31.07.2024г.

     "Турците се замислиха за разширяване на държавата си по примера на Русия", пише Дмитрий Бавирин в Деловая газета «Взгляд».
Турция и Северен Кипър планират да се обединят в една държава. Историята на разделянето на някогашния обединен Кипър има много паралели с историята на разделянето на Украйна. Но това не означава, че Русия трябва да бъде на страната на Турция в този конфликт и по този начин да отмъсти на вече недружелюбните гърци.
"Те искат да направят Северен Кипър част от Евроколхоза … Ако турците от Северен Кипър изчезнат и Турция напусне острова, тогава богатите газови и петролни полета ще попаднат под контрола на Евроколхоза и [US]Америка". С тези думи министърът на транспорта и развитието на така наречената Севернокипърска турска република (СКТР) Ерхан Арикли дава да се разбере, че властите на тази непризната държава вече не желаят да се присъединяват към Европейския съюз и също така не искат да се обединят отново с Кипърската гръцка република. Но те искат например да станат част от Турция на базата на автономия. По–точно те обмислят различни варианти за себе си, ако изобщо може да се говори за субективност на кипърските турци, защото Анкара ще реши. Както тя решаваше всичко и преди.
Поводът да се говори за евентуална експанзия на Неоосманската империя на Реджеп Тайип Ердоган е предимно календарен : на острова се чества половинвековната годишнина от разделянето на острова по етнически граници от турските войски. Празнуват, разбира се, по различни начини : гърците с тъга, като 50 години чужда окупация, а турците като празник – рожден ден на другата тяхна държавност. Призивите от турска страна за сливане на всички тези държавности в една – общотурска – от година на година стават все повече и повече.
Много статии и книги са написани за това как 37% от територията на Република Кипър се превърна в СКТР (дядо тогава през 1974–та година много се интересуваше от събитието и постоянно ме разпитваше); това е добре проучен сюжет от световната история. Превратът на гръцките националисти е последван от турска военна инвазия в Северен Кипър, където живеят предимно турци. Обосновката е да се предотврати геноцид.
"Турските" турци се биеха отвратително, с рекорден по загуби "приятелски огън" [в рамките на НАТО]. Гърците обаче нямаха шанс : силите се оказаха несравними и помощта не дойде от "голямата" Гърция – [us]американците и британците прекратиха кланетата. По две причини :
– Първо, Турция беше изключително важна като част от антисъветския блок. Те не искаха да влизат в конфликт с нея, за да не премине на страната на Съветския съюз, както това се случи след Първата световна война (и както става и сега);
– Второ, гърците тогава имаха лош имидж поради ултрадесния военен режим на "черните полковници" в Гърция и държавния преврат в Кипър, който те всъщност организираха (и се смята, че те свалиха британското протеже – президентът и архиепископ Макарий III–ти).
Затова и турците надделяха. Но не можем да кажем, че бяха щастливи от това. В продължение на много години в Анкара СКТР беше третирана като куфар без дръжка – тежко бреме, което трябва да се носи, защото е невъзможно да се изхвърли. В такъв един контекст обединението на Кипър в единна гръцко–турска държава изглеждаше напълно изпълнима задача.
Скоро след навлизането на турските войски, остротата на етническата конфронтация намаля, почти никакви трагични инциденти не са се случили оттогава в столицата Никозия (а границата минаваше точно през града), с течение на времето всякакви бариери между гръцки и турски части изчезнаха. По острота кипърският конфликт не прилича много на грузинско–абхазкия, арменско–азербайджанския или сръбско–албанския. Много повече напомня на молдовско–приднестровския, където войната веднъж започнала, веднага бързо приключи благодарение на руската армия и оттогава съседите живеят без много любов, но и без особена агресия. Турците от Турция и гърците от Гърция изглежда имат по–лоши отношения, отколкото между двете общности в Кипър.
Последната инициатива за обединение подета от ООН–то се провали главно благодарение на гърците : те я отхвърлиха на референдум, тъй като им беше предложено да им се заплати за "счупените саксии" през 70–те години – като се заемат с помощта на ООН с изравняването на жизнения стандарт на двете части на острова (турската е доста по–бедна). Но наблюдателите от ООН все още вярваха в успеха в близкото бъдеще, тъй като турците и от Турция, и от СКТР продължаваха да желаят влизане в проспериращия Евроколхоз, което при обединение им беше гарантирано, тъй като Република Кипър вече е част от Евроколхоза.
Но много неща се промениха оттогава. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се трансформира от политик, обещал да вкара страната в Европейския съюз, в лидер, който води държавата по нейния собствен път – към възстановяване на Неоосманската империя с различна степен на контрол върху териториите, които тя смята за свои : от културна и икономическа до военна окупация, както в случая със Сирия и същия Кипър. От изказванията на Ердоган през последните пет години по тази тема е ясно като бял ден : той няма да позволи Кипър да се обедини и няма да изтегли войските от северната част, защото империята няма да се изгради сама, а турската кауза има нужда от газа и нефта в шелфовата зона на острова.
Това, за което министър Арикли говори сега, вероятно ще се обсъжда след няколко години в целия тюркски свят, а след това и в целия свят като цяло : въпросът за турския иредент е въпрос на близко бъдеще и вие можете да развиете свое собствено отношение още от сега.
В исторически план Русия е подкрепяла Гърция срещу Турция, а гръцкият Кипър е една от най–приятелските държави на Русия в Евроколхоза в продължение на много години. Тези дни отминаха : Кипър е в остър военно–политически конфликт с Руската федерация като част от Евроколхоза и отдавна не се опитва да заеме специална позиция, като например Унгария.
Турция напротив, показа се като сравнително надежден партньор за Руската федерация по начини, които осигуряват ползи и за двете страни. В същото време кипърските гърци ясно свързват страната си с Украйна, а Руската федерация с Турция, но от това едва ли следва, че Москва трябва да бъде солидарна с Анкара по въпроса за СКТР (Политика – не се знае знае ли се? "Политиката е ластик" и "политиката е курва", казваше баба ми).
Да, могат да се направят известни паралели между техните ситуации и руските. В Украйна, както и в Кипър, конфликтът възникна поради извършен държавен преврат, а радикалните националисти застанаха на страната на "превратаджиите". И в двата случая има желание на бившата метрополия да защити своите от етническо прочистване и волята на населението на спорните територии да смени гражданството си, което със сигурност ще бъде потвърдено от повторни референдуми дали в СКТР, дали в ДНР и ЛНР. За Анкара обаче въпросът не е дали тя да признае, че новите територии принадлежат на Руската федерация, ако същата признае независимостта на СКТР или собствеността на Турция върху 37% от Кипър. Неоосманската империя на Ердоган иска да контролира както северната част на Кипър, така и руския Крим, където има влияние чрез кримските татари.

