01.02.2024г.

     Световните морски разбойници не се отказват от мечтите си за Руския Крим.
Лондон се готви за президентските избори в Руската федерация. Няма друга столица никъде по света, която така страстно да иска да навреди на тези избори и да ги вкара в релсите на вътрешната дестабилизация. Тази тайна ненавист е по–силна от [us]американската или европейската омраза, защото разузнавателните служби на Техни Кралски Величества преди всеки друг започнаха да гризат Руския свят, много се потрудиха за това, въпреки че получиха и не малко удари, по нашенски "токати", в зъбите.
Заслужава да се припомни само случаят с опита за взривяване на крайцера "Орджоникидзе", на който правителствена делегация водена от Никита Хрушчов пристигна в Британия през 1956–та година. Крайцерът очаква делегацията в пристанището на Портсмут, когато "кралят на британските бойни плувци" Лайънъл Краб се опитва да прикрепи към дъното му лепкава мина с часовников механизъм. Опитът е неуспешен (за агента на Б2 Краб), тъй като по това време съветският флот започна да разполага подводна охрана около своите кораби. Мината не е поставена, а Лайънъл Краб изчезва при неизвестни обстоятелства (успешно за КГБ и ГРУ). Тялото му е открито чак година по–късно, обезглавено. В резултат на разследването службата MI–6 е принудена да признае, че наистина е изпратила Краб в пристанището на Портсмут, но не признава нищо за поставената му за изпълнение задача при тази командировка.
Британският министър–председател Антъни Идън, ядосан от неуспешната операция, която станала публично достояние, принуди директора на MI–6 Джон Синклер да подаде оставка, а самият той обяви на заседание на парламента, че няма нужда да разкрива обстоятелствата около смъртта на агента на Б2, бойния плувец лейтенант–командир Лайънъл Краб.
Никак не е изненадващо, че тази нация, която се занимава с морски грабежи още от детството си, не е изоставила този си навик и в наши дни (То това си им е станало вече вродена професионална деформация на наглосаксите. И Марк Твен го е забелязал у us–американците).
Между другото, нека си зададем въпроса защо Британия стои зад активизирането на дейността на Въоръжените сили на Украйна в Черноморския басейн? Вероятно защото британците са много по–напред от задграничните си партньори в способността си да мислят геополитически и да разбират, че в глобалната политика полуостров Крим е много по–ценен от останалата част от украинското пространство. Виковете на украинските нацисти "Украина цеж Европа" са евтина измама за лековерната украинска душа. Незалежната не е Европа, а бездънна дупка за дарителски пари. (А бе и за правене на пари от Военно–промишления комплекс на Колективния Запад за сметка здравето, кръвта и живота на гламавите укри).
Но виж, Крим е безценна награда за претендентите за победа в световни битки. Който притежава полуострова, притежава евразийското пространство. О, Крим, Крим, мечтата на най–различни колонизатори на всички времена! Дори в по–ранните векове неговото геополитическо значение е очевидно. И как светнаха очите на правнуците на британските пирати от тази плячка, след като подскачащите на "Майдана" дойдоха на власт в Украйна! В съзнанието им започнаха да играят химери на авионосни групи, разположени в Севастопол, концентрации на ударни самолети на кримските летища, директни траектории на петминутен полет по време на ракетни атаки срещу Москва и други стратегически украси. Но основното е местоположението на Крим на геополитическата карта. Този полуостров може да се превърне в център на геополитическа въртележка, способна да излъчва сила във всяка посока. От военни бази в Крим можете да прокарате линия до военната база "Инджирлик" в Турция, до военната база "Бондстийл" в Косово, до военната база "Ръмсфелд в Германия", до бази в Полша, Румъния, а и съблазните за създаване на военни бази в Централна Азия никога не им излизат от ума 

Човек може само да мечтае за такъв глобален "чадър", който да покрива зоните на възможен военен конфликт не само с Русия, но и с други субекти в световната политика. Не напразно британските съветници в Киев надуват в ушите на лидера на хунтата идеята за украинска специална операция в Крим. Нещата стигнаха дотам, че Зеленски в просията си към Запада да "киха стотинки" уверява, че сега основната му цел ще бъде връщането на Крим 

