18.04.2024г.

… продължение от предходния постинг …

     Мачей Шопа : Значи сега служиш повече като инструктор, отколкото като командир на фронта?
Михал Липски : Постоянно се занимавах с тренировки, защото имам опит и усет за това. И методологията, научена от Полша. Все още преподавах на хора в Киев, преди да щурмуваме Гостомел. Бързо обучение, например как да щурмувате сгради – през коридори и стаи. Да ги науча или да им припомня. След това, по време на завършването, когато нови хора дойдоха при нас, те също попаднаха в ръцете ми. Сега основно ги приготвям тук. Преди го съчетавах с бойни действия. Когато единицата е в битка, няма завършване, така че няма нови, които трябва да бъдат обучавани. И като извадят отряда от бой, има нови и друга работа. Сега предпочитам да тренирам, но има и нови проблеми … 

Мачей Шопа : Какви?
Михал Липски : Има голям проблем с качеството на обучението и с качеството на хората, които идват. Основната подготовка, която се провежда на полигоните, е на толкова ниско ниво, че хората идват при нас месец след като са били призвани. Понякога те не знаят, че имат мерник на пушката си. Имаше ситуация, например, когато помолих едно момче да стреля през машината си и на 25 метра той изобщо не уцели целта. Казвам му : стреляй пак. Пак стреля и нищо. На лист А4 от 25 метра!
Взех му карабината и стрелях – стреляй малко ниско – така му казвам, пак му казвам да стреля – нищо. Както се оказа? Стреляше през мушката, но без да сравнява с мерника -–и куршумите летяха на 1–2 метра над целта. Никой не му е казал как работят мерниците на пушката. Никой не му го е казал в тренировъчния център цял месец!
Мачей Шопа : И каква е мотивацията на тези новите?
Михал Липски : Няма мотивация. Мотивираните вече лежат в гробищата.
Мачей Шопа : Значи идват, защото просто са били принудени да дойдат?
Михал Липски : Прилича малко на руски плен по време на въстанията през XIX–ти век. Някъде хващат хора на улицата и ги водят тук на фронта. Това не е планирана мобилизация, защото всички се плашат от тази дума, и я наричат сбирка.
Мачей Шопа : Значи като руснаците?
Михал Липски : По–зле. Навремето се смееха на руските наборници, че били "мобики, цмобики" и така нататък. Ок – от края на 2022–ра до началото на 2023–та година наистина беше така. Руснаците нямаха достатъчно хора и веднага изпратиха част от тези "мобики" без подготовка. Но днес, в най–лошия сценарий, руският "мобик–цмобик" има 96 дни обучение някъде на руски полигони, плюс 1–2 седмици тук, в зоната, в предни тренировъчни центрове.
Повечето от техните бригади и батальони имат свои собствени полета, където стрелят и бягат, и можете да развиете определено поведение в тези хора, да ги адаптирате към вашите стандарти. Така че този "мобик" има общо да речем 100–110 дни подготовка преди да влезе в битка. И това е по–лошият вариант за него.
По–добрият вариант е след първите 96 дни да бъде изпратен в попълнение след изтегляне от фронта. Защото руснаците си сменят цялата армия. Ако "мобик" отиде в подразделение, което е изпратено за половин година, за да завърши, обучи и интегрира, той има още половин година, за да го направи. И след това преминава общо девет месеца обучение в най–добрия вариант. Общо "мобик" има три и половина до девет месеца подготовка. А у нас наборникът има месец и ако има късмет – три седмици на фронтовата зона. Така че да кажем два месеца. И в най–лошия случай имаше ситуации, когато идваха момчета, които току–що бяха завършили основно обучение, идвахме с тях на полигона, стреляха с пушките и веднага ги извеждаха от полигона на фронтовата линия. Защото няма други.
