В Уикицитат има следният цитат от Наполеон Бонапарт : "Китай е болнав спящ тигър. Но когато се събуди, светът ще затрепери" – прозрение, изказано през 1803–та година".
"Така че нека Китай спи, защото когато Китай се събуди, целият свят ще трепери". Всеки знае това предсказание, произнесено може би от Наполеон през 1816–та година : няма значение, че никой не е намерил следа от него в неговите писания, то отразява глуха и винаги жива загриженост, че XIX–ти век уплашен няма да призове "yellow peril" (жълта опасност) и която днес отново става актуална, под формата на нова инвазия, тази на тениски и разни памучни рокли, в очакване какво ще се случи след това. С население, което представлява една четвърт от човечеството, подчинено на мистериозен полукомунистически, полукапиталистически режим, сега отворено за широкомащабна международна търговия, Китай е страшен", пише в История на месец 300 от юли–август 2005–та година френският L"Histoire.
"Не, Наполеон не е казал : "Нека Китай спи. Защото когато тя се събуди, светът ще се разтърси", отрича в колоната си в Napoleon.org Петер Хикс и обяснява защо и как не е казал тези думи императорът или може би ги е казал и прочие, което нас не ни интересува.
Научаваме още, че "Когато Китай се пробуди … светът ще потрепери" било есе на Ален Пейрефит, публикувано през 1973–та година от Fayard1.
През XVII–ти век бива основана династията Цин (1644 – 1911 година). Династията Цин, наричана също Манджурската династия, е последната императорска династия на Китай, управлявала от падането на династията Мин през 1644–та година до установяването на Република Китай през 1912–та година.
През 1793–та година, Британската Източноиндийска компания, с подкрепата на британското правителство, изпраща делегация в Китай, начело с лорд Джордж Макартни, за да промени характера на търговията между двете страни в посока, която тя смята, че е по–подобаваща за страна със статуса на Британия. До този момент, всички западни сили са принудени да търгуват само в едно пристанище (в Кантон) и то по начина, определен от китайците. Това е формирано около фундаменталната надменност на китайците към западните търговци и техните стоки. Правителството гледа на търговията като маловажна. За британците обаче, морската търговия е от ключово значение за поддържане на икономиката им.
Император Циенлун отговаря на британския посланик Джордж Макартни, че в Китай няма приложение на европейските стоки.
Освен това, водещите китайски търговци приемат само пръчки сребро като заплащане за стоките си. Търсенето в Европа на китайски стоки като коприна, чай и керамика можело да бъде задоволено, само ако европейските компании изпращат ограничените си запаси от сребро в Китай. До края на 1830–те години, правителствата на Британия и Франция са дълбоко загрижени за резервите си от благородни метали и започват да търсят алтернативни начини за търговия с империята – най–важния от които се оказва удовлетворяването на нарастващото търсене в Китай на опиум. Когато династията се опитва да забрани търговията с опиум през 1838–ма година, Британия обявява война на Китай. Следват :
– Първата опиумна война – или Първата англо–китайска война; тя се провежда между Британската Източноиндийска компания и династията Цин от 1839–та до 1842–ра година с цел принуждаване на Китай да разреши на Британия да внася опиум. Британците спечелват войната и в резултат на това спечелват и контрол върху Хонг Конг – Договорът от Нанкин. Войната разкрива лошото състояние на китайската армия. През 1854–та година Британия се опитва да промени договора от Нанкин, с въвеждането на клаузи, позволяващи търговски достъп на британците до китайските реки и създаването на постоянно британско посолство в Пекин. Последната клауза предизвиква недоволството на китайците, които отказват да преподпишат договора, което провокира нова война с Британия.

В тази политическа карикатура Обединеното кралство, Германия, Русия, Франция и Япония си разделят Китай. Henri Meyer / Public Domain 

