21.06.2024г.

     Властите на Съединените щати официално започнаха изтеглянето на военния персонал на Пентагона от Нигер и са длъжни да завършат това до 15–ти септември, както изискват преходните власти на тази африканска държава. Поредната държава от така наречения Глобален Юг прогонва "пентагоновската военщина" – и те се оттеглят позорно. Не толкова мрачно, разбира се, както беше в Афганистан след 20 години окупация. И все пак е достатъчно срамно да ни напомни откъде започна всичко (А бе отвсякъде си е смешно).
Тази конкретна част от историята за Съединените щати започна традиционно – те предадоха французите. Те винаги са предавали французите във всяка неразбираема ситуация, а след преврата в Нигер през 2023–та година се случи точно това. Новото правителство набеди Париж като отговорен за всички нещастия, съпътстващи историята на Нигер – бивша колония на Франция, нейното военно предмостие в Западна Африка и накрая фундаментално важен доставчик на ядрено гориво за атомните електроцентрали. Избягването на подобна стигма от френска страна беше трудно, а с дипломатическия талант на Еманюел Микрон – немислимо.
От Париж поискаха сваленият президент Мохамед Базум да бъде възстановен, тоест да бъде върнат в начина, по който беше, и в противен случай заплашиха с инвазия. След като учтиво се вслуша в заплашителния глас на Франция, новото правителство поиска военният ѝ контингент да напусне обитаваните места. И тук [us]американците предадоха французите.
Микрон се надяваше, че натискът на САЩ върху Нигер ще продължи, че никой няма да признае новото правителство или да има нещо общо с него. Но игнорирането на интересите на Париж се превръща в добра международна традиция, а за САЩ като цяло е рефлекс.
Преговорите в Нигер се превърнаха в последната важна [и неуспешна] мисия на Виктория Нюланд, стария враг на Русия, и може би нейната лебедова песен. Тя искаше да стане държавен секретар и въз основа на нейния опит и "бойни" и професионални качества, заслужаваше това повече от настоящия държавен секретар Антъни Блинкен. Президентът на Съединените щати Джо Байдън обаче не се възползва от възможността и не хвърли вината за външнополитическите провали на администрацията си върху Антъни, решавайки да остави стария подлизурко в древното му тяло.
И така (за да го опростим доколкото е възможно, това е точно така), Нюланд проигра апаратната битка с Блинкен и по време на кацането си в столицата на Нигер Ниамей, което предшестваше внезапната ѝ оставка, тя не успя да постигне нищо по същество, въпреки че не се изпорти : в сравнение с мнозина, останали в Държавния департамент, тя наистина е изключителен професионалист.
Основната задача на [us]американците, в името на която те не се интересуваха от интересите на французите, беше да поддържат две военни бази : едната в столицата Ниамей, другата на север, в пустинята, недалеч от пазар на камили. Втората беше построена сравнително наскоро от нулата, като бяха похарчени много милиони долари – общо 1100 [us]американски войници бяха разквартирувани в Нигер. Тяхната основна мисия е да управляват безпилотни летателни апарати MQ–9 Reaper, способни както на разузнавателни, така и на бойни мисии. Благодарение на скоростта до 400 км в час, височината на повдигане до 13 хиляди км и способността да летят повече от един ден, те осигуряваха на Пентагона наблюдение на огромна територия чак до Средиземно море.
