19.11.2024г.

     През 2006–та година в град Хобарт на остров Тасмания в Австралия, се проведе XV–ят Международен симпозиум по човешко достойнство. Мото на симпозиума беше Първият член на Всеобщата декларация на правата на човека : "Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права" … Едно от големите достойнства на човека е да уважава достойнството на другите – това е темата, която обсъждаха философи, историци, писатели и лекари …
Ето какво става обаче с Негово Величество Достойнството по нашите геопсихологични ширини :
– Сърбия : На въпрос на журналист "По кого ще хвърлите обувка?", Неманя / Емир Кустурица отговори : "По Бил Клинтън, защото бомбардира страната ми през 1999–та година". В България, след Радой Ралин и Константин Павлов, само от Александър Морфов съм чувал подобни императиви (Докато един български режисьор се върна от Франция да поставя украинската пиеса "Хага" точно в Народния театър "Иван Вазов", откъдето бе брутално изгонен колегата му Александър Морфов). От мои сръбски колеги знам, че по време на бомбардировките в Белград имало огромни надписи, издигнати по високите етажи на сградите – на тях пишело "Моника, стисни зубе!". Тогава попитах историка Люси Станчев "защо ние нямаме градски фолклор като сръбския?" и той ми отговори : "Защото сърбите имат повече достойнство и повече фантазия" … И още, през 1999–та година – след бомбардирането на Сърбия – Бил Клинтън беше посрещнат с митинг и концерт в София [И с френетични викове Ю–ес–ей, Ю–ес–ей]. В Прищина на 1–ви ноември 2009–та година хиляди албанци, живеещи в Косово, го посрещнаха с паметник, висок 3,5 метра – на самия Клинтън, издигнат на булевард "Бил Клинтън", защото на 24–ти март 1999–та година започнало бомбардирането на Сърбия, продължило 78 дни. Тогава той не беше наричан "агресор".

Жители на Будяновци, на 40 км от Белград, танцуват от радост върху останките на свален от сръбската ПВО "невидим" [us]американски стелт на 28–ми март 1999–та година

