В статията си "Русия победи основния вътрешен враг" в РИА «Новости», Елена Караева разглежда съпротивата на руснаците срещу духовния колониализъм на Съединените щати, нещо което те осъществяват и над нас българите. Какво полезно можем да видим и извадим.
"Когато се опитаха да ни колонизират (а преинсталирането на културния код, което Западът прави от няколко десетилетия, е колонизация, не бива да има илюзии), тази работа вървеше в няколко направления.
На отрицание беше подложен руският класически балет например – "цялостната и ясна драматургия в хореографията е безнадеждно остаряла", също и театърът – "който няма нужда от миришещият на нафталин и прояден от молци Островски", по нататък киното – "защо ни е днес този скучен психологизъм?". Но основната битка се разигра, и това със сигурност не може да се отрече, на полето на литературата.
Русия, водещата в продължение на векове сила що се отнася до писаното слово, беше щипана и тормозена, обявявайки, че целият ѝ почти без изключение културен пласт на литературата е нищо повече от бунище. А истинската порода, истинските вектори на личностното познание, те несъмнено са в произведенията на наглосаксонците. От Запад се изсипаха преводи на разни "златки", "животи на дребно", "благодетели" и други четива, които поради недоглеждане и поради нашата вечна руска откритост и наивност безкритично приехме и позволихме да се нарече "велика литература". И тук има смисъл да се отбележи, че полемиките от поредицата "Гогол е украински писател" са от същата операта. Отнеха ни богатствата, а ние, макар и не без вътрешна съпротива и недоумение, продължавахме да кимахме в знак на съгласие.
Натискът беше силен, разбира се. Само много силните, начетените и убедените можеха да устоят на всичко това.
Слънцето на руската поезия и проза сякаш се повърна назад. И едва ли не залезе. Всичко се промени с началото на Специалната военна операция. Руската литературна мисъл, отърсвайки нанесения и не забърсан навреме прах и отблъсквайки се от "вътрешния Урал", премина в настъпление. И в случая става дума не само за наши значими сънародници и съвременници, но и за класиците.
Издателите констатират, че първенство в продажбите на книги днес държат "руските класици : Достоевски, Толстой, Булгаков със същия "Майстора и Маргарита".
Освен това руските читатели престанаха да се интересуват от утопии и антиутопии. Някога прехваленият Джордж Оруел с неговата "1984" беше изтласкан настрана и то от самите руски читатели, предпочитащи неизмислени истории за случилото се и случващото се в Русия пред измислените разкази на напълно чужд живот.
(1)(1).png)
Джордж Оруел размишлява защо руснаците не припознаха Съветския съюз в неговите измислени романи, а гражданите на Евроколхоза и Съединените щати се припознават
Плявата под формата на многобройни "дона тарт" ("пуитеса", която е написала повече от 600 страници за картина от XVII–ти век), "джонатан лителовци" (и той "пует", който графомански е произвел много печатни листове за преживяванията на убиец от SS) и техните духовни поддръжници, изпаднаха от предпочитанията на руския читател. Не защото несъществуваща "пропаганда" му подсвиркваше в ушите, а защото с цялата свобода на въображението и с всички полети на фантазията руският читател се интересува да чете за себе си. Той мечтаеше и все още продължава да мечтае да се втурне към спирката, както се втурна Катюша Маслова, за да зърне отново княз Нехлюдов. Който я предаде. Но Катюша продължаваше да го обича.
Руският читател се стреми към справедливост, както княз Мишкин се стреми към нея. Руският читател спокойно може да се постави на мястото на девойката без зестра Лариса Огудалова, както и на създадената от най–големия руски драматург Александър Островски специално за актрисата Любовь Косицкая литературна героиня Катерина Кабанова.
Руският читател престана да се интересува от конструираните, макар и талантливи примки на мисловните престъпления. Където изобщо не става дума за нас. Докато Оруел се опитваше да изплаши западния читател, ние вече бяхме наясно, че свободната мисъл не може да бъде затворена в никаква тъмница или лагер. И накрая ще ги победи.
