09.07.2024г.

     С началото на Специалната военна операция преди две години и четири месеца Руската федерация всъщност започна бунт срещу Запада, срещу реда, който налага в останалия свят. Този останал свят, светът на древните и новите държави от Изтока и Юга са във възход и най–малкото се отнасят към делата на Руската федерация, това което тя прави в световната политика, с интерес. Мисля, че един от най–интересните въпроси е доколко това въстание е фундаментално и естествено, доколко този курс отговаря на същността на Русия и руснаците.
Някои и особено противниците на СВО смятат, че въпросът е единствено във волята на руското ръководство и в някакви частни противоречия, които не могат да бъдат разрешени по друг начин. Казват, че ако страната се ръководеше от други хора, тя спокойно би станала част от Запада и днес нямаше да бъде принудена да прави рязък геополитически завой на Изток. (Има ли още глупаци, които да мислят, че Колективният Запад е добронамерен към Русия?)
Има и много желаещи да изтъкнат имперското наследство на Русия, с което страната упорито отказвала да се раздели. Обаче при по–внимателно разглеждане се разбира, че за разделяне с имперското наследство Западът приема единствено свеждането на територията на Руската федерация до размерите на средновековното Московско княжество.
Може да се каже, че сегашното въстание не е просто естествено. То е подготвено от цялата хилядолетна история на страната, която именно в светлината на това въстание придобива логика. Можем да кажем, че Русия е цивилизация, която историята е създала с помощта на специална технология (?), за да изпълни тази мисия (Де, де!).
Всъщност Русия влиза в историята като маргинална част от европейския свят. Руските княжества биха могли с течение на времето да се оформят в отделни държави като днешните Унгария или Словакия, докато Русия да се присъедини към живота на обединена Европа на части, както мечтаят настоящите поддръжници на Запада.
Но налетели монголите и обръщат руснаците в друга посока за векове, отваряйки им други, източни хоризонти, съвсем други, по–широки мащабно. Впоследствие Московската държава се връща към европейския живот при Иван Грозни (1530–1584) (Ливонската война (1558–1583) като европейско–азиатска сила. Такава сила вече не можеше да бъде покрайнините на западния свят, тъй като просто не се е вписвала в него.
Въпреки това Петър Велики се насочва именно към търсенето на мястото на своята страната в Европа – както чрез завладяване на земи на запад, така и чрез асимилиране на западните порядки. И трябва да кажа, че неговите последователи имаха приятни моменти по пътя. Например, поетапното разделяне на Полша заедно с Прусия и Австрия, може да се каже, е станало съвсем сговорчиво "между тях"; европейските сили изглежда не са имали страха за "опасност от източните орди". Същото може да се каже и за съвместното опитомяване на Наполеон, който еднакво се смятал за "Антихрист" в Лондон, Берлин и Санкт Петербург.
Но по време на Кримската война е открито любопитно нещо. Оказва се, че вековната борба на европейците с Османската империя и борбата, която Русия води срещу нея, не са едно и също нещо, така че в името на "сдържането" на Руската империя европейците бяха готови да се обединят дори с турците (Ами да, капитализмът настъпва и търси пазари). Струва ми се, че семето на въстанието е посято тогава, пише Игор Караулов в Деловая газета «Взгляд».
Самата Русия вече беше подготвена за това. Страна, която няма отношения със Запада, не може да започне въстание срещу него. Това изискваше цивилизация с двойна – европейско–азиатска  природа, а на планетата имаше само една такава цивилизация – Руската империя.
За първи път след Великата октомврийска социалистическа революция Русия се оказва в състояние на съществен конфликт със Запада, а не просто конфликт за място в "концерта на държавите". Нещо повече, трябва да се каже, че този конфликт не произтича пряко от марксистката идеология, която възприема социализма именно като естествен продукт на вътрешното развитие на Запада и не на външна опозиция срещу него. И болшевиките отначало смятаха своята революция за помощна на тези революции, които се очакваше да се развият в други страни, като в Германия например.
Въпреки това, именно под прикритието на болшевизма започна да се изпълнява съдбата (Айде, айде) на Русия – да стане противник на цялата цивилизация на Запада (Той Западът си го търси като с години не я признава ). Но за да застане начело на такова въстание, трябваше да има кого да ръководи. Тоест критична маса от незападни народи трябваше да узрее, да се събуди за исторически живот. И такива народи се появиха в процеса на деколонизация.
Така се появиха нации, които придобиха вкус към бунт срещу Запада. И въпреки че СССР се разпадна и някои от неговите фрагменти, включително самата Руска федерация започнаха трескаво да се интегрират обратно в западния свят, някои страни (предимно Куба и КНДР) нямаха никакво намерение да се отказват от антизападната си и антиимпериалистическа ориентация и търпеливо чакаха Русия да се върне към своята мисия.
Днес можем да кажем, че дочакаха. Тези две страни работиха усилено и имаха търпение.
В тази връзка може да се чуе следната преценка : тъй като отново сме партньори с КНДР, тъй като вървим ръка за ръка с Китай, където управляват комунистите, тъй като в целия свят сме подкрепяни от онези сили, които някога са били ориентирани към Съветски съюз, тогава не трябва ли и ние самите да следваме пътя на реставрация на съветската идеология?
