Тези "лабиринти" били "български далавери (така го превежда google преводача), сръбски прагматизъм и македонски волности", пише Дмитрий Нефьодов в Аналитический портал «Фонд стратегической культуры».
"След като се срещна с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и присъства на работен обяд с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайнен в четвъртък (19–ти септември) в Брюксел, пред западни репортери след срещите министър–председателят на Северна Македония Християн Мицкоски изрази разочарованието на своя народ от блокирания път за присъединяване на страната му към Евроколхоза : "Бяхме унижени по този път. Ще ви напомня, че в името на европейските ценности сменихме няколко пъти знамето, банкнотите, конституцията [и] името [на държавата] … Оставаме фокусирани върху предлагането на решения и ако наистина има воля [в Евроколхоза да види Република Северна Македония като бъдещ член], тогава има и начин", пише Balkan lnsight

А авторът на статията, за който от името му (Синиша Яков Марушич) може да се предположи да е сърбин, обяснява : "България блокира началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония през 2020–та година, настоявайки да приеме, че македонската идентичност и език са от български произход – обидно искане за повечето хора в Северна Македония … Северна Македония трябва да приеме промяна в конституционния преамбюл и да посочи българите сред народите, основатели на държавата … ход, който новото дясно правителство на Мицкоски намекна, че няма намерение да прави, освен ако не получи по–благоприятни условия".
Нашите тука говорят за друго условие към Република Македония. Ама знае ли човек?!

"Още веднъж подчертавам, че повече не можем да приемаме ултиматуми", зборува Християн Мицкоски на Шарл Мишел

Проблемите на Скопие произтичат от исторически спор със съседна България, дългогодишен член на Евроколхоза и НАТО. И до днес в широки обществени среди в България македонците се възприемат като подетнос на българите, а техният език се смята за втора книжовна норма на българския език. Властите на Северна Македония, подобно на техните предшественици в бивша монархическа Югославия и СФРЮ, твърдят, че македонците са отделна нация (на подобна позиция са и гърците), пише Нефьодов и прилага към статията си следната карта

Спорът между София и Скопие и недоволството на "македонците" от "пробългарската" политика на Брюксел показват, че евроколхозната интеграция на бившата югославска република постепенно губи скорост и става все по–малко привлекателна. Това се улеснява от добре известни исторически факти, които едва ли някой е в състояние да предаде на забрава.
В постинга си «23.03 11:01 – © Нашите братя в Македония предадохме в 1912 – 1913–та година» казвам : "Неведнъж съм писал, че не Георги Димитров с идеята за Балканска федерация е предал българите в Македония, а че предателство са направили българската буржоазия и Фердинанд … царят отстъпва инициативата в Македония на сърбите и гърците. Защо освобождението на братята в Македония не е основната ни цел, обосновано от всички предишни борби и връзки на България с Вътрешната македонска революционна организация … Сръбски войски се допускат пряко на българска територия … От наша територия се позволява на сръбската армия да навлезе в Македония?!" и така нататък.
Това казва и Дмитрий Нефьодов : "Историческата област Македония през 1912–та година е разделена между Сърбия (Вардарска Македония), Гърция (Беломорска Македония) и България (Пиринската област). Територията на днешна Северна Македония съответства на територията, която получава тогава Сърбия"

Затова си струва да припомним, че [царска] България, след като се включва в агресията на Германия и Италия срещу Югославия през пролетта на 1941–ва година, скоро завладява до 80 % от територията на "югославска" Македония и почти цялата гръцка (южна) част на страната, присъединявайки я към България. Съгласно сключеното преди 85 години (през септември 1944–та година) примирие със съюзниците, София се отказва от претенциите си за цялата територия на Македония. В същото време дори през 1950–1970 година в "социалистическа" България, която участва във Варшавския договор, има полунелегални групи "за обединение с югославска Македония" до спорадични престрелки на македонския участък от българско–югославската граница. По един или друг начин "македонският въпрос" остава един от лостовете (макар и вторичен) на натиска на Москва върху Югославия на Йосип Броз Тито.

