в действие и другата характеристика на знанието освен приложимо, то да е и полезно!
Апащэт де е научил да краде и прилага знанието си! Но полезно ли е то за другите?...

Щом е приложимо, все за някого е полезно.