Така че един "мобик–цмобик" може да има девет месеца обучение, а нашият може да има 35 дни и да не знае, че пушката има мерник.
Мачей Шопа : Така се оказва, че руснаците получават качествено предимство …
Михал Липски : Разбира се, че имат. Винаги е имало предимство – също в артилерия. То се променяше. В началото беше 17:1, в пика на помощите от НАТО беше около 3–4 към 1, а сега се върна към над 10 към 1. При дроновете започват да имат предимство. Защо? Понеже тези дронове са държавни, заводът е държавен и никой не се съобразява с разходите. И ние трябва да съберем пари за този дрон, така че има проблем. Особено след като вече го няма същия ентусиазъм като през първата година от войната. Преди пет пикапа можеха да бъдат закупени за две седмици. И сега трябва да чакате един месец за този "мavic" и до тогава можете да го загубите …
Мачей Шопа : Но много FPV дронове се произвеждат в Украйна и в други страни …
Михал Липски : Да, но всичко е ентусиазъм и доброволчество. Не идва отгоре надолу. Украински оперативно–стратегически дронове, които атакуват рафинерии дълбоко в Русия и така нататък – това наистина е държавно производство. Но тези самоубийствени дронове отпред – това е ентусиазъм. Има проблеми с това. Всеки дрон е различен, всеки има своите нюанси, защото е направен от различна ръка. Друг проблем е подготовката на боеприпаси за този дрон. В Украйна има завод, който произвежда снаряди за РПГ. Но могат да изместят малко производството, за да правят РПГ ракети специално за дронове. И всеки път войникът трябва да вземе клещи, чук, отвертка и да го модифицира. Разглобете го, изберете го, губете време и рискувайте здравето си. И няма гаранция, че ще работи, защото войникът може да сгреши. Измина една година откакто се използват FPV дронове и няма обикновени бойни глави. По–добре е войникът да седне, да гледа в YouTube как се прави и да се опита да разглоби бойната глава.
Мачей Шопа : Какво друго може да се каже за руснаците? Какъв е противникът и как се промени?
Михал Липски : Зависи с кого се срещате. Когато се срещнахме с войници в Луганск, те не бяха мотивирани. Те повече се опитват да избягат. А донецките или zek (затворниците) са предимно под въздействието на вещества. Работят или не работят … не знам как да го нарека. Така ги мотивират, освен ако не го подготвят и той дори не знае къде отива. Но той идва.
Има по–зле и по–добре подготвени части. Там, където на руснаците им пука, те използват смес. По–малко подготвените единици – или да кажем "ненужните" – се използват в началото, за да ни изтощят, да изразходват запасите ни. След това се включват подходящите единици.
Мачей Шопа : Какво представляват излишните единици?
Михал Липски : Милиции на окупираните територии – Луганск и Донецк. Там вече почти няма мъже според нашето разузнаване. Има и такива от всички републики, които са част от Русия – бурятите и така нататък. Всички, които потенциално могат да застрашат правителството. Защото като се върнат тези хора, обучени и с боен опит, може би ще пренесат оръжие и ще вдигнат въстание някъде в страната си. Руснаците нямат нужда от това. Те предпочитат да ги унищожат.
Подобно е и с танковете. През 2023–та година изпращаха Т–80, Т–90, а сега Т–62 и Т–55 на унищожение. Тези нови танкове отиват в резерва, а не веднага на фронта. Имам чувството, че руснаците убиват три заека с един изстрел. Първо : от това, което виждам, те лесно биха могли да пробият фронта с настоящите ресурси, но по някаква причина не го правят. Те предпочитат тежки битки на изтощение. Стигнаха до там, че не просто искат да окупират територията, а искат да унищожат украинската армия и население (Денацификация и демилитаризация). Това е един вид геноцид на украинските войници на фронта. На кого се случва това? Тези от републиките, "ненужните". Това е второто печено. Млади, силни хора от републиките, които могат да бъдат опасни, се хвърлят в месомелачката.
