На страница 33–та в Книгата ;–) пиша • Ако не можеш да си спомниш това, което искаш да кажеш, то кажи това, което си спомняш. Важното е да останеш в разговора.
А разговорът е между водещите на "Денят започва" и тримата гости в студиото по темата "Пети опит за избор на председател на 51–то НС … Ще се намери ли изход от кризата"
(1)(1).png)
Най–елементарното когато не се сещаш какво да кажеш, е да повтаряш ненужно, излишно и досадно 2–3 пъти една дума, както и да "а"–каш; да се почесваш и да си наместваш очилата.
"Тука да се закача с един модерен прочит "На браздата" – дали ние си представяме, че българският политически елит или поне така ключовите фигури са поне нещо като Белчо и Сивушка. Сега, дали ще са две зайчета или нещо друго, има някакъв Боне Крайненеца, който обаче всъщност ние не го знаем, който всъщност ги използва тези клети добичета и всъщност може би в ролята на Боне Крайненеца е представителят на задкулисието", казва средният от телевизионните бърборковци. Това си спомня в момента човекът – това казва. След малко обаче си спомня друго : "Така че Боне Крайненеца отдавна е изпаднал от сцената и всъщност сега дали Белчо и Сивушка ако примерно, закачайки се със … нали с Бойко Борисов и Делян Пеевски, ако Бойко Борисов е в ролята на вола. Клетата … и може би по–скоро в ролята на вола трябва да е господин Пеевски, клетата Сивушка трябва да е Бойко Борисов, когото вола експлоатира", разказва спомени от часовете по литература в прогимназията телевизионният бърборко и друг един в усилията си да не изпаднат от разговора, от който гушкат и хонорар
(2).png)
Усилията му родиха още и следното : "Това което наблюдаваме в последните може би 5–10 години всъщност че задкулисието излезе на сцената и вече задкулисие няма", което и другите потвърдиха, че е така. После пък се заобясняваха, че не било съвсем така и прочие.
Сега, не гледам редовно заседанията в Народното събрание, но досега не съм видял, не съм и прочел Митрофанова и Мертен да пребивават в Народното събрание, па било и като лектори. Митрофанова дори и в телевизията не я канят. Не съм видял и генерал от ДС. Така че това че почти всички знаят кое и кои са задкулисието не означава, че то е "излязло на сцената" било като народен представител, било министър, тоест като лице, което пряко упражнява властта.
"Решаването на даден проблем, независимо от какъв порядък е той, основно зависи от формулирането на проблема. В момента в който формулираме проблема около избора на председател на Народното събрание с оглед на решението му, тогава може и да има решение. Ако той е бил формулиран с оглед на дилемите, противоречията и невъзможността, тогава не може да … Как да формулираме проблема, така че той да има решение?", меца бърборкото от дясно и след включване на репортера от Народното събрание продължава : "В момента в който се формулира въпроса, проблема, така че да има решение, решение ще има. Ако проблема е формулиран от типа "Ами ако другите не действат, както аз съм им казал", тогава няма да се реши проблема, ако това е условието. Или ако проблема е формулиран от типа "Проблема с избирането на председател на Народното събрание е проблем на съставянето на мнозинства за управление", тогава няма да се реши проблема, защото очевидно такова мнозинство все още няма. Но ако проблема е в избора на председател на Народното събрание дали отделните партии искат или не в новите обстоятелства да се ходи на избори със същия служебен премиер или с друг, тогава той започва да изглежда по друг начин. И така нататък, и така нататък … Въпрос на политическо въображение е как ще се форматира ситуацията, така че да може да се излезе от нея".
И тука досетливата Христинка му го зачуква : "Твърде много "ако" (6 броя) не станаха ли?".
В предишен постинг («27.06.2023 20:01 – © Ако»), в който размишлявам за употребата на подчинителния обстоятелствен съюз, който предполага някакво условие, "ако", казвам, че сценариите и хипотезите политикът си ги разработва в главата. Пред публиката да излиза с готово мнение, а желателно е и решение. Иначе изпада до нивото на телевизионен бърборко.
Сега, най–малко заради цената на телевизионното време и най–много заради бързото и успешно решаване на обществените проблеми, смятам, че телевизионните бърборковци също е задължително да се явяват пред телевизионната публика с готово мнение по обсъжданите въпроси, а желателно и решение, които да обяснят аргументирано.
И така, следвайки разсъжденията "така нататък, и така нататък" в смисъл че "проблема … е проблем" разбирам, че "решаването на даден проблем … основно зависи от формулирането на проблема". Не от правилното и точното формулиране на проблема, който разбира се е обективен, а само от формулирането му, което не е задължително да е точно и което допуска напълно субективна формулировка, която дори да няма връзка с обективната действителност.
"Въпрос на политическо въображение …", както каза телевизионният бърборко.
