06.05.2024г.

     Наскоро потърсих в Интернет песента на Йовчо Караиванов "Песен за Лалуш войвода".
Не я открих. По точно попаднах на "Това съдържание не е достъпно"

Лалуш войвода е български хайдутин, действал в района на Кожух планина през XVI–ти век.
Лалуш е роден в някое от щипските села по долината на река Крива Лакавица, днес в Северна Македония. Сестрин син е на Чавдар войвода и става байрактар в дружината му. Според преданията, отразени в народните песни, Софийският паша пленява Чавдар, но Лалуш заставя пашата да освободи вуйчо му.
Не открих кога е сътворена песента за Лалуш, кой пръв я е изпял, откъде Йовчо Караиванов я е научил и прочие история – все пак е народна песен. Но това, че споменът за него е запазен през вековете е знаменателно и говори много за духа на народа ни по време на тежкото иго :

Теляля вика из града,
из града, из Цариграда,
вика теляля и дума :
Чувайте, мало й голямо,
кой ще се йеми, найеми,
Лалуша да си улови,
Лалуша страшна войвода …

Всички са чули, разбрали
никой се нийде не нае
Лалуша да си улови,
че с Лалуш шега не бива,
с Лалуша страшна войвода …

Наела ми се, наела
Ганка, неговата кумица
Тя се лехуса престори
опекла пита житена
сварила цяла кокошка
сварила и я препекла
вземала пълна бъклица
в пъстра ги бохча свързала
пришила чесън на глава
обула нови калцуни
тръгнала Лалуш да дири …

Дирила и намерила
във една гора зелена
във едно доле дълбоко
дето кучета не лаят
дето славея не пее
под тая бука зелена
на тая сянка дебела
до тая вода студена
с неговата вярна дружина …

Куме ле, куме Лалуше,
мъжка съм рожба добила
дошла съм да те калесам
да додеш да я кръстиме
на твойто име – Лалушчо,
хубаво име хайдушко …

Че са двамата тръгнали,
вървели що са вървели …
Пътя им беше наляво,
пък те тръгнаха направо …

Тогаз се Лалуш досети,
че туй ще да е измама
измама – турски канджиклък
Скочи ми Лалуш, подскочи
извади сабя френгия
и си на Ганка извика :
Ганке ле, моя кумичке
я казвай, Ганке, я казвай
глава ли да ти отрежа,
на две ли да те разсека
очи ли да ти избода
или езика откъсна,
дето си кума излъга,
Лалуша страшна войвода …

За песента "Чавдар войвода и Лалуш" пише, че е записана от Петко Славейков още преди Освобождението, а през 1886–та година отново я записал от Димитър Почивалеца.
А в Уикипедията има статия "Списък с български хайдути" по азбучен ред от А до Я – десетки имена, десетки – много повече от сто.
Както и да е, преди песента се намираше в Интернет и аз много пъти съм я слушал.
А сега я няма.
Липсата ѝ в Интернет е дело на някой наследник на народния певец, който претендира за наследствени авторски права. Няма какво да е друго.
В Закона за авторското право и сродните му права, Наследяване на авторското право, Член 32. (1) постановява : След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството.
(2) Авторското право се наследява до изтичане на срока на времетраенето му.
По закон имат право наследниците на Йовчо Караиванов върху песенното му наследство 