Границите на царство България през периода 1940 – 1944–та година

Потвърждение за продължаващия конфликт остава липсата на напредък в изпълнението на проекта за железопътна линия с дължина около 90 км, предложен още през 70–те години на миналия век, предназначен да свърже приграничните селища Гюешево (в България) и Куманово (в Македония), с по–нататъшно продължение до албанското пристанище Дуръс на Адриатика (с обща дължина на трасето около 400 км).
Междувременно правителствата на Сърбия, Унгария и Северна Македония се споразумяха в средата на ноември 2023–та година да "координират мерките срещу увеличението от страна на България на транзитните такси за руски природен газ". Става дума за такса от около 20 % за транзита на газ от Руската федерация през България (по разклонението на Турски поток), въведена в средата на октомври 2023–та година. Според ръководителя на унгарското министерство на външните работи Петер Сиярто, "българските власти въведоха увеличаващи се такси за транзита на руски газ без споразумение с властите на други страни, което е неприемливо. Стъпката на София, с която ултимативно повиши таксите за транзит на газ за Унгария, Сърбия и Северна Македония, е враждебна стъпка от страна на България"

На подобно мнение е и министърът на енергетиката на Сърбия Дубравка Джедович : "Въведеният данък оказва финансово влияние върху транспортирането и транзита на руски природен газ през България, което е ключово за доставките му за Сърбия и Унгария. Този ход на България предизвика значително регионално напрежение, поради което беше сформирана коалиция от Унгария, Сърбия и Северна Македония, за да отмени споменатото решение на София. Подобни оценки изрази и ръководителят на македонската дипломация Буяр Османи.
Освен това Белград, Скопие и Будапеща се обърнаха по този въпрос към секретариата на енергийния съюз на Евроколхоза, но все още не са получили категоричен отговор от тази структура. Междувременно министърът на финансите на България по това време Асен Василев лаконично, но конкретно потвърди : "Целта на правителството по отношение на тази такса е да намали печалбите на "Газпром"

Очевидно е, че подобно съзнателно недружелюбно решение на София едва ли е взето без одобрение от Брюксел, както и засиления напоследък "евроколхозен натиск" върху Сърбия, която отказва да се присъедини към антируските и антибеларуските санкции на Запада. Този принципен въпрос е още по–чувствителен за Белград, тъй като според съпредседателя на руско–сръбската междуправителствена комисия по търговия и сътрудничество, министърът без портфейл Ненад Попович, съществуващият "договор за доставка на тръбопроводен газ [от Руската федерация] – е много изгоден и няма алтернатива в цената. Това гарантира на Сърбия енергийна сигурност и идеални условия за по–нататъшен растеж. "Газпромнефт" е най–големият данъкоплатец в Сърбия и продължава да работи ефективно дори в трудни икономически условия". По същата артерия Северна Македония получава и руски газ (главно като транзитна такса) (1)

Дори преди 25 години правителството в Скопие отказа самолетите на сатаНАТО да използват въздушното пространство на страната, за да бомбардират Федерална Югославия. Освен това, въпреки натиска от страна на Вашингтон и Брюксел, продължава да функционира (макар и след разпадането на СФРЮ – периодично и най–много с наполовина от капацитета си, който е около 15 милиона тона годишно), изграденият през втората половина на 70–те години Трансбалкански петролопровод по линията на пристанището на Солун (Северна Гърция) – Скопие – Ниш – Белград. Нефтът идва от различни страни по тази артерия, но в началото на 1990–те и 2000–те години тогавашните власти в Скопие и Атина все още имаха смелостта да защитават националните икономически интереси пред лицето на натиска от страна на Евроколхоза и сатаНАТО.
Построяването до края на 2020–те години на петролопровода от Сазхалломбата в Южна Унгария до Сърбия (през Суботица до петролната рафинерия в Панчево близо до Белград) ще създаде трансбалканска петролна транзитна система "Север–Юг", работеща в двете посоки, включително за руски петрол. Засилването на енергийното сътрудничество ще допринесе за по–активното развитие на търговските отношения между Унгария, Сърбия и Северна Македония



