В Деловая газета «Взгляд» Борис Акимов, основател на АНО «Большая Земля», публикувал статия със заглавие "Какво ни чака след капитализма". Статията е по–интересна с някои посочени от автора примери – за създаването на езерото Валдай, за основателя на ВК и «Telegram» Павел Дуров, в чиято "компания с милиард потребители има само един продуктов мениджър. И това е самият той, Павел Дуров. Изобщо няма отдел за реклама и маркетинг", за "Илон Мъск [който когато] купи Twitter, той откри там цели отдели, които не бяха наясно какво правят", и едно непознато на мен име – професор Александър Василиевич Чаянов (1888–1939), руски аграрен икономист, писател и изкуствовед, отколкото с разсъжденията му.
Акимов има и по–добри статии, които съм превеждал.
Така че коментарите на читателите са много по–интересни и съдържателни от самата статия.
Капитализмът няма да си отиде от само себе си, тоест капиталистите (империалистите) няма да се откажат доброволно от собствеността си. И ние виждаме как империализмът с цената на войни, дори световна, се мъчи да оцелее и се съпротивлява на отхвърлящото го човечество.
Налага се и това е потвърдено от историята, насилствена – разграбване от разбунтувалите се роби на именията на патрициите в разпадащата се Римска империя, същото с феодалните имения и замъци от въстаналите крепостни селяни – експроприация на експроприаторите.
В едно свое интервю професор Андрей Пантев казва : «През 200–300 години селяните атакуват замъците, изколват графовете, изнасилват графините и се настаняват в очакване, че през следващите неколкостотин години, ще се прояви същото подобно драстично явление».
А Карл Маркс описва процесът така : «Монополът на капитала става окови за онзи начин на производство, който е стигнал до разцвет заедно с него и под неговия покрив. Централизацията на средствата за производство и обобществяването на труда стигат до една точка, когато те повече не се побират в своята капиталистическа черупка. Тя бива пръсната. Удря часът на капиталистическата частна собственост. Експроприаторите биват експроприирани».
А преди цитата професорът разсъждава за България : «Предполагам, че това стресване, което има в поведението, този тих гняв, тази битова ненавист ще бъдат леко облагородени от бивши и настоящи, но неизхабени личности, но много повече се страхувам от другата тенденция : това социално неудовлетворение, тази битова ненавист може да бъде политизирана по възможно най–груб начин и при едно малко палване на кибрита, което при всички случаи става отвън, съвременници сме на тази тенденция от Египет до Тунис, може да взриви един чисто сляп бунт и сляп гняв, който ще носи само разрушение и преместване на центровете на управление. Това е тенденция в световната история», казва Пантев.
От това се опасява и Маркс : «Невежеството е демонична сила и ние се опасяваме, че то ще бъде причина за още много трагедии. Не напразно най–великите гръцки поети в покъртителни драми от живота на царските фамилии в Микена и Тива представят невежеството като трагична съдба».
Именно на невежеството на масите, на невежеството на обществото разчитат буржоазните идеолози, апологети, пропагандатори и всякакви телевизионни бърборковци. И активно го налагат невежеството на обществото чрез медиите – неведнъж съм писал за простотиите и глупостите, за невежеството и профанизацията, които се леят от телевизионния екран : революцията е нещо лошо, революцията е неприемлива за днешното общество, тя разрушава и унищожава, въобще революцията е отживелица, казват те. И ни призоват, а бе "дайте да се обединим", да се обичаме, да спазваме редът основан на правила, "Бой се от бога, почитай царя!". Хайде сега си припомнете Ботевата «Борба», за да разберете защо Ботев е социален поет, защо е революционер и защо не е само национална, а и световна личност.
Така е, защото, както са отбелязали класиците, «Буржоазните слуги и глупаците не разбират величието и преходната необходимост на буржоазния строй». Има и такива, които наистина не разбират. Но има и такива, които защитават капитализма срещу прилично възнаграждение : «Няма значение кой пряко защитава известна политика, защото за да защити каквито и да било възгледи в съвременната благородна система на капитализма, всеки богат човек винаги може да "наеме" или да купи, или да привлече произволен брой адвокати, писатели, дори депутати, професори, свещеници и така нататък. Живеем във време на търговия, когато буржоазията не се колебае да търгува с чест и съвест. Има и глупаци, които по лекомислие или по сляп навик защитават възгледите, преобладаващи в определена буржоазна среда …
Не, в политиката не е толкова важно кой директно защитава известни възгледи. Важното е кой има полза от тези виждания, тези предложения, тези мерки … », казва другарят Ленин.
Да, революцията разрушава и унищожава отживялото, ретроградното и вредното. В същото време революцията освежава обществото и му открива нови перспективи за развитие.
