24.01.2025г.

     Чърчил беше обявен за най–забележителния британец в историята в анкета на BBC от 2002–ра година. Удивително единомислие на хора от XXI–ви век, възпитани от телевизията и либералните вестници – и които никога не са познавали Чърчил. Но бащите и дядовците на сегашните инфантилни жители на острова, които всъщност са познавали Чърчил, са на друго мнение. Например те единодушно отхвърлиха "най–забележителния британец" на изборите през лятото на 1945–та година : героят–победител от Великата война! Наистина трябва да можеш да го заслужиш … И Чърчил знаеше и умееше да го прави като никой друг …
В политиката той последователно и принципно се луташе от консерваторите към либералите и обратно, като неизменно губеше нещастно всички избори. Спечелил си име и репутация на дезертьор, при това изключително агресивен, некомпетентен и безпринципен : единственият принцип на Чърчил е личната амбиция. Той успява да спечели властови позиции или чрез партийни изборни листи, или чрез интриги : така получава поста си на министър–председател през 1940–та година … Но дори и на най–високите постове сър Уинстън е съпровождан само с провали, най–оглушителният от които беше на поста лорд на Адмиралтейството, когато той поведе Кралския флот към катастрофата при Галиполи (1915). Това също беше катастрофа за политическата кариера на Чърчил … Фамилните и лични връзки му помагат да се задържи на повърхността и през 1940–та година той буквално ще повтори своя "успех“ (отново на поста като лорд на Адмиралтейството), губейки директно от германците, които след като са научили за английските планове да завземат Норвегия, успяват да го направят първи . Не след това идва Дюнкерк (1940) и след това войната на изтребление срещу Германия, в която един некомпетентен командир започна съмнителен (и очевидно най–успешният си) спор за лаврите на най–големия военен престъпник на ХХ–ти век …

