02.11.2024г.

     От уроците по литература на другарката Гемиджиева в гимназията съм запомнил за "фасулковците" на Пенчо Славейков. Помня още че като започвахме анализа на "Кървава песен", другарката ни предупреди, че може да ни излязат мазоли по мозъка от напрягане.
В статията "Българската поезия" Пенчо казва : "Тия душевно блудкави хора на безвремието нарекох аз едно време фасулковци, тях и тям подобните измежду нас. Те са пречките, разхвърлени по нашия път, и нашата молба към бога е – по–скоро да си ги прибере. Защото те пречат на вървежа към изпълнение нашия дълг – извоюване човека в българина".
Славейков е душата и сърцето на списанието "Мисъл", което се превръща в кръг – понесло цялата омраза на всички извън кръга. Славейков е безпощаден : "Езикът на Вазов е беден откъм думи и изрази, старомодно подстриган и причесан, тромав, но надут като всякой простак". Вазов не се сърди толкова на Славейков, все пак е поет, смята, че главният виновник за нападките срещу него е д–р Кръстев, или както го нарича, доктор Джан Джан.
Затова пък всички се нахвърлят на Славейков, обвиняват го, че кълчи езика, че трудно се чете, че трудно се разбира, Пенчо отсича : "Фасулковци, изкуството не е за фасулковци, ако всички го разбираха, художникът би трябвало да се отрече от него", пише в статията "Пенчо Славейков – хромият титан" поместена в "Гласове".
"А всъщност повече от сто години след смъртта на поета стана ясно, че неговите идеи са вечни, защото трагичното историческо развитие на света през двайсети век показа, че единственият изход за човека е в неговото самоусъвършенстване. Урок, който за нас е особено важен, защото днес "пазарската врява" на "фасулковците" е взела застрашителни размери", пише на 24.12.2022–а година domashno.bg в "Пенчо П. Славейков – Жрецът воин".
В статията "Идейно–художественият свят на Пенчо Славейков" на Регионална библиотека "Пенчо Славейков" – Варна пише : "Взискателността към художниците на словото и собствената му самовзискателност го подтикват да иска много и от читателите, да се обявява страстно против "фасулковците", еснафите, търсещи в изкуството само ефектното, лековатото, забавното. Въпреки всички увлечения в тази насока неговият критицизъм е исторически обусловен и необходим за времето, в което твори".
"Пътят на поета е далеч от България, далеч от злобата и отмъстителността на фасулковците, които управляват не в интерес на народа и родината си, а в угода на чужда сила и чужд цар. Така, обиден и унизен, Пенчо Славейков умира в Италия", разказва Faktor.bg.

Пенчо Славейков гледа презрително българите–фасулковци и дори Мара Белчева не може да укроти яростта му от тяхната фасулковщина

Фасулът (Phaseolus) е зеленчуково  растение от семейство бобови, вариво. Това което в града деликатно наричат боб и което продават в магазина под същото име, в наше село именуваме фасул – сух фасул и зелен фасул. А това което другаде наричат бакла, ние наричаме боб.
Колегата блогър blackpredator за една определена част от блогърите в blog.bg използва обобщаващото понятие "кратунковци" [и по–точно кратункоФци] и неговите производни : кратун, кратунко, кратункоФски, изкратунчиха, крЕтункото, кратунжаВю, кратункOOFци, кратункокрация, кратункоФско, кратуны, еврократун, угрюм кратун. Аз също възприех от него и употребявам това нарицателно съществително в коментарите си на неговите постинги

