04.05.2024г.

     Българската национална телевизия има едно не оригинално, а купено развлекателно предаване "Най–хубавите години от нашия живот", което според програмата на телевизията се излъчва в събота от 21:00 часа и повтаря в неделя от 13:30 часа.
Мен специално ме интересува, какво телевизията ни представя за "най–хубаво от нашия живот" през 90–години на ХХ–ти век.
И така. Какво ни се предлага за най–хубаво от нашия живот през 90–те години : "90–те за нас бяха години на свобода, надежда и много, много емоции. Точно тези неща правят 90–те толкова скандални и толкова романтични", казва капитанът на отбора на 90–те актрисата Рая Белева :
– Дони и Момчил – "Ближи си сладоледа";
– Българската мечта през 90–те години, особено на момчетата с анцузи – черна лимузина "Мерцедес";
– Електронната игра "Ну, погоди";
– Лексикона;
– Група "Ахат" и "Черната овца";
– Семейство Иванови от 90–те : бащата има малко магазинче за хранителни стоки или нещо друго, майката може би продължава да е учителка, но може вече да работи в банка;
– Група Б.Т.Р с "Елмаз и Стъкло";
– Футболистът Наско Сираков;
– Студентската програма "Ку ку";
– Кавалджията Теодоси Спасов;
– Оперната прима Красимира Стоянова;
– Състезателката по художествена гимнастика Мария Петрова.
Това беше предложено на финала на шоуто. Предишните предавания са недостъпни и от тях не можах да извадя нищо, което ограничава представителността на извадката.
Най–напред ще кажа, че Лексикон съм попълвал още като ученик в Х–ти клас през 1972–ра година. Така че в това отношение 90–те гълтат праха на 70–те години.
А от представените песни помня и слушам само "Черната овца".
За "Мерцедес" никога не съм мечтал. Имах скромното намерение да се сдобия с "Тико".
Един колега ми каза и отказа : "Като слязох от "тикото" се чувствах вдървен като бастун".
Героите на новобуржоазна България, героите на Прехода – момчетата с анцузи и бейзболни бухалки – не слушаха Дони и Момчил, "Ахат" и Б.Т.Р. Още по малко и даже никак Теодоси Спасов и Красимира Стоянова. А тези момчета даваха облика на обществото през 90–те.
Те слушаха друга музика. И не само те – на нашите банкети в предприятието не слушахме Дони и Момчил, "Ахат", Б.Т.Р., Теодоси Спасов и Красимира Стоянова.
Спомням си например, че сме слушали "На теслата дръжката". Също така култовата "Тигре, тигре". Това ни пускаше домакина на предприятието, който отговаряше за музикалната част.
Може ли да се сравнява "Ближи си сладоледа", та макар и от първите завъртяни по MTV, както обяви капитан Белева, със "Сине, сине" на Севдалина и Валентин Спасови? Не може!
В никакъв случай. Само като им чуеш заглавията и си направил своя избор за "Сине, сине".
А какво да кажем за любимеца на "лошите в страшния филм" Володя Стоянов (Войводата)?

Помните ли финансовите пирамиди предлагащи бързо забогатяване? Що народ си ипотекира апартаментите и ги загуби. Имаше и самоубили се "инвеститори" във финансовите пирамиди.
Класик на Прехода е Володката :
– Оооо, велики фараоне!
Куче влаче рейс
Диря няма, няма хей.

Човекът взе парите
Каза: "Чакай малко"
Хвана самолета
Дръжте му петите …
Чакай да се върне …

