След Втората световна война се появи понятието "икономическо чудо". Този термин характеризира икономиките на някои страни, които са демонстрирали високи темпове на развитие по продължително време.
Първоначално "икономическото чудо" възниква в Западна Германия (Федерална република Германия). Терминът "германско икономическо чудо" се появява за първи път през 1950–та година в списание The Times. За родоначалник на политиката, довела до "чудото", се смята Лудвиг Ерхард, министър на икономиката в правителството на канцлера Конрад Аденауер. "Икономическото чудо" в Западна Германия продължава две десетилетия : от 1948–ма до 1968–ма година.
Не по–малко впечатляващо беше японското икономическо чудо. Започва в средата на 50–те години и продължава до енергийната криза от 1973–та година. Икономическият растеж на Страната на изгряващото слънце през периода на икономическото чудо беше почти 10% годишно, това бяха най–високите темпове на растеж сред икономически развитите страни по онова време.
Може да се припомни и южнокорейското икономическо чудо. Началото на бурното развитие на южнокорейската икономика се свързва с 1962–ра година, когато президентът Пак Чун Хи обявява началото на първия петгодишен план. Икономическият растеж се забави към края на 80–те години.
Последното "икономическо чудо", което може би засенчи всички предишни, беше бързото развитие на китайската икономика. Няма точна хронологична рамка за китайското икономическо чудо. Но се смята, че ускорението на китайската икономика, осигурено от реформите на Дън Сяопин, започва в началото на 70 – 80–те години на миналия век. Според МВФ от 1990–та година до 2017–та година БВП на Китай нараства със среден годишен темп от около 10%. Рекорден ръст е отчетен през 1992–ра година – 14,2 %. Същото увеличение се наблюдава и през 2007–ма година. Ако през 1990–та година делът на Китай в световния БВП е бил под 2 %, то в началото на това десетилетие той вече е надхвърлил 18 %.
Китай уверено изпревари Япония по отношение на БВП през 2010–та година, превръщайки се във втората по големина икономика в света след САЩ. Изглежда че Китай все още е втората по големина икономика, ако вземем предвид нейния БВП по пазарния обменен курс на юана към щатския долар. Но ако изчислим БВП въз основа на паритета на покупателната способност (който е по точен показател) на тези валути, тогава Китай още преди десет години (през 2014–та) изпревари Съединените щати и стана първата икономика в света.
Според МВФ темповете на растеж на реалния БВП на Китай през последните години са както следва (в %–ти) : 2021–ва година – 8,4; 2022–ра година – 3,0; 2023–та година – 5,2. Тези числа не са особено впечатляващи. Освен това според оценките на МВФ през 2022–ра година ръстът на глобалния БВП е бил 3,1 %. Оказва се, че през тази година динамиката на китайската икономика е дори малко по–слаба от цялата световна икономика. Това се случи с Китай за първи път от повече от четири десетилетия.
Условно, краят на дългия период на китайското икономическо чудо може да се счита за 2010–та година, когато за последен път ръстът на реалния БВП беше измерен в двуцифрено число (възлизаше на 10,6 %). Така че не е претенциозно да се каже, че продължителността на китайското икономическо чудо е приблизително три десетилетия. Което е значително по–дълго от времетраенето на "икономическите чудеса" на Германия, Япония и Южна Корея. През последното десетилетие годишният растеж на БВП на Китай варира от 6 до 8 %. Елементарната логика ни позволява да стигнем до извода, че никоя икономика не може да има двуцифрени темпове на растеж за неопределено време.
В края на последното и настоящото десетилетие започнаха да се появяват признаци, че Китай навлиза в нова фаза – икономическа нестабилност. Назовават се редица външни причини и фактори за дестабилизирането на китайската икономика : влошаването на [us]американско–китайските търговско–икономически отношения (инициирано от президента Тръмп), така наречената "Covid пандемия" (мащабни блокирания на китайската икономика през 2021–ва година), повишено международно напрежение около Тайван, подкрепа от Пекин на руската Специална военна операция в Украйна и други.
