29.04.2024г.

     Свеж [us]американски анекдот :
Прессекретарят на Белия дом Карин Джийн–Пиер на пресконференция :
– И така, уважаеми журналисти, имате ли други въпроси освен здравето на президента, паметта му, разговорите му с мъртвите, ръкостисканията му с призраци, сина му наркоман, делото му за корупция, секретните правителствени документи, които държи в гаража?
– Да, имаме.
– Питайте.
– На какво разстояние го държите от ядреното куфарче?
Анекдотът се появи в подходящият идеален момент, когато в речта за Състоянието на Съюза  дядо Бай каза следното : "Ако някой в тази зала смята, че Путин ще се спре до Украйна, уверявам ви, че няма да го направи (Аплодисменти).
Но Украйна – Украйна може да спре Путин (Аплодисменти). Украйна може да спре
Путин, ако застанем до Украйна и предоставим оръжията, от които се нуждае, за да се защити (Аплодисменти).
Ако Съединените щати си тръгнат, това ще постави Украйна в опасност. Европа е в риск. Свободният свят ще бъде изложен на риск, насърчавайки другите да правят това, което искат, за да ни навредят"

Сега е някак си неудобно да очакваш нещо друго освен такива магарешки глупости от дядото. Дори нямаме желание да го попитаме защо по дяволите, Русия ще отива в Европа, като в Украйна процесът на демилитаризация, денацификация, деНАТОфикация, дезинсекция, дератизация, дезинфекция, обезпаразитяване на Украйна и дедоларизация на световната икономика ѝ отнема много енергия и време? Въпреки че е напълно възможно да си представим дядо Бай като дядо Мазай в европейското блато. Ето, покровителствуваните от него украински зайци, клекнали на пънове насред европейското политико–икономическо блато. А Джо плава на лодка и им оказва първа помощ. Той ще постави някого при себе си в лодката, а някой друг непослушен, ще удари с веслото по главата и ще го пусне на дъното. Чисто американска хуманност.
Виждам един малък остров –
Зайците се събрали на него на тълпа …
Всяка минута водата се покачваше …
И тогава пристигнах : ушите им тракат,
Не могат да се движат; Взех един, а
той рече на другите : "Скачайте и вие!"
Зайците скочиха – и какво!
Уплашената команда току–що клекна
и целият остров изчезна под водата.
"Това е", казах им – "Не спорете с мен!"
Слушайте, зайчета, дядо си Мазай!"
И заплавахме просто така – мълчаливо 