Няма да ни стигнат
Още 100 години
Нагоре е високо
Надолу е дълбоко
В София е тесно
Няма вече лесно.
Не случайно песента започва с "Ало, България! Варна, какво става при вас?".
В морската столица финансовите пирамиди процъфтяха най–много и най–много жертви взеха.
А кралицата на попфолка Тони Дачева и нейната "Бедни и богати" и разплакващата те "Бащината къща" :
Там на прага ме очаква старата ми майка
С много обич пак да ме прегърне
Там ме чака моя татко под липите стари
Там ме чакат моите другари.
Почти като димчовото "Да се завърнеш в бащината къща".
И да се върнем пак към Володя Стоянов :
Падна татко, разболя се,
бързо си повехна,
глава клюмна, по двори не шета,
стара майка се помина
веке седмата година
и остави двама сина,
два гълъба, двама сина
отлетея за чужбина,
гурбетчии във Америка.
Не мога да не спомена "Дупнишката Мадона" Сашка Васева, която първа популяризира идеята за валутен борд : "Левовете в марки сменям аз". А ново наложената капиталистическа икономическа система в България възпя Валдес в хита си "Жега" :
Застраховайте при нас,
Xолдингът е символ власт,
Eвала на холдинга,
Eвала бе София
Кораб пристигна на кея в Бургас,
Идва ми стока от Хондорас.
Евала бе митница,
Eвала полиция.
Палец не поклащам знай
Без да ми платиш във брой. 
Принос в политическата икономия на капитализма има и Илиян Михов (Баровеца) с
Аз започнах с далавери, станах бизнесмен …
с марки, долари и злато, баровец съм аз.
А в едно заведение в Студентски град заедно с Бойка Дангова съм пял :
"Луда главо, пияна чуй ме разбери".
В Китен с Цеца от "Цеца и Велчо Велеви" се засякохме в тоалетната на ресторанта и се разгледахме внимателно един друг. Мисля че се харесахме взаимно.
Аз лично през 90–те по ведомственото радио, което беше до моето бюро, слушах радио "Сигнал+" – 90 мегахерца – "Някои слушат явно, други слушат тайно. Всички слушат, всички слушат радио "Сигнал+"; Радио, а? Радио "Сигнал+" – 90 мегахерца". Помня и редовния слушател и обаждащ се всеки ден в радиото циганинът Трайчо, голям меломан.
Колежката само чакаше да изляза от стаята и да го врътне на някоя станция с [us]американска чалга – арендби–то – Бионсе, Марая Кери, Риана, Джей Ло и прочие чуждоземски тъпотии

Тези песни изразяваха душевността на българите, те го разсмиваха, те го разплакваха, те го веселяха през тежките деветдесет години на миналия век.
Както каза Емилия Стоянова в клипа "Големите чалга хитове на 90–те – Класика в жанра" :
"Кое в музиката на съвременните български етно поп песни ги прави хитове? На този въпрос през 1999–та година научен отговор се опита да даде изследователя на попфолка Венци Димов в книгата си "Етнопопбумът". На този въпрос всеки, който обръща внимание на фолка има свой отговор и независимо от това дали подкрепя или отрича жанра е наясно, че песните ставаха такива големи хитове, защото говореха на езика на хората, които ги слушаха и възпяваха техния свят"

А в сайтът Brato.bg за "чалга хитовете от 90–те, на които още си късаме ризата" пише : "В този материал ти събираме песни за цяла една вечер пиене с приятели.
Ако ЕГН–то ти започва с 9–ка, има голяма вероятност да не си чувал този мега хит, брато. Това е песента, която е счупила всички броячи по въртене в кръчмите. Няма Преслава, няма Галена – Тошко Тодоров е един" : "Излезе Радка малка пиратка да си подруса косата руса".
Първото запознанство с попфолка за мен започна през 1989–та година с "Камъните падат", която песен секретарката на директора и певица по сватби в почивните дни, бледоликата циганка Севелина, караха да пее по сбирки и банкети.
Наско Сираков – да. Член е на Пеневата чета. Но да ме прощава – къде, къде пред него са в сърцата на хората Бала, Лече, Трифон. А Стоичков със спечелената през паметната за българския футбол 1994–та година "Златна топка" на списание "Франс Футбол"?
Електронната игра "Ну, погоди" не я помня, но виж Тамагочи съм отглеждал покрай сина ми. И чичко Тревичко също. Такъв беше животът на народа през 90–те. Какви Дони и Момчил?

https://www.youtube.com/watch?v=XkOLGMqCA4Q
https://www.youtube.com/watch?v=pddHGxJ0Shg
http://www.predavatel.com/bg/istoriya/radio-signal-plus-sofia
https://www.youtube.com/watch?v=ppb-lgYQIrU
https://brato.bg/27631-chalga-hitove-ot-90-na-koito-sme-si-kusali-riztata/
https://hotnews.bg/article/2022041515344932932
https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/9210268