Blackpredator съзира кратунковци и в други общности – Например в постинга "Еврократун" пише : "Еврокомисията премахва думата "майка". От наша гледна точка, за класическия кратун е без значение. Примерно хисарски плевел, едва ли майка го е раждала. От друга, не мое да напопържаш Крейзиууд кратун на майка" … "Йоан 1:1–18 В начало бе Словото …". Както са я подкарали и в края ще е Словото", заключава blackpredator.
Словото ще е, неведнъж съм го чувал : Сам Ти, Господи, упокой душата на починалият Твой раб Евроколхоз в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка … Още, "Малаумният кратун не е само у блог.бг. Същото можеш да прочетеш и в УНИАН.ua", пише в "ЗелюгетюАпалчение" – "Мобилизационната възраст в Украйна може да бъде намалена най–малко до 14 години. Човек е способен да бъде войник, когато може да вдигне автомат", казва окраинския кратун", който видно от снимката го вдига

Кратуната (Lagenaria vulgaris) е зеленчуково растение от семейство тиквови с кух кръгъл или удължен плод, което се отглежда предимно с декоративни цели (В село Рожен си купих такава изписана отвън кратуна). В миналото сухият плод на това растение, изрязан в единия край, е използван като черпак за гребане. В преносен смисъл думата се използва за глава на човек, когато се подчертава че главата е празна (синоним на "тиква" със значение на глава).
Колегата блогър mt46 употребява думата "чукундури" и нейни производни. В това понятие mt46 вмества определена категория българи, но не само жителите на селата Голямо и Малко Чукундурово, а определена извадка по негови си критерии от целия български народ.
От публикациите му в blog.bg се разбира че чукундури са всички, които "не търпят критика, другомислие, опозиция", каквито са "фанатичните комунисти" например; по тези критерии чукундури са и блогърите, които заемат такива исторически позиции – "Нормално ли е уж разумен човек да твърди, че българите или тюрките са само положителни, добри, а гърците, сърбите и така нататък са само отрицателни, лоши?", размишлява той в свой постинг; От думите му "Навярно при мнозинството от хората мозъците се развиват до 20–30–годишна възраст, след което спират развитието си, застиват … Широтата и дълбочината на благоразумното мислене са характерни за единици, които не могат да повлияят на мнозинството … Може би 10–20–30 % от хората са умни, честни, добри" заключаваме, че по–голямата част от човечеството според него са чукундури, към които се числят и русофобите

Чукундурът (Beta vulgaris ssp. vulgaris var. vulgaris) е вид кореноплоден зеленчук. Наименованието му произлиза от турско–персийската дума "cukundur" (цвекло). Чукундурът е вид ряпа, а именно червената ряпа се нарича чукундур. Наричат го още червено цвекло. Употребява се за направата на борш, гювеч  и салати. Има разхлабващо действие.
Зеленчуците са възпяти в световната и българската литература : от детската градина знаем песничката "Зеленчуци, който не яде" :
Зеленчуци (аз го знам като чушки и домати) който не яде
Той голям не ще да порасте
Не ще има розови страни
Всеки ще го победи;
В стихотворението "Едно картофче" от Богомил Гудев се казва :
Дядо ни прати куп зеленчук :
чушки, домати, моркови, лук.
Прати ни бамя, зеле и грах, ах!
И едно картофче само между тях …;
А като ученици сме се захласвали с "Приключенията на Лукчо";

