08.11.2024г.

     "Може би една от причините за често срещаното ниско национално самочувствие у нас българите е, че ние не познаваме това, което би могло да ни дава основание да имаме такова самочувствие. След 89–та ние съвсем очевидно се впуснахме умрели от глад и жажда за нещата които бяхме изпуснали от онзи свят като музика, без изобщо да ни мине през акъл да видим това, което са скрили от нас, че е постигнала нашата собствена културна среда – през 30–те, 20–те години и така нататък. Ето сега през тази 2024–та трябва да празнуваме 100 години от раждането на българската звукозаписна индустрия : Симеон Петров, великия авиатор … прави първата българска звукозаписна фирма "Симонавия" точно през 1924–та", разправя Васил Върбанов в "Моят плейлист" по БНТ.
Създаването на "Симонавия" формално може да се сравнява с текстилната фабрика на Добри Желязков – Фабрикаджията, без да има нейното значение за стопанството ни и въобще.
А дали съществуването на звукозаписната фирма "Симонавия" е било скрито при социализма установяваме, като разлистваме том I–ви на Енциклопедия "България", издание на БАН от 1978–ма година, страница 200, на която в статията "Балкантон" пише : "… Води начало от създаденото от Симеон Петров през 1934–та година предприятие за производство на части за велосипеди "Пежо", грамофони и грамофонни плочи под название О. О. д–во "Симонавия"