Но има и причини от вътрешен порядък. Въпреки че държавно–партийното ръководство на страната постоянно заявява, че в Поднебесната се изгражда "социализъм с китайска специфика", безпристрастното изследване на неговата "икономическа основа" води до друго заключение. Социално–икономическата структура на Китай може да се нарече "държавен капитализъм". В резултат на това се очертава много нестабилна структура на обществено–икономическата формация (ОИФ) на Китай : икономическата база е капиталистическа, а политическата надстройка е социалистическа (или поне декларираща социализъм). Поради тази неустойчивост на ОИФ възниква и се засилва икономическата нестабилност. Поради това има и непоследователност и противоречие в икономическата политика на китайското ръководство. И за да не бъда голословен, ще предоставя последните данни от Националното статистическо бюро на Китай, включително числа за август 2024–та година. Ръстът на инвестициите в дълготрайни активи, на фона на неясни перспективи за търсене, се забави до 3,4 % през август от 3,6 % през юли. Безработицата в Китай се повиши до 5,3 % през август, най–високото ниво от февруари 2024–та година (5,2 % през юли, 5,0 % през юни).
Четири поредни месеца (май–август) се наблюдава забавяне на темпа на растеж на промишленото производство. Преди това такъв продължителен период на спиране беше наблюдаван през есента на 2021–ва година. Тогава това се обясняваше с форсмажорни обстоятелства като Covid и локдауни. Сега икономическото забавяне не може да се отдаде на форсмажорни обстоятелства. Това се дължи на дисбалансите, които се формират през дългия период на капиталистическо развитие в Китай. Китайските медии твърдят, че търсенето намалява, което от своя страна задържа инвестициите и растежа на производството. Съветските учебници по политическа икономия на капитализма дават по–подробно и откровено описание на ситуацията в китайската икономика : противоречието между производството и ограниченото ефективно търсене, което неизбежно води до икономическа криза. Дисбалансът между производството и ефективното търсене е равен на принадената стойност, създадена от работника и присвоена от работодателя. Между другото, председателят на Китайската народна република и генерален секретар на КПК Си Дзинпин познава доста добре марксистката политическа икономия и е наясно с гореспоменатото противоречие на капиталистическия начин на производство. Но възможностите му като главно лице в политическата надстройка да ограничи капиталистическата основа на Китай са много ограничени.
В продължение на много години китайското ръководство насърчаваше този метод за изглаждане (по–правилно би било "маскиране") на гореспоменатия дисбаланс в националната икономика като кредити и заеми за населението и за бизнеса. В резултат на това дълговете започнаха да растат бързо в Поднебесната. Според оценки на МВФ, Световната банка и ОИСР, общият дълг на всички сектори на китайската икономика (сектор на публичната администрация, банков сектор, сектор на нефинансовите корпорации, сектор на домакинствата) вече е надхвърлил 300 % от БВП на Китай. По този показател Китай е на нивото на САЩ и страните от еврозоната. Но трябва да имаме предвид, че официалните оценки не включват дълг, произтичащ от кредитиране на икономиката чрез "банкиране в сянка". А тя придоби особен обхват в Китай. И експертите смятат, че реалното ниво на дълга на китайската икономика е два пъти по–високо от официалните числа, тоест някъде в областта на 600–те % от БВП.
Ръководството на Китайската народна република си постави за цел през тази година да постигне ръст на БВП от 5 процента. Но имайки предвид осеммесечната статистика, експертите са много скептични относно възможността за постигане на тази цел. Така че Международният валутен фонд прогнозира растеж на БВП на Китай за 2024–та година от само 4,6 %. МВФ е добре запознат със слабостите на китайската икономика и затова прогнозите му за растеж на БВП за следващите години са още по–сдържани (в %–ти) : 2025–та година – 4,1; 2026–та година – 3,8; 2027–ма година – 3,6; 2028–ма година – 3,4; 2029–та година – 3,3 (Предвид протичащите глобални процеси, прогнозите на МВФ основани на измисления икономически показател БВП, пукната пара не струват. Международните икономически отношения основно се променят, неоколониалната експлоатация на Третия свят от Запада изчезва яко дим, налаганите от Съединените щати икономически санкции на Руската федерация разрушават икономиката на Евроколхоза. Това предизвиква много и различни промени в националните икономики. И китайските другари следва да се замислят за "експроприация на експроприаторите". В Руската федерация вече го прилагат по малко).