(Задължително е Руската федерация да се обърне отново към марксизма–ленинизма. Така ще придобие по–широко влияние, ще има по–голям авторитет и сигурен успех. Така мътният за много хора конфликт ще се избистри и добие ясни очертания – борба срещу капитализма, империализма и колониализма за по–добър свят и живот. И несъмнено подкрепата по света за Руската федерация и Владимир Владимирович Путин ще нарасне. Съмненията за реванш на руския империализъм ще отпаднат. Проблемът е че почти няма хора, които да направят марксистко–ленински анализ на събитията. Затова следва да се въведе приоритетно изучаване на марксистко–ленинската диалектика. Руската федерация може да признава идеологическото многообразие, както е записано в Конституцията ѝ. Сега не са годините след Революцията и не е необходимо насилствено потискане на буржоазните идеологии. Нека буржоата си плямпат. С течение на времето лъжите и заблудите им ще отпаднат. Както вече стана с теорията за "краят на историята". Важно е, че правилният курс е взет и успешно се следва. Но марксистко–ленинската философия е задължително да се изучава. Това е единствено научният мироглед. "Нашата теория не е догма, а ръководство за действие – казваха Маркс и Енгелс", пише Ленин в книгата  си «Левичарството» – детска болест на комунизма». Затова говоренето с шаблоните от времето на Съветския съюз се изоставя и е изоставено. Путин говори за империализъм, колониализъм и неоколониализъм, но не употребява думите капиталисти и буржоазия, каквито има в приятелските на Русия  страни. Не употребява и думата социализъм. Съветският съюз се опитваше да прокарва социализъм в Третия свят, когато капитализмът беше силен. Сега той също е силен, макар и не като преди, но прогресивно отслабва, а и местният капитал в развиващите се страни е вече по–силен, национално отговорен и съпротивата му срещу Запада е по–голяма. Путин няма идеята за социалистическа революция в Глобалния юг, но изритването на западния капитализъм от там отваря път за такава в перспектива)
Това не ми се струва правилно (реставрация на съветската идеология), казва Игор Караулов. Не е изненадващо, че бяхме подкрепени от останалите бивши съветски съюзници, но, първо, капитализмът в Русия не ѝ попречи да влезе в конфликт с Колективния Запад (в Руската федерация политическата власт не е у олигарсите), а Китай е въвлечен в него, въпреки капиталистическия характер на икономиката му (Е, то капиталистическите страни воюват една срещу друга, та що остана за комунистически Китай). Второ, както показва миналият опит, е невъзможно да се изгради истински силен съюз срещу западната хегемония на твърда идеологическа основа (В миналото може и да е било "невъзможно", но сега Третият свят освен икономически, се противопоставя и идеологически на либерастката идеология). И като цяло днес обединеният Запад прокарва единствения изгоден за него модел на международни отношения, а Руската федерация защитава многообразието от традиции, идеи и култури.
Западният ред вече се пропуква. За Русия борбата срещу този ред, както беше в миналото, се превърна в историческо изпитание. Важно е обаче да разберем, че изпитанието, което преживяваме, е естествен етап от разгръщането на нашия цивилизационен код, че днес живеем в хармония с хилядолетната си историческа съдба и не бихме могли да живеем по друг начин, завършва доста неясно статията си в смисъл "бог е предопределил Русия за водач на човечеството" Игор Караулов в Деловая газета «Взгляд».
С първенството си в икономическото и научно–техническото развитие Съединените щати имаха възможността да бъдат вожд на човечеството в изграждането на комунистическото общество, каквото е и виждането на Маркс и Енгелс през XIX–ти век, че пролетарската революция ще започне от най–развитата капиталистическа страна.
«Едва след като великата социална революция овладее постиженията на буржоазната епоха, световния пазар и съвременните производителни сили и ги подчини на общия контрол на най–напредналите народи, човешкият прогрес ще престане да прилича на онзи отвратителен езически идол, който не желаел да пие нектар иначе освен от черепите на убити хора», казва Маркс в статията си «Бъдещите резултати от британското владичество в Индия».
Ето тази историческа възможност пропуснаха капиталистите : да преодолеят алчността си и жаждата за печалба, егоизма си и да се откажат от собствеността си и да инициират Великата социална революция. И затова ще бъдат бити и експроприирани насилствено за невежеството си. «Невежеството е демонична сила и ние се опасяваме, че то ще бъде причина за още много трагедии», казва Маркс. Е, невежеството на западните капиталисти относно развитието на обществото докара света до трета Световна война. Не виждат Обективното развитие, а си съчиняват разни теории като "краят на историята" и "златният милиард", които безуспешно се опитват да наложат на човечеството. Надцениха се и се заблуждават, че ще оцелеят.
Ама то е защото буржоазните идеолози неправилно са изучавали Маркс и Енгелс. Изучавали са ги само за да могат да им противодействат (доста успешно), а не да прозрат обективния път на човечеството и направят страната си неповторимо велика. Майната им, каквото човек сам си направи, никой не може да му направи. Ето в това се изразява умствената ограниченост на буржоазните идеолози. Но пък те ако разбират Обективното развитие, няма да са буржоазни. След като революциите от 1848–ма година не преминават в пролетарски и си остават само буржоазни и Парижката комуна е смазана от немските войски, Маркс и Енгелс посочват Руската империя като мястото на пролетарската революция. Е, събитията го показаха.
И в съответствие с логиката на Историята там се роди и Владимир Илич Ленин.
А "предопределението" на Русия, за което намеква Игор Караулов, се състои в това, че  народите, живяли и при социализма, знаят повече за човешкото общество и отношенията между хората, от живялите само при капитализма и затова те са бъдещите водачи на човечеството. Което се отнася не само за Руската федерация, но и за Китай и други народи.