Но други негови песни са със свободен достъп в Интернет.
И така една велика песен, възпяваща славна личност от нашата история и изпята по велик начин от великия народен певец Йовчо Караиванов, се явява недостъпна за слушателите.
И най–вече за младите, които не помнят и може би дори не знаят за певеца.
Защото не открих да се продават записани на CD и DVD песните му.
Известна утеха е, че понастоящем в село Селиминово, Сливенско, се провежда конкурсът за млади изпълнители на народни песни "С песните на Йовчо Караиванов".
Но ще се намери ли друг, който да изпее "Песен за Лалуш войвода" по добре от Йовчо?
Това е буржоазното общество. В него частният интерес превъзхожда и потиска обществения интерес. Частният интерес е ясен – получаване на пари от песенното наследство на певеца.
А какъв е обществения интерес в случая?
Общественият интерес също е ясен – лесен и масов достъп на българите, особено младежта, до фолклорното богатство на народа и особено до патриотични произведения за славното минало и славните ни деди. "Песен за Лалуш войвода" е такова едно произведение.
Дупедатите следва да уредят законодателно въпроса, а Министерството на културата и обществените медии (радио и телевизия) да придобият правата върху такива важни за патриотичното възпитание песни, защото и други наследници ще се сетят за правата си.
И не само да притежават правата, ами по–често да пускат песните в ефир.
Като търсех "Песен за Лалуш войвода" попаднах на други две хайдушки песни, също изпети от Йовчо Караиванов, които обаче по величественост не могат да се сравняват с "Песен за Лалуш войвода" – "Янка войвода" и "Болен ми лежи войвода", на които пък не открих текста.
Младите българи трябва поне веднъж да чуят Иван Пановски и "Еничари ходят, мамо", за да знаят, че 500 години е имало иго, а не присъствие или някакво цивилизовано владичество.
Затова пък българите от Македония атакуват историята на България от всички страни и с всички средства. Ето, предоставили са ни да слушаме песните на Васка Илиева и Никола Бадев за българските герой от борбите за освобождение от турско безплатно, ама на техния диалект, в техния вариант :

До три ми пушки пукная

До три ми пушки пукная
до три юнака падная
до три юнака падная.

До три юнака падная
до три ми майки плакая
до три ми майки плакая …

Не можам, майко, да станам
земя ми лице покрила
змия ми очи изпила.

И ние щем не щем, свикваме с техните песни за героите от национално–освободителната ни борба, защото в съпровод на живата народна музика от преди 50–60 години звучат по–автентично от нашите днешни кавъри със синбек. А има и по–лоши "творчески" изгъзици.
Лалуш е роден на територията на днешна Република Северна Македония и е въпрос на време българите от там да се сетят за това. Засега не открих песен "Песна за Лалуш војвода", ама знае ли човек. Както ни поискаха историята и ние им я дадохме, така ще ни вземат и песента.
Тези знамена познати ли са ви? Този кадър от филм присъства в клипа на песента "Таки Даскалот"

А blog.bg не ми позволява да ви покажа видеоклипа на песента.
Ама те българите от Македония са "репички" по определението на другаря Сталин : Отвънка са червени, тоест уж са евроатлантици, а отвътре са бели, тоест националисти.
А ние българите от България в момента сме едноцветни чукундури – атлантици–натовци,  евроатлантици–евроколхозници – всичките те еднакви на вид и цвят и еднакво безвкусни като вносни домати. Прости репи в бахчата на Евроколхоза сме – бели, червени, черни – ама едноцветни, тоест семпли, тоест елементарни и следователно безинтересни и пренебрежими.
Отгоре на това и blog.bg премахна опцията за публикуване на видеоклипове, та и патриотите блогъри не могат пълноценно да поддържат патриотичния дух на българите и българките.

Ето ги послушните слуги обслужили националното предателство на политиците

https://textove.com/yovcho-karaivanov-pesen-za-lalush-strashna-voyvoda-tekst
https://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/2/36.htm
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA_%D1%81_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D1%83%D1%82%D0%B8
https://www.youtube.com/watch?v=cugwjrNfXJ4
https://www.youtube.com/watch?v=pv1pWeMLO_4
https://www.youtube.com/watch?v=EVJ7870atVE
https://www.youtube.com/watch?v=Nc3xP2NFYy8

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Поучителен постинг, особено за младите хора, отнесени от чалгарските порои.
Глог.бг може да забрани и горния поздрав.

авраме георгиев стига дрънка простотии и стига маа чикии.
Поздрави именниците с днешният празник.
Баща ти се казва Георги бе неблагодарния.

Младите едва ли ме четат.
alchemist ми съобщи, че при него видеоклиповете се отваряли. А при мен изчезнаха всички видеоклипове от преди месеци и години.

Аврам Георгиев вече вади от фурната второто агне, а па каните с червено вино брой нямат.
А ти се облизвай и точи лиги.

ще питам и други запалени. Новият ми грамофон дигитализира на mp3 доста добре, техните също:)))

Опитай! Но разбираш, че проблемът не е само мой, той е на масата любители на певеца и народните песни.