Мачей Шопа : Чувствате ли, че руснаците търпят по–големи загуби от вас?
Михал Липски : Нямам такова чувство. Битките със стрелба са рядкост. Те повишават морала на войника. Освен факта, че седи в окоп и страда от артилерийски обстрел, безпилотни самолети, той изведнъж има усещането, че може да направи нещо с тази пушка. Той има враг, той може да го застреля. Противникът пада или бяга. Виждаш врага, стреляш по него – минус 1, 2, 3. Има ефект. Войникът е щастлив, че си е свършил работата. И ако седиш в лисича дупка един месец и само гледаш да не те убият дронове, моралът е нисък. Тук ранен приятел пада, там го убиват. Виждат се само нашите загуби. Има чудесни видеа как ги гоним тези руснаци с дрон и самите ние виждаме как руснаците пускат гранати по нашите ранени. Докато не се уверят, че човекът е мъртъв.
Мачей Шопа : А какво да кажем за цивилното население? Какви са вашите наблюдения тук?
Михал Липски : В Киев в началото хората бяха много приятелски настроени към нас. Те не биха направили нищо, освен да помогнат. Когато минавахме през този град на БМП–та, те махаха, аплодираха и по–възрастни хора ни благославяха. В Харков това вече не беше така. Някъде понякога някой вдигаше ръка и махаше. На принципа : вървят, вървят, неутрално. А в Донбас дори могат да ти покажат "фака" (faka).
Спомням си, когато влязохме в Донбас или по–скоро в Бахмут. Все още беше безопасна зона – юли 2022–ра година. Пътуваше нашата колона от 10 БМП. Аз бях първият, имах полско и украинско знаме, а зад мен имаше девет коли с украински знамена. Минаваме през селото, качваме се по един хълм, а там има хора. БМП–то ми излиза и започват да вдигат ръце от радост. Но идва втора БМП с украинско знаме, и те отпускат ръцете. Оказва се, че когато са видели на колата ми полското знаме – бяло и червено, първо са помислили, че е руско знаме. Бяло, червено … и къде е синьото?
Да, там и до ден днешен има хора, които седят под обстрела им и чакат да бъдат освободени от руснаците. Това е глупост. В Соледар имаше семейство : баба, син, жена и две деца. Седяха и зад къщата звучаха касети от "Град". На един километър от пресечната точка на армейските линии. Разказват : "Дъщеря ми пострада, медиците я взеха, но баща ѝ не позволи да я откарат в болницата. Оказаха ѝ помощ на място". И продължават да чакат там освобождението. Лично аз се чудя колко такива идиоти са на социални помощи в Полша.
Мачей Шопа : Целият ни разговор рисува мрачна картина на ситуацията. Все пак може ли да има поводи за оптимизъм?
Михал Липски : Имаше оптимизъм и преди предстоящата офанзива. Тогава беше споменът за последните успехи, освобождаването на територии и фактът, че е нормално да се бие. И какво ще стане сега? В по–добрия вариант зоната ATO 2.0, а в по–лошия вариант кой знае какво.
Мачей Шопа : Значи най–добрият вариант е успешна защита от изток?
Михал Липски : По–скоро замразяване на конфликта. Какво по–добро, няма нищо. Няма минохвъргачки, няма артилерийски снаряди. Това, че нашите танкове и БМП стрелят, се дължи само на факта, че някъде сами са успели да натрупат резерви, които не са били изразходвани набързо. Не е ползван без поръчки. А имаше и други подразделения, които по съветски пример стреляха дори когато нямаше нужда и когато нямаше по какво да се стреля.

