Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04 11:01 - © Има добри хора
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 1086 Коментари: 10 Гласове:
8

Последна промяна: 03.04 11:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
03.04.2024г.

     Има добри хора в България и те тайно правят добрини.
Сигурно месец карах автомобила с откачен и висящ преден пластмасов спойлер, причина за което са разбитите улици, в някои квартали даже въобще липсват такива, както и невероятно високи бордюри на тротоарите. А аз все гледам да се свра плътно, да не заемам много място при паркиране и въобще какъв ли не off–roading съм практикувал из софийските квартали.
image

Улица "Инженер Стоимен Сарафов" в квартал "Малинова долина" в столицата

Опитах се да наместя пластмасовата коруба, но не успях.
Имам влизане в автосервиз, ама още не съм готов, а само заради спойлера не си струва.
И така. Излизам миналата сряда сутринта и гледам спойлерът наместен – съвсем както си беше преди. При това на полеви условия – на паркинга пред блока.
Попитах съседа на етажа – не бил той. "Това е доброжелател, който разбира", отбеляза съседът. Така е, вероятно ще да е млад човек, който може да се наведе и знае как да намести спойлера. Замислих се на кого ли съм направил добро, че да ми го върне?
Поздравявам всички във входа, включително и учениците и винаги обръщам внимание и се закачам с бебетата в количките и малките деца. Един току що проходил юнак винаги го питам защо няма шапка като излиза навън, а той винаги ми ръкомаха и ми се смее като ме срещне.
Според жена ми аз вече не съм добър човек и даже съм се изродил в злобно заядливо старче.
Но с чисто сърце мога да кажа, че през живота си умишлено на никого не съм сторил зло.
И ето че някой съсед е оценил някоя моя постъпка или отношение и ми се е отблагодарил.
Малко вероятно е делото да е на откачен естет, който не може да понася грозни работи.
Независимо какво е мнението на съпругата ми, аз съм убеден, че притежавам, може да е епизодично, но притежавам доброта и съм склонен да правя добри дела, защото съм казал за себе си : Вредих на себе си за да не вредя на другите и по този начин се самоубих, за което не може да се каже, че съм правил винаги и непрекъснато през живота си, но съм правил.
Способността да се прави добро се наричало добродетел. А аз нямам никакво усещане да съм добродетелен. Само като си помисля какви неприятности съм причинявал на родителите си и на странични хора, които са били добронамерени към мен и са се отнасяли с уважение.
Но и към мен са се отнасяли несправедливо. Подозиран съм бил в какви ли не грехове, включително и от жена ми, които не съм извършил. Старшината на ротата в казармата ми викаше, че имам заядлива физиономия. И затова от четиримата другари, които завършихме школата и бяхме произведени в ефрейтори, само мен старшината не ме прие да обучавам новобранците. Другите трима се уредиха. А единият, голям слагач, си изкара службата като ординарец и помощник на старшината в обслужването на склада за облекло, обувки и прочие.
Направената ми добрина ме подтикна да преосмисля много неща от характера и поведението си. Припомних си, някои нелицеприятни за мен неща. Припомних си и какво съм казал в Книгата за доброто, което е отражение на житейския ми опит. Оказа се че съм казал доста неща. Например от самия себе си съм извлякъл мисълта : Добротата му е резултат от неговия мързел. Това е казано от мен и се отнася за мен. Значи все пак съм забелязал у себе си някакви зачатъци на добрина. Така е, защото Мнението ни за самите нас е винаги добро.
От професионалните си занимания и особено от поведението на колегите и подчинените ми, както и от наблюденията ми за работата на други началници, съм направил извода, че Нашенецът възприема добротата у себеподобния си като слабост, а лошотията му като сила. Лошите началници се радват на послушание и дисциплина в ръководения колектив.
За уважение не съм сигурен, а за обич – със сигурност такава отсъства. Пък и ние не ходим на работа за да се обичаме, макар че един колега ми се похвали, че "прекарал" всичките свой колежки от отдела, който ръководи. Началникът когото смених, пък ги разплакваше с обиди.
Така един главен механик на завода подчинените му го принудиха да напусне. Той разчиташе на мен като отговорен счетоводител да го подкрепя, което аз не направих, защото той имаше налудничавото подозрение, че в склада за материали се вършат злоупотреби, което аз никак не споделях. Единственото нередно нещо, което съм видял беше, когато моята колежка и мой заместник се разпореждаше на общия работник в склада, единственият евреин работещ физически труд, когото познавам, да ѝ донесе брезентови ръкавици, защото щяла да си бере кукуруза на село. И беше много нещастна, че местните цигани ѝ извадили и откраднали лука.
И в тази връзка вероятно съм казал, че Доброто сърце е цяло нещастие за човека, който го притежава. Началник, когото подчинените не уважават и нямат доверие в него, че може да ги защити при необходимост, няма как да е щастлив на позицията, която заема.
И кой знае защо в някакъв момент ми е хрумнало, че От пръв поглед глупостта изглежда като доброта. Може би защото когато прави добро, добрият човек не винаги постъпва според своя си интерес, а понякога дори във вреда на себе си. Което си е глупост отвсякъде.
