18.05.2024г.

     С Туризъм.БГ сме в Боянската черкова. Там в двора професор доктор Зарко Ждраков от Националната художествена академия вдъхновено ни разправя, че "тука в църквата, в живописта имаме западни влияния, можем да кажем откъм Бари, откъм Италия, където мощите на свети Никола се пазят". Защото  единият от зографите, Василий, знае латински език; защото в черковата на изписаната завеса под образите има надпис билингва на български и латински, който съдържа думата "cortina", която на италиански е "завеса"; защото "Ето да видите как този зограф не само има западни влияния, познава западната иконография – в житието на свети Никола например има много ясни такива указания, кръстоносни, в ктиторското изображение на съпругата на севастократора Десислава – тя е по западната мода облечена; изобщо много податки имаме за тези западни влияния … нашия зограф явно има връзка със Запада, с Италия по–конкретно", радва се инфантилно професор Ждраков.
Та в коя черкова в Италия и въобще в Западна Европа в средата на XIII–ти век ("Говорим за 1259–та година", уточнява професорът) има портрети на светски личности, при това живи, което да е повлияло на зографът Василий да изографиса в Боянската черкова севастократор Калоян и севастократорица Десислава? В Западна Европа първото издание на първото описващо живота на средновековните граждани литературно произведение, за стенопис в католическа черкова въобще и не помисляме, през средновековието, "Декамерон", е век по–късно – през 1348–1353 година. А "Божествена комедия" през 1321–ва година. Дотогава четат само произведенията на Свети Тома Аквински – "Сума против езичниците", "За човека", "За съществуването и същността", "Сума на теологията", , "Свод истини на католическата вяра против езичниците", "За единството на интелекта против авероистите" и мрат от чума по божието благоволение. А ние 2–3 века преди това четем "Ходене на Богородица по мъките" и се смята, че именно от "Ходене на Богородица по мъките" италианският писател и поет Данте Алигиери е взел идеята за мъченията на грешниците в ада от първата част на "Божествена комедия" – "Ад".

Севастократорица Десислава и севастократор Калоян

Женската мода през първата половина на XIII–ти век – Докато жените от по–ниските класи завързваха големи престилки върху туниките си за работа, дамите носеха скъпоценни колани на бедрата си, в които да закачат бродирани "чанти" с дрънкулки, щипки, ножици и ампули с есенции, но също и молитвени брошури или скъпоценности, осветени рицарски или любовни романи, пише в италианския Vestioevo

Огромните маншети на "bliaud" от края на XII–век изчезнаха, за да направят място за други нововъведения, като ръкавът остана достатъчно широк върху останалата част на ръката и се закопчаваше от лакътя до китката с копчета–бижута, които станаха широко разпространени в средата на XIII–ти век, който ръкав скоро е заменен от плътно прилепнал ръкав от рамото до китката; това беше дълга и проста туника, затворена на врата с брошка и стегната на талията с колан, който след няколко години беше заменен от дълга и тънка лента с възли.

Илюстрация от италианския Vestioevo – Дами в туники с широки ръкави

Около 1230–та година туниката става по–стегната, за да бъде завършена от женската версия на "цикла" или "сюркот". Широкоизвестната "циклада" е дълга рокля без ръкави, носена директно върху туниката, отворена от подмишницата до ханша и снабдена с връзки, така че тъканта да може да се събира на гърба, маркирайки женските форми.

Илюстрация от италианския Vestioevo – Дами в туники с тесни ръкави и брошка на врата

През първата половина на тринадесети век жените обикновено носели наметало като основно облекло, което било по–дълго от глезена с къс шлейф. Наметалото покрива раменете и се затваря на гърдите с дантела или кръгла игла, така че да остави роклята отдолу непокрита; направено е от богати тъкани и обикновено е било с краища и гарнитура с кожа.