© Красимир Говедаров, Главен експерт

За да кажеш кои години са най-хубави, не е нужно да гледаш БНТ. За всички хора най-хубави са младите години, без значение политичаската конюктура. Това е носталгия по младостта и точно заради това хората с тъга си припомнят миналото. За мен например най-хубави са годините на соца, но не заради самия СОЦ, а заради това, че тогава съм бил млад. Без значение, че съм бил впрегнат като всички останали и съм имал право само да спазвам правилата, спуснати отгоре. Е спазвах ги и оцелях. За разлика от други малцина, дето не ги спазваха и угаснаха по затворите. Мнозинството оцеля, защото оцеляването се дължеше на послушание, а стадото е винаги послушно. Само дето по време на командировки зарязвахме работата и ходехма групово за риба /и не само ние/. Ама майната му! Да му мисли държавата. И държавата направо се скъса от мислене. В полтитбюрото се бяха събрали отбор мислители. Та затова и цъфнахме де... Да вярно - това бяха най-хубавите ми години. Ама бях на 30 - 40. За нищо не мислиш, за нищо не ти пука, да му мислят другарите! Магазините били празни - карай да върви - все някак ще оцелеем...
Е, разбира се, през 90-те много помогна за ограбването и глупостта на средния българин, но това е друга тема. От алчност и глупост, много хора си ипотекираха имотите в разни пирамиди и пиха студена вода. Тук Системата не е виновна, че оня шапшал няма нищо в черепната кутия.

Леле какви глупости имало по бнт-то. Хеле не го гледам. То и другите толкова.
Телевизия не гледам, вестник не разгръщам, радио не слушам, за да чуя колко съм добре...
:-)))

Има, телевизията е огледало на обществото.

Пак не си в час със заглавието и темата на постинга.
И не ми говори глупости, че "Системата не е виновна". Човек зависи от материалните условия, в които живее. И когато Системата те прави неудачник, ако нямаш пари, даваш мило и драго да изплуваш. Някои обаче се оляха и дадоха фира.

Аха - ти са хвана за последната дума - тоест "системата". Вярно - тя за всичко е виновна /посткомунистичаска система - белязана с бедност и неразбория/. Проблем е, но не и в случая. За този случай важи правилото на Георги Марков: "Задачата на умните е да приберат парите на идиотите. Защото тогава изгърмяха и не съвсем закъсали. Просто от глупост и алчност. Искаха да стават милионери. Е станаха, но с инфлационни пари, а други съвсем без пари. И те не бяха малко.

но телевизията представя "най-хубавото"... Това е темата. Ако темата бе "Животът през 90-те г.", тагава щеше да е налице едностранчивост...

Днеска един ултрадесен политик говори за партийни секретари – голям ташак.

Прав си. Под "нашия живот" екипът на предаването има предвид само своя живот. Което пак си е едностранчивост.

Деветдесетте години спокойно могат да минат към най- хубавите, пропиляни години Или години на празни надежди за нещо по- добро! Години, в които агресивната, обединена посредственост изплува и започна да режисира?
Резултатът?
РезИлтат, като нея!
Още звучат в ушите ми думите на учителя ми по химия, отговор на въпроса ми, защо напусна ръководсвото на СДС?
Ето ги:
Иване, как ме виждаш заедно с Данчо Ментата?
Да, смешно и жалко едновременно за тези години на войнстваща посредственост и некадърност, напъваща да управлява на всяка цена, въпреки ,че не е във възможностите й!

Твоят учител по химия жив ли е да види политическата кариера на Данчо Ментата?

Да е светла паметта му, не е!
Иначе, нямаше да може да преживее битката му с хазарта!?
Ето, на такива проповедници, как да хванеш вяра на онези ценности, Тихоокеански ли бяха!
Ако са такива, сигурно са наврени в Марианската падина?

Където е съкровището ти, там е и сърцето ти.

тогава започна агонията на текстилния завод "8-ми март". И завърши със смърт. И аз участвах в товаренето на чудесните швейцарски тъкачни станове. Товареха ги на "тирове" и заминаваха за... Афганистан. През януари 90-та заводът имаше хиляда работници, от които през 2003-та останаха без работа последните стотина души...

През 90–те години само агонията на текстилния завод "8–ми март", където работеше Найда Манчева, ли започна? На целия български народ агонията започна.

Дадох само един пример, преживян лично

Усетих го. То си личи от думите ти.