В исторически план Белград се е противопоставял и продължава да се противопоставя на всякакви претенции на София към Северна Македония. Сърбия отхвърля и проектите за отделяне на западните райони от съседната република, където преобладават албанците, които в началото на 2000–те години вече са вдигнали истински въоръжен бунт под ръководството на бандити от местния клон на Армията за освобождение на Косово, чието "уреждане" даде на европейските манипулатори допълнителни лостове за влияние върху властите на една малка квазидържава. Очевидно е, че всички тези фактори допринасят за политическото и икономическо сближаване на Белград със Скопие и (макар и косвено) с Атина. "Великоалбанската" експанзия, подкрепяна от колективния Запад, обективно допринася за по–координираната позиция на съседните държави, които вече са изправени пред метастазите на албанските кланово–криминални посегателства на тяхна територия с косвената подкрепа на българите (2).
Още в началото на 2010–те години тогавашният министър–председател на Северна Македония, лидер на партията "Вътрешна македонска революционна организация – Демократична партия за македонско национално единство" (ВМРО–ДПМНЕ) Никола Груевски е говорил повече от веднъж, включително по време на посещения в Руската федерация, за политико–икономическия съюз на неговата страна със Сърбия, Черна гора и Русия, представяйки (отчасти съвместно с Белград) редица подходящи проекти, включително преди всичко обща зона за свободна търговия и съвместно изграждане на корабния канал Дунав–Вардар–Егейско море (Белград–Скопие–Солун) с дължина приблизително 630 км.

Проектът на канала Дунав – Егейско море (в червен и жълт цвят са свързващите участъци)

Подобни инициативи имаше и съратникът на Тито, първият президент (1991–1999) на Македония Киро Глигоров.
Идеята за канала датира от съвместната инициатива на СФРЮ и тогавашния Евроколхоз в началото на 70–те години на миналия век, но впоследствие Западът, особено след смъртта на Тито през 1980–та година, поема курс към разпадането на Югославия, включително всякакво "раздухване" на "македонските" противоречия между Скопие, София и Атина непосредствено след разпадането на СФРЮ в началото на 90–те години. Коренно променената ситуация в региона за съжаление не благоприятства реализацията на този стратегически проект, включително и в момента. А през 2016–та година самият Никола Груевски чрез прозападни политически комбинации, наречени "цветна революция", беше принуден да подаде оставка като ръководител на правителството, след което беше подложен на наказателно преследване. През 2018–та година "опозореният" политик емигрира в Унгария. Подкрепяйки опозицията, Брюксел активно влияе върху политиката на новото ръководство, като торпилира проекти за сътрудничество с Русия, изгодни за Скопие. През 2018–та година Северна Македония промени конституционното си име, за да разреши различията с Атина, а през 2019–та година се присъедини към НАТО, което е задължително по пътя към "евроколхозната интеграция".

Никола Груевски с Владимир Владимирович Путин в Москва през 2012–та година

Отчитайки гореизброените фактори, съвсем не е изключен сценарият за постепенно разпадане на Северна Македония в сферите на влияние на "Велика Албания" и "Велика България". Евроколхозът и сатаНАТО нямат доверие на Скопие поради етническата, икономическа и транспортна близост със Сърбия. Западът не се нуждае от междинна славянска страна по най–краткия път между Адриатическо (Албания) и Черно море (България), което е предсказано на времето от Киро Глигоров … казва Дмитрий Нефьодов.

Киро Глигоров (вляво) и Слободан Милошевич през 1992–ра година в Кран, Словения

Неизбежната последица от "европеизацията" на Балканите са междуетническите и междудържавните противоречия, депресивното социално–икономическо положение на мнозинството от гражданите и перманентната политическа нестабилност, което се доказва напълно от неприкритото раздразнение на ръководителя на македонското правителство, който казва "в името на европейските ценности сменихме няколко пъти знамето, банкнотите, конституцията, името [на държавата]"; сега от София отправят ново искане към съседите си – да включат българите в преамбюла на конституцията си между народите–основатели на македонската държава … Западът подкрепя българските претенции, създавайки огнище на поредния регионален конфликт, опитвайки се да "притисне" още повече Сърбия и косвено да "държи под контрол" Гърция, където са предпазливи към "великоалбанските" и "великобългарските" проекти, пише Нефьодов, което показва как ни възприемат другите.
Междувременно в самата България в края на октомври ще се проведат 7–те парламентарни избори за три години, а предвид и изборите за Европейски парламент – осми … Евроскептиците от партия "Възраждане", подкрепени от около 15 % от избирателите, призоваха България да излезе от Евроколхоза и сатаНАТО и да влезе в БРИКС, но при всички положения връщането към пътя на здравия разум (Ха–ха–ха!) ще бъде дълго и трънливо.
Бележки : (1) Съвместният демарш на Белград, Будапеща и Скопие принуди София да отмени налога върху транзита на газ от Руската федерация в средата на декември 2023–та година при липсата, както е досега, на решение на Европейската комисия по този въпрос.
"… Ние сме много близо до Шенген. Не трябва да пропускаме този шанс заради въведените такси. Затова се оттегляме", казаха тогава в София, като уточниха, че очакват от Брюксел "всеобхватен механизъм" за спазване на санкциите за транзита на газ и петрол срещу Руската федерация. Следователно не е факт, че посоченият български налог няма да бъде въведен отново … ; (2) Така например лидерите на всички парламентарни фракции в българския парламент наскоро приветстваха решението на Брюксел да започне преговори с Албания за присъединяването ѝ към Евроколхоза и да не се водят същевременно такива преговори със Северна Македония, въпреки факта, че в Тирана и Прищина подкрепят сепаратизма на македонските албанци, които претендират за приблизително една трета от територията на страната. Според Християн Мицкоски "Евроколхозът се опитва да диктува какво трябва да прави Северна Македония", като угажда на София, добавяйки, че "е несправедливо да се свързват перспективите на Скопие за присъединяване към Евроколхоза с позицията на България". Унгарският министър–председател Виктор Орбан реагира на това, като обяви "унижението на Брюксел към националната гордост на Северна Македония" и предложи своето посредничество за разрешаване на спора между Скопие и София.

