19.05.2024г.

     Не съм наясно има ли в други страни точно същото явление, каквото от няколко години наблюдавам у нас. Чел съм и даже съм писал за хирургическа смяна на пола в Съединените щати. Такава пионерна операция имаше и у нас в далечната 1992–ра година. Тогава учителят Андрей от Рудозем подложи на хирургическа корекция гениталиите си и се трансформира в  Адриана. Единствената национална телевизия тогава БНТ–то предава директно от болницата в Ардино, където се извършва противоестествената манипулация, а вестниците пишат за нея на първите си страници. В болницата в Ардино д–р Калоян Персенски прави две операции. Първата била на 18–ти май 1992–ра година за отстраняване на ненужните му мъжки полови органи. Втората – за създаване на желаната от него неовагина, четири месеца по–късно.
Трансформацията на Андрей в Адриана отключила у последната ясновидски способности.
Така че ние сме едни първопроходци в тази мода, както може да сме такива и в модното днес явление, за което ще разкажа. Става въпрос за мода, за която не съм чул професор Любомир Стойков да се изказва. И в Google–то не открих негов коментар по темата.
От няколко години (2–3 да кажем) наблюдавам явлението поразило дамското общество у нас, но не откривам практикуващите тази мода дами да стават по–привлекателни, по–симпатични или по–красиви. Напротив – впечатлението ми е абсолютно противоположно на епитетите привлекателни, симпатични, красиви, за чиито антиподи вие се досещате.
За тези модни извращения обяснение дава немският писател и литературен критик Карл Юлиус Вебер, който е живял през XVIII – XIX –ти век и по–точно от 1767 до 1832 –ра година.
Та Вебер казва, че модните изгъзици са резултат на това, че "Модата е от женски род и затова има своите капризи". Напълно резонно обяснение. И излиза, че преди 200–та години е била същата масова лудост да се следват модните тенденции, както и сега.
"Невероятно, но факт! Човешкото лице е почти точно копие на … маймунския задник", констатира Информационна агенция ПИК и прилага като доказателство следната картинка

Това е само половината от картинката – маймунският задник. Другата половина – "човешкото" лице – няма да ви я покажа. Илюстративен материал за темата на постинга има в изобилие, но няма да ви покажа, за да провокирам въображението ви сам да откриете подходящата гледка, която аз виждам. Но все пак ви давам три адреса, с ПИК четири, където нагледно можете да придобиете фундаментални знания по въпроса.
"Клиент влиза в бара. Идва да го обслужи барман с широко и бузесто лице. Клиентът :
– Ей, барманът, с лице като задник, дай едно уиски!
Барманът го изгледал на кръв, но му сипал едно уиски.
– Ей, барманът с лице като задник, дай едно уиски!, повторил поръчката клиентът.
Барманът отново се сдържал и му сипал едно уиски, но когато това се потретило, не издържал, скочил върху клиента и го пребил.
Клиентът лежи на пода, барманът седи на висок стол на бара, клати си краката и пие сок със сламка. По едно време клиентът се надига и изломотва :
– Абе, барман, като приключиш с клизмата, ще сипеш ли едно уиски?".
Следването на въпросната мода изисква прилична финансова състоятелност, което ме навява на мисълта за вредното влияние, което многото пари оказват върху разсъдъка на жените, а и на мъжете. Но със сигурност има и жени, които гладуват и дават и последния си лев за това.