Една грамотно проведена революция, каквато е Великата октомврийска социалистическа революция, може да мине с минимални жертви. Жертвите идват впоследствие от сляпата и жестока съпротива на съборената от властта класа, която подема гражданска война.
Така че, който е решил да чака, след капитализма отново ще остане и живее в капитализма.
Общество което има намерение да промени условията си на живот, разрушава негодните, което у нас се вижда ясно, буржоазни обществени отношения и налага социалистически.
Това не е задължително да стане с въоръжена революция. Достатъчно е критично мнозинство.
"Сега основните ни (в смисъла на човечеството) икономически успехи се измерват с ръста на потреблението. Ако расте, добре, БВП и другите показатели също растат. Ако това се сведе от световен или национален мащаб до конкретния човек, тогава потребителят става идеалният човек, всички други характеристики на човека се оказват второстепенни. Оттук и сегашните процеси на дехуманизация на буржоазния човек. Всякакви идентичности, а след това и телата, трябва да се превърнат в стока", казва Борис Акимов и посочва своето виждане за основния икономически закон на следващото след капитализма според него общество : "Трябва да се сбогуваме с това (потреблението като цел и смисъл на човешкия живот). И направете творението (резултатът от човешкия труд) новия стандарт. Трябва да се научим точно да идентифицираме и преброяваме творението и го декларираме като целеви индикатор (като двигател на икономическото развитие и смисъл на живота) за социално развитие.
Не растежът на потреблението, а растежът на създаването. Това да е новото обществено благо (икономически закон на обществото)", постулира авторът без да отваря дума за това чия да е собствеността върху средствата за производство в това предлагано от него общество, което е същественото и отличава една обществено–икономическа формация от друга.
«… както робският и крепостният труд, така и наемният труд е само преходна и низша форма, която трябва да отстъпи място на асоциирания труд, изпълняван доброволно от гражданите, с въодушевление и радост. В Англия семената на кооперативната система бяха посети от Роберт Оуен; опитите, които работниците направиха на континента, представляват всъщност практически извод от теориите, не изобретени, а провъзгласени високо в 1848–ма година …
А че при прехода към пълно комунистическо стопанство ние ще трябва да приложим в широки размери като междинно звено кооперативното производство – в това Маркс и аз – никога не сме се съмнявали … С въвеждането на обществената собственост върху средствата за производство се премахва стоковото производство, а с това и господството на продукта над производителите. Анархията в общественото производство се заменя с планомерна, съзнателна организация. Борбата за индивидуалното съществуване се прекратява … Условията на живота, които окръжават хората и които досега са господствували над тях, сега минават под властта и под контрола на хората, които за пръв път стават съзнателни, истински господари на природата, тъй като стават господари на собственото си обединение в общество. Хората вече с пълно познаване прилагат, а с това и подчиняват на своята собствена обществена дейност законите, които досега са им противостояли като чужди, господствуващи над тях природни закони. Собственото обединение на хората в общество, което досега им е противостояло като натрапено им от природата и историята, сега става тяхно собствено свободно дело. Обективните, чуждите сили, които досега са господствували над историята, минават под контрола на самите хора. Едва от този момент хората напълно съзнателно ще започнат сами да създават своята история, едва от този момент привежданите от тях в движение обществени причини ще дават в значителна и все по–нарастваща степен желаните от хората резултати. Това е скокът на човечеството от царството на необходимостта в царството на свободата», обясняват класиците на марксизма–ленинизма.
"Луначарски или Макаренко още са казали :
– Ако има храна, значи има възпитание, а ако няма храна, какво възпитание!
Материалното богатство също е необходимо за личностното израстване на човека. Единственият въпрос е да признаем алчността за психиатрична болест … За нормалния човек има граница на потреблението, разбира се, луксът също не е отменен … С нарастването на благосъстоянието на човечеството, докато растежът на неговия брой спира, отделните индивиди, получавайки като цяло равни условия на съществуване, приблизително еднакво ще се стремят да развиват обществото, използвайки своите таланти. Междувременно "развития свят" е ера на енергични дебили в услуга на израждащите се елити от Средновековието", пише читателят Сергей Сергеев;
"И как авторът възнамерява да измери творението? И какво е това "творение"? Ако вашата работа не е необходима на други хора, те просто не плащат за нея, защото им е жал за парите или друг еквивалент, за калпавото творение. Това е целият смисъл на капитализма : той просто пречи на посредственостите и безделниците да прахосват ресурси в прах и гниене. Капитализмът е система от инвеститори, които инвестират на свой собствен страх и риск в нещо ново – това е "творчество", а всичко останало е словоблудство и блудомислие, надуване на бузите, гледайки умно. А тези, които нямат интелигентността да спестят достатъчно пари за инвестиране или не могат да инвестират, просто работят като служители. И това е най–висшата справедливост : на кесаря – кесаревото, а на шлосера – шлосерското", коментира читателят Андрей Митрофанов;
"най–висшата справедливост : на кесаря – кесаревото, а на шлосера – шлосерското".