– България : Читателю, предположи, че си идиот. И да предположим, че сте член на Конгреса. Но аз се повтарям (Reader, suppose you were an idiot. And suppose you were a member of Congress. But I repeat myself) – Марк Твен …
Думата "идиот" на латински, френски, английски и български означава "необразован", "невеж", "глупав". Тя идва от гръцката дума "idiot" – "частно лице, гражданин", за разлика от лица с политическа длъжност. Тогава заглавието на настоящата статия може да бъде "Глупаци, защо лъжете идиотите?". В този контекст, идиотизирането (дебилизирането) на народа е едно от най–големите престъпления на политиците, от което те – за голямо съжаление – стават по–лесно избираеми.
Преди няколко години в телевизионно предаване водещият и другите край него слушаха и не реагираха на циничните думи на социолога Андрей Райчев, когато той каза, че Левски е "конекрадец" и, че Левски и Ботев са "хлапета с отклоняващо се поведение". Подобно на Милена Кирова, професор в Софийския университет, която писа в един вестник, че "с всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по–скучна". Тези дни един Алфа ястреб, който казваше "Майната му на православието" и "Каква ни е далаверата да признаваме Арменския геноцид?", сравни украинския президент Зеленски с българския герой–революционер Левски. И си спомням, че най–големият недостатък на човек е устойчивата аморалност – написано от Ф. М. Достоевски в "Записки от подземието". Когато се изявява от един умен човек, тя – устойчивата аморалност – става по–опасна. Затова моралният ми рефлекс пак реагира на Алфа ястреба с императива на думите : по Via Pontica (черноморския път) трябва да летят бели гълъби, а не ястреби на НАТО и Русия.
("И на мен лично, ако трябва да го сравня с нещо, с български герой, бих казал, че това е украинския Васил Левски", повърна Сополан Паси пред Лапацалото на 9–ти юли 2023–та година. А Лапацалото го пропусна покрай ушите естествено – не е политически коректно да противоречи на атлантическите равини, проповедници, душеспасители и прочие сган).
"Народе!!!! ", затова ще организираме Първия български симпозиум по национално достойнство. Ще поканим поетите Борис Христов и Стефан Цанев, кинорежисьора д–р Стефан Командарев, професор Михаил Давидов, фармаколога д–р Станислав Янев и пулмолога д–р Коста Костов да изнесат лекции за преодоляването на духовната и образователната криза, за да излезем от икономическата и политическа криза. Ако не успеем да сложим край на този "моралом – злокачествен тумор на морала", държавата ще е застрашена.
Основното послание на Симпозиума ще бъде : "Докога, дами и господа, ще злоупотребявате с нашето търпение?" – ехо от гласа на Цицерон към Катилина. Нашето търпение, нашият грях, Народе!!!!
Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки Човек – жив или споминал се. Всеобщата декларация за правата на човека налага на държавите юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Следователно, Андрей Райчев, Милена Кирова, Алфа ястреба и други подобни трябва да бъдат съдени за нарушаване на правото на достойнство на Човека. За посягане към Левски, Ботев, Вазов, Яворов и други български светини, наказанията трябва да са големи – за назидание и профилактика на Българския Дух.
Все пак, видях българи "да превръщат мечтите си в спомени. И ние ще станем страна, в която политиците не лъжат, не крадат и не слугуват на чужди интереси, а работят за благото на Човека и Обществото. Но това засега е утопия. Защото : "Един българин – българин. Двама българи – партия. Трима българи – разцепление" – Райко Алексиев.
Спасението? – просветените и достойните българи, тяхната мисия е да хуманизират политиката, обществото и бизнеса. Да издигнат етиката и ерудицията за ценностен модел на поведение. Нали "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" – филм на д–р Командарев по романа на Илия Троянов. Все пак, искам Роджър Уотърс да изпее пред сградата на Министерския съвет "Mother, should I trust the government? " (Мамо, трябва ли да вярвам на правителството?) … (И на дупедатите, и на дупедатите. Те са близо – отсреща) …

Доктор Георги Ников Чалдъков е български учен в транслационната клетъчна биология на сърдечнометаболитни и нервнометаболитни болести