Ценоразпис на процедурите "Пластична хирургия" на Клиниката за пластична и естетична хирургия "Симетрия" (SYMETRIA CORPORIS CLINIC (S"C"C) на д–р Ангел Енчев, дмн

Предполагам, без да съм сигурен дали е така, че процедурата е свързана и с неудобства за подложилите се на нея дами, затова ще припомня народната поговорка "Трай бабо за хубост".
Сайтът на клиника "Симетрия" обяснява, че по време на "траенето за хубост" "се наблюдават депресивни състояния, поради нетърпението да се достигне така наречения "краен резултат", за който понякога са необходими до шест месеца, докато тялото се възстанови напълно и приеме новата си форма и че "след всяка оперативна интервенция остават белези, на които е нужно около година, за да избледнеят и да станат почти незабележими. Отнасяйте се към тях с особено внимание, избягвайте излагането им на слънце, тъй като може да се получи нежелана пигментация и спазвайте стриктно инструкциите на пластичния си хирург".
Вулвата (на латински : vulva) е съвкупност от първичните външни полови органи на жената. Вулвата включва срамното възвишение, срамните устни, клитора, преддверните луковици, влагалищното преддверие, бартолиновите и скениевите жлези, пикочния и вагиналния отвор.

Вулва преди (вляво) и след (вдясно) полова възбуда

Газдата бае Кръстьо, с когото работих в зеленчуковата градина на ВФСИ "Д. А. Ценов" в град Свищов, опитвайки се да разпали въображението на младия ерген, разправяше, че външните полови органи при жените от жълтата раса били разположени напреко. И твърдеше, че даже имали капачка отгоре си. Той беше над 70 годишен, ама ухажваше младите работнички.
И днес гледам, гледам лицата на известни и не съвсем, увлечени от модната тенденция за коригиране с хиалурон български жени, сравнявам ги с образите им, които помня от преди, и зад модната тенденция и резултата от нея виждам само една възбудена и раздразнена вулва.
Развивайки това мое възприятие стигнах до извода за едно друго, прикрито явление, за което въобще не се говори А именно, че масово, заможните българки са станали filles coquines.
Защото нищо не се прави безцелно : носенето на мини жуп, носенето на макси жуп с дълга до ханша цепка, носенето на дълбоко до пъпа деколте, имплантирането на силикон във femina ubera, имплантирането на хиалурон във femina labia и разни други манипулации по тялото и лицето се правят със строго определена практическа цел – най–малкото да привлекат вниманието на противоположния пол на първо време. След което следват други последващи подготовката практически занимания с налапалият "кукичката" мъжки самец.

Синоптичната Натали Трифонова възмути, друго предназначение на модата – да провокира обществени реакции – по–консервативните зрители на bTV с облеклото си