– Втората опиумна война – или Втората англо–китайска война; тя започва през 1856–та и свършва през 1860–та година. Тя се води от Британия срещу Китай в опит да се разширят британските търговски привилегии в Китай. И тази война приключва с ново китайско поражение. Подписаният договор от Тяндзин съдържа клаузи, които са обидни за китайците – като например изискването всички официални китайски документи да бъдат написани на английски и условието за предоставяне на британските военни кораби на неограничен достъп до всички плавателни китайски реки. С Пекинската конвенция от 18–ти октомври 1860–та година търговията с опиум в Китай е легализирана. Християните получават пълни граждански права, включително право на собственост, както и правото открито да проповядват религията си.
Това за Китай през XVIII–ти и XIX–ти век, когато е живял Наполеон.
Днес Китай има горен среден доход, развиваща се смесена социалистическа пазарна икономика, включваща индустриални политики и стратегически петгодишни планове. Това е втората по големина икономика в света по номинален БВП след Съединените щати и най–голямата икономика в света от 2016–та година насам, измерена по паритета на покупателната способност (ППС). Поради нестабилния обменен курс, БВП на Китай измерен в долара се колебае рязко. Китай представляваше 19% от световната икономика през 2022–ра година в ППС  и около 18% в номинално изражение през 2022–ра година. Икономиката се състои от предприятия от публичния сектор, държавни предприятия (SOE) и предприятия със смесена собственост, както и голям местен частен сектор и отвореност към чуждестранни предприятия в една система. Частните инвестиции и износът са основните двигатели на икономическия растеж в Китай; но китайското правителство също набляга и на вътрешното потребление.
Китай е най–голямата произвеждаща продукти икономика в света и износител на стоки. Освен това е най–бързо развиващият се потребителски пазар в света и вторият по големина вносител на стоки. Китай също е най–големият световен потребител на много и различни стоки и представлява около половината от световното потребление на метали. Китай е нетен вносител на услуги. Това е най–голямата търговска нация в света и играе важна роля в международната търговия. Китай е най–големият получател на преки чуждестранни инвестиции в света към 2020–та година, получавайки притоци от 163 милиарда долара. Китай има значително неравенство в доходите и богатството. Към 2022–ра година Китай е вторият в света по общ брой милиардери. През 2022–ра година е на второ място по милионери с 6,2 милиона. Китай има най–големите валутни резерви в света на стойност 3,1 трилиона долара, но ако се включат чуждестранните активи на държавните търговски банки на Китай, стойността на китайските резерви нараства до близо 4 трилиона долара. Със 778 милиона работници китайската работна сила е най–голямата в света към 2020–та година. Той е на 28–мо място в Доклада за глобалната конкурентоспособност между националните икономики.


Шанхай, финансовият център на Китай

Казал Бонапарт или не, няма значение. Трепери ли днес буржоазният свят от Китай? Трепери! – Джо Байдън – "Не се заблуждавайте : както изяснихме миналата седмица, ако Китай застраши нашия суверенитет, ние ще действаме, за да защитим страната си. И ние го направихме … Те (китайците) имат някои проблеми. Това не е добре, защото когато лошите хора имат проблеми, те правят лоши неща".
– Доналд Тръмп – "Очевидно Китай е заплаха за света в известен смисъл, защото те изграждат армия по–бързо от всеки друг и честно казано използват парите на САЩ … Китай също незаконно претендира за територия в Тихия океан, заплашвайки свободата на корабоплаването и международната търговия. И те нарушиха думата си пред света относно осигуряването на автономия на Хонконг".
– Урсула фон дер Лайнен – "Нашите отношения са небалансирани и все повече се влияят от изкривявания, създадени от държавната капиталистическа система на Китай. Така че трябва да балансираме отново тези отношения на базата на прозрачност, предвидимост и реципрочност … Това може да се основава само на стрес тестване на нашите взаимоотношения, за да видим къде се крият най–големите заплахи по отношение на нашата устойчивост, дългосрочен просперитет и сигурност".

https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BE%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82
https://www.lhistoire.fr/editorial/%C2%AB-quand-la-chine-s%C3%A9veillera-%C2%BB
https://www.napoleon.org/histoire-des-2-empires/articles/une-chronique-de-peter-hicks-napoleon-a-t-il-dit-laissons-la-chine-dormir-car-quand-elle-se-reveillera-le-monde-tremblera/
https://fr.wikipedia.org/wiki/Quand_la_Chine_s%27%C3%A9veillera%E2%80%A6_le_monde_tremblera
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%BD_(17_%E2%80%93_20_%D0%B2%D0%B5%D0%BA)
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%83%D0%BC%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0
https://en.wikipedia.org/wiki/Economy_of_China
https://edition.cnn.com/2023/02/08/politics/china-biden-state-of-the-union/index.html
https://www.theguardian.com/us-news/2023/aug/11/joe-biden-china-economy-time-bomb
https://economictimes.indiatimes.com/news/international/world-news/china-is-threat-to-world-us-president-donald-trump/articleshow/71238847.cms?from=mdr
https://trumpwhitehouse.archives.gov/wp-content/uploads/2020/11/Trump-on-China-Putting-America-First.pdf
https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/speech_23_2063

© Красимир Говедаров, Главен експерт