02.10.2024г.

     "Готови сме да седнем с европейците и [us]американците на масата за преговори относно конфликта в Украйна. Никога не сме го одобрявали" – Това заяви в сградата на ООН човек, от когото по силата на длъжността, която заема, не бихте очаквали подобни изявления – президентът на Иран Масуд Пезешкиян (нещо арменско има във фамилията на персиеца). Само преди месец и половина той оглави изпълнителната власт в страната, а сега отлетя за Ню Йорк като гълъб на мира. Иранецът призовава "да се радваме на живота, вместо да се борим" и "да създадем Земя, където всеки може да живее щастливо". Той вярва, че иранците и [us]американците "могат да бъдат братя". Той дори декларира готовността си да "сложи оръжието си пред Израел" (макар и само с случай, че и Израел направи същото).
И всичко щеше да е наред – на света му липсва нов Махатма, ако Пезешкиян не се опитваше да се дистанцира от Руската федерация и не търсеше благоволението на Вашингтон.

(Тоя не е наивник и още повече не е идеалист, а си е чист полезен идиот. Едва ли е толкова умен за да е политически интригант и въжеиграч, както го представя ето тази картинка)

Предишният президент Ибрахим Раиси не мислеше да се договаря за нищо със Запада, засили отбранителното сътрудничество с Руската федерация, но загина в самолетна катастрофа през май. Той беше заменен от бившия кардиолог Пезешкиян, който се смята за либерал, чиято мисия е да поднови контактите със САЩ. В Иран не можете просто да решите и да станете президент, това изисква благословията на Върховния [духовен] водач (Рахбар) Али Хаменей, следователно според персолозите, Рахбар иска същото : "размразяване" на западния фронт.
Той има причина да иска това, защото санкциите под които Иран живее от десетилетия, са осакатили икономиката му. В обществото има неудовлетвореност от стандарта на живот и за подобряването му са необходими технологии и инвестиции.

В този контекст казаното от министъра на външните работи на Ислямската република Али Багери Кани в интервю за Newsweek преди два месеца и половина е логично и ясно : "Провеждането на изборите за по–малко от 50 дни, през които беше осигурена сигурност, както и изборът на д–р Пезешкиян за новоизбран президент на страната ми, всяко от тези действия носи някакви градивни послания и сигнали в името на регионалните и глобалните стабилност и мир. И ние вярваме, че сега е време и ред на другите страни да реагират конструктивно и положително на тези значими и конструктивни събития, които се случиха в Ислямска република Иран и доведоха до стабилност … И така, ние вярваме, че сега е ред и време на другата страна да докаже тази честност за взаимодействие и разбира се да отвори нова глава. Винаги сме били много честни и сериозни и разбира се ще бъдем честни и сериозни, когато става въпрос за осигуряване на взаимодействие с всички международни участници … Преди време президентът на САЩ изпрати писмо до върховния лидер на Иран. И президентът на САЩ получи отговора на това писмо. Това беше един инцидент. Друг беше фактът, че САЩ извършиха престъплението с убийството на високопоставен ирански генерал и в отговор [us]американска военна база беше бомбардирана от моята страна. Съответно смятаме, че сега топката е в полето на другата страна"

Фактът, че антизападният консерватор Раиси загина в самолетна катастрофа, има своята мрачна символика. Изтощеността на самолетния парк и острият недостиг на части са една от причините Техеран да иска да облекчи игото на санкциите. Това ще изисква възстановяване на "ядрената сделка", но първо дипломатическо сближаване, което според политкоректните [us]американски стандарти на нашето време предполага отдалечаване от Руската федерация.
Това означава ли, че от Иран при новия президент можем да очакваме нещо, което в Украйна наричат ​​"зрада", а в Русия "предателство"? Едва ли. Това дори не е наше мнение, а мнението на [us]американското издание The Atlantic, където от такива прогнози не изпитват облекчение.