https://defence24.pl/wojna-na-ukrainie-raport-specjalny-defence24/hostomel-pamietam-tylko-ja-wywiad

© Красимир Говедаров, Главен експерт

… продължава в следващия постинг …

И ордите тръгват с викове сърдити, сякаш черда бикове по улиците на Памплона.

Тоз малко послъгва за "успешното" настъпление срещу руснаците край Киев! Гостомел русите просто го изоставиха, а колко жертви дадоха за да го завземат? Важно летище! Да - те просто организирано отстъпиха, заради "хитрия" план на путин и разните там договорки!!! И сега Белгород и Курск берат плодовете на този план!

"Първо : от това, което виждам, те лесно биха могли да пробият фронта с настоящите ресурси, но по някаква причина не го правят. Те предпочитат тежки битки на изтощение."

Ето тук е разковничето, над което и русофилите и украинофилите е добре да се замислят...

Това ми напомня за Захари Стоянов и "Записки по българските въстания". Там той щял да учи прости селяни да маршируват, но те били толкова прости, че не знаели кой е левия и кой е десният им крак. Тогава З. Стоянов им казал: като кажа Гиндер - вдигате левия крак, като кажа: Шайковица - вдигате десния крак. И те така Гиндер - Шайковица, Гиндер - Шайковица. Едно нарицателно за прости и неуки хора.
Те и за това убитите "свинопаси" са над 1 милион. А гробищата се разширяват все повече и повече.

Да, това е то странната СВО! Дали само урките и нато се изтощават?

Да, така е - защото САЩ разкатават съвместно мамицата на "Украйна" и на ЕС.
Отпускаме ви (малко!) за да се биете (не да победите!)- останалото- от ЕС!

Мда–а–а! Интересни наблюдения на войника.

Не допускам да "послъгва". Според мен е бил превъзбуден и е приел организираното отстъпление на руснаците като голяма украинска победа и така го е запомнил.

Да, там е скрит ключа от бараката – денацификация и демилитаризация – нацистите се утилизират на фронта и няма мъже – няма военна мощ.

Така обучавали в началото след Освобождението българската войска – привързвали към краката на войниците, на единия крак стиска слама, на другия крак стиска сено.
И така "сено–слама, сено–слама".

СВО–то активизира икономиката на Руската федерация и отвори нови международни възможности и контакти.

Да, страхът от Путин тресе най–вече евроколхозните чиновници. И те изпадат в незавидното положение на "председателят на одеския артел за производство на гевреци "Московски кравайчета" Кислярски в Мцхета.

Определено ги "събуди"! Може и да е за хубаво за рашките! Че иначе само на запада гледаха, а той е измамник и враг на всички!

Да.

това е положението – слабички са украинците. Не знаят ли, че с мечка мед не се яде?...

Хе–хе–хе!

С мечка не само че не може мед да се яде, ами и трябва много да се внимава ако има и мечета. Опиташ ли нещо с тях - тогава спасение няма! Мечката бяга бързо, плува отлично и се катери отлично! Единственото спасение е ... да ти поникнат крила и да избягаш от нея.
С разлютена мечка, дори и без мечета - стой далеч и не си помисляй да правиш нещо с нея!

Можеш да се престориш на умрял.

Да, да!!!!
Медвед не все доверяет, а проверяет! А потом ....!? А если медвед мужский может и ...!

Ха–ха–ха!
Ама по–добре жив, та макар и онождан, това не е болка за умиралка, отколкото умрял.

Както се казваше в оня виц- омазваш се целия с лайна и се правиш на умрял.
Не се чуди от къде ще вземеш лайната - ще има със сигурност :)



Това е пропагандата - за пред хората.
А за какъв чеп избиват хиляди, които даже не искат да са там, но насилствено са ги прибрали, били и изпратили там под смъртна заплаха?



Не - ЕС го ядем най-много след укрите.

Класовата борба е жестока, войната също.
Няма не искам, няма недей – ако не искаш, обръщаш оръжието и сваляш Зеленски – като болшевиките, като нашите войници през септември 1918–та, като германците през ноември 1918–та. Щом са на фронта ще бъдат избивани, щом са се поставили в услуга на наглосаксите и Запада, който води вековни войни срещу Русия – ще бъдат избивани.
Полското войниче не прави пропаганда – то така ги разбира нещата. А доколко е право, ще покаже бъдещето.

За съжаление сега нещата са много по различни - от една страна хората са далеч по асоциални, недоверчиви(и с право) и с нагласата, че всеки е велик(пропагандата за "азът") - т.е. сдружението и организацията на маса хора е много по-трудно.
От друга страна, като те хванат на улицата/вкъщи и не си закупил незаконно оръжие, какво по-точно ще насочиш с/у когото и да е, а пък освен това не забравяй, че тези изроди разполагат с всичката държавна информация - т.е. знаят за цялото ти семейство(ако имаш живо такова) и могат да го използват с/у теб - я вземай този АК и отивай в окопа, че може някой заблуден Руски снаряд утре да падне в/у семейната ви къща на адрес хххххххх...

Когато пращат народа на война, те го въоръжават.