Такава важна стратегическа точка не трябваше да бъде загубена, но така или иначе беше загубена, въпреки че новите власти на Нигер разграничаваха [us]американците от французите и не виждаха проблем за себе си в [us]американските бази : плащайте си парите, не се месете в политическите ни работи и продължавайте да гостувате. Но [us]американците, както знаем са скокотливи и не могат да устискат да стоят настрана от делата на другите хора и скоро те бяха критично развълнувани от две обстоятелства : Първо, добре въоръжени хора (вежливи зелени човечета), говорещи руски, постепенно започнаха да заемат мястото на французите (очевидно след това Микрон най–накрая се ядоса на Руската федерация). Новото военно правителство на Нигер се интересува най–малко от военни инструкции, за да продължи борбата срещу местните ислямисти, племенни сепаратисти и възможни външни интервенти, но съвместните му проекти с Москва в региона, разбира се, не свършват дотук.
Второ, водачите на преврата успешно и бързо намериха общ език с иранските власти. Нигерийците отрекоха слуховете за доставките на уран за Техеран, но не видяха смисъл да отричат ​​сделката за закупуване на ирански дронове. Имайки предвид военно–отчетната специалност на [us]американските рейнджъри, това беше последната капка за Вашингтон.
В Ниамей незабавно беше изпратен дипломатически десант – представители на Държавния департамент и Пентагона отговарящи за Африка – Моли Фи и генерал Майкъл Лангли. Дали  се държаха грубо с нигерийците, дали извънредно ги заплашиха или поискаха твърде много, но в резултат на преговорите преходните власти разпространиха недружелюбни коментари за Съединените щати и в края на краищата поискаха освобождаването на двете драгоценни бази.
Допълнителна тактика на САЩ беше да забавят изтеглянето на военните и да имат време да подготвят алтернативно място за тях. И се стигна до там, че нигерийските власти започнаха да настаняват същите тези въоръжени руснаци в базата в Ниамей, макар и в отдалечени сгради, сякаш намеквайки на [us]американците, че е време да освободят останалите помещения. Това отделно опъна нервите на янките, за което те се оплакаха на западните медии, но то не доведе до инциденти и вече няма как да доведе : най–после се освобождават помещенията, а след това се освобождава и цялата държава от [us]американско присъствие.
Въз основа на редица изявления може да се заключи, че руските хора се разпореждат с  цялата военна инфраструктура на САЩ в Нигер, че нигерийците не възразяват срещу това и че на всички заинтересовани страни не им пука за мнението на Държавния департамент, точно както правеха французите преди. Каквато и да е реалността, това ще остане важен епизод в настоящата глобална конфронтация, когато противникът на Русия беше откъснат от значителни ресурси, било то уран в случая на Франция или стратегически разположена разузнавателна база в случая на Съединените щати.
За [us]американските бази в Африка като цяло се ражда нова реалност, тъй като от известно време Руската федерация няма морално задължение да не доставя свои далекобойни оръжия на своите приятели за атаки срещу все още многобройните военни цели на САЩ. Изглежда вече прекрачихме тази червена линия, което в бъдеще със сигурност ще се отрази на географията на присъствието на Пентагона не само в Африка.