Ето и други примери от Fashion Days, които недвусмислено показват и казват

Така че харченето на не малко пари, които в повечето случай се дават от мъжа, за корекция чрез импланти, чрез липофилинг, W–Y пластика или инжектиране на хиалуронова киселина на labia oris при жените, съвсем не е без практическа полза и практическо приложение.
Сериозният мъж не пилее парите, а когато ги пилее, го прави само за себе си. Деловият мъж  инвестира. Включително и в жените – съпруга или любовница. Така че като инвестира в жена, в конкретния случай за корекции, инвеститорът очаква възвращаемост, и най–логичната е получаването на качествено fellatio от подходящо манипулираните хирургически за целта femina labia. Просто друго разумно и практично обяснение за такава инвестиция няма.
Не може да е за оригиналност и красота, защото тази манипулация прави лицата на жените еднакви с изтъкването на един елемент от лицето, който привлича вниманието и потиска другите женски прелести – погледът е прикован в този елемент и никак не пада надолу in tits.
Дори най–очарователната и красноречива женска прелест – очите – е оставена без внимание.
При тези тунинговани модернизирани жени даже Яворов звучи смешно и глупаво :
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Какви очи, какви пет лева? Друго се изтъква и впечатлява тука.
Какво удоволствие може да получи мъжът от очите в сравнение с изживяването от fellatio–то.
В днешните междучовешки отношения, които се определят и в които властват външното и грубо материалното, преди всичко имотното, така наречената душа също е пренебрегната.
Лиричните отклонения като :
Каква магия си, каква!
С какво необяснимо чудо
владееш цялото това
човечество? Върховна лудост
или върховна мъдрост си,
щом в своя порив, в свойта жажда
ти можеш да го покосиш,
тъй както можеш да го раждаш?
са изтикани встрани и незабавно се преминава по същество :
Дамян не чака – фустата ѝ вдигна
и начаса ѝ го набута смело.
Но дори Дамян е имал момент преди това, когато
Така пленен от Май той бил сега,
че ходил из палата като луд
и на нозете си държал се с труд.
Докато при студентите от колежа в Кантебриге Солархол Джон и Алън, отношенията с жените са поставени на разменна търговска основа :
Стопанина до огъня открили
и тъй като се спущала нощта,
помолили му се до заранта
под неговата стряха да останат.
А той отвърнал : "Надалеч е ханът,
а тук една–едничка стая има
и в нея с вас комай ще сме шестима.
Но вам науката ви дава сила
да правите от всяка педя миля.
Така че ако ви е тясно тука,
ще разширите стаята с наука" …
Какво да прави – в цялата си къща
той нямал друга спалня. Ама проста
му работа! Те на вечеря доста
големи кани пиво пресушили
и в полунощ в леглата се стаили …
и Джон и Алън се прибрали в мир,
за да поспят, доволни от гуляя.
Но мелничарят бил прехвърлил края
и хъркал като кон, а и отзад
изпускал гръмотевици и смрад.
Полегнала до голото му рамо,
със гръмък бас пригласяла жена му,
а щерката квичала като пор.
Послушал Алън този смесен хор,
па сръгал Джон и рекъл : "Спиш ли, братко?
Къде си чувал пение тъй сладко?
Като че ли сме в дивите гори.
Небесен огън да ги изгори!
Това е адска музика и знай,
не ще ги доведе до хубав край.
То тази нощ не ще се спи, разбра се,
но може би тъй по–добре за нас е,
защото аз оттук не ще се махна,
додето онова моме не яхна.
Ний с теб сме в правото си, драги Джон,
понеже според древния закон
тоз, който дръзне да те ощети,
ще трябва за щетата да плати.
Откраднаха ни житото с измама.
От сутринта късмета ни го няма.
Не ще се върне загубата вече,
ала, помни ми думата, човече –
ще взема всичко, що ми се полага".
Джон рекъл : "Таралеж недей си слага
във гащите. Ти знаеш – мелничаря
е старо куче и ако те сбара,
това ще бъде сетният ни ден".
"Муха е – казал Алън – той пред мен".
И станал и се пъхнал при момата,
а тя по гръб си спяла на кревата,
та докато усети хубостника,
било излишно вече да се вика.
В едно се слели и ездач, и кон.
Празнувай, Алън! Връщам се при Джон.
Той, бедният, наблизо там лежал
и се терзал от мъка и печал.
"Уви! – си казал – Изигран съм пак.
Нима съм най–големият глупак?
Приятелят ми все пак си го върна,
че дъщерята на Симон обърна
и тъй изпита своята съдба,
а аз съм легнал тук като торба.
Това ще се разчуе и тогава
кой де ме срещне, ще ме подиграва.
Да видим моята съдба каква е.
Рискуваш ли, печелиш – то се знае".
И станал той полека, и поел
към люлката, със две ръце я взел
и тъй си я примъкнал до леглото.
Стопанката се вдигнала, защото
решила да пикае пак навън.
След туй се върнала, във полусън
затърсила във тъмното детето
и рекла : "Боже, сбърках! Само дето
не легнах при школарите. Разбрах
навреме. Инак щях да сторя грях.
И свърнала към люлката назад.
Напипала най–близкия креват
и сметнала, че трябва там да легне,
щом може до сина да се пресегне.
Тъй в мрака булката на мелничаря
се пъхнала направо при школаря
и взела да задрямва, но злодея
след малко скочил право върху нея
и без да жали нито мощ, ни труд,
замушкал надълбоко – като луд.
Такъв късмет тя нямала отдавна.
С една реч, те играли тази славна
игра почти до третите петли.