Днес знаем със сигурност, че ръкописите не горят и че рано или късно "колониалните" окови на литературните ръкописи ще ръждясат. Те ще паднат и ще се разпаднат на прах.
Но, от друга страна, няма по–силни и смели читателско любопитство и читателска откритост от нашите. Служителите на реда четат Хемингуей? Приемничката в пункта за химическо чистене, плачеща за съдбата на Козет от романа "Клетниците" и същите руснаци дали лепта за възстановяването на изгорялата "Нотр Дам", защото всички са чели прекалено много Юго? Минувачите общуват на езика на цитатите от "Бездната в ръжта" (точно както е в превода на Райт–Ковалева)? Събеседници, които "разкъсват аортата" по темата кой е превел Хамлет по–сполучливо – Пастернак или Лозински?
Така че това сме ние, руските читатели и руските ценители на великата, истинска, световна (във всеки смисъл на думата) литература.
Свободно изграждайки читателските си вкусове днес, ние, ценейки нашите класически писатели и нашите съвременни писатели, спастряме онзи литературен багаж, който Западът, бързащ между постмодернизма и политическата коректност, не е в състояние нито да съхрани, нито да вземе със себе си.
Това, което някога се наричаше – но абстрактно и мечтателно – руска културна изключителност, сега се превърна в реалност на ежедневието. Основното е, че този вектор не се превърна в обикновена рутина. Колкото до свободата да четем – който си искаме и когато си искаме, тук, съдейки по докладите на издателите, всичко е повече от наред.
Руската култура победи главния ни общ вътрешен враг – колонизацията на съзнанието. Нека ѝ благодарим за това, като помним, че всички други победи със сигурност ще последват", пише Елена Караева в РИА «Новости».
А какво последва у нас след цивилизационния ни избор?
Помните мита за Баташкото клане. За "архаичния" език на Вазов в "Под игото" и други.
Телевизионните програми се напълниха с долнопробна холивудска продукция, изобилстваща от простотии (копеле, задник, да ти го начукам, да го духаш, върви на майната си), насилие, смърт, кървища и първичен секс. Отделно се излъчваха в натурална форма образователни сексуални програми, които с течение на времето се обособиха в специален пакет в услугите на телевизионните оператори. Киносалонът вече не е храм на изкуството, в който не можеш да шукнеш – в киносалоните започнаха да се консумират храна и напитки : рупаш пуканки, сърбаш кока кола и зяпаш как "един размазан Джон целува страстно Грета". То и филмите не изискват концентрация и внимание за да ги схванеш – стрелба, гилзите падат на първия ред, мирис на барут, труповете се трупат на камара, а кръвта потича извън екрана. А бе, екшън.
Не ти трябва да следиш диалога между героите за да вникнеш в сюжета – сюжетът е прост, а диалогът е още по прост, както посочих по горе. И някои това после го прилагат в живота си.
Романите на писателя който побърка [us]американците и вдигна доходите на психиатрите – Стивън Кинг – обсебиха сергиите за книги на площад "Славейков" в столицата. Постепенно и у нас професиите психолог и психоаналитик също станаха престижни и добре платени.
И не е само Стивън Кинг. Има и други побъркващи психо неуравновесените читатели автори.
Новинарските емисии на телевизиите задължително започват с апокалиптични и сензационни новини – убийство, катастрофа (ако има жертви удоволствието на мисирките е пълно), пожар, или наводнение, насилие, обир на банкомат, на възрастен човек на село, на автомобил инкасо.
И разбира се, във всяка тv–новинарска емисия ни се разказва умилителна битова случка от важния за нас "lifestyle" на [us]американците – това като пример за по тъпите и простите от зрителите как да организират живота си според цивилизационните стандарти на същия избор.
А елементарни житейски истини, които аз знам от баба ми, на десетки и стотици страници ни се обясняват във всякакви [us]американски бестселъри. Също така и как можем да забогатеем.
