15.12.2024г.

     Нощта на 8–ми декември се оказа тежка. Сирийските бунтовници, които сме свикнали да наричаме терористи и екстремисти (но думите не са важни, скоро дипломатите на всички заинтересовани страни ще трябва да разговарят с тях по един или друг начин), влязоха в Дамаск, пише Андрей Полонски в Деловая газета «Взгляд» …
Иранският журналист Хаял Муазин написа в социалните мрежи : "Хората на Сирия, които предадоха страната си и Башар Асад, не забравяйте тези думи. Ще съжалявате горчиво за предателството си … Това, което талибаните правят на своя народ в Афганистан, ще изглежда по–малко зло в сравнение с това, което уахабитските терористи ще ви причинят".
"Асад падна, а Ердоган победи", туитнала щерката на бай Реджеп посред нощ в "Х"–ъ.
Предстои да видим развитието на процеса, но едно е ясно, категоричен е Полонски : Турция на Ататюрк, който след Първата световна война намери изход в създаването на национална турска държава и дори премести – като символ – столицата от Истанбул дълбоко в Мала Азия, в Анкара, се превръща в нещо от миналото – Завръща ли се Османската империя? Все още въпрос. Поне турците вече говорят сериозно за анексиране на Алепо. Протурските сили, а те са много, по разпокъсана информация която достига до нас, са се активизирали много в града. Турците правят всичко възможно превратът в Алепо да протече без крайности и сътресения (Писал съм няколко пъти за имперските мераци на Ердоган, за Великия Туран, за легендата "Червената ябълка" (Kızıl Elma), за картата на бъдещия Тюркски свят и прочие).
Тук има смисъл да си припомним историята. Съвременна Сирия е типично постколониално образувание. През Античността и Средновековието е един от най–известните региони в Близкия изток, но на неговите територии никога не е имало отделна държавност. Но имаше Велика Армения, елинистичната сила на Селевкидите, Римската империя, Арабския халифат, кръстоносците, мамелюците и накрая : от 1517–та година Османската империя. В навечерието на Първата световна война географската област на днешна Сирия е била част от три османски вилаета – Бейрут, Алепо и Дамаск.
През 1922–ра година Франция получава мандат от Обществото на народите (ОН) за тези древни земи. През 1926–та година територията е разделена на Сирия и Ливан. През 1941–ва година Дьо Гол дава на сирийците независимост, отложена до края на войната. През 1945–та година независимостта на Сирия става факт. От 1963–та година (Революцията от 8–ми март) на власт в страната е Партията на арабското социалистическо възраждане (ПАСВ), (наричана на кратко партията Баас), а от 1971–ва година в резултат на "поправителното движение" в ПАСВ, президент на страната до смъртта си през 2000–та година е Хафез ал–Асад, баща на Башар Асад. От 2011–та година в страната започна гражданска война. Следващото го знаем.
А най–новото, което е на път реално да се осъществи, е бай Реджеп да стане Маестро

Трябва да разберем, че във възприятието на турците тези земи са донякъде близки до руското разбиране за постсъветското пространство, републиките от бившия СССР. След Първата световна война Османската империя претърпява, както днес е модерно да се екстраполира – стратегическо поражение. Идеологията на основателя на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк е изградена преди всичко върху желанието да се запази това, което може да се запази като Национален дом на турците … Оттогава минаха сто години и изглежда всичко това е минало. Но историческата памет трудно се редактира … Ердоган дойде на власт на вълната на неоосманизма и противопоставяне на светския национализъм на кемалистите, управлявали страната почти през целия ХХ–ти век. Ако успее да удържи победата в Сирия, това ще бъде окончателният край на ерата на Ататюрк и началото на нова ера в турското национално самосъзнание (идентитетод, както казват българите от Северна Македония).
Обикновено говорим за геополитическата ситуация във връзка с тоталния Запад (САЩ, Британия, Германия) и Изтока – арабския свят, Индия и Китай … Между Запада и Изтока се ражда още един независим играч … Руският и съветски поет, писател, философ, представител на "сребърния век" на руската култура и мистик Даниил Андреев (1906–1959), носител на медала «За оборону Ленинграда», измислил име за такива явления, като зараждащото се сега в Турция, което може да се определи още като "демон на държавността" – Уицраор. Уицраор в окултно–мистичното кредо на Даниил Андреев е "могъщо, интелигентно и изключително хищно създание", което живее в паралелен свят. Всъщност това е демон на суверенната / великодържавна държавност. Резултатът от дейността на Уицраор в човешкия свят е увеличаване на силата на държавата … А турският Уицраор досега е бил болен и слаб дълго време, но вече се възстановява, обяснява Андрей Полонски в Деловая газета «Взгляд».