Чърчил – един от главните злодеи на ХХ–ти век

Но нека не изпреварваме събитията. Да започнем отначало, пише публицистът Владимир Можегов в Деловая газета «Взгляд» …
И така : Роденият със сребърна лъжичка в устата, обречен още от люлката на политическа кариера Уинстън, не особено блестящ в образованието си (среден успех – три точки, поведение – незадоволително), рано проявява психопатичната си природа. Покръстен в англиканството, той скъсва с християнството в младостта си с характерната си ярост, предпочитайки алкохола и манията по войната. Завършил (след два неуспешни опита да влезе) Кралския военен колеж, той най–накрая се потапя в любимата си стихия на войната : потушаването на кубинското въстание, наказателните операции в Судан, войната с бурите в Южна Африка, военни акции в Сомалия и Родезия … Манията по войната и ненаситната жажда за власт очевидно са наследени от неговите предци (той е потомък по бащина линия на първия херцог на Марлборо), докато с алкохола лекува пристъпите на "черна меланхолия", в моментите когато политическата му кариера е изправена пред пореден срив …
В зряла възраст – осем силни пури на ден, поляти с галони силен алкохол. Може би само тази "адска смес" би могла да смекчи маниакалната природа на човек, чиято духовна структура е най–добре описана със следното изявление : "Ако Хитлер нахлуе в Ада, бих направил поне благосклонно споменаване на дявола в Камарата на общините", казано на неговия личен секретар Джон Колвил вечерта на 21–ви юни 1941–ва година преди операция "Барбароса", германското нахлуване в Съветския съюз … Това е целият Уинстън, обобщава Можегов.
Чърчил отговоря подобно със същото на "всички тези [възмутени] негодници", като нарича цветнокожите поданици на империята зверове и веднъж заявява : "Мразя индийците. Те са зверски хора със зверска религия". Но той мразеше германците почти също толкова много, настоявайки, че "индийците и германците по целия свят трябва да бъдат третирани като животни" … А бенгалският голодомор заема видно място в кариерата му : Почти четири милиона жертви – това е цената на изкуствения глад, създаден от правителството на Чърчил през 1943–1944 година, което отнема цялата реколта от региона "за нуждите на фронта". Апологетите се опитват да оправдаят Чърчил и най–често просто мълчат за геноцида, но фактите ясно показват умишлено зверство, припомня събитията Владимир Можегов.
Този "масов убиец" причини хуманитарна катастрофа в Бенгалия главно защото мразеше и презираше "тези зверове", които той също (или основно) смяташе за изгубени за английската корона. Когато Леополд Еймъри и вицекралят на Индия Арчибалд Уейвъл поискаха кораби с храна да бъдат изпратени там, където хората умираха от глад, отговорът от негова страна беше язвителна телеграма : "Защо Ганди още не е мъртъв?", обяснява авторът …
Друго военно престъпление на Чърчил, не по–малко от първото, са бомбардировките срещу цивилното население на Нацистка Германия … (Над София и други български градове също).
Когато Рибентроп като германски посланик в Британия се среща с Чърчил, последният му казва напълно откровено : ако Германия се опита да си върне силата, то ние ще я унищожим отново. Както виждаме, не става дума нито за Хитлер, нито за националсоциализма, нито за нещо друго – враг е въобще Германия и германския народ. В основата на всичко е същата маниакална жажда за власт и инстинктивна омраза към всеки, който посегне на нея …
През 1943–1944 година бомбената война на Чърчил придобива облика на огнен апокалипсис. Несъмнената кулминация в това "изстъпление" на британеца е унищожаването на Дрезден, град напълно лишен от каквато и да е военна инфраструктура, но претъпкан с бежанци.
"Не искам да чувам предложения как можем най–добре да унищожим важни военни цели в предградията на Дрезден, искам да чуя предложения как можем да изпечем 600000 бежанци от Бреслау в самия Дрезден" – Британският писател Дейвид Ървинг изровил цитата от Air Historical Branch (Служба за исторически архиви и документи на Кралските военновъздушни сили), файл CMS 608. А според главния маршал на авиацията сър Уилфрид Фрийман, Чърчил е направил изявлението на 26–ти януари 1945–та година, пише Владимир Можегов …
А Уикицитатникът пък донася : "Струва ми се, че е настъпил моментът, когато трябва да се преразгледа въпросът за бомбардировките на германските градове просто с цел увеличаване на терора, макар и под други предлози" …
Казано след опустошаването на Дрезден от въздушни бомбардировки и произтичащата от това огнена буря (февруари 1945–та година). Цитирано в Where the Right Went Wrong (2004) от Patrick J Buchanan, page 119 ISBN 0312341156.
И ето още нещо, което трябва да знаете за буржоазния свят : през 1953–та година Чърчил е удостоен с Нобелова награда за литература "за неговото майсторство … за брилянтното ораторско изкуство, с което защитава най–висшите човешки ценности" …
Не бива да ни учудва умението, с което в наше време бесните маниаци биват посвещавани за най–изтъкнати радетели за свободата и висшите човешки ценности. Нашето време като цяло е удивително способно да превръща мръсниците в герои, а героите в злодеи (и има защо и към какво да се стреми : предстои ни според Светото писание вълнуващото зрелище, което вече  отдавна се разисква в изкуството – превъплъщаването на Антихриста в образа на Христос) …
Това, което ни остава в крайна сметка, е следното : един от главните архитекти на световната война, който превърна християнска Европа в руини (и даде онова, което беше останало от нея в ръцете на чичо Сам), който сам разсипа Британската империя (защото това беше резултатът от войната за Обединеното кралство), носителят на съмнителната титла вестител и глашатай (да не забравяме речта му във Фултън през 1946–та) на Студената война – ето кой е Чърчил!
С кого може да се сравни този наистина изключителен негодник в британската история? Знаем с кого – с неговия не по–малко знатен предшественик, първият херцог на Марлборо Джон Чърчил, получил титлата си за блестящото си предателство към крал Джеймс II по време на така наречената Славна революция. Посочил ни го е Гилбърт К. Честъртън в своята "Кратка история на Англия" : "Когато Уилям [III–ти Орански] акостира на брега на залива Торбей по покана на други благородни "виги", [Джон] Чърчил реши да добави ярък цвят към образа си на [Юда] Искариот, комуто той беше приел да подражава. Първо той отиде при Джеймс с признания за любов и вярност. Оттам начело на войската той тръгва да защитава родината си от нашествието. След което най–спокойно предаде армията си в ръцете на завоевателя … Чърчил е тип на необикновеното време в това, че той съчетава присъствието на слава с липсата на чест", разказва за този "велик" човек английският историк …
Това е достатъчно!, завършва статията си Владимир Можегов в Деловая газета «Взгляд».