Елин Пелин в разказа си "Печена тиква" прави апология на този полезен и вкусен зеленчук : "Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора и в гърлото му се набраха слюнки … Вкусното парченце тиква пак се мярна пред очите му – хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна па̀ра … Всъщност, ако има нещо, което най–много да обичам на света, то е печена тиква … Ям ги като прасе";
Тез червени домати, кой ги мама разклати?
Тази чушка без семи, как я лапа без времи, пеят пък оркестър "Варненци".
Особеното е, че докато в посочените класически произведения зеленчуците са положителни герои, в бита, кулинарията и хранителните диети също са, то в постингите на блогърите и в разбирането на Пенчо Славейков, те са отрицателни герои : "Фасулковци" и "филистери" нарича Пенчо Славейков масата в предговора си към второто издание на "Стихотворения" от Яворов (1904), като вижда целта на изкуството в духовното провокиране и издигане, в опитомяването на "диваците" –Мотиви и мисли и чувства, за които господин Яворов пей – тях всякой би проумял, дори и споделил. Но те са изпяни в такава форма, с такъв език, които не са за проумяване на българските фасулковци" … Пенчо Славейков, поетът и публицистът, есеистът и критикът, е уважавана, но сякаш неразбрана личност от българската културна история … Такова новаторство, че в отчаянието си заради глухотата на своите сънародници, поетът се произнася за нас със съвсем не приятното определение "фасулковци", пише в една статия – "Пенчо Славейков, могъщ и земен" от 2017–та година, поместена на сайта на БНР …
"Слава Богу, "фасулковци" вече повечето от нас не са и могат да оценят какво е сторил той [Пенчо Славейков] за развитието на българския интелект", пише в същата статия …
Да, обаче наблюденията и писанията на двамата блогъри, както и моите, състоянието на обществото и политическата действителност показват, че май фасулковците, кратунковците и чукундурите са по–голямата част от обществото. Защото те поставят най–големите фасулковци, кратунковци и чукундури от нас във властта. Те пък поставят други фасулковци, кратунковци и чукундури в медиите – невежи, неграмотни, прости и глупави, да обработват и насаждат в съзнанието на останалите фасулковци, кратунковци и чукундури фасулковщина, кратунковщина и чукундурщина, в течение вече на тридесетина години.
И така направихме цивилизационният си избор на Запад – в сатаНАТО и Евроколхоза.
"Фанатизъм, догматизъм и "интелектуални идиоти" убиват Запада [към който принадлежим и ние]", пише Александър Роджърс в E-News и обяснява защо : "Превъзходството на Запада е плътно набито в главите на "интелектуалните идиоти" от пропагандата … Историческият материализъм (ИстМат) ни казва, че богатството на Британия, Франция, Испания и САЩ е постигнато чрез ограбването на колониите : Африка, Америка, Океания, Югоизточна Азия, Близкия изток. Натрупването на първоначален капитал, което прави индустриалната революция възможна, се извършва чрез търговията с роби, наркотрафика и пиратството …  Отново догматизмът и липсата на размисъл, сляпата вяра в "ние сме напреднали, защото имаме единствената правилна демокрация" и "Атлас изправи рамене" водят до факта, че всякакви предположения, че има фундаментални недостатъци и уязвимости в съществуващата им система, се отричат ​​априори, без дори да се разглеждат".
"Същите фанатици и догматици са силно пристрастените към марксизма–ленинизма, към разни религии и така нататък", добавя от себе си mt46 към текста на Роджърс.
Фанатици, догматици, ама "фанатичните комунисти" не тръгнаха да подпалват света с война, когато загубиха властта в края на 80–те години на ХХ–ти век, както буржоазните "демократи" днес. И то е защото марксизмът–ленинизмът е наука и като такава сами по себе си изключва фанатизма и догматизма, доказателство за което е фактът, че природните и обществените процеси се развиват в съответствие с написаното в ето този учебник, който е обобщение и синтез на най–високо ниво на всичко казано досега от философията за диалектиката

И ръководителите на комунистическите партии мислеха, макар и да не намираха обяснение и изход за много от проблемите на реалния социализъм – но мислеха. При това мислеха за обществото, а не за частния си интерес. И търсеха причините за проблемите, както ги учеше диалектиката, вътре в самото развитие на нещата. Не обвиняваха външни сили за тях.
И затова нямаше въоръжена партизанска съпротива от "фанатизирани" комунисти, нямаше терористични актове от "фанатизирани" комунисти при Реставрацията на буржоазната власт. Но виж, имаше демократична съпротива на "фанатизирани" комунисти като Жан Виденов срещу икономическото и духовното съсипване на България от наши продажници.