На първата си пресконференция като президент миналия понеделник Пезешкиян го изрече направо : "Тези момчета ни санкционираха", каза той, имайки предвид Запада … "Тези момчета ни помогнаха", имайки предвид Русия и Китай. Но той също така обеща мирен подход към Запада, като дори предположи, че Съединените щати и Иран могат да бъдат "братя". Няколко дни по–рано министърът на външните работи Арагчи каза в телевизионно интервю : "Подхождаме към отношенията с Европа от нов ъгъл и нова перспектива", но "нашият приоритет е другаде", пише The Atlantic

След като посветиха много материали на руско–иранските отношения, [us]американците подчертаха много на пръв поглед неприятни сигнали за Москва, като новия възход на бившия министър на външните работи Джавад Зариф, един от антируските политици на Иран, който публично критикуваше зависимостта на Иран от Руската федерация и Китай. Въпреки това САЩ стигат до заключението, че въпреки желанието за разведряване със Запада, иранските либерали "не са готови да пожертват добрите си отношения с Руската федерация и Китай", като в същото време се позовават на изказването на самия Пезешкиян за "момчетата".
Констатациите на The Atlantic са точни, но аргументите им са противоречиви, включително тези свързани с възхода на Зариф до един от вицепрезидентите. Връщането му на власт не говори за антируското отношение на Пезешкиян, а за това, с което всички са съгласни : Техеран иска да възобнови "ядрената сделка" със Съединените щати. Зариф е един от основните ѝ автори и под негово ръководство на МВнР на Иран беше сключена тази сделка.
И колоритните речи на Пезешкиян, напротив, не трябва да успокояват. Неговото описание на ситуацията вече наподобява тази през 2015–та година, когато беше сключена прословутата "ядрена сделка". И тогава след като част от санкциите срещу Иран бяха отменени, редица ирански компании се отказаха от сключени по–рано договори с руски компании, защото бяха зашеметени от перспективите, които се откриваха на Запад. Само година по–късно Доналд Тръмп като стана президент на САЩ – погреба сделката и поднови санкциите, тоест самият живот наказа "предателите" (Иранците като наследници на персите уж са мъдър народ, ама нали "и най–мъдрият си е малко прост", така че нищо чудно пак да настъпят мотиката).
Дори Пезешкиян да не помни това, Рахбар определено си спомня. Това е собственият му политически опит, който наистина дава гаранция срещу повторение на грешката, за разлика от изказванията на Пезешкиян … Тръмп остава човекът, от когото фундаментално зависи иранският въпрос. Ако той отново спечели изборите, надеждите на Техеран за разведряване ще бъдат анулирани. Така че до изборите през ноември Пезешкиян може само да "опипва почвата" с надеждата Камала Харис да спечели. В същото време Харис обеща да подкрепи Израел, а едновременното подпомагане на Израел и размразяване на отношенията с Иран е цирков номер в политиката, който никой политик не е способен да изиграе физически.
Самият Израел прави живота много труден за новия ирански президент и неговия екип от "миротворци". Той все още не е отговорил на убийството на председателя на Политбюро на "Хамас" Исмаил Хания в Техеран, въпреки че то се случи незабавно след церемонията по встъпването в длъжност на Пезешкиян, където Хания беше гост. И сега, след безпрецедентна атака чрез телекомуникационните устройства на "Хизбула", ЦАХАЛ започна широкомащабна поредица от въздушни удари срещу Ливан по време на операция "Стрелите на севера". Правителството на Бенямин Нетаняху е решено да унищожи напълно "Хизбула", "проксито" на Иран и част от неговия геополитически проект, неофициално наречен "Шиитски пояс".
Ако Пезешкиян се намеси, конфликтът между Иран и САЩ ще достигне ново, още по–опасно за него ниво. Ако не се намеси, той ще бъде държан отговорен от консерваторите, предимно Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) и Рахбар. Самият Хаменей в никакъв случай не е либерал, но той се нуждае от либерала Пезешкиян като инструмент (тоест полезен идиот), който незабавно ще бъде отместен настрана, ако покаже неспособността си да работи или се окаже в разгорещена конфронтация с КГИР.
Също така е общоприето, че Корпуса на гвардейците на ислямската революция печели търговска полза от военното сътрудничество с Русия и Китай. Посягането на това сътрудничество би струвало на Пезешкиян твърде много, за да иска да поеме риска да настрои първо КГИР, а след това и Рахбар срещу себе си.
Иранските власти, по–често от властите на всяка друга страна, са заподозрени във фанатизъм и мистични (и следователно трудно предвидими) мотиви. За такива хора казват, те могат да взривят ядрена бомба в името на халифата и неразумно да те предадат. В действителност тези "фанатици с мистично мислене" от време на време, десетилетие след десетилетие избират за себе си не винаги успешен, но винаги рационален път във външната политика и то в условия, когато например в Европа, която преди това се славеше с рационално мислене и поведение, държавите се държат просто глупаво – противно на собствените си национални интереси.
Предателство към Русия от страна на Техеран сега изглежда невероятно, именно защото е ирационално – ненавременно, трудно изпълнимо, наивно. Не е по ирански. Това означава, че въпреки всички призиви и изявления в ООН от тяхна страна, това си остава спекулация, на която дори [us]американците не вярват, разказва Дмитрий Бавирин в  РИА «Новости».
А последната новина от вчера е "Иран изстреля стотици балистични ракети срещу Израел. Според Тел Авив ракетите са били 180, според САЩ – 200, а според медии от Израел и от Иран – към 400 … Корпусът на гвардейците на Ислямската революция съобщи, че Иран е нападнал Израел в отговор на смъртта на генералния секретар на "Хизбула", ръководителя на политбюро на "Хамас" и командира на силите "Кудс", съобщи информационната агенция "Tasnim" … "В името на Всемогъщия Бог, в отговор на убийството на Исмаил Хания, Сайед Хасан Насрала и Абас Нилфорушан, ние нанесохме удар в сърцето на ционисткото окупационно образувание. Ако Израел отвърне на удара, ние ще го ударим хиляди пъти по–силно", се казва в изявление на иранските военни. По–късно иранският президент [Пезешкиян] заяви, че атаката не е война, а справедлив отговор", съобщава вестник СЕГА