В Новата история на България има различни примери на "политическо въображение", когато решаването на проблема създава друг, по–голям проблем, при това трагичен, с десетилетни последици – каквото е решението на Александър Цанков на проблема му с Александър Стамболийски. Има и комични опити за решаване на политически проблем – какъвто е правителството на Константин Муравиев и взетите от него решения.
Но в значителната си част българската политическа практика след Освобождението е лишена от творческо въображение, каквото и обективните условия всъщност не са позволявали.
Министър–председателят Андрей Ляпчев (1926–1931) е останал в историята с управленския принцип "Со кротце, со благо и со малце кьотек", за който в Уикипедията се казва, че произлиза от заглавието на статия, която близкият до Ляпчев журналист Григор Василев публикувал във вестник "Пряпорец" по повод съставянето на първото правителство на Ляпчев под заглавието "Со кротце, со благо се отива надалеко" … "Макар че според мнозина отразява добре възгледите на Ляпчев, всъщност тя вероятно е създадена от негови политически противници, целящи да иронизират политическата му програма", разказва Уикипедията.
Разделяйки проблема "участие на България във Втората световна война" да две – (1) приобщаване на страната към Тристранния пакт, което е било неизбежно и друго решение не е било допустимо и (2) изпращане на български войски на Източния фронт, цар Борис III–ти проявява известно "политическо въображение", основано на знанията му за българския народ.
Пеньо Пенев, на когото в биографията в Уикипедията пише "професия журналист", което си е гавра с поета и Строителя на Димитровград, чиито "журналистически репортажи" от Димитровград се съдържат в стихосбирките му "Добро утро, хора!", "Ние от двадесети век", "Бетон и нежност", "Когато се наливаха основите", "Хора, напред!", и могат да се обобщят с два реда "И вие, мои плакали очи, не си отзехте да гледате желязо, скели и бетон!" и особено
Не мечтая
безсмъртие
и пътища леки,
а ватенка топла
за зимния ден –
Безсмъртно
нека остане
навеки
построеното
тук
от мен!,
в поемата си "Дни на проверка" (1958) казва :
– Не е ли днеска празна пещера човекът,
където лозунгите хвърлени отекват с екот
на дните в шеметния бързотек? …
В живота, от тревоги още гърбав, претоварен
ний всеки ден по мъничко изгаряме.
И някои са уморени рано, много рано –
от темпове, събрания и планове.
Факт е, че първоначалният трудов ентусиазъм на народа след бригадирското движение полека–лека утихва. Идеята е натисната от материалната действителност, което си е и марксистко–ленинска постановка – "Знам … само гърло се не лъже", казва Пеньо.
Тогава Тодор Живков, който е узурпирал властта по съвсем друг повод, проявява "политическо въображение", също основано на обективните социални процеси в обществото – и така вътрешната политика на партията и държавата се обръща към проблемите и интересите на "хлебоедите", за които "Светът бакалница и кухня станал е за тях! За тях партиен секретар си ти, стомах"! както ги характеризира Пеньо в поемата си, което с течение на времето раздели Българската комунистическа партия на "комунисти" и "партийци".
И с думите
По дяволите! –
празношумният пазар на суетата празна! –
На тоя свят
за мач и вкусничка чорба не съм дошъл!
Възседнал валяка грамаден на епохата желязна,
аз ида с громол
на деня по острия чакъл.
На мойта съвест новото правителство реши :
не са за мен
съблазните минутни,
когато пак
човешкото сърце крещи
на дните смутни
в шепите барутни! …,
Пеньо избра пътеката си в живота, която го доведе до самоубийството му …
Дори да си отида рано – нека!
На мен ми стига, че навреме се родих! му е достатъчно.
Накрая бърборковците почти стигнаха до същността : "Влиянието на големите пари – развалящото влияние на големите пари върху демократичния процес … Има пряка връзка между влиянието на големите пари и качеството на политическия елит" … Дори заговориха, че "това е заложено вътре … това е заложено … това е част от вътрешните противоречия на капиталистическата система … едни естествени вътрешни противоречия" … "и конфликта между логиката на капитализма и логиката на демокрацията", като това последното си е чиста глупост, защото логиката на икономическите отношения и логиката на съответстващата им политическа надстройка, която ги обслужва, е една : поддържане, задържане и укрепване властта на управляващата класа; за буржоазната класа с всички средства, показва Историята.
След като бърборковците стигнаха до тази "марксистка критика", както отбеляза един от тях, на капитализма, има надежди след време да формулират проблема с кризата на буржоазното общество и още по–важно – решението на проблема – Социалистическа революция.
https://bnt.bg/news/ima-li-risk-parlamentarnata-kriza-da-prerasne-v-konstitucionna-334359news.html
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2023/06/27/ako.1873618
https://chitanka.info/text/50987-dni-na-proverka
https://chitanka.info/book/11604-stihotvorenija
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
© Епигонът на Ванга
© Какво ни обясни Божанков за буржоазнат...
И разните му там пРедседатели.
Ако това е така, за къв чеп са ни.
:-)))
Другите?
Ряпа да ядат!