През настоящото десетилетие на арената излизат други локомотиви на световната икономика. На първо място Индия, която изпреварва Китай по ръст на БВП (в края на 2024–та година според прогнозите на МВФ той трябва да бъде 6,8 %). Също Виетнам (прогнозиран ръст на БВП през 2024–та година – 5,8 %); Индонезия (5,0 %) (И те ще завършат като САЩ и КНР).
Слабостите на китайската икономика се усещат не само от Международния валутен фонд, но и от международните инвеститори. Доскоро Поднебесната империя беше "магнит", който привличаше капитали от цял свят. Друго нещо е, че Пекин много строго контролираше притока на чужд капитал, страхувайки се, че нерезидентите могат да купят китайската икономика и да лишат Поднебесната империя от нейния икономически суверенитет. Много сектори на китайската икономика бяха напълно затворени за чужденци, други имаха сериозни ограничения, всъщност чужденците можеха да бъдат само миноритарни инвеститори.
През 2016–та година Националната комисия за развитие и реформи (НКРР) на Китайската народна република публикува така наречения "отрицателен списък" на индустриите, достъпът до които е ограничен или строго забранен за чуждестранни, а в някои случаи и за местни инвеститори. Списъкът с норми беше в сила в четири региона : Шанхай, Гуандун, Тиендзин, Фуджиан (Всякакви такива списъци са глупост. Време е за планиране на икономиката).
През 2018–та година списъкът беше актуализиран, за да обхване цялата континентална част на Китай. "Негативният списък" включва 151 икономически сектора. Достъпът до четири сектора е строго забранен. За да влезете в останалите 147 индустрии, като минно дело, селско стопанство и обработваща промишленост, има различни ограничения и основното изискване е одобрението на китайското правителство. Индустриите, които не са включени в списъка, са отворени за чуждестранни инвестиции, а чуждестранният бизнес няма никакви преференции пред местния (Външните инвестиции не бива да са определящи в която и да е икономика).
Между другото, Пекин поиска от МВФ да даде на китайския юан статут на резервна валута. А фондът като условие постави искане Пекин да въведе пълна конвертируемост на юана. Което на практика би означавало премахване на бариерите пред чуждите инвеститори. Но Пекин успя да получи статут на резервна валута за юана, без да въведе пълна конвертируемост на китайската валута (Е, МВФ се кланя на силните. И видно там усещат, че светът се променя).
Въпреки това чуждият капитал търсеше и намираше ниши за своето приложение в китайската икономика. Като цяло и за трите вида чуждестранни инвестиции (преки, портфейлни и смесени), нетният приток на чужд капитал в Китай през 2018–2019–та година възлиза на 0,8 трилиона долара през 2020–2021–ва година (така наречените "години на Covid") се увеличи рязко до 1,3 трилиона долара. А през 2022–2023–та година Нетният приток на чуждестранен капитал възлиза на символичната стойност от 6 милиарда долара. За гигантската икономика на Китай тази стойност е в рамките на статистическата грешка. С други думи, притокът на капитал започна да се балансира от изтичането му. Освен това през втората половина на миналата година изходящият поток започна значително да надвишава входящия. Китайските изходящи инвестиции също достигнаха рекорд, като компаниите изпратиха 71 милиарда щатски долара в чужбина през второто тримесечие на 2024–та година, което е с 80 % повече от 39 милиарда щатски долара през същия период на миналата година. Нетните изходящи капиталови потоци нараснаха до около 75 милиарда долара през септември тази година, най–високото ниво от края на 2016–та година.