https://liternet.bg/publish4/ppslaveikov/kritika/poezia.htm
https://domashno.bg/m/penco-p-slaveikov-zreciet-voin
http://www.libvar.bg/index.php/slaveykovart/
https://faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/otmashtenieto-na-rusofila-s-s-bobchev
https://www.dechica.com/muzika/detski-pesni/%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%87%D1%83%D1%86%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%8F%D0%B4%D0%B5/
https://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/molitvi/za_pokojnici.htm
https://chitanka.info/text/20292-edno-kartofche
https://textove.com/orkestar-varnentsi-tez-cherveni-domati-tekst
https://litclub.bg/library/bg/elinpelin/prose/story4.htm
https://e-news.su/mnenie-i-analitika/342092-fanatizm-dogmatizm-i-intellektualnye-idioty-ubivayut-zapad-aleksandr-rodzhers.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Думата "майка" у нас, а за света и Европа не ми се впуска от кога, всъщност бе премахната, когато беше изпразнена от смисъл и съдържание...
Когато на жената се внуши, че трябвало да се "изравнява и уеднаквява" с мъжа, да е труженичка, кооператорка, тук-там "домакиня", "еманципирана", щото инак била "унизена" ако бъде ценена от мъжа си и той не допуска да се хаби с мъжки задължения и всички феминистки падения и внушения по списък, откакто стана "дама" (Придворен женски шут или паж, обслужващ принцесите, едно време и то на Запад... После, знаем... Какво значеше КАБАРЕТНА "ДАМА"...), "другарка" и всичко друго, но не и ПРИЗВАНИЕТО И - ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО ОТ БОГА, ЕВАНГЕЛИЕТО, СВЕТОТО ПИСАНИЕ, ХУБАВИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: МОМА, БУЛКА, НЕВЯСТА, МАЙКА, ЛЕЛЯ, БАБА, ПРАБАБА, ПРАПРАБАБА (ДАЙ БОЖЕ.)...
Всичко това да е стана отдавна "срамно, неатрактивно, принизяващо", някак... Дори жената да носи пола и то прилична, женски дрехи, чумбер...
Многодетната майка, кърмещата майка стана нещо "позорно" и "изостанало", "ретроградно", "обидно"...
От женскоподобното, пазещо си "стегнатия бюст", стигнахме накрая до женскоподобно с маймунски гъз вместо устни, пачи вместо бюст... Щото кърменето ги разпускаше и надебеляваше, но виж, друго си е силиконовата тресяща се пача и маймунския задник на мутрата, придружен от свински брънки..
Това общо взето се утвърди вече като "жена", че и "красива и привлекателна", защото нещата ГРАДИРАХА ЛИ ГРАДИРАХА през десетилетията и от "еманципацията" и "изравняването", вече си имаме следващата логична фаза: "Трети пол", "енти пол"... Полово неопределено...
Нима не беше логично, когато жената трябваше да е всичко друго, но не и жена и майка?

Ставащото днес е само крайната фаза на започналото на Запад от нас с "великата френска революция", макар до нас стигнало доста по-късно или "покълнало" сред нас...
И то пряко от Изток, а там от Запад...

А тя бе предшествана от РАЗКОЛИ, ЕРЕСИ, РЕНЕСАНСИ, КРИПТОЕЗИЧЕСТВА, ЕРЕСИ НА ЕРЕСИТЕ, "РЕФОРМАЦИИ" и прочие и прочие и прочие... Дълъг е списъка на общочовешкото падение, тръгнало естествено от ЗА-ПАД...Конституционно-парламентаристко-буржоазни "монархии" и "монарси" с все по-"омекващи" китки на "пипане"...
Проядени "църкви"...

А всичко това общо като цяло, бе следствие на преклонението пред "МАМОНА", "ГОРГОНАТА", "ЗЛАТНИЯ ТЕЛЕЦ", МЪРТВИЯ ИДОЛ...
Бил той хартиен, златен, сребърен, алуминиев, бронзов или какъвто и да е...