Илюстрация от италианския Vestioevo –Дами в "цикла" и "soggolo"

А MedieWorld изброява три "Основни елементи на женското облекло от XIII–ти век" :
1. Il Bliaut : Това беше типичната рокля на XIII–ти век. Включваше втален корсаж, пълни ръкави и разкроена пола. Блиаутът често се изработваше от богато оцветени тъкани и се украсяваше с декоративни елементи като плетеници, бродерии или бижута;
2. La Cotehardie : Много популярен сред аристокрацията, cotehardie беше прилепнала дреха, която подчертаваше естествените извивки на тялото. Имаше закопчаване отпред и дълги, вталени ръкави. Cotehardie често се съчетава с декоративен колан за подчертаване на талията;
3. La sopravveste : Носено върху bliaut или cotehardie, сюркотото беше свободно прилепнала горна дреха, която добавяше топлина и елегантност. Обикновено е без ръкави и стига до глезените, разкривайки роклята отдолу, и представя следните образи на жени : 

Да виждате в облеклото на севастократорица Десислава стегната с колани талия, по–широко деколте, "маркиране на женските форми"? А тези животни по дрехата ѝ, български лъвове ли са? Май да.
"Сега, какво е това ателие (на строителите и зографите на Боянската черкова)? Ясно. Западни влияния имаме … Някой може да се така подведе по популярната литература предимно, че стенописите в Боянската църква едва ли не предхождат Италианския Ренесанс. Щото има една особеност в тези стенописи – образите са одухотворени – нещо което не е много традиционно … за византийските зографи да правят. Изглежда две традиции се срещат по време на Латинската империя – XIII–ти век (1204 – 1261 година) – това е от една страна византийската метафизика, застинали образи, идеално красиви, а от друга страна готическата образност, при която се търсят ефекти на драма, мимика в образите, често гротескна, не много красиви са. Но когато са се съединили тези два художествени похвата … са се получили тези красиви одухотворени образи. Сега, това може да ни подведе, че едва ли не предхождаме Италианския Ренесанс. Но разбира се, това не може по никакъв начин да се каже, щото един Пиетро Кавалини (1240 –1330) например в Рим, по същото време вече прави такива неща", продължава да ни натрапва западното влияние професор доктор Зарко Ждраков.
"Говорим за 1259–та година", посочва годината на изографисване на Боянската черкова Зарко.
Та в 1259–та година Пиетро Кавалини е бил деветнадесетгодишен. Какви неща може да прави на тази възраст? Най–много да се учи да рисува. И в никакъв случай да оказва на боянските зографи Василий, Димитър и … (Илия) професионално влияние, които не са и знаели за него.
Освен това не е известно Кавалини да е изографисал образа на севастократорът (сеньорът) на Рим, където е работил, и неговата сеньора, или поне на някой от римските папи по неговото време в някоя католическа черкова.
Е с това бягаме пред италианците.
"А да не говорим, че в скулптурата имаме Никола Пизано (1225–1284), който е преди, много преди Боянското ателие, и той прави класицизиращи по римски образци модели, релефи. Той е скулптор. Така че, това първо не е вярно хронологически (Айде, бе!)", продължава Зарко.
Към 1259–та година Пизано е на 34 години и вероятно вече е дялал мрамора. И ако Боянското ателие е било абонирано за Il Giornale dell"Arte или други "riviste d"arte italiane" (италиански списания за изкуство), несъмнено боянските зографи са били запознати с новите италиански тенденции в скулптурата, които подражателски и несъзнателно да са пренесли в иконописта.
Прочетох няколко статии за Латинската империя – статиите в Уикипедията на български, руски и френски; Лекции по история на Византия. Х. Латинска империя от Петър Мутафчиев;
Възникване, характер и развитие на Латинска Романия от Христо Матанов и други. Никъде не прочетох латинските рицари да са донесли по нашите земи нови тенденции в живописта и модата. Да са оставили – също. За това, че са си оставили кокалите тук – да, прочетох.

Книгата "В сянката на Византия. Икони от Бари между XII–ти и XIV–ти век, твърда корица – илюстрирана, 1 ноември 2023 година от  Мария Розария Маркионибус