Тенденцията за ускоряване на изтичането на капитали може да се обясни преди всичко със страховете на чуждестранните инвеститори, че ситуацията в китайската икономика ще се влоши. На първо място, те се страхуват от "твърдо приземяване" поради спукване на финансови "балони", спиране на икономическия растеж или дори напускането му в отрицателната зона.
Миналото лято китайските власти направиха опит да спрат изтичането на чужд капитал от страната. Говорим за амбициозен план от 24 точки, който беше одобрен от Държавния съвет на Китай и публикуван през август 2023–та година. Същността на плана е създаването на допълнителни преференции и премахването на някои съществуващи преди това ограничения за чуждестранни инвеститори. Но уви, ефективността на плана се оказа почти нулева. Налице е значително увеличение на инвестициите от държавни фондове в подкрепа на падащия фондов пазар. Народната банка на Китай миналия месец намали основната си лихва, макар и много предпазливо – с 10 процентни пункта (до 3,45 %) … Експерти, които наблюдават китайските финансови пазари, за да не плашат много обществеността казват, че "балоните" на фондовите борси не се "спукват", а само се "издуват". Като цяло пазарната стойност на китайските и хонконгските акции е загубила около 6,8 трилиона долара от достигането на своя връх през 2021–ва година. Резултатът е изтичане на средства от фондовите пазари в страната (Фондовите борси, тоест правенето на пари от пари – аут).
Но къде трябва да отиват в Китай? Няма къде конкретно. Следователно капиталът (и чуждестранен, и китайски) се стреми отвъд границите на Поднебесната. Той бяга в САЩ, бяга към нови бързо развиващи се икономики (Индия, Индонезия, Виетнам и други). Някои веднага изчезват в офшорни юрисдикции (Също да се ликвидират). "Входящите" инвестиции са станали няколко пъти по–малко от "изходящите". През 2024–та година чуждестранните инвестиции в китайската икономика паднаха до нивото от края на 90–те! Никога досега през XXI– век те не са били толкова ниски … Освен това, както обясняват експертите, често не говорим за приток на "свеж" капитал в Китай, а за реинвестиция, използвайки печалбите от чуждестранни активи, които вече съществуват в китайската икономика. Днес почти няма чуждестранни "новодошли" инвеститори на китайския пазар. Това предизвиква страх не само от възможна икономическа криза, но и от [us]американските [икономически] репресии, [които само глупаците плашат]. "Новодошлите" се страхуват да не попаднат в мелничния камък на вторичните санкции на Вашингтон (Съединените щати под диригентството на Антиколективния Запад, който все повече налага интересите си, вече пеят лебедовата песен на капиталистическата либерална икономика. А "Зеленият преход" я довършва).
И ето новините от Китай : властите на страната ще съкратят списъка с ограниченията за чуждестранни инвестиции от 1–ви ноември 2024–та година. По–специално списъкът със забрани за инвестиране на чуждестранни средства в производствения сектор ще бъде нулиран. Това е много сериозна стъпка, която китайското ръководство не смееше да предприеме дълго време. Очевидно ситуацията в китайската икономика е наистина критична. Днес Пекин трябва да избира между лошо и много лошо (На края китайските другари няма как да не изберат правилната котка). А именно между заплахата от икономическа рецесия и заплахата от загуба на национален суверенитет в икономическата сфера. И изглежда че те не премахнаха, а само забавиха първата заплаха и в същото време направиха втората по–реална, пише Валентин Катасонов в Аналитический портал «Фонд стратегической культуры», без да сме съгласни, че във всичко е точен, прав и убедителен.
(1).png)
Котката на Дън Сяопин
https://www.fondsk.ru/news/2024/09/19/kitayskoe-ekonomicheskoe-chudo-kazhetsya-uzhe-v-proshlom.html
https://citati.bg/author-231-%D0%94%D1%8A%D0%BD-%D0%A1%D1%8F%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%BD
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
:-)))
Котката ... роман може да напише.
:-)))
:-)))
Имат сто души, като тях!
За това можем само до им завиждаме!
La dona e mobile...