"Думата "майка" ... всъщност бе премахната, когато беше изпразнена от смисъл и съдържание ... когато на жената се внуши, че трябвало да се "изравнява и уеднаквява" с мъжа" – като замениш думата "майка" с "домашна робиня", казаното добива смисъл. Иначе си е невярна глупост.

Днес е Задушница, ден за почит към починалите. Господ да ги прости и те на нас.
Кратунковци и други чукундури, с изключение на майките, може да почакат.
И утре е време.
:-)))

От една страна е Le mort saisit le vif! [Умрелият сграбчва живия!].
А от друга страна е Memento mori [Помни смъртта].
По средата е действителния живот, който е най–важен, така че не се отклонявай.

Сигурно Светиня Му те е "сграбчил" и затова го "помниш ".
Прощавай, ако съм сбъркал.
:-)))

Да, припомних си почти всичките заслужили умряли.

Незная прабабите ми да са били "робини"...
Мъжете им винаги са вземали техното мнение и ни караха да ги уважаваме, успоредно с тях... Но си знаеха сами мястото и задълженията, възпитани от своите майки и баби във верния Дух...
Дори при някои от прапрадедите ми е имало матриархат в някои села от които е корена ни, но това е друга тема...

От 30-е на миналия век има у нас ВСЕОБЩО ИЗБИРАТЕЛНО ПРАВО в което са включени и всички пълнолетни жени...
Труда им си е бил защитен ако искат да работят...
До момента е имало някои имуществени ограничения, които отпадат именно при Цар Борис Трети и професор Богдан Филов, окончателно, когато именно партиите ги няма...
Не при либерастите или при "демократите" и техните по-раншни парламентарни мнозинства...
Но с това доста се отклоняваме от основната тема...
Моя "идеал" за Жена го няма определено в последните, поне две-три поколения и точка да обобщя, камо ли да го видя в моето и това след моето ако такова имаме и ще имаме въобще...

Според "диалектическия материализъм", има ли Живот след земната "смърт"?...
Май "нямаше"?...
Какво си почел в такъв случай?
Нали за вас "нямаше нищо и никого" там? Душата и духа не съществуват, а само "материята" и с нея почва и свършва всичко?
А от къде и от чии "Разум" се е пръкнала, измислена е и е сътворена тя? Поне живата такава и въобще Природа? Така и не съм получил от вас отговор на тоя въпрос, което и за пръв път ми породи още между юношеството и пълнолетието ми... Първите съмнения в правилността и верността на марксизма и въобще материализмите, че и "съвременната нАука"...
А и аз съм учен от мои близки до едно време с авторитет пред мен да съм марксист или "социалист", "комунист" и прочие...
После, разбира се и проучванията от различни източници на нашата собствена история...

Пенчо Славейков е краен в нападките си срещу Вазов. Това е прословутият конфликт между "млади" и "стари"... Славейков не е прав, понеже е краен, фанатичен отрицател на традицията. Доказва го Времето – най-добрият съдник. То отрежда по-високо място на Вазов...
Разбира се, модернистите също заемат важно, достойно място в нашата литература...
Яворов, Дебелянов, Гео Милев и др. са модернисти...

"Яворов, Дебелянов, Гео Милев и други са модернисти" – Модернисти, ама разбираеми и любими, за разлика от Пенчо.

Виждам, че блоговите писатели ползват думата чукундур, символ на тъп човек?

Злонамерено е вкарана в обръщение думата от школата на Златар ски по адрес на Ганчо Ценов Но, според мене са сбъркали Много повече тя подхожда на тях именно, защото не могат да схванат написаното от Ганчо Ценов !Един вид- крадецът вика- дръжте крадеца?
И на каква база цвеклото е обявено за тъпо?
Виждам само една основателна причина Че събира сладки сокове за тези, които иначе, заслужават хинин!

Самата дума "чукундур" звучи някак си обидно, а защо зеленчуците са натоварени с такъв смисъл? Единствено кратуната, която е празна може да се асоциира с празна глава.