29.05.2024г.

     Десет години след като [us]американската администрация смело нагази в тресавището "Украйна", Foreign Policy се плеснало по челото : "Какво дири Америка в Украйна?"

Първият отговор, който ти идва наум, е : "Дири си белята!".
"Конгресът най–накрая одобри около 61 милиарда долара нова помощ за Украйна и се случи нещо странно : разговорите за победата на Украйна [които за известно време бяха забравени] се възобновиха във Вашингтон", констатира изданието (А и сред евроколхозните членки).
По–точно е да се каже, илюзиите за победата на Украйна разцъфтяха отново. То е, защото в основата на всичко, двигател на нещата при [us]американците са парите. Още повече, че много по–голямата част от тези "61 милиарда долара" остават в техния джоб. При Зеленски водещи също са парите и [us]американците го знаят. Както и при повечето от украинците.
"Администрацията на Байдън сега работи за изграждането на украинските въоръжени сили за период от 10 години, с вероятна цена от стотици милиарди долари", предполага списанието.
Значи [us]американската илюзия за Незалежната е дългосрочна. Поне така я планират, де.
Съветникът по националната сигурност на президента Джейк Съливан, направил конкретна прогноза за следващата година : "Джейк Съливан казва, че военната помощ на САЩ ще помогне на Украйна да започне контранастъпление през 2025–та година", пише The Financial Times; "Украинската контраофанзива срещу Русия не е в плана до 2025–та година, казва Джейк Съливан …Украйна може да е получила дългоочакваната си помощ от САЩ миналия месец, но контраофанзива срещу Русия няма да бъде планирана до 2025–та година … такава  контраофанзива, при която Украйна може да "придвижи напред, за да си върне територията, която руснаците са ѝ отнели", ще се проведе едва през 2025–та година, казва съветникът по националната сигурност на президента Байдън Джейк Съливан", пише пък Business insider.
"Не можете незабавно да превключите ключа", обяснил технологията на контранаступа Съливан на присъстващите на фестивала The Financial Times Weekend във Вашингтон.
Така е Джейк. За усвояването на такава крупна сума е нужно повечко технологично време.
А тези "не е в плана, няма да бъде планирана, ще се проведе", отново и отново ни убеждават, че военните действия на Въоръжените сили на Украйна се планират от Съединените щати.
"Този оптимизъм е неуместен. Новият законопроект може да представлява последния голям пакет, който Съединените щати ще изпратят на Украйна … Като цяло Украйна остава по–слабата страна; Западната помощ не е променила тази реалност", пуска студения душ FP.
"[US]Америка да продължи да изпраща на Украйна [$]60 милиарда подкрепа година след година [е] нереалистично, без значение кой ще спечели президентския пост", разсейва илюзиите и геополитическият анализатор Иън Бремър.
"Подобна реторика (за победа на Украйна) съдържа зловещо ехо от войните от Виетнам до Афганистан, където Съединените щати продължаваха да наливат ресурси в загубени каузи или поне отчасти загубени, защото никой [us]американски лидер не искаше да бъде държан отговорен в последния момент за провал. По време на дебата за помощта за Украйна, ключови въпроси бяха оставени напълно без отговор : Какво се опитват да постигнат Съединените щати в Украйна, като се има предвид, че пълната победа не е осъществима? Какво сме готови да рискуваме и да похарчим, за да стигнем до победа? Допълнителната част поставя тези неудобни въпроси надолу по пътя (тоест пуска ги по пързалката). Но ако Вашингтон не се изправи срещу тях, може да се окаже отново в същата позиция през следващата година – или още по–лошо … Слабото средище на дебата във Вашингтон, което изглежда включва висшите членове на администрацията на Байдън, попада някъде между тези крайности : надежда за голям украински напредък, като същевременно се избягва ескалация и се признава лично или анонимно, че аритметиката [с милиардите долари помощ] не е в полза на Киев", размишляват (Да бъдеш или не?) като един колективен принц Хамлет Датски Ема Ашфорд, Джошуа Шифринсън и Стивън Вертхайм във Foreign Policy.
Предложените от авторите на статията отговори на въпроса "Какво дири Америка в Украйна?" – "защита на демокрацията или защита на международния ред, да се даде възможност на Украйна да си върне определени части от своята територия, за да защити икономическата си жизнеспособност като суверенна държава" – са глупости.
Фашисткият режим в Киев и демокрация, а?! И кога САЩ са проявили безкористна загриженост към други страни и народи?
Виж – "да обезкърви Русия, да попречи на Русия да завземе Одеса и други ценни места" – е по–близко до истината. "Като цел обаче отслабването на Русия не предлага край на играта и предполага дългосрочен, полупостоянен ангажимент за война" е констатацията на авторите – и това също е в интерес на Военно–промишления комплекс на Съединените щати.
Обаче, "като се има предвид способността на Русия да възстанови силите си, дори не е ясно, дали Западът успява на този фронт". И "рискът е войната да се присъедини към редиците на вечните войни и да завърши по един от 3–те начина : с поражение (1), при по–лоши условия, отколкото можеше да се получи по–рано (2), или при същите условия при по–високи човешки и финансови жертви (3) ". И в трите случая е все зле за украинската стомна.
Верният отговор на въпроса дал сенатор Мич Макконъл (републиканец, 82), който "наред с други твърди, че помощта на Украйна е сделка от гледна точка на отбраната и напомпва пари обратно в икономиката на САЩ".
"Едно от най–хубавите неща в това (военната помощ за Незалежната) от гледна точка на САЩ е, че когато даваме по–старо оборудване на украинците например, ние възстановяваме индустриалната база на нашата страна. Помощта, която предоставяме на Украйна, създава работни места в 38 държави. И възстановяване на нашия промишлен комплекс за по–сериозната заплаха от големите мощности в Азия. Така че идеята, че нашата помощ за Украйна не ни е полезна, не е факт", казва Мич в интервю за Fox News.
"Друго предложение, което според съобщенията Пентагонът обмисля под някаква форма, е да изпрати по–голям брой [us]американски военни съветници в Украйна, които да осигурят поддръжка, обучение и тактически съвети … Но също така е опасно, създавайки потенциал за пряк конфликт с руските сили, ако съветниците бъдат убити или ранени (Ами да. "Петима унищожени натовски инструктори : Какво са учили, с какво са били опасни, как са загинали", съобщава Царьград). Русия, от своя страна, може да разглежда мярката като предшественик на по–голяма намеса на Запада и на свой ред да ескалира. Опитът от войната във Виетнам – където съветниците се оказаха стъпала към пълно въвличане в битката – трябва да служи като предупреждение", тюхка се за безизходицата, в която са се нахендрили янките в Украйна, Foreign Policy и заключава : "ако огромното навлизане на западни технологии през последните две години не разреши слабостта на Украйна спрямо Русия, тогава нито съветниците, нито подкрепата за удари зад линията вероятно биха променили тази динамика".
Каква динамика, бе? В глухата улица "Украйна" (Dead end street "Ukraine"), в която глупаво се набутахте, няма динамика. Има мъртва статика – стоиш, гледаш умно това пред теб и тъпееш