Когато говориш публично, по телевизията или по радиото например, или пишеш във вестник или литературно произведение, незнанието не е оправдание за глупостите, които казваш.
А когато знаеш, пък си кривиш душата за да се догодиш някому или домогнеш до нещо, се квалифицира другояче. И вмъквам една мисъл за едно смешно явление сред телевизионните бърборковци, която е донякъде встрани от наратива, и която съм развивал в постинги : • "Застанал "специалистът" пред камерата и първите му думи са : "Аз не знам ... и така нататък". Защо, като не знаеш, си се изтъпанил в телевизора да ни поучаваш? А?".
За българския новобуржоазен интелигент, какъвто е и Васко, Платон, тоест оплюването на социализма в днешна интерпретация, е по мило от истината. Защо бе момчета? Плащат ли ви? Ако ви плащат, разбирам. Ама глупаво и смешно е да плюеш по младостта си и непочтено по Родината. Защото вие не критикувате обективно Социалистическа България, а плюете сляпо. А защо? Защото е модерно. На кои и на колко от вас близки са били осъдени от Народния съд, интернирани, с национализирани имоти и въобще "репресирани" от тоталитарната власт?
Репресиите срещу вас със задължителната ученическа униформа и бригадите не се признават.
Ето, във вчерашното издание на Култура.БГ Митко Културата спомена за годишнината от "Болшевишката революция", от една отнесена украинка от български произход се чу "за декомунизацията и деколонизацията, която тече в момента в Украйна. Как падат паметниците на Съветския съюз нали, как се сменят имената на улиците и защо този процес е по–бавен тук в България" (?!), а за премиерата на "Оръжията и човекът", поставена от Джон Малкович на сцената на Народния театър "Иван Вазов", не се спомена. А сюжетът на пиесата е от живота в Княжество България непосредствено след героичната ни победа в Сръбско–българската война.
Относно "често срещаното ниско национално самочувствие у нас българите", то е у онези българи, които не се интересуват от себе си и от Родината, а все гледат в чуждия двор и се сравняват, че им и подражават на чужденците – днес най–вече на [us]американците.
За тези празноглави българи пишат Добри Войников, Петко Славейков, Иван Вазов и още –
– Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най–силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението – вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания : а от такива познания излизат криви разсъждения. От това – и криви убеждения, които представят смешни умове … У младите народи почти сичко върви по–скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най–добрите, най–нравственита начала са взети наопаки, разбрани накриво. От това вместо морал или благонравие в тях се вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност – гордост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие – раздор и разединение; следователно, вместо развитие – затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование … Модата е зета вместо цивилизацията, Добри Войников;
– Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячени възкъсички панталони с колене, френска риза без вратовръзка, плитки калеври, дълбок голям фес, който му падаше до веждите, и сиво шаячево сетре, на което дясната половина на гърба имаше възчерен цвят, а лявата – по–белезняв, която странност обаче Хаджи Смион обясняваше по твърде прост начин на ония, които го питаха за нея.
– По модата в Америка, американски – казваше той, Иван Вазов.
Та такива кухи и повърхностни българи "след 89–та се впуснаха умрели от глад и жажда за нещата които бяха изпуснали от онзи свят като музика". И не само "като музика", а и други материални "лъскавини" : киндер сюрприз, цигари "Кент", бонбонки "Тик–так", ей такива.
"Като музика" не е точно. Защото музиката може да се слуша и преживява и в къщи, у нас си, в България. А и западна поп и рок музика можеше да се чуе по програма "Хоризонт" на радио София, по телевизията и по чуждестранни радиостанции, от произвежданите от "Балкантон" грамофонни плочи и магнетофонни касети, както и от внасяни нелегално от чужбина такива.
"Изпуснатото" е шоуто, свиркането, което се чуваше от концерта в Осака по "Метроном"–а.
Това не можеше да се види и чуе на "Златния Орфей" и "Мелодия на годината".
И така впусналите се след 89–та на Запад българи придобиха самочувствие, а останалите –  тези които имахме самочувствие, си останахме в България.
И така се създаде "Българският модел", който Станислав Стратиев описа така :
Накрая в цялата държава останахме седем души.
Един в София, един в Пловдив, един в Бургас, един в село Джулюница, един във Варна, един в някакъв железопътен кантон по линията Видин–Лом и един в Доспат.
Другите заминаха.
Стипендианти, комедианти, симпатизанти.
Екскурзианти, музиканти, азиланти.
Емигранти.
Всеки намери някаква причина, събра багажа и замина.
Останахме седмината …
На X–ия конгрес на БКП (1971–ва) Тодор Живков постави задачата народното стопанство да премине от "екстензивно" към "интензивно" развитие. Така се запознах с тези две понятия.
Така се развива и човекът :
Екстензивно – усвоява знания и трупа опит. Когато ги събира до една определена възраст – 30–35 години да кажем – и след това развитието му спира, този човек не стига до етап да се развива интензивно, при който на основата на събраните знания и опит променя възгледите си за своето битие и поведението си. Не става въпрос за инстинктивното и първосигнално отрицание на преживяното или за емоционалното му възхваляване, а за осмислянето му.
На това не може да повлияе дори научно–техническия прогрес (НТП) : усвояването на умения за работа с компютър и компютърни програми, с Интернет, социалните мрежи и смартфона.
Имам предвид използването от човека на постиженията на НТП в трудовата му дейност, а не в бита – пералня, готварска печка, телевизор, климатик и прочие домакински уреди, които се управляват от разстояние чрез мобилния телефон (Подарих на моя племенничка, живееща в Мюнхен, гювеч, който подарък обаче се оказа безполезен. Не разбрах съвсем защо, тя ми го обясни през смях, но май имало несъвместимост между готварската ѝ печка и технологията на готвене в гювеч).
Екстензивно развиващите се индивиди, се развиват в пространството и почти никак във времето. Освен това такива хора имат • "Ватмански синдром" – да караме живота си по релси, в коловоз".
Интензивно – усвоява знания и трупа опит през целия си живот. При което знанията се променят, натрупват и обогатяват – едни окончателно отпадат, други се видоизменят, но количествено нарастват и качествено се повишават. Също така опитът дава ново лично изработено знание, а знанието дава насока и перспектива на практическата дейност на човека.
За интензивно живеещите хора образно може да се каже, че • "изживяват живота си като подводница – в дълбокото".
Сравняването на "екстензивните" и "интензивните" хора може да се онагледи със следната мисъл : • "Едни хора риголват житейската нива, а други само я браносват" – риголване на почвата се извършва при засаждане на трайни насаждения : лозя, овошки. А браносването (брануването) е повърхностна обработка на почвата за осигуряване на по–добри условия за посевите. Та така : едни хора оставят трайни следи, а други повърхностни, че и никакви.
И както казва мъдрецът Михаил Генин, "Живял ли е човекът или не, може да се реши само след смъртта му".
Но така или иначе, обществото има нужда и предоставя място в живота и на едните и на другите.
Та след Реставрацията животът на българина се промени – той пое по широкия свят. Натрупа впечатления от "онзи свят" и навакса пропуснатото. И придоби самочувствие. Но колцина осмислиха и прозряха същността му под лъскавата опаковка? Която впрочем вече никак не е лъскава, а доста зацапана и олющена. Повечето са на нивото на "най–известният екскурзиант на БНТ", за която пътешестването "е любимата ѝ част от нейната работа". Та тя е била в един град, в [US]Америка естествено, къде другаде, и за да има съспенс, казва на водещия : "Имам един жокер за теб – да пробваш да познаеш кой е градът?!. В него има едно голяяямо езеро. В което аз обожавам да плувам. И за ужас на всички мои приятели, много пъти в различни сезони съм плувала в това езеро … "Била си в Ню Йорк" … "Не! Не! В Ню Йорк няма езеро.  Но има в Чикаго, скъпи Жоре, и то се казва Мичиган. Толкова е голямо, че го сравняват с море. А този град е един от любимите ми. Даже когато е топло, не духа, защото знаеш наричат Чикаго "Дъ уинди сити", и грее слънце, ми е наистина много, много любим. Това е третия по големина щат", разказва артистично, рисувайки с ръце, пътешественичката.
Град – щат?! Мисъл, "… пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук …".