Да знаете, че наистина има нещо свръхестествено в този "Уицраор" – след като копирах картинката, сайтът незабавно изчезна от Google–то

"Много е вероятно градовете, които наричаме Алепо, Идлиб, Хама, Дамаск и Ракка, да станат наши провинции, точно както Антеп, Хатай, Урфа", каза вчера президентът на все още Република Турция.
Хатай е единствената турска провинция с преобладаващо арабско население и има специална история. След Първата световна война Хатай е част от френска Сирия. През 1936–та година турците подават жалба до Обществото на народите (ОН) с искане провинцията да бъде присъединена към Турция. Французите дават на Хатай автономия и провеждат избори за местно събрание. Събранието веднага гласува за независимост на република Хатай (името е предложено от самия Ататюрк). Няколко месеца по–късно е организиран референдум и през 1939–та година в навечерието на избухването на Втората световна война, Хатай става вилает на Турция, което Ататюрк не доживява да види … Сегашната активност на турците в Алепо е своеобразно продължение на историята с Хатай. Ердоган напредва. Той получи Карабах за свои пълномощник в Азербайджан. И "Бозкуртите" или "Сивите вълци" – крайни привърженици на идеологията на пантюркизма, които в края на ХХ–ти век бяха под най–строга забрана в Турция и признати за терористична организация в няколко страни от постсъветското пространство, отдавна копнеят за Крим, пише Андрей Полонски още преди (на 9–ти) Ердоган да каже горните думи (на 13–ти)

Първо, за първи път от много години турците подписаха дългосрочен договор с френската петролна компания Total за доставка на втечнен природен газ … Интересът на Париж, като един от лидерите на Евроколхоза, е в постигането на енергийна връзка с Анкара в условията, когато политиката на новоизпечения [us]президент Доналд Тръмп от януари 2025–та година може да поеме в нова траектория, неблагоприятна за французите. Защо европейците трябва да купуват газ на прекомерни цени от Щатите, когато могат да го направят по–евтино в Близкия изток? Между другото, президентът Еманюел Макрон вече приветства завземането на властта в Сирия от екстремистите …
Второ, след като САЩ наложиха санкции срещу "Газпромбанк" (да се чете : срещу "Турски поток"), Ак–Сарай загуби икономическата ръчка, която можеше да попречи на Анкара да направи неразумни стъпки в прагматичния си диалог с Русия. Възможно е [us]американските бюрократи дори да не са осъзнали какво са направили, притискайки Евроколхоза и Турция в обятията си …
Трето, за турската страна Тръмп все още е "котка в торба". На турските елити стана ясно, че трябва да успеят да "съберат парчетата", тоест да "свършат работата" в Близкия изток преди възкачването на републиканците на трона. По–добре е да се говори с него [Дончо] от по–добра позиция и в някои отношения Тръмп поне временно обедини бившите противници …
Остава да добавим, че Турция "изведнъж" започна да се разбира полезно добре с друг лидер на Евроколхоза – Германия. Между другото, канцлерът Олаф Шолц взе че най–накрая одобри доставката на "Eurofighter Typhoon" за Анкара, въпреки че преди победата на републиканците беше категорично против сделката, изнася ориенталистът международник Юрий Кузнецов в Аналитический портал «Фонд стратегической культуры».
"Светът очевидно е започнал да се движи така, че е загубил точката на равновесие. Ще бъде възможно да го възстановим само на някакво друго ниво, което все още не е очевидно за нас. И само всички заедно", казва още Андрей Полонски.
Че Руската федерация участва е ще продължи да участва във възстановяването на света "на някакво друго ниво", е неоспоримо. А ние дали и доколко ще участваме и ако участваме как, в качеството си на какви, е неизвестно за нас, включително и на политиците ни. И сред тези "всички" ние ще присъстваме ли, също е неизвестно. Защото това "всички" няма да включва всички държави на планетата, тъй като някои държави са силно против възстановяването на света "на някакво друго ниво". И пак опираме до втръсналото ни говорене за правилната страна на историята, за настъпването на една и съща мотика, за неизбежния цивилизационен избор и всичко свързано с нещастията в Новата ни история, за която са виновни руснаците.
"Концептуално поне от 2020–та година Турция помирисва военни успехи в Карабах и Либия. Известно е, че тази миризма е опияняваща и създава определена атмосфера както за самите турци, така и за онези, които ще се опитат да общуват с тях или да намерят общ език. Така че основният проблем е, че сега дори миролюбивите партньори на Турция имат прост избор : или да бъдат готови да ударят турците по зъбите (това ние не можем), или да се отдръпнат и да не спират турците да правят същото на когото и да било, разбира се – с надеждата, че утре бедата ще засегне ближния им, а не самите тях (това можем)", пише още Юрий Кузнецов.
Той от една страна казва "независимо от влиянието на външните интереси върху процеса, едно е ясно – турците и лично Ердоган ще жертват отношенията между Русия и Турция във всеки удобен момент", защото "твърде голяма е пропастта на цивилизационния антагонизъм" между руската и "западната и преди всичко европейската посока в турската политика" …
От друга страна Геворг Мирзаян в Деловая газета «Взгляд» твърди, че "за усвояването на Сирия Ердоган ще преговаря с Русия … Колкото до Русия, е напълно възможно Ердоган да се договори с нея. Москва се интересува от три неща". И ги изброява.
На страница 84–та в книгата пише • Русия, както ни е отвоювала от пределите на Османската империя, така при сгоден геополитически момент, спокойно може да ни остави да се хлъзнем в пределите на Турската държава

