17.12.2024г.

     Тия дни научих израза "развълнуван" либерал". И като се сетя за него дълго се смея, защото веднага в главата ми лъсват смешните образи на често показваните по телевизията "развълнувани" либерали" от българска, руска, украинска, беларуска, грузинска и прочие народности. Изразът употребил в разговор по "Първи руски" участникът в СВО, публициста Танай Чолханов, който за либералите се изказал така : "напоследък така миришеше на "преговори" [за сключване на мир с Украйна] и "парламентаристи" [Дончо, Вурста, Ердоган], че нашите [тоест руските, а и българските също] либерали пак започнаха да се вълнуват. А няма нищо по–лошо от "развълнуван" либерал. Изглежда ужасно и мирише много лошо"

В романа си "Бесове" Фьодор Михайлович Достоевски доста се занимава с либералите, които са били на мода в руското общество по негово време : "Един от първите членове на кръжеца беше Липутин, губернски чиновник, човек на възраст, голям либерал, който минаваше в града за атеист … Държеше домашните си изкъсо и под ключ, беше извънредно стиснат и с едната си заплата беше струпал и къща, че и парици. Беше досаден човек, пък и службицата му беше дребна; в града не го уважаваха, а във висшите кръгове нямаше достъп. На туй отгоре беше отявлен клюкар и вече неведнъж си беше патил [от това], хем здравата си беше патил … Но ние обичахме острия му ум, неговата любознателност, особената му жлъчна присмехулност. Варвара Петровна не го обичаше, но той все съумяваше някак да ѝ се докара …
По едно време за нас в града се носеше, че кръжецът ни бил разсадник на волнодумство, разврат и безбожие; то тъй и не се разсея тая мълва. А всъщност нямаше нищо освен едно най–невинно, мило, досущ руско лековато либерално дърдорене. "Висш либерализъм" и "висш либерал", тоест либерал без всякаква цел, са възможни само и единствено в Русия. Степан Трофимович, като всеки остроумен човек, се нуждаеше от слушател, а освен това се нуждаеше от съзнанието, че изпълнява висшия си дълг, като пропагандира идеята. Пък и най–сетне, нали все трябва да си пиеш с някого виното и на чаша шампанско да поразмените някои и други мисли от сорта за Русия и "руския дух", за бога въобще и за "руския бог" особено; да повторите за стотен път общоизвестните и обръгнали на всички руски скандални историйки. Пък не отминавахме и градските клюки, та понякога стигахме и до строги, високонравствени присъди. Задълбавахме и в общочовешкото, най–сериозно размишлявахме за бъдещата съдба на Европа и човечеството; академично предсказвахме, че Франция след цезаризма отведнъж ще се срути до степен на второстепенна държава, и бяхме абсолютно сигурни, че това може да стане ужасно бързо и лесно. Откога му бяхме предсказали на папата ролята на прост митрополит на обединена Италия и бяхме напълно убедени, че в нашия век на хуманизъм, индустрия и железници целият този хилядолетен въпрос е най–лесната работа. Тъй е, "висшият руски либерализъм" тъй гледа на нещата …
Николай Всеволодович разбрал, че сега Липутин го кани заради вчерашния скандал в клуба, че като местен либерал е във възторг (тоест развълнуван) от скандала и най–искрено смята, че тъкмо тъй им се пада на клубните старейшини и че всичко това е много хубаво. Разсмял се и обещал да иде …
А вие сте "умерен либерал" – усмихна се и Шатов …
Нашият руски либерал е преди всичко лакей и току се оглежда няма ли някой, комуто да лъсне чизмите (Това ФМД все едно е казал за днешната руска либерална опозиция) …