Този израз точно отразява основния принцип на социализма : "От всекиго според способностите, всекиму според труда" … И това всъщност е основният закон на икономиката. Тоест трябва да избягаме от всички "изми". Истината както винаги е някъде по средата. Законите на икономиката трябва да определят законите на обществото на базата на истинско равенство и социална справедливост. Това, което е възможно само при хармонично съчетаване на всички видове и форми на собственост, под пълния контрол на обществото / държавата, осигуряващо право на градивен / творчески труд с достоен жизнен минимум и пенсия или обезщетение за всички граждани, включително тези с ограничена или пълна инвалидност", развива мисълта на предния читател Валерий Артемов;
"Между другото … "Човекът е доста примитивен хоминид, напълно проучен от науката, движен от "Светата Троица" – трите основни инстинкта :
– жажда за задоволяване на глада;
– желание за възпроизвеждане и
– желанието за доминиране".
(професор Савелиев)
Кой е прав? Савелиев или Борис Акимов с неговото "главен двигател е човешкото творчество и съзидание"?, задава въпрос Oleg;
"Капитализмът е развита икономика. Закъсняхте, отдавна имаме (В Руската федерация) феодална система с наследяване на хранилката", казва Viktor Shihovtsev;
"Да, но къде да намерим такива хора, които да се интересуват не от собствената си консумация и не от консумацията на близките и приятелите си, а от "творчеството"? …", пита Субботин.
"На земята не е имало нищо друго освен капитализъм …", твърди читателят Мао Дзедун, а Oleg му отговаря иронично : "Седя си до огъня … Гриза лопатката на мамута и пощя бълхите изпод коженото си яке без ръкави … И си мисля.
– Ех! На земята няма нищо друго освен капитализъм. Моят динозавър вече го няма, но капитализмът го има.
Лежа тук, горд патриций, с братлето ми Платон Аврелиевич, отпивам вино от амфора … Гъделичкам циците на робинята. И аз му казвам.
– Ти си ми приятел Платоша … Ще ти го кажа като на приятел. Истината ми е по–скъпа. С главни букви, живеем мизерно! Съгласен? Уважавам те!
Това съм аз, барон Сигизмунд Толстопятич, вървя покрай стената на замъка "Свавой" … Оглеждам се в богатите полета Свавойски и работещите селяни … И поздравявам рицаря Мавой – Дон Кихот Сан Панчейски и го питам :
– Защо ти, Кихотушка, не си махнал нашия капиталистически данък от мавовците? Моят адвокат иска ли чай за съда? Или от нашенската корпорация иска да се зарови в друг планктон?
Летя с Джордж Лукас към Звездата на смъртта …
Е, разбираме. Летя при капитализма.
А по темата – не е имало друга социална и икономическа система на производство и разпределение на планетата Земя. Основата е наша. Но системите бяха различни.
И великият Мао знаеше за това".
Борис Акимов (1978) е от рожбите на Перестройката, свободата, демокрацията и либералния пазарен фундаментализъм. Не е глупав, ама му липсва научен марксистко–ленински мироглед.
https://vz.ru/opinions/2024/7/2/1274601.html#replyhttps://www.chambersz.com/prof-andrei-pantev-u-nas-vinagi-e-imalo-dve-balgarii-34788
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T23/T23-KAPITALAT1.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T1/BKP50-1.pdf
https://www.hristobotev.com/menu_2_1_9.html
https://septemvri23.com/stalin_teoria/
https://leninism.su/works/61-tom-23/2319-lkomu-vygodnor.html
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T16/BKP50-16.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T20/BKP50-20.pdf
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
Пустотата на българската духовна яма
Високи детски надбавки за образованите р...
Така че няма за какво и на кого да се сърдим.
:-)))
Така че няма за какво и на кого да се сърдим.
:-)))
аврамчо георгиев счупи тъпомера с този коментар.блъскането на чикии води до затъпяване.и пресатани да си правиш профили в блога като жена бе мамин извратеняк.
– Татко, а ти вярваш ли в това, дето го наричате социализъм?
– Как да ти кажа…Аз знам, че животът е по-умен от човека. И онова дето животът го дава, е по-правилно, отколкото измисленото от нас. Щото човекът е теория, а животът е практика. А социализъма, дето го строим, е едно недоносче. Натрапиха го на нас, а ние го натрапихме на вашето поколение.”
– И какво да правим с него?
– Или го очовечете, или го изкоренете…И за двете се иска време и хора. Макар че като ти гледам хората... Направо ме е страх..
Из "ЕЛЕГИЯ. Когато баща ти е цар". ИК "Хермес"
Това което ми пишеш е измислица.