Първоначалният текст, който дадох, и редакторът като обичащ Русия своеволно промени, е следния : • Русия, както ни е отвоювала от пределите на Османската империя, така при сгоден геополитически момент, спокойно може да ни хлъзне в пределите на Турската държава.
Кой ще се окаже прав : "Аз" или "редакторът", ще покаже, както винаги, бъдещето естествено.
"А дали човек винаги трябва да се радва на своята независимост е голям въпрос", който Андрей Полонски задава в статията си "Призракът на Османската империя дойде в Сирия" в Деловая газета «Взгляд», е изключително актуален за нас.
И във връзка с горните думи на Ердоган са сирийските градове "Алепо, Идлиб, Хама, Дамаск и Ракка", е полезно за нас да си припомним доскорошните му "изпълнени със загриженост" приказки относно Сирия : "Сътрудничеството със страните от Евроколхоза е необходимо в борбата срещу тероризма, при възстановяването на Сирия и при реформирането на съществуващите институции" …
Значи ако Република Турция "се превръща в нещо от миналото", както пише Полонски, то Османската империя е нещо още по назад в миналото, по–точно преди Република Турция …
Аз вярвам на Мислителят на хилядолетието, който в книгата си "Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт" пише : "Хегел бележи някъде, че всички велики световноисторически събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той е забравил да добави : първия път като трагедия, втория път като фарс …" и посочва примери от Историята. Това първо.

Основателят на Османската империя Осман I Гаази

И второ, възможно е картините на маестро Ердоган да не се пласират добре или даже никак.
И така, изхождайки от тези две условия, допустимо и възможно е Република България да се сдобие със сухоземна граница с Руската федерация. А като имаме предвид слабостта на руснаците към българите и конкретно обичащият ни генерален секретар на КПСС Леонид Илич Брежнев, каквато подобна на него личност не е невъзможно да застане начело на Руската федерация, дори и Владимир Путин да е, той има "кучешко приятелство" с Баце, който пък отново ще управлява Територията, никак не е еретично и смело да мислим за руска и българска част на Цариград. Но това в по–далечното бъдеще.
В близък план ще следим кой пръв ще нарече Турция "агресор" и ще я турне редом до Русия.

https://vz.ru/opinions/2024/12/9/1302301.html
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2022/09/30/turskata-ekspanziia-na-balkanite-na-pricel-sa-gyrciia-i-bylg.1836434
https://kvg55.blog.bg/politika/2021/01/29/chervenata-iabylka.1746729
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2024/07/31/loshiiat-primer-na-ruskata-federaciia.1918508
https://cyclowiki.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D1%86%D1%80%D0%B0%D0%BE%D1%80
https://novotopoznanie.bg/tag/%D1%83%D0%B8%D1%86%D1%80%D0%B0%D0%BE%D1%80/
https://novotopoznanie.bg/uitsraorite-curb-and-opportunity-for-enlightenment/
https://www.dailymotion.com/video/x9aqkos
https://www.fondsk.ru/news/2024/12/10/kto-i-chto-stoit-za-oglushitelnym-uspekhom-boevikov-v-sirii.html
https://vz.ru/world/2024/12/13/1303120.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

И значително по малко проливи, демек- кръгла нула

Не вярвам на телевизора.
Ако чуеш нещо по него, предприеми обратни действия и си на прав път.
:-)))

Ха–ха–ха!
Дълго се смях и като се сетя пак се смея, защото си представям описаната от теб картинка.

За мен телевизора е източник на теми за писане. И не мога да му насмогвам на глупостите.

"Русия, както ни е отвоювала от пределите на Османската империя, така при сгоден геополитически момент, спокойно може да ни остави да се хлъзнем в пределите на Турската държава!" А това дали няма да сполети нас? Щото РФ сега да тръгне срещу Турция е фантастика! Сега тя има много по-трудни проблеми да решава! Една Курска област ще освобождава цяла година!?

новият минпред и още некъф са теолози
на три поколения светски живот и възпитание
трудно ще наложиш шериатски фес, та ако ще дизайна да е турски
а и мечката, ако няма ТСВ, тепърва има да реве

Аслъ, де. Както пише в постинга, миризмата на военни, политически и прочие успехи е опияняваща и създава определена атмосфера.
Сега обаче като гледам поведението на Русия към Сирия и Абхазия, май редакторът ще е прав – ще ни оставят да се хлъзнем, защото ние сме в състоянието – умствено, морално и организационно – както преди падането под османците.

Да, Сирия беше пример на светска държава сред мюслиманския свят. Но трябва да се появи водач на гражданското общество.

Реджеп предполага, Бог разполага...

Господ е българин. За Аллах не знам.