В тази картинка най–много ми е жал за Украйна и украинските зайци, които са доведени до такъв живот. Те седят на пъновете си със скръстени лапи и чакат помощта на Big American Brother. И тук е подходящо да си спомним стария съветски филм "Делови хора", направен по разкази на О`Хенри, един от които е и разказът "Пътищата по които вървим" (The Roads We Take). Там, в разказа и филма има епизоди, който напомнят за отношенията между днешните [US]Америка и Украйна. След като двамата гангстери Боб Тидбол и Додсън Акулата обират пощенския вагон на "Залез–експрес" – "сейфът даде тридесет хиляди долара чиста печалба – в злато и банкноти", която "Додсън Акулата и Боб Тидбол прибраха … в здрав брезентов чувал", произтичат следните разговори и събития, разказва [us]класикът О`Хенри : "Обирджиите … потеглиха бързо през гората, а после по дива, пуста клисура. Тук конят на Боб Тидбол се подхлъзна на един мъхнат камък и си счупи предния крак. Те веднага му теглиха куршума и седнаха да се съвещават … Боб Тидбол отвори чувала и радвайки се като дете, изгреба с две ръце чистичките пачки банкноти и торбата със златото.
– Ей, стари пирате – подвикна той весело на Додсън – като рече, че ще я свършим, и я свършихме. Имаш глава за финансов министър – кой може да се мери с теб в Аризона?
– Какво ще правим за кон, Боб? Не може да кибичим дълго тука. Още преди разсъмване ще се пуснат по дирите ни.
– Както го гледам, твоят жребец ще издаяни и с двама известно време – отвърна жизнерадостният Боб – Ще приберем първия кон, който ни попадне. Ама добър удар направихме, а? Ако е вярно писаното на пачките, тук има трийсет хиляди – по петнайсе на глава.
– Аз очаквах да са повече – каза Додсън Акулата и подритна пачките с върха на ботуша си. После се загледа замислен в мокрите хълбоци на уморения си кон – Старият Боливар вече носи душа под наем – изрече бавно той – Как можа твоят доралия да си счупи крака!
– И аз това си мисля – отзова се Боб – Но вече нищо не може да се направи. Боливар има яка гърбина все ще ни издържи, докато намерим нови коне. Дявол да го вземе, не мога да се начудя на едно : ти си от Източните щати, чужд си в нашия край, а ние западняците, от тебе се учим в занаята. От кой щат си между другото?
– Щат Ню Йорк – отвърна Додсън Акулата и като седна на един камък, задъвка вейка …
Додсън Акулата стана и се облегна на едно дърво.
– Много ми е мъка, че твоя дорестия, Боб, си счупи крака – каза той почти тъжно.
– И на мене – съгласи се Боб – Биваше си го кончето, дума да не става. Но Боливар ще ни издържи като нищо. Аз викам да мърдаме, какво ще кажеш. Акула? Ей сега ще прибера в чувала тия нещица и да се понасяме.
Боб Тидбол сложи плячката в чувала и го стегна здраво с въже. Когато вдигна глава, първото нещо, което му се хвърли в очи, беше дулото на револвер, насочен срещу него от нетрепващата ръка на Додсън Акулата.
– Зарежи тия шеги – ухили се Боб – Време е да се омитаме.
– Не мърдай, Боб! – каза Акулата – Никъде няма да се омиташ. Колкото и да ми е неприятно, трябва да ти кажа, че място има само за един. Боливар е грогясал и не може да носи двама.
Лицето на Додсън Акулата имаше дълбоко опечален вид.
– Да знаеш само колко ми е мъчно, че твоят кон си счупи крака – въздъхна той.
И само след миг лицето му се промени – сега на него се четеше студена жестокост, примесена с неумолима алчност. От това лице надникна душата на човека – както понякога от прозореца на почтена къща надниква лице на злодей.
И наистина на Боб Тидбол не бе съдено "да се омете". Клисурата прокънтя от смъртоносния изстрел на вероломния приятел, а скалите отвърнаха с възмутено ехо. И Боливар, неволният съучастник в убийството, понесе бързо последния от шайката, която ограби "Залез–експрес", и не стана нужда да носи двама …
Додсън Акулата препускаше през гората, но изведнъж дърветата пред него започнаха да избледняват и да се губят; револверът в дясната му ръка се превърна в изящно извита дръжка на махагоново кресло : конското седло се оказа тапицирано и като отвори очи, той видя, че краката му са пъхнати не в стремената, а почиват кротко на ръба на масивно дъбово бюро.
Та ви обяснявам, че Додсън от фирмата "Додсън и Декър", борсови посредници на Уолстрийт, отвори очи. До креслото стоеше доверчивият му секретар Пийбоди и не се решаваше да заговори. Отдолу долиташе грохот на колела, някъде приспивно бръмчеше вентилатор.
– Кхъм–кхъм! Пийбоди – примигна Додсън – аз като че ли съм заспал. Сънувах невероятен сън. Но какво има, Пийбоди?
– Господин Уилямз, от "Трейси и Уилямз", ви чака, сър. Дошъл е да си уреди сметките във връзка с X.Y.Z. Той загази с тези акции, ако си спомняте, сър.
– Да, помня. А как вървят днес X.Y.Z.?
– Един и осемдесет и пет, сър.
– Тогава ще ги плати по толкова.
– Извинете, че си позволявам това, сър, но аз вече говорих с Уилямз – каза Пийбоди някак неспокоен – Той е ваш стар приятел, господин Додсън, а нали вие изкупихте почти всички X.Y.Z. за да им вдигнете цената? Струва ми се, че бихте могли … искам да кажа, може би сте забравили, че той ви ги продаде по деветдесет и осем. Ако се разплати по сегашната им цена, той ще загуби и последния си цент и ще трябва да продаде дори къщата си.
Лицето на Додсън мигом се промени – сега на него се четеше студена жестокост, примесена с неумолима алчност. От това лице надникна душата на човека – както понякога от прозореца на почтена къща надниква лице на злодей.
– Да плати по един и осемдесет и пет – отсече Додсън – Боливар не може да носи двама".