"Кратка история на Англия" от Гилбърт Кийт Честъртън, в която е обрисуван прадядото

По друг начин, главно за сътрудничеството със Сталин по време на войната, пише за Чърчил, който на днешната дата преди 60 години се е споминал, Валерий Бурт в Аналитический портал «Фонд стратегической культуры» … "Поданиците на Британската империя биха се зарадвали, ако се случи чудо и дебел мъж с пура, както в старите времена, лежерно влезе в сградата на "Даунинг стрийт" № 10 и се настани в кабинета си. В края на краищата, колко пъти в последно време се издигаха на политическия връх хора, които поради ограничените си интелектуални възможности не отговаряха на изискванията : Борис Джонсън, Лиз Тръс, Риши Сунак. И сегашният британски министър–председател Кийр Стармър е от същата безславна кохорта. И затова империята копнее за Чърчил. Впрочем, помнят го още в много страни, включително в Русия", пише Бурт и е прав за "безславната кохорта" от инфантили …
Чърчил се мръщеше при споменаването на Русия. Той не харесва царската система и нарича Николай II "колеблив и нещастен суверен". Чърчил напълно мразеше комунистическа Русия, призоваваше за "удушаване на болшевизма в люлката" и се застъпваше за военна кампания срещу Съветската страна … Отношението на Чърчил към Русия не се променя през годините. Но когато Вермахтът нахлува в СССР, британският министър–председател, дори без да чака консултации с президента на САЩ Франклин Рузвелт, обявява пълната си подкрепа за СССР. Освен това той прави това само часове след като е приведен в действие плана "Барбароса" на 22–ри юни 1941–ва година" … (От страх, бих казал) … "Не, Чърчил не е заобичал Русия. Но той, сух и рационален политик, разбира, че вратът на Хитлер трябва да бъде счупен на всяка цена. И протяга ръка на Сталин. Тези двама възрастни политици с различно възпитание, възгледи и идеологии остават свързани помежду си до края на войната", пише Валерий Бурт

В РИА «Новости» Петр Акопов пък отбелязва, "че няма нищо изненадващо в мечтите на Борис Джонсън за британска армия в Украйна", защото "негов идол е най–известният британски политик на всички времена", за когото "Русия във всяка своя форма – имперска, болшевишка – е враг и противник", и "фактът че сме били съюзници в две световни войни, не променя нищо – напротив, само ни позволява да разберем по–добре позицията на британския лорд", чието "отношение към Русия е абсолютен еталон и стандарт за наглосаксонския елит.

https://vz.ru/opinions/2024/11/30/1300679.html
https://en.wikiquote.org/wiki/Winston_Churchill
https://www.gutenberg.org/files/20897/20897-h/20897-h.htm
https://www.fondsk.ru/news/2024/12/02/ya-vizhu-russkikh-soldat-kak-oni-stoyat-na-granice-rodnoy-zemli.html
https://19rusinfo.ru/politika/83276-oni-ego-porvut-na-chasti-vojna-lishnikh-lyudej-posle-skandalnogo-sliva-borodaj-ne-otrjoksya-ot-svoikh-slov

© Красимир Говедаров, Главен експерт

-Колко злини сме сторили, какво ли ще бъде при Страшния съд?
-Ще обжалваме!

Ха–ха–ха!
Мноо яко. И на Дончо му предстои много да обжалва.

Занемарил си чирашките си задължения, а?- ще станеш калфа на куковден!

Слущай чорбаджията си бе, говедо!

Едно от най-омразните ми чудовища е това.

Вместо да го мразиш, ебавай се с него. Ще спечелиш читатели.

Политиците е целесъобразно да се заклеймяват ... докато вдянат.
:-)))

Е, може да се обесят и след това да им се прочете молитва за опрощение на греховете.

Знаех елементарно малко за "мразещия човек".

В реч в Камарата на общините от 1937 г. Чърчил казва „няма да се преструвам, че ако трябваше да избирам между комунизма и националсоциализма, ще избера комунизма“.
Чърчил обявява война на Германия през 1939 г. – доста време преди Хитлер да нападне СССР.
Сталин е безспорно много по-голям злодей от Чърчил...

Как ли пък не е казал такива думи, точно в Камарата на общините. Да си чул нещо за "Странната война"? А знаеш ли кой пръв започва "Битка за Британия"?

То не ти и трябва да знаеш много за такива негодници.