Веднъж Степан Трофимович ме уверяваше, че най–големите таланти могат да бъдат ужасни мерзавци и че едното не пречело на другото. После се пусна слух, че Лямшин бил откраднал тази пиеска от един скромен и талантлив младеж, негов случаен познат, който тъй си и остана неизвестен : но това настрана. Този негодник, който няколко години се беше въртял на пета пред Степан Трофимович, изобразявайки при поискване на вечеринките му разни чифутчета, изповедта на глуха бабичка или раждане, сега понякога изобразяваше у Юлия Михайловна самия Степан Трофимович, и то по най–смешен начин, под названието "Либерал от четирийсетте години". Всички се превиваха от смях, тъй че накрая вече беше невъзможно да се изгони : твърде необходим човек бе станал. Освен това той раболепно се слагаше на Пьотър Степанович, който пък по това време беше придобил необикновено силно влияние над Юлия Михайловна …
Не, извинявайте, ама аз обичам либерализма, обичам съвременността и умни приказки обичам да чуя, но – предупреждавам, от мъже. От жени обаче – от тия съвременни въртиопашки, не, това ми е болното място! …
Прочетох във вестниците биография за един американец. Оставил цялото си огромно състояние за фабрики и положителни науки, скелета си – на студентите в тамошната академия, а кожата си – за барабан, тъй че денонощно да бият на него американския национален химн. Уви, ний сме пигмеи в сравнение с полета на мисълта в Северноамериканските щати; Русия е игра на природата, но не и на ума. Я да река например аз да си завещая кожата за барабан на Акмолинския пехотен полк, в който имах честта да започна моята служба, та всеки ден да бият на него пред полка руския национален химн – ще го счетат за либерализъм, ще забранят моята кожа …
Готвейки се за у нас, Юлия Михайловна старателно бе поработила над своя съпруг. Според нея той не бе лишен от способности, умееше да представи и покаже, умееше дълбокомислено да изслуша и да премълчи, заучил бе няколко твърде прилични пози, би могъл дори да произнесе реч. Имаше дори някакви откъслечни наченки на мисли, а също така и лустрото на най–новия и необходим либерализъм …
С най–невинната цел да го обезоръжи със своя либерализъм, той му бе показал собствената си интимна колекция от всевъзможни прокламации – руски и чужбински, която грижливо бе събирал от петдесет и девета година насам – не че от интерес, а просто от едно полезно любопитство …
Никой, никой от тях няма да загине, тя до един ще ги спаси – тя тъй ще ги сортира, тя тъй ще доложи за тях, тя тъй ще постъпи с тях – с оглед на висшата справедливост – че може би дори историята и целият руски либерализъм ще благославят нейното име …
Това беше цветът на най–яркочервения либерализъм в нашия древен град и всички бяха твърде внимателно подбрани от Виргински за заседанието, разказва Фьодор Михайлович …
Най–много "развълнувани" либерали" от различни националности по телевизията ни показват в тинестата локва "Светът и ние" "развълнуваните" либерали" водещата Йоана Левиева–Соя и журналистът Николай Кръстев :
– Михаил Зигар – бивш главен редактор от създаването на "независимия" руски новинарски телевизионен канал "Дождь". Напуска Русия след инвазията ѝ в Украйна през 2022–ра година. Преди няколко месеца беше обявен за чуждестранен агент и осъден от кремълските власти на 8.5 години за разпространението на фалшиви новини за руската армия, анонсира локвата …
"Смятам, че войната може да приключи при едно условие – когато Путин умре. Тя не може да спре докато е жив, хайде, докато е на власт. Докато е на власт тя няма да спре. И ще спре в момента, когато той вече няма да е на власт. Този ден е ясен, защото съм убеден, че всеки, който дойде на власт в Русия след Путин, ще направи всичко, за да приключи с тази война, защото едва ли е нужна на някого, със сигурност не е нужна на никого и за всекиго би било по–изгодно, по–правилно, по–просто да приключи с нея, но за Путин тя е много необходима", казва либералът и веднага след това на въпроса "Колко ще продължава да съществува путинска Русия и путинската империя" отговаря така : "Това може да продължава колкото си щете", защото "Путин полага много повече грижи за здравето си, по–често ходи на доктор, всеки ден плува в басейна, нещо което не е правил със сигурност Джими Картър" …
Връзката е, че Путин можел да живее 100 и повече години като Кисинджър и Картър. А защо последният не е ходил на доктор и не е плувал в басейна ни оставя със зяпнали уста?!
А другият либерал изтриса въпроса : "Последният ми въпрос, въпреки че не ми се ще да завършваме това интервю (най–невинно … лековато либерално дърдорене, както казва ФМД) – много ми е интересно : защо все по–често говорим за това, че Русия се връща към сталинските времена, към тридесетте години на бившия СССР?", на което Зигар отговаря : "Вижте, от една страна не обичам историческите аналогии, от друга пък ги обичам, защото не се отнасяме сериозно към тях, а се забавляваме с тях, понякога става много смешно. Струва ми се, че Путин се връща дори не в сталиниските времена, Путин се връща в XVIII–ти век! Сега са много повече признаците на XVIII–ти век в Русия" …
Точно така – На 22–ри октомври 1721–ва година, след края на Северната война, Петър I приема титлата Император Всерусийски и Баща на Отечеството … След него Екатерина I става първата жена монарх в руската история … След нея Екатерина II Велика присъединява Крим към Руската империя, изявява се гения на генералисимус Александър Суворов …