https://vz.ru/opinions/2024/6/30/1275006.html
http://www.constitution.ru/10003000/10003000-3.htm
https://www.marxists.org/bulgarsky/lenin/works/5toma/T5/Lenin5.pdf
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T9/BKP50-9.pdf

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Ще ги смелим- те още не са разбрали! Няма 'де да 'одят- ще ни кацнат.
През 2014 в Мюнхен бяхме вече ТРИМА балканци и ЕДИН немец (Мьосингер).
Готин, но с глупаво самочувствие на "всезнаещ". Докато не го дръпнах веднъж
настрани и му казах "С тебе по бира, винаги! Стига да не ни дрънкаш на нас,
балканците излишно. Тук си на балканска територия!" Замига и бързо разбра.

всъщност сблъсъкът между Изтока и Запада датира още от времето на древна Елада и стара Персия, т.е. от преди около 3000 год.

Пълни и тотални глупости...
Имитация на такъв срещу балъците.
Ако беше такъв, щеше да се продължи "Блицкрига", да се щурмува Киев, може би да се излезе на западната съветска граница вече.
Щеше Москва да спре всякакъв износ на газ и горива за ЕС и то посред зима, най-логичния отговор на санкциите.
По-нататък, може би щеше да разшири тази мярка и към членките на НАТО, извън ЕС...
Минимум, щяхме да видим това.
Нищо от това не сме видели...
Всичко си върви по давоско-синедрионен сценарии. "Пече" се "Кримска Калифорния" (Виж Полторанин и моя блог.) и НОВИЯ САТАНИНСКИ ТИРАНИЧЕН СВЕТОВЕН РЕД ПРЕЗ ООН, СЗО, БРЮКСЕЛ, ВАШИНГТОН, ЛОНДОН, МОСКВА, ТОРОНТО, ПЕКИН...
Главните му проводници, били в надпревара, били заедно, били сатанински "план Б" или вече "А"...

Важно е какво ще стане в Русия след Путин (Ако я има?)?...
Но ние няма явно да го дочакаме, както дори края на ЕС, Англия, синедриона, "давосци", световните главорези...

и ще му припомня, че досега умрелите от "калифорнийските" ментета, наречени "ваксини" са 3 пъти повече от убитите в Киевска Русь. Така че, да пази Господ (а още по-добре, Путин).