Агите Джевдет Бахчели и Реджеп Ердоган показват картата на бъдещият Тюркски свят

Ревизията на следвоенните граници първоначално беше авантюра на Запада. Именно Западът погълна ГДР, раздроби Югославия и предостави на Израел всякакви действия срещу съседите и техните територии, включително анексия. Провокирана от неприемливото разширяване на НАТО, Руската федерация влезе "в игра" за преразпределяне на света, която не е започнала тя. Сега е в процес на възстановяване на контрола върху своите исторически територии, точно както и Турция. Но по този начин Руската федерация не защитава интересите на света, а собствените си национални интереси, които за Колективния Запад, който изхожда от собствените си егоистични субективни критерии, изглеждат неразбираеми и доста опасни.
Кълцането на нови карти по етнически линии е това, от което се страхува Глобалният Юг : Азия, Африка и Латинска Америка също са пълни със собствена сепаратистка история и непризнати "индийски" държави. Основните партньори на Руската федерация – Китай и Индия – все още са в етап на възстановяване на декларираните си граници, било то Тайван или Кашмир, и за тях е категорично неприемливо да отменят "старата схема" точно сега, когато тя е необходима на съществуващия етап – етап на разширяване на границите.
С други думи, хипотетичното признаване на СКТР от Руската федерация е нейният принос не за преустройството на света, а за преустройството на Турция, което няма да бъде прието положително от никого, освен от самата Турция, но дори и от Анкара няма да бъде оценено по достойнство. Турците са съгласни да играят само на една врата : "Ние можем, но вие не можете". През цялата си история турците са били приятели само на себе си и сделката между болшевиките и Мустафа Кемал (Ататюрк), която спасява Турция за сметка на Армения и осигурява първото признание на Съветската държава в Европа, по никакъв начин не попречи на турците впоследствие да бъдат лоялни към Хитлер и да се присъединят към НАТО.

А бе, и турците вдигат двата пръста, макар и не още така масово като нас, така че има опасност в близко бъдеще, когато бай Реджеп го сполети турският 10–ти ноември, и те да хлътнат и затънат в евроатлантическото тресавище

Ердоган е един вид директор на кооперативния пазар, където можете да купите много : от домати и подсанкционни стоки до "азовци" (тоест бойци от украинския неонацистки батальон "Азов") и също членство в Северноатлантическия алианс, каквото си купиха финландците и шведите. Но сделка, и дори сделка с добра отстъпка, никога не трябва да се бърка с приятелство и съюзничество – при такава грешка ще бъдете измамени за отрицателно време.

https://vz.ru/politics/2024/7/25/1279217.html

Мда–а–а! Днеска Република Кипър, утре друг някой съсед на Република Турция.
Съвсем спокойно, а и основателно, в някои изречения от текста можете да замените Република Кипър с Република България или Армения и логиката на разсъжденията и изводите няма да се променят. Като например "Неоосманската империя на Ердоган иска да контролира както … [България], така и руския Крим …". А такава една новина е напълно възможна : "Скоро след навлизането на турските войски, остротата на етническата конфронтация намаля …". Къде, в кой регион на света?

© Красимир Говедаров, Главен експерт

турците претендират към територии, които никога не са били в състава на Османската империя.

някой дебил почне да подрива около граничните стълбове.
Но зад такъв глупак се мержелее винаги сянката на Демона.
Него всеки го знае кой е. И защо му трябва нова патаклама.

Статията е залята от риторични въпроси, та трудно нещо да добавя.
Акцента е картата на агите. Гледайте картата, и мислете.
:-)))

:) Май не си много далеч от истината. Всички амбициозни диктатори по света, включително Ердоган и Путин са националисти /считай фашисти/ и си мечтаят да владеят, ако не целия свят, то поне половината.

Шо не мислиш бе. "Онова" под шапката дефицит ли ти е.
:-)))

Е, не са само те в света.

Така е. Капитализмът не може без войни.

Нали знаеш? В началото беше словото. Досега са си приказвали, вече почват да действат.

Сус бе, ченгене.

Ха–ха–ха! Забравил си диктаторите Ким Чен Ун, който мечтае да владее Република Корея и Си Дзинпин, който мечтае да владее Тайван.
Ама не са само те. Я виж "демократичните" Британия, Съединените щати и Франция – и те искат да владеят.

Дефицит е повече недостиг. А при тоя е пълно отсъствие, липса в пълен размер.

Прекрояването на границите става след войни... По-добре е Турция да си седи на задника и да си гледа кефа...

Да де, тенденцията е войната в Украйна да се разшири териториално.

Благодаря на всички коментирали!