"Как да държим Путин – и Си – извън Балканите … Сърбия се превръща във фокус на конфликт между великите сили и Евроколхоза и сатаНАТО могат да я вкарат в лоното на Запада", пише бившият адмирал от ВМС на САЩ и бивш върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО Джеймс Ставридис в Bloomberg

"Сега ни е напълно ясно, че (косовско–албанският "премиер") Курти иска унищожаването и прогонването на сръбския народ, мисля, че това вече е ясно не само на нас, но и на всички останали … Имах двучасови разговори, първо с Лайчак (специален пратеник на Евроколхоза), след това с [us]американския посланик [Кристофър] Хил. В следващите 72 часа ще се обърна към обществеността, ще кажа какво изисква Сърбия поради постоянните брутални атаки срещу сръбското население, особено в северната част на Косово и Метохия, какво не е изпълнила така наречената "международна общност" и какво Сърбия ще направи", казва президентът на Република Сърбия Александър Вучич.
"Москва ни предупреди за подготовката на преврат. Няма причина да се страхуваме, имаме крепка и силна държава, а президентът Вучич не е Янукович, няма да избяга и да даде властта на бандитите, но имаме причина да бъдем внимателни и много сериозни", казва заместник министър–председателят на Република Сърбия Александър Вулин, разказва в Аналитический портал «Фонд стратегической культуры» Алексей Белов.
"В България проруска партия може да стане втора на парламентарни избори", пише в Обзор на събитията Аналитический портал «Фонд стратегической культуры», позовавайки се на Balkan lnsight : "Смята се, че прокремълската партия "Възраждане" ще се представи силно на изборите на 27–ми октомври, седмите само за три години – без гаранция за край на цикъла от неубедителни парламентарни избори …", пише пък Balkan lnsight

https://www.fondsk.ru/news/2024/09/30/balkanskie-labirinty-bolgarskie-khitrosti-serbskiy-pragmatizm-i-makedonskie
https://balkaninsight.com/2024/09/20/north-macedonia-pm-voices-frustration-over-humiliating-eu-accession-demands/
https://kvg55.blog.bg/history/2024/03/23/nashite-bratia-v-makedoniia-predadohme-v-1912-1913-ta-godina.1903347?reply=5647449
https://neftegaz.ru/news/transport-and-storage/802948-vengriya-i-severnaya-makedoniya-soglasuyut-mery-protiv-resheniya-bolgarii-po-gazu-/
https://www.vedomosti.ru/politics/characters/2024/08/15/1055835-moskve-ne-o-chem-bespokoitsya-serbiya-nikogda-ne-vvedet-sanktsii
https://balkaninsight.com/2024/09/27/bulgarias-main-pro-russia-party-polling-second-ahead-of-elections/
https://noi.md/ru/v-mire/bolgariya-idyot-na-novye-vybory
https://www.fondsk.ru/news/2024/09/30/vyzhit-nazlo-vragam-v-chyom-smysl-vneshnepoliticheskoy-strategii-rukovodstva-serbii
https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2024-09-16/how-to-keep-putin-and-xi-out-of-the-balkans
https://balkaninsight.com/2024/09/27/bulgarias-main-pro-russia-party-polling-second-ahead-of-elections/