https://www.discred.ru/2024/09/26/ot-irana-zhdut-vtorogo-predatelstva-rossii/
https://www.newsweek.com/exclusive-iran-says-israels-foes-are-winning-1925602
https://www.theatlantic.com/international/archive/2024/09/irans-russia-problem-economy/679978/
https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/iran-izstrelya-stotici-raketi-sreshtu-izrael

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Е, вече се договориха! Тази вечер "преговорите" може да продължат!

В случая го играе "доброто ченге", а може и наистина да иска да е такова От академичните среди е , съпругата му също и подобна лекика му отива
Властта в Иран обаче е другаде, и докато воюва с Израел, а и САЩ помощ може да търси от китай и Русия Вече такава помощ много ще е нужна Иран помогна много на Русия по време на войната в Украйна, докато Русия нямаше достатъчно количество дронове Сега след като руснаците си произвеждат достатъчни количества, иранците могат да се отдръпнат от войната-те в критичен момент обаче помогнаха

Нещата наближава скоро да загрубеят и Онези ще се намесят, да не правим повече бели.
:-)))

Когато оръжията говорят ...

А бе пише "той [Масуд Пезешкиян] оглави изпълнителната власт в страната".
Логично е да се поотдръпнат, но нищо повече.

Нещата са груби и с нас никой не иска да се занимава.

Като чуя, че някой не иска да се занимава с нещо и наострям внимание за причината?
Дали защото е трудно, нископлатено, незначително и не си струва труда или пък нещо друго?
Аз например не искам да се занимавам с нещо , което , както казва бай Коста не прави пари, пардон, смисъл беше!
Тук отговора се открива лесно!
Ние сме нещо , много фино за тези с груби ръце и те бягат от нас като дявол от тамян!
Защото ще им се лепнем като говно и хептен ще се размиришат!

Причината винаги е личен интерес.

Силните държави си гледат националните интереси...

Гледат си националния интерес, я. А ние все гледаме другаде.