Много италиански икони от XIII–ти век прегледах в Интернет, но светски персони не видях : – А в Italian–art.ru прочетох : "През Средновековието живописта в Италия се развива, поддържайки тесни контакти с изкуството на Византия, но постепенно, започвайки от втората половина на XIII–ти век, се формира нов тип изкуство, за което често се използва терминът "проторенесанс", тоест "предренесансов" … Три мозаечни фрагмента, които някога са украсявали древната базилика Свети Петър в Рим, датират от византийските традиции, както и две монументални икони от втората половина на XIII–ти век, направени в работилници във Флоренция и Пиза";
– В Libro Co. Italia srl прочетох : "В каталога общата нишка свързва иконата на Свети Никола с творбите, съхранявани в три национални музея на Музейния комплекс на град Рим (Палацо Венеция, Палацо Барберини, Палацо Корсини), имащи връзка с Византия или белязани от нейното влияние : от византийска слонова кост, до мрамор от IX–ти – XIV–ти век, до панелни картини на художници, проправили пътя за италианския Ренесанс, като Паоло Венециано (1300–1365), Джовани Баронцио (починал преди 1362), Джовани да Римини (Римини, XIII–ти век – Римини, XIV–ти век), Беато Анджелико (1395–1455) и други";
– А в Библиография на най–древните мариански икони на Рим в http://iconaimmaginedio.blogspot.com, където се изброяват трудове на учени, Византия е спомената 6 пъти, като например : К. Бертели, Икони в църквите на Запада, в блясъка на Византия : свидетелства и отражения на византийското изкуство и култура в църквите на Италия, Милано, 1990–та година.
"Десислава, споменах че е облечена по френската мода (уточнява професорът и ми отваря нова работа), с подбрадник копринен, характерен за готиката, всички дами носят такива кърпи копринени около врата, а и типично за готиката с палец опъва шнура на наметалото си. Във Франция и в Италия го има много. Така че не само иконографията и езика знае зографа, ами и самата Десислава е облечена по френската мода. Значи тук имаме голямо присъствие, културно, по време на Латинската империя", кефи се на западното влияние върху нашата мода и зографи професор доктор Зарко Ждраков от Националната художествена академия.
Хайде сега да разгледаме и френската мода от XIII–ти век : "Жените са облечени с рокля. Тази дума обозначава цялото женско облекло … Знатните жени охотно носят шевици или апликации, а палтото (мантела), без ръкави, било подплатено или поне обрамчено с кожа (видра, катерица, лисица, хермелин и други). Постепенно към кожата се добавя палто, понякога много дълго и изискващо повдигане, за да се ходи. Има дълги, широки ръкави или е без ръкави и много ниско изрязани, разкриващи палтото отдолу на нивото на ханша", пише в статията Костюмът през XIII–ти век (Costume au XIIIe siиcle) на Уикипедията. Има и рисунки.

Високопоставена дама облечена с палто, сако, камина, подплатена с хермелин, барбет и макара

Е, виж тази французойка поприличва на външен вид на нашата Десислава, но не и по хубост.

Ждраков, като си започнал да ни разказваш за Боянската черкова, що ти трябваше да отваряш дума дали сме предварили Италианския Ренесанс или не сме. Тези стенописи може и да нямат продължение, може да "няма дори втора Бояна", както изтъкваш с насмешка, но такива стенописи с живи хора по това време в италианските католически черкови също няма, което означава, че не може да се говори за западно влияние, "откъм Бари, откъм Италия", върху творчеството на боянските зографи. И ако беше чел Марк Твен, щеше да знаеш, че "По–добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения", което не е сигурно, защото допускам че може да си и проводник на чужди западни влияния и интереси. Срещу 30 сребърника. И като професор си изключително опасен, защото тези лъжи говориш и с тях пълниш главите и на студентите си.
Ех, господи! Сляз и си прибери вересиите.
Предаването завършва със следните думи на разказвача : "Фреските обединяват исторически образи от българските земни царства с православната вяра за небесното царство. Безчет са запомнящите се евангелски и житийни сцени. Сред тях е и чудото в морето със Свети Никола. Според изследователите (като Зарко Ждраков) в паното е ярко видимо западно–европейското влияние, дошло от Палестина и Средиземноморието. Сигурно е така", натъртва четецът.

Боянска черкова : Чудото в морето, сцена от житието на Свети Никола Мирликийски Чудотворец. Южната страна на свода на нартекса, стенопис от 1259–та година

Според Ждраков "кръстоносните влияния" във фреската за Свети Никола са :
– "моряците на кораба са облечени по френската мода, с едни шапчици такива, бели, върху главите";
– "по същия начин и самия кораб е кръстоносен, защото пък е украсен с щитове по палубата, което е практика именно в италианските кораби, които … тръгват от Бари. Свети Никола ги покровителства и затова имаме спасяването на кръстоносния кораб по време на бурята".
Така : Взирах се, взирах се, ама кръстове по кораба не видях. Освен един – върху дрехата на Светията. А на щитът от дясно има изрисуван полумесец. И моряците повече приличат на рибари, което, както образите на Калоян и Десислава, също е ново виждане при изписването на фреските, отколкото на рицари кръстоносци. Ама аз гледам картинка и то с очила, а не на живо и без очила като професора, та кой знае. Както казваме на село : "Тебе гледа, мене види".
 