Ние живеем в буржоазно общество, в което "дамата … обкръжена от привидна почит и чужда на всякакъв истински труд, има безкрайно по–ниско обществено положение от извършващата тежък труд жена в епохата на варварството, която се смятала от своя народ за действителна дама … и е била по характера на положението си такава … У всички диваци и всички варвари … жената е не само свободна, но има и високоуважавано положение".
Организираната проституция е присъщ и важен елемент от буржоазното общество, а от самото развитие на това общество у нас, в резултат на наследените строги възрожденски нрави на българката, в представите на българина тя е свързана с въпросната сексуална техника, то "проституцията [и в частност спомената сексуална техника, която българинът свързва с нея] развращава между жените само ония нещастници, които стават нейни жертви, но и тях далеч не толкова, както обикновено се мисли. Затова пък тя разваля характера на всички мъже".
Както е отбелязал Джефри Чосър още през XIV–ти век :
Защото на мъжете все се иска
да уталожат похотта си низка
с най–недостойните жени, наместо
със свойте собствени, които често
при туй са многократно по–добри,
по–верни и по–хубави дори.
Плътта, уви, все новото я блазни.
На нея са ѝ чужди и омразни
законите на добродетелта.

Така че е съвсем логично да се заключи, че инициатори за и заинтересовани практически от новата мода в пластичната хирургия при жените са именно мъжете – съпрузи и любовници.

https://www.dnes.bg/mish-mash/2015/03/26/adriana-koiato-predi-23-godini-beshe-andrei.258537,2
http://medefect.blogspot.com/2014/08/a.html
https://novini.bg/show/goreshto/618538
https://www.teenproblem.net/a/6-lubopitno/33536-zhena-se-obezobrazi-sys-100-inzhekcii-silikon-v-ustnite-snimki/
https://pik.bg/%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D1%82%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D0%BA-news612417.html
https://doctorenchev.bg/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%83%D0%BB%D0%B2%D0%B0
https://www.fashiondays.bg/?tagName=women
https://chitanka.info/text/7085
https://chitanka.info/book/565-obadi-se-ljubov
https://chitanka.info/text/22948-kentyrbyrijski-razkazi/0
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T21/BKP50-21.pdf

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Таково големо нещо има само още един, Кирчо Секса /Кирил Петков/. Дамите щяха да Ви подпалят блога от прониквания в блога...

А бе, бае Коста, прост си като гъз.
В постинга се говори за "такваз", а не за "таквоз".

Че и поезия е добавена към лайното. Личи си културното равнище.

Понеже няма за какво да се хванеш, отричаш тотално и плюеш. Типичен кратунко.

Ами какво да ти кажа... Поне поезията ми е ясна, ако не политиката. Но това е някакъв превод /не зная кой е авторът, а е редно да се пише/, който доста влошава качеството на постинга. Неприятни са и тези стари вулви, дето си ги облещил пред читателя. Те няма да вдигнат нивото, напротив - също го влошават. Иначе е похвална инициативата ти да подразниш женската глупост и суета. Щеше даже да е полезно, ако и при мъжете не се наблюдават същите тенденции. Но модата винаги си е била спорна зона - наред с добрите неща се появяват и отвратителните, които се харесват на плоскочелите индивиди. Мъжете демонстрират мускули, а жените - задници и така ще продължи. Само че проблемът не е свързан с политиката, а по-скоро с бизнеса. Търговците са на принципа, че трябва да се вземат парите на идиотите. И го правят по всевъзможни начини, включително съдрани дънки и свински зурли.

Каквото и да кажеш, все ще е глупост, в което се убедих след като прочетох коментарът ти.
Например : "проблемът не е свързан с политиката, а по-скоро с бизнеса".
1. Няма никакъв проблем;
2. Никъде не пиша за политика. Пиша за инвестиции, което е свързано с бизнеса;
3. Източникът на стиховете е посочен отдолу под постинга. За притежаващите обща култура. А за знаещите, които искам да ме четат, дори не е нужно да го посочвам.
Ама твоето лицемерно буржоазно "благоприличие" не понася и се възмущава от такива стихове. Предполагам че не си чел "Декамерон".