Разнообразието и красотата на българския език с думите добре, хубаво, прекрасно или лошо, отвратително, зле и други заменихме с една–единствена английска дума – или "е о кей" или "не е о кей". Тълкувайте го както си искате. И понеже речникът ни е беден, в крайна сметка е или "кофти" или "страхотно". Тъпо е да пееш на 75–80 годишна бабка на английски "Happy birthday, бабо", вместо да и кажеш на разбираем за нея език топлото и задушевно "Честит рожден ден, бабо". А новоговорът на мисирките, политиците и чиновниците, изобилстващ с вашингтонски, брюкселски и наши атлантически и евроатлантически клишета, те изприщва.
Но така си представят модерния, европейския начин на живот една част от хората, една част от народа, но не съществената част, на които съзнанието е колонизирано от атлантическите ценности. Това направиха Съединените щати и чиновниците от Евроколхоза – колонизираха съзнанието и мисленето на глупавите и продажни българи и ги използват за собствените си интереси. Това са старите явления "туркофилство" и "гъркоманство" в съвременен вариант.
Колегата блогър leonleonovpom2 от време на време споменава Кириак Стефчов като пример.
Наскоро на моят коментар "Къде ни е прословутия български инат?" той отговаря : "Генът на Кириак Стефчов се оказа по силен и пречупи Българския инат! За съжаление! (Ха–ха–ха!)
"Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата на негово величество султана. Аз не мога да остана тука и излазям", казал Кириак Стефчов според Иван Вазов … "Нечо Пиронков и трима четворица още го последваха. Но Стефчовият пример нема повече подражатели" … "Млад човек, но с ръждиви понятия, той остаяше недостъпен за новото великодушно веяние на свободолюбивите идеи", обрисува Стефчов Патриархът.
"Ако не искаме руско влияние в държавните органите, трябва да действаме институционално и принципно … Да ограничим руското влияние чрез ограничаване на законовите правомощия на президента", написа пък лекето Явор Божанков в профила си във "Фейсфук".
Други пък написаха за него преди още да прелети официално от БСП в ПП "Продължаваме промяната" : "Отдавна казвам, че този човек е ментална част от ПП, но не и от БСП … Напълно забрави, че нямаше да види парламент, ако не беше Корнелия Нинова"
(2).png)
А другата част от българите развиха и поддържат националните традиции във фолклора и историческата ни памет. Те не приеха зловредните и разрушителни за народа и обществото ценности – глобализма и либерастията и им се съпротивляват, включително в Парламента.
Преобладаващият днес "ген на Кириак Стефчов" е временно явление, макар и продължаващо десетилетия, но какво са 20–30 години за Историята, което ще донесе вреди и беди на нацията и държавата, както германофилството по време на Втората световна война, но несъмнено ще бъде преодолян, както "туркофилството" и "гъркоманството" и слушането на сръбска музика.
https://19rusinfo.ru/politika/74395-rossiya-pobedila-glavnogo-vnutrennego-vraga
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2024/08/09/kak-cnn-podgotvi-mediino-provalite-na-xxxiii-te-letni-olimpi.1919495
https://chitanka.info/text/3753-pod-igoto/11#textstart
https://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2023/09/06/zakonodelstvo.1881452
https://www.facebook.com/bojankovmoje/
https://trud.bg/%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA/
https://www.facebook.com/kalina.androlova/posts/6388928391123327?ref=embed_post
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
Светна сигналната лампа! Тези имат заместител на СССР Намерили са си нов господар! Веднага!
За Гогол бъркат Фамилията му , както тази на Толстой и на Булгаков е Бългалска и е сред петстотинте руски фамилии с Български произход!
Но ние сме по начало врагове на Българското, на родното ще се борим срещу него, чуждото е по- добро!
Бях го забравил , но един приятел ме върна в реалността с думите- имат тебе, най- добрият, а търсят чужд, що за хора са?
Споделих внимателно с кмета казаното! Разбра от раз и отсече нещо вярно за Българина- Никой не може да е пророк в родния си град!
Така е, самоизяждаме се, не търпим нашенски успех! Чужд да, нашенски- сакън!
Да не се сравняваме с Русия, а с Чехия, с Унгария, със Сърбия...
Затова си гледам кокошарника, градинката, лозенцето и дреме ми на дедовиА какво си пилят.
:-)))