По скоро градът Чикаго (607,44 км2) е в езерото Мичиган (58030 km2), отколко обратното

https://bnt.bg/news/vladimir-todorov-v-moyat-pleilist-333520news.html
https://bnt.bg/news/v-ochakvane-na-kinomaniya-333749news.html
https://chitanka.info/text/3750-krivorazbranata-tsivilizatsija
https://chitanka.info/text/3757-chichovtsi/4#textstart
https://stanislavstratiev.org/bulgarian/play-15-bg.html
https://infomax.bg/liyana-pandelieva-irina-tsoneva-e-naj-izvestniyat-ekskurizant-na-bnt/
https://bnt.bg/news/kiril-dobrev-spas-garnevski-i-kristina-patrashkova-sred-gostite-v-nedelya-333603news.html
https://liternet.bg/publish5/hbotev/proza/zima.htm

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Невежеството трепе повече хора, отколкото всички войни, в т.ч. предавания и прочие най-общо казано, неправилни неща.
:-)))

Повечето НЯМАХА НУЖДА да се местят В ПРОСТРАНСТВОТО, за да се запознаят с чуждата култура.
У нас преди "промените" се внасяше най-доброто в литературата, в изкуството въобще и т.н.
Преди 9-ти също не сме били равни с напредналия Запад.
А у нас имаше доста добри и даже прекрасни неща. Имахме чудесни АКТЬОРИ и ПЕВЦИ, например. И писатели, и поети...
Магазините на Кореком бяха мечта само за някои слушатели на ЧУЖДИТЕ пропагандни радиостанции.

А сега кажи: Че-ка-го! Бравус, дусущ кат' хамереканиц !

Да, така беше. Нашето си беше качествено. И от Запада внасяхме само качественото.
Но винаги има шугави шилета, които блеят по чуждото.

Трепането ни по пътищата включва и съответната доза невежество.

А министърът на културата каза "О, кей". Не му приляга никак.

С гениалната пуезия на д-р Ленокавало Дупедало за Кашкавало:


МЕЧТА ЗАВЕТНА

Сбъдна се мечта заветна

и ми стана много готино.

Вече има тоалетна

на контролен пункт "Калотино".

Ха–ха–ха!
Отиваме с автобус до Пирот на пазар. Спираме на ГКПП "Калотина". И понеже сме повечето възрастни, веднага тичаме към тоалетните – 2 броя химически. Влизам в дясната и гледам седалката яко и с рядко осрана. Облекчих се. Излизам, а отвън жените се наредили на опашка. Казвам им : Не може да се ползва. И обяснявам защо. Реакцията – кикот.
А думата "пуезия" ми напомни за Светиня Му Born.

Такова глупаво нещо съвместно Трифонов и Радев не биха могли да сътворят...

Бае Коста, а ти можеш.

А нима има съществени промени в българската народопсихология от Възраждането и Освобождението до днес?...

Еми нема!

Краси, коментари 3 и 7 от Махараджата и калпавия калпак са писани от един и същ пует- Морски вълни ли, гъзни ли, нещо такова! А псевдонима в седем е новият на Морски гъзни!
Поздрави го за красивия му, нов псевдоним
Май имаше стихосбирка с гениални негови стихотворения, едно от които е в коментар седем!?
Мога да ти пратя и гениални негови коментари с псевдоним Овчи кон!

Лека нощ!
Ха- ха- ха-ха в чест на Овчи кон!

Погледнах профила на kalpak, отскоро е активиран – има само два постинга и двата срещу теб. Ти си го знаеш кой е. Не го намирам за уместно.

Следите водят до поет под прикритие!
До орел, хранещ се с мухи! Орел в представите си, врабче - в реалността!
Аз , с писане на посредствени стихосбирки не се занимавам!
Съчинителят на горния прякор имаше лоша съдба Такава ,вероятно, чака и този Защото се занимава с нечовешки неща!
Работещият резултатно се интересува от собствената си работа Не е зает и не си вре непрекъснато носа в работата на другите? И най- вече да им пречи?
Така показва само своята некадърност

Не ти се сърдя! Използвал те е по гаден начин, съответстващ на характера му!
При такъв приятел, враг не ти е необходим!

Като съм нищо, без да съм го предизвиквал, да докаже, че е нещо в моята област
Докторат - няма, така , че водя от раз! Докторатът ми е истински, резултатите му са потвърдени в САЩ! Предлаган ми е договор за работа в Кралския университет
Да представи какви публикации има в областта на химията и историята и ще определим , как стоят нещата?
Въпреки, че само докторатът ще го смачка!
Сега, като неизживян пубер ще почне да се подиграва и да заплашва едновременно!

Влагаш ненужна и вредна емоционалност, която стимулира отсрещната страна.