Всъщност – "Изход има!" (предизборен лозунг). И той е отзад (допълнение от мен).
"Вместо това администрацията трябва публично да признае, че украинските и американските интереси не са идентични и че заявената цел на Киев за освобождаване на всеки сантиметър от украинска територия не е реалистично постижима. Най–важните интереси на Америка са да защити съществуването на Украйна като суверенна държава [и плацдарм срещу Руската федерация] и да избегне пряк конфликт с Русия (Малей, страх!). Всеки от тях трябва да има приоритет пред по–нататъшното освобождаване на територията … Съответно лидерите на САЩ трябва да насърчават и стимулират Украйна да даде приоритет на отбраната пред настъплението … което означава повече основни неща като боеприпаси и укрепления и по–малко високотехнологични офанзивни системи като ATACMS … Не по–малко важно е, че дойде моментът да се насърчат преговорите между Украйна и Русия … И накрая, Вашингтон трябва да разчита на европейските си съюзници да харчат повече пари и да направят поръчки (желателно е в САЩ) за оборудване на Украйна", рисува стратегията на [us]американският ангажимент към Украйна списанието и завършва статията с "Този път Конгресът в крайна сметка даде. Следващия път може и да не стане. От двете страни на Атлантическия океан правителствата трябва да се подготвят за прекратяване на помощта от САЩ и да работят за поставянето на Украйна на по–стратегическа и по–трайна основа. В края на краищата сегашните нива на подкрепа не са достатъчни, за да оставят извън полезрението най–лошите резултати – независимо дали руски пробив, разрушителен вечен конфликт или разширена война. Предотвратяването на тези резултати изисква отваряне на пространство за претегляне на трудни компромиси сега". Е, вече се заговори за компромиси с Руската федерация?! А?
А дали съветник Джейк Съливан чете Foreign Policy? Па и другите им политици. Все едно.
Водещият на "Първи руски" Юрий Пронко охарактеризира Килъри Хлинтън за думите ѝ "Той е това, което се нарича полезен идиот … Ако наистина четете преводи на това, което се казва в руските медии, те му се подиграват – той е като кученце … Той казва неща, които не са верни. Той повтаря пакета лъжи на Владимир Путин за Украйна  … Наистина е много тъжно, че не само някой като Тъкър Карлсон, който, както казах, е бил уволняван толкова много пъти, защото изглежда неспособен да свърже репортажите си с истината, но и защото това е знак, че има хора в тази страна в момента, които са като пета колона на Владимир Путин" така : "Тези хора зачитат само собственото си мнение. Те уважават и държат само на себе си, на своето мнение и на своята позиция". Тоест, [us]естаблишмънтът е изпаднал в солипсизъм.
Така че, дали четат или не четат е все едно – няма абсолютно никакво значение. И да четат, не възприемат и не признават прочетеното, ако не съвпада със собствените им представи.