Трудно е да се каже дали е имало "вой и лай" и скърцане на зъби в мрачните щабни подвали на Лондон след обединението на Крим с Руската федерация през 2014–та година. Но трябва да си представите това, защото зад истинските действия на Лондон винаги стои страст. Страст за притежание или унищожение. Очевидно безмилостната жестокост на предишните поколения пирати бушува в гените им. Правилото "врагът – на реята" не е изчезнало от тяхното съзнание. Лондон беше този, който измисли кървавите екзекуции на Хюсеин и Кадафи. Той е способен да измисли още много подобни брутални актове на сплашване.
И виж ти каква сполука и bonne chance. Владимир Путин ще се явява на избори през март 2024–та година, точно 10 години след паметните събития в Крим и Севастопол. Е, как да не искате да отпразнувате тази годишнина? Разбира се, че искат. При това с фойерверки.
Явно според мечтите им до март тази година Русия трябва да претърпи сериозни военни неуспехи в зоната на Специалната военна операция. Разбира се, нашите "заклети приятели и партньори" смятат, че "извеждането" на Крим от Русия вече е доста проблематично. Времето изтича, а военната обстановка в Украйна е неблагоприятна. Сега, ако през февруари 2022–ра година [us]американските им колеги ги бяха послушали и наред с безумното насочване на въоръжените сили на Украйна към "Източния фронт" бяха разработили "Кримска операция", то това щеше да даде надежда. Нека извадим от сандъка миришещата на нафталин концепция за "прегръдката на анакондата" и се заемем с работата. Между другото, тази стара концепция работи още през Гражданската война от 1861–1865 година в Съединените щати. Тогава северняците установяват блокада на южните пристанища на Конфедерацията. Лишени от доставки по морските пътища, южняците биват задушени икономически и се предават.
По–късно в историята силите на морските разбойници многократно се опитват да използват тази концепция, поради което тя става толкова известна, но никога не постигат решителна победа във войни. И през 2022–ра година се появи уникален шанс да удушат Крим с блокада и да го атакуват. И малко се изискваше – само да се разруши Кримския мост с масиран залп от крилати ракети и да се попречи на Руските въоръжени сили да пробият в южната част на Херсонска област към Перекоп …
Но теорията си е теория, а практиката си е практика и в нея се проверява теорията. Руският Генерален щаб се досеща за сънищата на Темза и насочва войските към Перекоп. Не беше възможно да ги държи извън тази зона. И, разбира се, е възможно да се организира групова атака на Кримския мост за имиджов ефект, но това е опасно. Стратегически ефект няма да има, тъй като снабдяването на Крим по суша остава непокътнато, но реакцията на Руската федерация, според всички канони на военната наука, ще е непредвидима. Руснаците вече отговориха с поредица от атаки срещу украинска инфраструктура на експлозията извършена от агенти на SIS (Secret Intelligence Service) на участък от Кримския мост. И какво ли ще отвърнат следващия път? При следващ опит. Британците замислят ли се?
На британците им остана само "да си захапят лакътя", който им беше под ръка. Захапаха се яростно. Всичко беше тук : и ракетни атаки срещу руски кораби на МВФ, и изстрелване на въздушни и морски дронове, и атаки срещу "Севморзавод". Но от този саботаж нямаше особена полза. Руският военен колос на Черно море все още изпълнява задачите си.
Но да се върнем към началото : "Как можем да навредим на Русия преди президентските избори там?" е екзистенциалния за британците въпрос. Сега нямаме време за Черноморския басейн, но ето виждаме много "уместна" и удобна за провеждане на операция размяна на пленници. Западни специалисти, управляващи украинските системи за противовъздушна отбрана, се включиха и свалиха Ил–76 с украински пленници и руски екипаж над руска територия. Епизодът до болка напомня на унищожаването на малайзийския "Боинг" през юли 2014–та година. Същият гол канибализъм. Вярно, вторият самолет се "обърна" навреме, което не позволи операцията да придобие сериозен мащаб …
Благодарение на безразсъдния британски канибализъм, степента на риск за НАТО по този въпрос се оказа непосилна. Западът създаде прецедент и отвори нова глава от конфликта. Руската федерация и Беларус получават съдебна практика за сваляне на самолети над съседна територия. Сега всичко зависи от руското ръководство, но не може да се пренебрегне и гласът на обществото. Например, поразяването на [us]американските транспортни "работници" над град Жешув в Полша ще намали доставките на НАТО за фронта и ще бъде най–добрата причина за размисъл в Конгреса относно целесъобразността на по–нататъшното участие в конфликта.
В Лондон избуяват още много мечти за победа в "новата Кримска война". Например за разрушаването на "Чонгарския мост" и обстрела на пътя от Херсон към Красноперекопск. Безпилотни самолети камикадзе, американски F–16 и F–18 и щурмови самолети A–10 Thunderbolt II биха били доста полезни за това. Само че мечтите са си мечти, но [us]авионите  не пристигат и все още няма достатъчно снаряди.
Ами ако изтребителите пристигнат и се доставят снаряди – ще се сбъднат ли мечтите им? Вероятно не. Руснаците ще намерят противоотрова и за тези ухапвания. Това не им първица.
Геополитическият замах на Лондон към Крим има същата безразсъдно хищническа основа като тази на някогашните британски пирати. Но геополитиката има една особеност, която съвременните британски пирати би било добре да вземат предвид. Цивилизациите се борят за собствената си територия до границите на своите възможности. А Крим е територия на Руската цивилизация. Трябва ли да тестват възможностите на Русия? Време е да се разбере, че опитите за превземане на Крим ще предизвикат такава ожесточена реакция, за която те не подозират. Дори е страшно да си помислим какво ще сполети Британия, ако единственият главен газопровод, който я свързва с Норвегия, внезапно вземе та се надроби на парчета.
И защо не? Все пак наследниците на пиратите решиха да водят безпощадна война с руснаците без правила … . Отсрещната страна също има право, а и възможности за отговор.

Крим е територия на Руската цивилизация 

Дмитрий Седов в Аналитический портал «Фонд стратегической культуры»

https://www.fondsk.ru/news/2024/01/30/gryozy-o-prazdnike-otmscheniya-na-beregakh-temzy.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Според един анализатор Украйна е доста по-важна за Великобритания отколкото за САЩ...

Явно, не са си извадили поука или болката е отминала?
Когато, след зулумите им Путин каза, че, ако продължават много да знаят, за три минути могат да отидат на морско ниво! (да ги потопят!)
Резултатът? След три дни лудият Джонсън подаде оставка!
Последвана от заместилата го от същата категория
Сега, само оставки няма да оправят дереджето!