Книгата и авторът, които описват същинската [US]Америка 

"Тази класика не оставя съмнение, че [us]американски войници няма да дойдат нито в Украйна, нито в Европа. И въпреки че дядото изпада в адски делириум, той всъщност не може да изпрати никого никъде", заключава Дмитрий Седов в Аналитический портал «Фонд стратегической культуры».
Но това е било през XIX–ти и в самото начало на XX–ти век, когато деловите хора са били сурови и безкомпромисни : 

Повече от век по–късно Додсън Акулата и [US]Америка въобще са много по–различни и излизат от положение интелигентно и лицемерно, с елегантен и фин маньовър : "По един или друг начин новият пакет от помощи може да се окаже основен елемент на меко излизане на САЩ от украинския конфликт, като същевременно запазят престижа си. Така че 60 милиарда, повечето от които ще бъдат реинвестирани във военно–промишления комплекс на самите Съединени щати, не изглеждат толкова голяма цена", защото "участието на Съединените щати в Украйна може да изисква много по–големи разходи след войната, отколкото по време на самата война", пише Глеб Простаков в Деловая газета «Взгляд».
И на края отново анекдот : Руската федерация не присъства на СИФ в Давос през (22–26 май) 2022–ра  година. Обаче там само за нея се говореше! Даже климатичните зайци се ядосали, че
Специалната военна операция на Руската федерация в Украйна им засенчва климатичните сделки и идиотщини. Един вид – Аре стига с тая Украйна, че климатът ни изостана!

https://www.fondsk.ru/news/2024/04/01/dedushka-bayden-i-ukrainskie-zaycy.html
https://www.whitehouse.gov/briefing-room/speeches-remarks/2024/03/08/remarks-by-president-biden-in-state-of-the-union-address-3/
http://nekrasov-lit.ru/nekrasov/stihi/dedushka-mazaj.htm
https://chitanka.info/book/232.htmlx
https://www.youtube.com/watch?v=-yGhsCHnS9A
https://vz.ru/opinions/2024/4/22/1264602.html
https://lentata.com/page_25491.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Човек с разстройство и без да се напъва, може да се наака.
:-)))

В такъв случай разтройството те напъва отвътре да се изкажеш.

Аврамчо Георгиев ти цял живот се наакваш където и да се появиш.Няма човек няма холограма които да не ти се присмиват под мустак.Хващай се да работиш,че ще умреш от глад пред компа в мизерната ти стаичка.Ом- сестро иии гушшш татко.

мъкне цяла сюрия подлеци: ЕС, НАТО, СЗО, МВФ, СБ - и вече не знам кого още!

Свиньо доволна, смрадта се носи от твоята кочина. Мързи те да я почистиш.

Така е, защото българският Боливар не го язди Додсън Акулата.

Вероятно САЩ ще се оттеглят ловко от украинските проблеми и ще се заемат с по-важния си проблем – Китай...

Така е, така е.

Товарищ/другарЮ Главен експерТ,
Постингите Ви са айран без кисело млЕко. Не обичам класификацията просташки и затова не ползвам такиви думи. Една сламка от мен как се пишат постинги:
https://planinitenabulgaria.blog/lichni-dnevnici/2024/04/28/vseki-narod-zaslujava-rykovoditelite-si.1907876
И една препоръка от мен - не допускайте да коментират постингите Ви курвове и проститути. Трийте ги, оти Ви наекскрементирват суратя.
Край на мнението ми.

Бае Коста, вие либерастите атлантици обичате да канцелирате – коментари, култури, държави, народи и всичко, което не ви е угодно. Ние здравомислещите – не.

Краси, не е ли по- правилно евроатлантиците, освен свободни педеруги, да се наричат и Колумбови свободни педеруги!
Защото не може да се отрече изследователския им, колумбов( гълъбов) дух!
Те сериозно опознават и обследват Америката!

Може. Ама както и да го наричаш, педераса си е педерас.