"Никъде не пиша за политика." - Това е твой израз, а по-надолу се самоопровергаваш:
"Проституцията е присъщ и важен елемент от буржоазното общество". /Като че ли при соца нямаше проститутки - айде холан!/
Опитах се да ти обясня, че при превода се губят качествата на поезията, ако преводачът не е поне на нивото на автора. Попадал съм дори на превод, който е по-добър от оригинала, но очевидно тук не е така. Слаб е преводът и няма значение кой е бил авторът. Чел съм, разбира се Декамерон, но отдавна и не си спомням да съм бил особено впечатлен. Само че това тук с тези вулви не е даже Декамерон, а обикновена порнография.

И наш Къчно е веч' класика, още повече- хептен незавършена:)))
Че досега той дори нямаше време да се залюби тъй, че да дадем
едно трепетно, разлюляно от сюблимни емоции горещо описание..
Но, кой знае? Който се е хванал с писане знае, че отдавна не е шефа..
.. а стенограф на своенравния, неведом, капризен творчески абсолют.

Наричам те направо профан без да се церемоня.
Става въпрос за организираната проституция естенствено. Не съм го посочил, но то се подразбира. Вече го поправих. При капитализма всяка икономическа дейност, и не само, е организирана и регистрирана във фирма.
А къде при социализма има официално регистрирани бардаци и проститутки плащащи патентен данък?
А превода на "Кентърбърийски разкази? го остави на мира, защото си под подметките на преводача.

Чосър разказва чужди истории. А Кънчо тепърва ще пише спомени за себе си в лирика и проза.

:) Имам ги тези "Кентърберийски разкази" на Чосър. Които са в поетична форма и би била интересна повече за литературни критици и изследователи. И от тях не съм очарован - обясних ти защо. Заради преводите, защото винаги нещо се губи, особено, ако е голям текстът и стихът в класическа постройка. Преводачът трябва да е Господ, а той очевидно не е.

Ами чети в оригинал за да не те дразни превода.

:) На староанглийски ли?

Не знам, не съм го чел на английски.

Чосър живее 14 век, значи средновековие и оригиналът е на староанглийски. По онова време в Европа всички текстове - било то религиозни или обикновена литература са се реализирали в стихотворна форма. Такава е била модата. Аз определено не я одобрявам, защото ограничава възможностите на автора и го вкарва в някакъв калъп, особено що се отнася до по-обилна информация. А преводът го прави още по-спънат. Но, разбира се, за тесен брой специалисти това е интересно.

Разбрах – най–хубаво е да не се чете, защото четенето е свързано с разни неудобства.

Че кой те спира. Имам познат, който четеше наред "Болшая енциклопедия".

Мен никой не ме спира, аз четех Кратка българска енциклопедия в пет тома.
Ти имаш проблеми с четенето – езикът бил архаичен, преводът бил нефелен и прочие.

:) Нито с четенето, нито с писането имам проблеми. А ти имаш проблеми с мисленето, каквото и да си чел. Ето ти потвърждение:


Констатация

„Жив е той, жив е...”
Хр. Ботев

Аз знам – готов съм да допусна,
че може би е поумнял светът.
Възможно е, но глупостта
не се отменя със декрет.
И гений, и поет,
и сила, и изкуство
смутено правят път
на триумфиращата глупост.
...Експериментът „Хомо” не сполучи.
Експериментът не успя.
Господ погнусен приключи
своето участие
и избяга като глуха кучка
от сбърканите си изчадия.
И може слънцето след време да угасне.
Може да замлъкне и морето, и ефира.
Мустак и на кьосето може да порасне.
Но никога простакът не умира.

rara

Видно е, че нямаш проблем с писането от време на време на глупости и простотии.
А с четенето, както сам признаваш, имаш проблем.