Двама "развълнувани" за съдбата на Русия либерали – българин и руснак – си дърдорят

глупости и празни приказки като "не съществува една Русия, сега има няколко Русии. Има една вътрешна Русия – територията на Руската Федерация, има една външна Русия – хората, които живеят извън Русия, поне милион и  половин души, които напуснаха страната след началото на войната" (значи две Русии, а не няколко, което означава повече от две–три) по обществената Българска национална телевизия за сметка на българските данъкоплатци …
"Русия не е страна, в която вярват в някакви традиционни ценности и затова зад тази конструкция няма нищо. Днешна Русия са хората, които за пръв път в историята са започнали да се радват на живота. Появил им се е някакъв доход и най–после са доволни от това, как живеят. Имат някакво материално положение, имат жилище, кола, възможност и желание да пътуват … Днешна Русия е страна на хедонисти, съвременна Русия е страна, която най–после се е докопала, в която тези хора искат да живеят като на Запад и като че ли могат да си го позволят" (Е, тези които "искат да живеят като на Запад", с началото на СВО забягнаха при имотите и банковите си сметки на Запад и така руският народ и Руската федерация се очистиха от буржоазната сволочь) …

За тях живеещият в родината си писател, журналист и публицист Игор Малцев казва яркото : «Российская оппозиция» способна только грантососить ("Руската опозиция" е способна само да смуче грантове)", защото е станала незаменимо необходима на западната либерастия.
Светлана Тихановска, лидер на беларуската "опозиция" пред БНТ : "Има две Беларуси – една малка на Лукашенко, която ни въвлече във война като съучастник на Путин, и на хората, които искат промяна" … То май на "развълнувания" либерал всичко му се вижда двойно

https://chitanka.info/text/23060-besove/0
https://bnt.bg/news/mihail-zigar-rusiya-e-vzeta-za-zalozhnik-kato-samolet-prevzet-ot-teroristi-v378095-334144news.html
https://vz.ru/opinions/2024/11/19/1298585.html
https://bntnews.bg/news/da-osvobodim-belarus-ot-diktaturata-pred-bnt-govori-liderat-na-opoziciyata-svetlana-tihanovskaya-1269963news.html
© Красимир Говедаров, Главен експерт

Точно според предвижданията ми, които всеки помни. Там са свикнали на МНОГО ПО-ДОБРО, както и ние. Сега Източна Европа е за немеца като воденичен камък на шията. Не ни щат ни "меда"-мангалска емиграция, ни "жилото"- недай боже, война. Нас ни "приемат" някъде миг преди края. Финито!

Много жид на едно място! Отврат!

Струва ми се, че либерализма няма особена почва за развитие у нас. Нееднократно ни връчваха свободата, па не знаем какво да правим с нея.
:-)))

Това което blackpredator каза в един коментар за Сирия, че трудно ше наложат на светска Сирия фереджето, важи и за нас : общество което се е доближило до научното разбиране на света, сега се опитват да върнат към религията.

Ехе, дебнеш като Кольо Шикалката в храстите за полски любовчии.

Не е само жид – всякакви негодници има.

Между свободата и либерастията няма много общо, въпреки еднаквите думички.

В политиката /а и не само в нея/ е нормално да има различни гледни точки...

Животът е кратък, времето ни е ценно за да оказваме внимание на всеки глупак, защото имал право на "гледна точка".

Има и нещо друго!
При това многообразие на гледни точки, как веднъж поне не избутаха на преден план нашата гледна точка за управление? Тъй де, нали сме хора от народа и при демокрацията управлява народа, а не евроатлантическите ценности
Погрешен превод на демокрация!

Медиите се занимават с криминалните престъпници, с политическите престъпници, занимават се с всякакви откачалки и глупаци, но рядко ще покажат нормални хора. За трудовия човек да не говорим – той се споменава само когато стане трудова злополука.
Както съм казал на страница 18–та в книгата • Така нареченото обществено мнение е мнение на малцина или мнение на един управник, натрапвано от слугински медии и прието безкритично от масите.