Alamy.it : Средновековен кръстоносен ветроход от XIII–ти век в морето

Модата на щитовете по борда се появява след век и повече и то във Франция :

Alamy.it : Експедицията на френски и английски рицари в Тунис, 1390–та година 

"При смъртта на Свети Никола, успението на Свети Никола, пък фона е базиликата в Бари, тъй като са показани едни закачени огромни светилници във всяка арка. На базиликата има такъв светилник закачен и като влезете в базиликата Свети Никола в Бари, където са мощите днес на светеца, очевидно още тогава, във всяка арка виси един такъв лампион. Така че [зографът] познава  житието [на Свети Никола], което явно идва заедно с кръстоносците откъм Бари. Сега, каква е връзката, може би това е кралството на Бонифаций Монфератски в Солун? То кратко съществува, но може би тия влияния все пак, кръстоносците ясно че ще отидат до Солун", разправя ухилен до ушите от западното влияние професор Зарко Ждраков

Базиликата "Свети Никола" в Бари (Basilica di San Nicola di Bari) е строена от 1087 до 1197–ма година, когато е и осветена, и наистина има светилници. А доколко изрисуваните в Боянската черкова са подобни, не мога да преценя

В статията Никола Чудотворец в Укипедията на италиански език (San Nicola di Bari) за Чудотвореца пише : "Култът първо се разпространява в Мала Азия (през VI–ти век в Константинопол са му посветени 26 църкви), с поклонения в гробницата му, намираща се извън град Мира. Многобройни писания на гръцки и латински направиха почитта му постепенно да се разпространи във византийско–славянския свят и на Запад, като се започне от Рим и Южна Италия, тогава подчинена на Византия". За морски "приключения" на Светията въобще не се споменава;
В статията на английски пише : Твърди се също, че Никола е посетил Светите земи. Корабът, с който пътувал бил  почти разбит от ужасна буря, но той "смъмрил" вълните и принудил бурята да утихне. Така Никола става почитан като покровител на моряците и пътниците;
В статията на руски език пише : Свети Николай е покровител на мореплавателите, към който често се обръщат моряци, които са застрашени от удавяне или корабокрушение. Според житието като младеж Николай отива да учи в Александрия и при едно от морските си пътешествия от Мира до Александрия възкресява моряк, който паднал от мачтата на корабната палуба по време на буря и се разбил. При друг случай Николай спасява моряк на път от Александрия обратно към Мира и при пристигането си го взема със себе си в църквата. Тук има приложена следната италианска картина от XV–ти век :

Спасяване на моряците. Джентиле да Фабриано, около 1425–та година – след 165 години

В статията [Свети] Никола Чудотворец на български пише : Чудотворни приключения по море : На младини Свети Никола пътувал до египетския град Александрия за да се запознае с поученията на тамошните проповедници. В морето се разразила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Никола възкресил или с голямо умение – излекувал моряка. Друг път – с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.
Вариант на тази легенда, имаща по–алегорично естество, гласи, че корабът получил пробойна. Свети Никола запушил дупката с жив шаран, от която случка останала традицията на Никулден да не се остава без шаран на трапезата. От Древността рибата, наред с агнето, е била един от основните символи на християнската религия, която трябва да е вдъхновила моряците и те да са спасили кораба си с общи усилия.
В същата статия пише и това : През 1087–ма година част от мощите му, вероятно около 80%, са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в град Бари, Италия, където част от тях се пазят и до днес.
Така че, какви кръстоносци, какви пет лева?
Това че във фреските в Боянската черкова севастократорица Десислава може да е "по западната мода облечена", конкретно "по френската мода"; това че може би има детайли от интериора на Базиликата "Свети Никола" в Бари и други подробности, никак, ама никак не значи, че има западно влияние върху творчеството на Боянските зографи. Интересно, че в портретите на цар Константин Тих–Асен и царица Ирина Зарко не открива западно влияние

А облеклото на севастократорицата не се различава кой знае колко от облеклото на царицата.

Знак за собствен творчески почерк на зографите е и друг светски образ – на Старец–войн

А за надписа билингва е идиотско да се твърди, че е плод на западно влияние.
Всичко това означава, че зографът е знаел латински език, следователно е бил образован – имал е обща култура, че е бил любознателен и наблюдателен, знаел е за Базиликата "Свети Никола" в Бари, може би от кръстоносци в Латинската империя, следователно е ерудиран.
И въобще зограф Василий и колегите му не са били хора, които да се захласват и попиват безкритично чуждото, както професор доктор Зарко Димитров Ждраков от Националната художествена академия и Нов български университет го прави с мазохистично наслаждение, че и садистично го налага на другите по телевизията. Което може да се обясни със средното му образование, когато юношата придобива зрялост и е податлив на всякакви влияния – завършил е Държавен художествен лицей "Джулио Романо" в Рим през 1978–ма година (?) 