Редови [us]американски данъкоплатец дълбоко размишлява за безизходицата в живота

https://foreignpolicy.com/2024/05/09/america-ukraine-forever-war-congress-aid/
https://www.ft.com/content/6fd11006-01db-4548-96d6-76343f38aea8
https://www.businessinsider.com/jake-sullivan-ukraine-can-mount-counteroffensive-on-russia-in-2025-2024-5
https://www.foxnews.com/politics/mcconnell-calls-china-russia-iran-new-axis-evil-us-must-deal-emergency
https://english.almayadeen.net/news/politics/clinton-calls-carlson--useful-idiot---his-us-supporters--fif
https://www.independent.co.uk/news/world/americas/us-politics/tucker-carlson-putin-interview-hillary-clinton-b2492890.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

разчитат само на локални мекерета и корумпета. Има такива изроди (кировци,
тагаревци, главчевци)- има войни, конфликти, напрежение. Изметем ги (пряко или
непряко)- държавата ни е мирна и се уважаваме със съседите. Турция е пример както
за себеуважение, така и за ред, дисциплина, недопусканене на чуждо влияние с натиск.
Половината гадове-идиоти-продажници ще изхвърлим на бунището още на тези избори.

Божествените Неща са далече от войната...
Ние сме като на мач Левски-ЦСКА или друг. Който и да победи, ние сме на трибуните. Ама не от изказващите, а от потърпевшите.
:-)))

Не сме държава като Унгария например, Турция- също!
Ако бяхме, не Турция, ние щяхме да предложим София за място за преговори
Още по- лошото е, че към властта напират обучени, ще употребя стара, но подходяща дума- еничари!
Избори? Все еничарин ще е!
Да, те са най- озлобени към народа, от който произхождат и са най- жестоки към него!
Нищо добро не може да се чака от такива, само поразии!

Каквото търсят, ще си го намерят.

Ама поне няма ли да се сбием за резултата от мача?

България е най–подходящото място за преговори между руснаци и украинци.
Ама, а де – акъл море, глава шамандура.

Американски милиардери, компанията "Блек рок" са инвестирали много пари в Украйна. Затова не отстъпват...

Това е същността на империализма.