Квачков каза ако имаше власт, какво би направил (Телеканал "Сталинград" в ютуб.).
72 часов ултиматум до балтийци и съседите на РФ да разкарат базите на САЩ от границите на Русия.
На 73-ия час, Русия започва партизанска война чрез руското население на тяхна територия без официално да я обявява, чрез пълна мобилизация на запасния "спецназ" от Афганистан и с негова поддръжка, като в крайна мяра, базите на САЩ ще за естествена цел и мишена...
Най-крайната мяра, партизански автономни републики при балтийците и други по модела на "Приднестровие" не изпълнят ли ултиматума за изгонване на базите и пълен неутралитет.
За Украйна каза, че е трябвало РФ да вкара войски в подкрепа властта на Янукович още 2013-2014-а, както беше очаквано, щом той го е поискал и в случай на обявен въоръжен метеж и действия със западна поддръжка срещу него, според съюзния или партньорски договор с Украйна, според който РФ "гарантира суверенитета и целостта на Украйна" след излаза и от СССР...
С Крим, този договор беше НАРУШЕН, както и новото статукво на границите след онова на ВСВ, както и с Косово и разпада на Югославия, отнемане и прекрояване на граници и територии на балкански страни и на съветското пространство...
Това пък е достатъчен прецедент, ние както след фактическото анулиране на ньойското, версайско и трианонско статукво по време на Царство България да предявим ПРЕТЕНЦИИ за ревизии в наша полза, най-паче МАКЕДОНИЯ И ПОМОРАВИЕТО...
Може и друго...
Като започнем с анулиране декларацията за признаване концлагера БЮРМ през 1992-а (Който НЕ СЪЩЕСТВУВА...) и продължилото на СМ...
Като я заменим с НОВА... Като тази на Турция за Кипър и на Сърбия за Косово (КАНДИДАТ-ЧЛЕН НА ЕС и желана от НАТО, а Турция пък в НАТО...).
По-нататък, Квачков каза още "няма победа ако няма излаз на западната съветска граница и ако Зеленский не бъде свален, а Украйна демилитаризирана"...
Минимум, щурм на Киев при тази ситуация и чак тогава преговори.
Инак, победител в тая война НЯМА и според мен НЯМА ДА ИМА...

И двете страни ще се почувстват губещи, както двете страни се почувстваха губещи във войните в бивша Югославия и все бяха смазани и окупирани, голямата им част...
Даде се на някои само временна и привидна Независимост, както и на нас след 1991-а...
Те незнаеха задълго накъде да поемат и как да я съхранят...

https://samvoin.blog/politika/2024/04/12/obryshtenie-kym-rusnacite-i-ukraincite-na-brigadniia-komandi.1905764

А стига бе. 1000г преход ли ще имаме.
:-)))

Гроба за целия ни народ или уж народ е зейнал до нас и скоро всичко за нас приключва...
Да заповядат "новобългарите", май трябва да кажем?

"Винаги са ме смущавали непоисканите услуги спрямо Пролетариата натрапвани от Маркс,марксистите и всичките социалдемократи от края на 19-ти век. Има нещо много лицемерно и нахално,да бръщолевиш за Революция ,а да живееш и до най-малките подробности като самодоволен буржоа. При това Маркс е особено ревнив и злобен към всеки ляво мислещ позволяващ си да е вън от неговата схема.Маркс най-силно ненавижда руските социалдемократи и анархисти. Първият Интернационал се разпада точно заради истеричните фръцкания на Маркс за говорител на Истината от първа инстанция. Най-смущаващото при Маркс е последователната му ненавист кам народите борещи се за национално самоопределение. Маркс дели народите на революционни и контрареволюционни. Революционни народи са немците,французите,англичаните и американците,защото точно тия щели да направят Революцията. Борбите на чехи,словаци,словенци,хървати,сърби,мексиканци за национално самоопределение пречели на Революциятя и затова тия народи били реакционни. Чехите според Маркс при следващата световна война щели да бъдат асимилирани от немците.Руснаците също са реакционен народ и въобще всички славяни са реакционни. Отделно в Комунистическия манифест изрично пиша,че Пролетариатът няма Родина. От това е видно,че Маркс може да се счита както като идеен източник на расизма,така и като идеен източник на глобализма. Нацистите неслучайно са се подигравали на немските комунисти,че в лицето на Маркс имат общ идеен източник."

"Истерични фръцкания" - така г-н 46 разбира Маркс. Без емоция.

А бе усещат че нещо не е наред и ще вденат.

Сега вече се намесва и Юга.

"Пълни и тотални глупости" – и аз така мисля.

Какво се плашиш? Ние сме подготвени. Кой като нас има безкраен преход?

Злобата и омразата на буржоата прелива.

Ха–ха–ха!
"В науката няма царски път и до нейните светли върхове могат да стигнат само онези, които, без да се плащат от умората, се катерят по стръмните й пътеки" – Маркс.
Някои се разхождат само по алеите в парка.

Какъв гроб, бе? Живеем в евроколхозната градина. Питай Жозеп Борел.

Ми като мислиш и знаеш... Що ги разпространяваш?
Всички "свирят в един оркестър" от сега властващите...
Нема никакво значение, "леви" или "десни" се наричат...
Това са само словоблудства и вече съм се уверил. Или "патриоти" или "християни"...
Пак все тая.

Всички или повечето са масонски 'братя" и сие...
Ми да... Колкото заживехме и в "комунизъм", какъвто вярващите в марксист-"комунизма" си го представяха и го чакаха и го "градяха", та да създадат най-ненаситната феодал-капиталистическа върхушка в страните си, съзнателно или не, изродила се и в колониално-компрадорска без аналог...