Ех, господи! Сляз и си прибери вересиите.

Ето такова лъжезнание разпространява Българската национална телевизия.

https://bnt.bg/news/boyanskata-carkva-328441news.html
https://vestioevo.com/2014/07/04/moda-femminile-nella-prima-meta-del-xiii-secolo/
https://vestioevo.com/2014/07/05/moda-femminile-nella-seconda-meta-del-xiii-secolo/
https://medieworld.com/it/notizie/abbigliamento-femminile-del-xiii-secolo-lessenza-della-moda-medievale/
https://storiadellamodafemminile.wordpress.com/2015/04/01/la-moda-femminile-dal-xii-al-xiii-secolo-prima-parte/
https://it.wikipedia.org/wiki/Pietro_Cavallini
https://www.istorianasveta.eu/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F/1028-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F-x-%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F.html
https://istorianasveta.eu/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/958-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%2C-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B5%D1%80-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F.html
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE_%D0%9F%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%BE
https://www.amazon.it/Allombra-Bisanzio-Icone-Bari-secolo/dp/B0CSF45TJC
https://www.libreriauniversitaria.it/ombra-bisanzio-icone-bari-xii/libro/9791281199231
http://www.italian-art.ru/canvas/8-14_century/index.php?lang=it
https://www.libroco.it/dl/aa.vv/Museo-di-Palazzo-Venezia/9789963556540/Cipro-e-l-Italia-al-tempo-di-Bisanzio-L-Icona-Grande-di-San-Nicola-tis-Stegis-del-XIII-secolo-restaurata-a-Roma-Edizione-Italiana-e-Greca/cw704321911058928.html
http://iconaimmaginedio.blogspot.com/2013/05/bibliografia-sulle-piu-antiche-icone.html
https://fr.wikipedia.org/wiki/Costume_au_XIIIe_si%C3%A8cle
https://historymuseum.org/boyana-church/#natiol-museum-of-history-bulgaria-3130-4467
https://www.alamy.it/nave-a-vela-crociata-medievale-del-13-secolo-in-mare-image442942179.html
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80
https://it.wikipedia.org/wiki/Basilica_di_San_Nicola
https://it.wikipedia.org/wiki/San_Nicola_di_Bari
https://en.wikipedia.org/wiki/Saint_Nicholas
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A7%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A7%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%86
https://nha.bg/bg/stranica/zarko-dimitrov-jdrakov-prof-d-r

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Тя, простотията, ходи по хората, както в буржоазната, така и в пролетарската интелигенция.
:-)))

Ти абстрактно обобщаваш, а аз говоря конкретно за сега.

Аврамчо Георгиев не те ли е срам всички твои приятеле от фейса ,блога и маалата да те знаят като пръв чекеджия в тази реалност?

Там е работата, че Възраждането при нас е започнало при Асеневци и предхожда Ренесанса с няколко десетилетия
Този, курвата, продаваща се за пари, да направи времева справка, преди да прави курвенските си тълкувания!
Що се отнася до красиви французойки, не съм срещал?
Имам забележки , дори за Бриджит Бардо, за Мирей Матийо, Катрин Деньов!....
Виж, за красива рускиня, с огромни зелени очи, споменът е жив до днес!

Авраме, тичай в къщи! Обрали са те.

"Боянски майстор e понятие използвано в историческата наука и изкуствознанието[1] за обозначаване на група средновековни художници, изписала през 1259 г. по поръчка на севастократор Калоян прочутата Боянска църква.

Стенописите
Стиловите им особености ги причисляват към Търновската живописна школа, следваща традициите на Палеологовия Ренесанс. Андрей Грабар ги отнася към „най-чистото византийско изкуство“, признавайки, че те характеризират и българското изкуство от епохата.[2]. В канонично отношение те следват утвърдените традиции. Според Никола Мавродинов стенописите от 1259 г. (на „Боянския майстор“) много по-точно отговарят на византийския канон от по-стария живописен слой, датиращ от 11 век."
Нормално е да има чуждо влияние...

Трябва да се изгледа предаването за да се усети наглостта на този.

Става въпрос конкретно за Западно влияние, откъм Бари, Италия.