[US]Американски рейнджър се изтегля "постепенно" от базата си в Нигер

Постепенното изтегляне на [us]военните от Нигер може да е срамно, но не е най–лошият вариант. Защото ако продължава така, ще трябва да бягат и от други места, разказва Дмитрий Бавирин в РИА «Новости».
Ето, следвайки светлия пример на "хегемона" да обвинява, "Буркина Фасо обвини Запада, че толерира тероризма", пише ресурса Аналитический портал «Фонд стратегической культуры».
Буркина Фасо, подобно на Нигер, е бивша френска колония. Уагадугу подозира французите и техните [us]американски съюзници, че толерират тероризма и използват самия факт на терористичната заплаха като причина за военно присъствие в региона.
Подопечни на Запада международни организации, действащи в Буркина Фасо, както и в Нигер, Мали и Централноафриканската република, многократно са били забелязвани да доставят тайно на ислямски терористични организации оръжия, лекарства и разузнавателна информация. Такива организации отказват да взаимодействат с подразделенията на руското министерство на отбраната и ЧВК "Вагнер", разположени в посочените държави, и се трудят упорито да подсигурят съществуването и дейността на религиозните терористи в Африка.

"От 2015–та година грабителска война, наречена "тероризъм", беше страхливо наложена на Буркина Фасо, за да се ограби по–добре нейното богатство", заяви тези дни министърът на труда  Басолма Базие от трибуната на 112–ата сесия на Международната конференция на труда в Женева, Швейцария, съобщава Информационната агенция на Буркина Фасо

[US]Американците ги гонят и не ги искат, те пък пращат слугите си – На 4–5 юни в Международния изложбен център "Илсан" се проведе първата многостранна среща на върха между Република Корея и африкански страни. На събитието присъстваха 48 държави, включително 30 делегации, ръководени от национални лидери. Срещата на върха се проведе под мотото "Бъдещето, което създаваме заедно : споделен растеж, устойчивост и солидарност", като домакинът не скри, че възнамерява да изгради партньорство на прагматична основа и основният интерес за Република Корея е достъп до суровинните ресурси на далечния континент … Министърът на външните работи на Република Корея Чо Тае Йол в обръщението си към участниците посочи, че в съвременните условия сътрудничеството с Африка "не е избор, а необходимост". Партньорствата с континента са важни за Сеул, който има за цел да се превърне в "глобална ключова държава", добави той. (Аха, суровинни ресурси, глобална ключова държава, необходимост?! Така е. Затова сега необходимостта другарят Ким да приобщи Южна Корея нараства), разказва за срещата Аналитический портал «Фонд стратегической культуры».
Разиграха се африканците : Президентът на Зимбабве Емерсън Мнангагва, който пристигна от Сеул в Санкт Петербург за участие в ПМЭФ, обяви намерението на страната си да организира глобално сътрудничество с Русия. Защото чул, че "в момента Москва изгражда нов формат на сътрудничество с африканските държави", пише още Аналитический портал «ФСК».

От година време насам песента на Васо Найденов "Сбогом, казах" придобива все по–широка популярност сред африканските народи : "Сбогом, сбогом, сбогом, сбогом казах", пеят те

През февруари Китай и Република Конго отбелязаха 60–ата годишнина на дипломатическите отношения. В интервю за China Media Group президентът на РК Дени Сасу–Нгесо казал : "В миналото Република Конго изигра значителна роля в процеса на национално освобождение на Южна Африка … Вярвам, че инициативите, предложени от президента Си Дзинпин, са подходящи и в съответствие с промените в развитието на времето", съобщава Africanews.
Вицепрезидентът на Куба Салвадор Валдес Меса в Парка на свободата постави венец и почете пред Стената с имената гравирани в камък, паметта на повече от две хиляди кубинци интернационалисти, дали живота си в борбите за независимост на африканските народи през 70–те и 80–те години на ХХ–ти век, съобщава Prensa Latina от Претория на 18–ти юни

Вицепрезидентът проведе среща с членове на дипломатическата мисия на Хавана в Претория, кубински сътрудници от различните бригади, работещи в Южна Африка, местни граждани и представители на Южноафриканското движение за солидарност с карибския остров.

https://cont.ws/@adskyisatana/2823183
https://www.fondsk.ru/news/2024/06/12/burkina-faso-obvinila-zapad-v-potvorstve-terrorizmu.html
https://www.aib.media/le-terrorisme-qui-frappe-le-burkina-est-en-realite-une-guerre-de-predation-ministre-bazie/
https://www.fondsk.ru/news/2024/06/13/yuzhnaya-koreya-nacelilas-na-chyornyy-kontinent.html
https://www.africanews.com/2024/03/16/congos-president-denis-sassou-nguesso-seeks-to-foster-global-peace/
https://www.prensa-latina.cu/2024/06/18/dirigente-cubano-honra-en-sudafrica-a-combatientes-internacionalistas/

© Красимир Говедаров, Главен експерт

гонят от страните си западняците като дрангливи псета.

У нас по селата папурени дръжки не останаха. Но, колкото -толкова. И от тук ще ги къшнем.

Да, много потайности...
Ако Г-7 намалят с три процента военните си разходи, ще стигнат за ликвидиране на глобалния глад и дълга на глобалния юг.
Хем богатства, хем глад и дълг.
Ама нали има ФАЩ и сателити.
Да ги удавиш с плюнка.
:-)))

А Тодор Живков го обвиняваха за подпомагане на антиколониалното освободително движение в Африка. Не е било безполезно. Нещата си идват на мястото.

Е, пак с чужда помощ ще е .

На човека малко му трябва, в жегата още по–малко, а като умре нищо му не трябва.

Американците са свикнали и да се оттеглят. Но дали не са заложили мини?...

Не са имали време, както в Афганистан.