Преди 2–3 години няколко вестника публикуваха публицистичното ми есе (публисе), озаглавено "Достойнство, което нямаме, идиоти, които имаме". То започваше така : "През 2006–та година в град Хобарт на остров Тасмания в Австралия, се проведе XV–ят Международен симпозиум по човешко достойнство. Мото на симпозиума беше Първият член на Всеобщата декларация на правата на човека : "Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права".
Едно от големите достойнства на човека е да уважава достойнството на другите. И достойнството на нацията, на която принадлежи – тема на настоящето публисе.
Народният театър "Иван Вазов" започна сезона 2023–2024 година не с българска, а с украинската пиеса "Хага" – за съдебен процес срещу Путин – по драматургия на украинката Саша Денисова  с гост–режисьор Галин Стоев, директор на Националния театър в Тулуза, Франция. Сега, за сезона 2024–2025 година театърът "Приключи кастингът на холивудския артист и режисьор Джон Малкович* на актьори от Народния театър, които ще участват в спектакъла "Оръжията и човекът" по пиесата на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу. Репетициите ще започнат през месец октомври 2024–та година, а премиерата ще се състои през месец ноември на Голямата сцена в Народен театър "Иван Вазов". Чрез езика на комедията и похватите на сатирата текстът цели да осмее обществените настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и излишна романтизация" – обяви ръководството на театъра.
* Същият Джон Малкович, който през февруари 2023–та година три пъти игра в "В самотата на памуковите полета"  при цени от 50 до 400 лева за билет – в същия Народния театър със същия директор.
Така обявeн, текстът на пиесата звучи много съвременно, но прикрива циничния хумор, с който автора описва българите – да правиш за смях пред цял свят един народ е изключително обидно. Особено когато си автор на десетки пиеси и есета, удостоен с Нобелова награда за литература – 1925–та година "за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща сатира, често съчетана с изключителна поетична красота", и с "Оскар" – 1939–та година за сценария на филма "Пигмалион" – екранизация на едноименната му пиеса.
Премиерата на "Оръжията и човекът" е играна за първи път през 1894–та година в Лондон. Според наши театроведи и журналисти, "пиесата е твърде семпла комедия за такъв голям драматург, като претендира да покаже сблъсък на манталитети – човек от умната Европа в обкръжението на хора, които се измъкват от Ориента и се присламчват към Европа".
"Оръжията и човекът" е играна в много страни по света. Бърнард Шоу се хвали с автентичността на творбата си : "Създава впечатление, че действително съм бил в България". През 1924–та година виенски театър поставя пиесата, но голяма група български студенти влиза в театъра и осуетява премиерата. Същото се случва и в Берлин. Бърнард Шоу им отговаря с типичната британска арогантност, наричана "хумор" : "Когато българските студенти, с искрената ми приятелска помощ, развият чувство за хумор, няма да има повече проблеми". Докато английската писателка Мерсия  Макдермот, написала няколко достойни книги за България, беше казала : "Ако някога тази пиеса бъде представена в България, ще последва революция".
"Да бихме могли!"  – отдавна ни е посъветвал знаменитият Професор Боян Пенев, един съвършен Homo  Apollonysius. Защото "никой друг голям писател не е осмял българите така, както Бърнард Шоу (1856–1950) в пиесата си "Оръжията и човекът". В антивоенната си драма циничният ирландец ни описва като елементарни, глупави и скарани с хигиената туземци някъде на Балканите". В пиесата българският народ е представен като варварски, като народ, който не познава сапуна, не се къпe и не четe книги.
С "черния си хумор" Бърнард Шоу осмива и подвига на българската армия по време на българо–сръбската война от 1885–та година, докато Иван Вазов прослави героизма на българите. Според  Шоу в България има само една библиотека, а кучето му е по–храбро от цялата българска армия, която de facto е наричана "капитаните побеждават генералите" и е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
Ако Джон Малкович не махне обидните за нас българите пасажи от пиесата, да знае, че нашите студенти*, и не само те, ще влязат в театъра и ще бойкотират (will boycott) премиерата (думата "бойкот" не идва от името "Бойко", а от това на английския фермер Charles  Boycott) (Да, докторе, ама не бойкотирахме представлението. Даже буржоазните интелигенти го възхвалиха. Причината за което вие обяснявате по долу).
* През януари 1907–ма година поради отнемане на автономията на софийския университет, студентите – по–будни и по–смели от сегашните – демонстрират при откриването на Народния театър. Те посрещат с освиркване и снежни топки пристигащия княз Фердинанд, който на следващия ден затваря университета за половин година и уволнява всички професори.  Много студенти са арестувани и интернирани по родните им места или изпратени в казармата.
Според проучване, публикувано преди няколко дни в научното списание "Current  Biology", когато  разбраха за случващото с "Оръжията и човекът" в България, големите кресливи орли, уплашени от войната в Украйна, промениха миграционния си път. Тe прелитат по–големи разстояния и правят по–малко спирания за почивка по време на войната в сравнение с предходни години.
Ние често сме унижавани, защото не се противопоставяме на униженията – архетип на народопатологията ни, на колективното подсъзнание по Карл Юнг.  Но по–важно е какво е написал Професор Боян Пенев (1882–1927) в "Нашата интелигенция" : "Българинът не е способен да реагира и негодува. Политически се освободихме, но краят на духовното робство още не се вижда. Второто робство е много по–страшно от политическото. От него никоя външна сила не ще ни освободи – ние сами трябва да се освободим, сами за себе си да станем велика сила. Но де са усилията? А преди тях трябва да дойде съзнанието; след съзнанието – единството и волята. Непосилна задача за нас : в името на един културен идеал тук мъчно се постига единство и съгласие. Само стадното честолюбие, политическата злоба и отмъстителният деспотизъм, само съмнителните цели и тъмните домогвания създават у нас по–дълбоки връзки и колективност. Българското общество познава враждата, познава малодушието и равнодушието – но не и творческия ритъм на една хармонична колективна воля. Нашата цел е : една синтеза върху основите на българската душа – едно критично и по–дълбоко вникване в цялостния характер на чуждите култури и усвояване само на онова, което наистина би имало значение за нас и би отговаряло на една действителна потребност … Да бихме могли!" (Можем, можем. Митко Културата прави точно това : вниква и ни предлага да усвояваме само онова, което наистина отговаря на атлантическите ценности. А и не само той. И цялата наша новобуржоазна интелигенция удовлетворява нашите духовни потребности да се отърсим от духовното робство наложено ни от комунизма и от Русия).