И затова съм добавил : Доброта и снизхождение трябва да се проявява само към децата и лудите. Към децата, защото не винаги осъзнават, какво правят. А към лудите, защото въобще не осъзнават какво правят. Затова нашите престъпници все ги изкарват невменяеми и съдът на това основание снизходително ги оправдава. Не всички разбира се, но които могат да си платят за такава една медицинска експертиза. Впрочем, малко са лудите опасни за другите
image
Религията ни убеждава, че бог бил добър човек. А аз се питам, Ако има Бог, то Той не е добър след като понася и не наказва и премахва злото. Ако ли иска да премахне злото, но не може, то Той не е всемогъщ. А може би Неговите морални критерии и разбирането Му за добро и зло се различават от човешките?
"Да, наскоро един българин в Москва ми разправяше – продължи Иван Фьодорович, сякаш не чуваше брат си – как турците и черкезите там при тях, в България, повсеместно злодействували, опасявайки се от поголовно въстание на славяните – тоест палят, колят, изнасилват жени и деца, заковават с гвоздеи арестантите за ушите на стоборите и ги оставят така до сутринта, а на сутринта ги обесват – и прочие, невъзможно е да си представиш всичко. Наистина понякога се говори за "зверската" жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете : звярът никога не може да бъде така жесток като човека, така артистично, така художествено жесток. Тигърът просто захапва, къса и само това умее. И през ум не би му минало да заковава хората за ушите с гвоздеи, дори и да можеше да го направи. Тези турци между другото сладострастно са мъчили и децата, като се почне от изваждането им с кинжал от утробата на майката и се стигне дотам, че хвърлят нагоре кърмачетата и ги намушкват на щиковете пред очите на майките. Пред очите на майките – в това именно била най–голямата сладост за тях. Но ето впрочем една картина, която много ме заинтересува. Представи си : кърмаче в ръцете на разтрепераната майка, наоколо ѝ нахълталите турци. Хрумнала им е една весела дивотия : галят кърмачето, смеят се, за да го развеселят, и сполучват, кърмачето се смее. В този момент турчинът насочва към него пистолета на няколко сантиметра от лицето му. Момченцето се смее радостно, протяга ръчички, за да хване пистолета, и изведнъж артистът дръпва спусъка право в лицето му и му раздробява главичката … Художествено, нали? Между другото, турците много обичали сладките работи.
– Брате, защо говориш всичко това? – попита Альоша.
– Аз мисля, че ако дяволът не съществува и следователно го е създал човек, той го е създал по свой образ и подобие.
– В такъв случай също както и бога.
– Ама ти чудно можеш да преобръщаш думичките, както казва Полоний в "Хамлет" – засмя се Иван – Ти се хвана за казаното от мен, нищо, доволен съм. Бива си го твоя бог, щом човекът го е създал по свой образ и подобие".
Разсъждавайки за пътя на обществото ни след Реставрацията на буржоазното общество съм заключил : Да, господине. Все по трудно става човек да запише с добро името си в историята. Тук не става въпрос за филантропия, защото буржоазните отношения дават големи възможности за благотворителност – колко болни не могат да разчитат на държавното здравеопазване? Най–вече деца. Но и при благотворителността днес, този който може, не му се съвсем иска, а този който от сърце иска – няма възможност. И който дава не се афишира.
Аз говоря че е трудно човек да запише с добро името си в историята. А кои имат желание  да запишат името си в историята? Това са най–вече политиците. Някои даже вече се виждат като исторически личности със заслуги към България – пръв излязъл на площада на 10–ти ноември 1989–та година; първи демократичен министър–председател, първи поканил Джордж Сорос у нас; първи наченал приватизацията; допринесъл за влизането на България в сатаНАТО–то и Евроколхоза; кой пръв милионер, кой пръв милиардер; кой викал на площада "Кой не скача е червен" или още по историческото за благото на Отечеството "ю ес ей, ю ес ей ".
Доколко делата на новобуржоазните ни политици са донесли стратегическа, не конюнктурна и временна полза и добро за България ще отсъдят Времето и Историята и то в близко бъдеще.
И с това има връзка казаното под влияние на Иван Хаджийски : Каквото и да правим ние българите в обществените дела, накрая излиза нито добро, нито лошо. Излиза просто недовършено, което е по-лошо и от лошото. Ние никога не намираме точната мяра на нещата. Тука важно е последното изречение – това, че никога не намираме точната мяра на нещата. Защото ще е голям срам, ако след [us]американците отново се обърнем за помощ към руснаците. А ние без външна намеса няма да се оправим в настоящото размирно време, което сме го доказали в навечерието на Първата и на Втората световна война, след разпадането на социалистическия лагер, както и след началото на Специалната военна операция на Руската федерация в Украйна. Що ще правим като започне разпадът на сатаНАТО–то и Евроколхоза?
Засега пред нас като най–подходящ за наш по–голям брат е само китайският народ. Той вече ни е пленил със своята кухня. Затова на първо време овреме да започнем печатането и издаването на трудовете на класиците на марксизма–ленинизма – Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Илич Ленин, Йосиф Висарионович Сталин, Георги Димитров, Мао Дзъдун (泽东) и Си Дзинпин (習近平). И да започне преподаването на китайски език в училищата.
image

Видният китайски революционер, политик и теоретик на комунизма другаря Мао Дзъдун 

Има един български филм, който предизвиква дълбок размисъл – "Най–добрият човек, когото познавам!". Филмът е правен по времето на социализма естествено (1973), сега такива филми не правят. Защото сега, кое е добро и зло, го определят Съединените щати и Евроколхозът.
Лично за себе си отдавна се водя от максимата Зло не върша, ама и добро вече не правя.
Написах на един лист "Благодаря за наместения спойлер! Здрав и жив!" и го залепих на стъклото на входната врата. Това е, което засега мога да направя. Ако някога науча кой е бил благородният човек, ще го почерпя, както съм правил и с други сторили ми добро хора.
Бях си наумил днеска да сваля листа, но като излязох сутринта листът го нямаше. Някой лош човек го е махнал. Ако не е самият доброжелател, разбира се.

https://www.actualno.com/sofia/investitor-i-potop-ulica-v-malinova-dolina-e-razbita-ot-stroitelna-tehnika-news_1711728.html
https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/godina-sled-aresta-na-veliko-zhelev-razsledvaneto-oshte-se-tochi
https://chitanka.info/text/15682-bratja-karamazovi/0
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA,_%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC!

© Красимир Говедаров, Главен експерт






Гласувай:
8


Вълнообразно


1. elinaeli - от къде тръгна. . . . . до къде стигна- ...
03.04 11:08
от къде тръгна ..... до къде стигна- то стана цял лукум.
цитирай
2. kvg55 - До 1. elinaeli
03.04 11:24
Започнах със спойлера на колата и завърших със спойлера на колата.
А ти не яж локум като не ти понася.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Краси!
03.04 18:41
Не вярвай на приказките на жени, особено пък на твоята! След толкова години, омръзнали сме си И си казваме неща, за които други не са си и помисляли! Но, обичта, която ни е събрала е жива и дълбоко скрита! Видях го и съм сигурен, че е така
Иначе, калеко ми казваше, добър ли си към другите, лош си към себе си!
И е вярно!
Винаги съм мислил, че мога да разчитам на хора, на които съм правил добро, особено голямо За съжаление, най- големите, неочаквани удари съм получавал от някои измежду тях
Да , казано е, няма ненаказано добро! Кои сме ние, ти и аз, да правим добро? Я да видим обратната страна на доброто!
Наскоро, пред очите на жена ми направих дребно добро! Защо го правя, беше аламинутния въпрос? Казах и, че може да се върне, под някаква форма, , от друг човек!
Хора сме и доброто ни прави човеци!
Настръхвам от природно зли хора, не ги разбирам ? Да, въпрос на възпитание и манталитет е, да си добър, а не зъл!
цитирай
4. kvg55 - До 3. leonleonovpom2
03.04 19:28
Право дума калеко ти.
Като казах на жената, че пиша за доброто и съм споменал, че тя вече не ме има за добър човек, тя жестоко се възмути : Как не те е срам? Веднага да го изтриеш. Знаеш че не мисля така.
Ха–ха–ха!
цитирай
5. mt46 - ...
03.04 20:22
Струва ми се, че когато бях по-млад имаше повече добри хора...
цитирай
6. kvg55 - До 5. mt46
03.04 22:28
Имаше един нашенец, а не само той, който все искаше де помогне нещо.
Затова аз наричах България помощна държава.
цитирай
7. elenkokoschkov - Абе, на жена вера не можеш да имаш! :)))))))!
04.04 10:59
kvg55 написа:
Право дума калеко ти.
Като казах на жената, че пиша за доброто и съм споменал, че тя вече не ме има за добър човек, тя жестоко се възмути : Как не те е срам? Веднага да го изтриеш. Знаеш че не мисля така.
Ха–ха–ха!

цитирай
8. kvg55 - До 7. elenkokoschkov
04.04 11:26
А бе, така си е.
цитирай
9. nedovolen - Няма не наказано добро е еврейска ...
04.04 17:26
Няма не наказано добро е еврейска поговорка. Българския отговор е на всяко зло, с добро.
Кое е добро и кое е зло, знае само Господ. Нещата, действията и събитията са правилни и неправилни.
цитирай
10. kvg55 - До 9. nedovolen
04.04 20:53
Остави го господ, той нищо конкретно не казва.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 6365541
Постинги: 2927
Коментари: 27363
Гласове: 35403
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031