Текстът е моя компилация от есетата на д–р Георги Чалдъков "Достойнство, което нямаме. Идиоти, които имаме" (от вестник Труд) и "Тест за национално достойнство" (от Gramofona.com) с мои добавки.

https://trud.bg/%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5/
https://baricada.org/2023/03/24/yugoslavia-war-kosovo-nato-1999/
https://www.youtube.com/watch?v=bkuhlm8dUWc
https://bnt.bg/news/da-sreshtnesh-zelenski-govori-solomon-pasi-319671news.html
https://www.gramofona.com/analizi/test-za-nacionalno-dostoynstvo

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците.
Достоен е свободния човек. Ние не сме духовно свободни /както се поясни по-горе/, за да сме достойни.

Свободни сме колкото си искаме. Но сме много глупави- поощряваме дебилите, като следствие робуваме на тъпи идеологеми и забравяме същественото. Отнемаме от Природата силата, красотата и възможностите. Тоест- разсипваме, пилеем ресурсите и ограбваме поколението след нас. Това не може да свърши добре. Както Краси казва: свободата е заменена със слободия.

Да, както е казал Михаил Генин : "Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе по–умен от тебе".
Наистина глупаците не трябва да се подценяват.

Като с векове били не свободни, имаме две думи свързани със свободата : свобода и слободия. Как ли е при други народи и езици? А глупави, сме си.

Може би България е осъдена да играе по чужди сценарии, при чужда режисура...

От кого да е осъдена? От Освободителите ли? От така наречените "велики" сили ли?
Ние сме се самоосъдили. Не помня къде съм го прочел, но помня израза от български автор "самооблъщаване" или нещо такова – самоунижаване, самообиждане и прочие.
С което трябва да престанем, се казваше в прочетеното.

1. По време на цялото османско присъствие, НЕ СЕКВА СЪПРОТИВАТА - хайдути и през 20-ина години ВЪСТАНИЯ в различни краища България. Но Н И К О Й народ не се е избавил С А М от осмонлиите.
2. Опълченците на Шипка изумяват руското командване не само с непреклонния си дух, но и с чисто военни умения, точна стрелба например.
3. Огненият български дух тържествува в сръбско-българската война, после в Балканската. "Непревземаемият" Одрин е превзет и европейската преса обсъжда дали ще вземем Истамбул.
3. В Първата Световна воюваме успешно с Антантата И тук ВСИЧКИ ИМПЕРИИ казват С Т О П. Всички съседи са окуражени да нападнат ЕДНОВРЕМЕННО. Започват погромите. Идва времето на Андрешко. Не за дълго, но това е друга страница на Историята...
А србите, на тях сме им гледали гърбовете, със сичкуту им дустоинству.
А думите на един баща "Дай на българина власт и му гледай сеира" имат предвид да се даде власт на НЕОБРАЗОВАН СЕЛЯНИН. Полковник Дрангов българин ли е?

Не са обвинения, а точни констатации
Върховете на героизъм са в миналото и нямат общо с днешното духовно разложение на народа ни.