
Прочетен: 1836 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 12.11.2023 09:03


Напълно възможно е "ротационното правителство" на България да не доживее първата си ротация. По споразумение на двата партийни блока, одобрили кабинета на Николай Денков, тя (ротацията) е планирана за март 2024–та година (десет месеца след съставянето на правителството).
Сегашният министър–председател – представител на либералния блок "Продължаваме с промяната – Демократична България" (ПП–ДБ) трябва да бъде сменен от представителя на съюзниците си от алианса "ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) – Съюз на демократичните сили".
"Продължаваме с промяната" е младо политическо движение, създадено през 2021 година като алтернативна демократична платформа. Геополитически тя е по–ориентирана към Вашингтон. Лидерът на ПП–ДБ Кирил Петков получава висше образование в Канада и САЩ, а започва кариерата си в Северна Америка.
Партия ГЕРБ има сравнително дълга история (основана през 2008 година). От 2009 година до 2021 година тя почти изцяло доминира политическия живот на страната. Лидерът ѝ Бойко Борисов започва кариерата си като служител в МВР на социалистическа България. Политическата сила, която оглавява, е част от дяснолибералната Европейска народна партия и е ориентирана предимно към Берлин.
Лидерът на блока ГЕРБ–СДС Бойко Борисов все повече критикува сегашното управление. В дните на местните избори на 29 октомври и 5 ноември Борисов дори заяви, че неговата политическа сила обмисля сериозно дали да продължи да подкрепя кабинета на Денков.
Отрицателният отговор ще означава разпад на правителствената коалиция (Не е коалиция, бе, Иваненко! Сглобка е!), тъй като Народното събрание, подбудено от опозицията, отново се готви да гледа вот на недоверие към министерския кабинет (вторият в последно време).
Освен оплакванията от работата на самото правителство, старейшината (аксакал) (Йе–е–е!) на българската политика (Борисов е бил три пъти премиер) обвинява блока ПП–ДБ, че е създал «пропутинска група» с «русофили» от ПП «Възраждане» и социалисти.
Твърди се, че политическите сили на друг бивш правителствен ръководител Кирил Петков са направили това, за да попречат на избора на кметове от ГЕРБ–СДС в редица общини.
Конкуренцията между членовете на правителствената коалиция [Сглобка] по време на последните местни избори наистина беше много интензивна. Те наистина не се поколебаха да използват нелиберални сили във взаимната си борба.
Така се случи например на кметските избори в София. След като кандидатът на ГЕРБ–СДС не стигна до втори тур, Борисов на практика подкрепи кандидата на социалистите Ваня Григорова в битката ѝ срещу кандидата на ПП–ДБ. Наблюдатели отбелязват, че Григорова е подкрепяна от медийни ресурси, свързани с Борисов.
Това даде основание на привържениците на Петков сега да обвиняват ГЕРБ–СДС в съюз с «путинистите».
Григорова наистина използва много активно проруските настроения на българите в предизборната кампания. Силен резонанс предизвика обещанието ѝ да свали знамето на Украйна от сградата на столичната администрация и да остави върху него само символите на България и самата София.
Григорова проведе доста ярка предизборна кампания и загуби от Васил Терзиев само с 2,2 процентни пункта (4,5 хиляди гласа).
Съратниците на Петков успяха да изберат кмет и на третата по големина община Варна. В най–големите градове ГЕРБ отговориха на това с подобен успех единствено във втория град в страната – Пловдив.
Българските младореформатори активно експлоатират темата за борбата с корупцията, на това е изградена доста успешната им кампания за общински избори.
Последното обстоятелство всъщност направи невъзможно съставянето на единна либерална коалиция на изминалите местни избори (за което Борисов настояваше). Основен обект на критики от страна на ПП–ДБ бяха общинските ръководители, избрани досега с подкрепата на ПП ГЕРБ.
"Това не е коалиция, това е такова, но не е коалиция"
Индикатор за сериозни промени в политическия пейзаж на България са резултатите от гласуването за съветници в общинските съвети (проведено по пропорционална система).
В сравнение с подобни избори през 2019–та година партия ГЕРБ, въпреки че запази най–много общински съветници в областните градове (277), загуби над една трета от общинските си съветници. Формалните им съюзници от ПП–ДБ, напротив, удвоиха представителството си и спечелиха 138 мандата в областните столици.
"Управлявалата" някога Българска социалистическа партия (БСП) показа трети резултат – 112 мандата. За низходящата тенденция на БСП говори фактът, че преди четири години тя имаше 208 общински съветници. Във врата на социалистите диша протурското Движение за права и свободи (103 общински съветници) и национално–консервативната партия "Възраждане" (85 местни депутати).
Засилването на позициите на съратниците на Петков всъщност се превърна в закономерен резултат от съществуването на ротационната коалиция (Сглобка, бе, Сглобка) ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, в рамките на която първият блок беше предназначен да служи като "хранителна база" на младите уж "демократи".
Ситуационният съюз на Борисов със социалистите на кметските избори в София обаче подсказва, че той едва ли ще бъде доволен от подобен сценарий. Освен това коалиционните партньори демонстрират все по–голям натиск.
Така министър–председателят Денков настоява за освобождаване на директора на ДАНС (въпросът е от компетенциите на президента) и реално пренасочване на разузнаването към правителството. Напълно възможно е изчислението да се основава на използването на ресурсите на агенцията в по–нататъшна политическа борба.
Противно на съществуващите коалиционни споразумения, това предложение не е било предварително съгласувано с лидерите на ГЕРБ–СДС, както заяви Борисов.
Лидерите на ПП–ДБ настояват, че предстоящата ротация на правителството не означава автоматична смяна на министри и ако коалиционните партньори искат рокади, е необходимо да се представят убедителни мотиви за това. По този въпрос вече имаше публични престрелки между Борисов и Петков
Геополитическият нерв на конфронтацията между двата либерални блока дава конфликтът около закупуването от България на 183 бронетранспортьора "Stryker" от Съединените щати.
Правителството побърза да одобри сделката, без да иска одобрението на парламента. ГЕРБ–СДС формално не възразява срещу него, но настоява той да бъде обсъден в законодателния орган. Това ще означава допълнителни прегледи и изслушвания и неминуемо ще доведе до
забавяне на сключването на договора. Напълно възможно е зад това да стоят и интереси на германски индустриалци, защото сделката се оценява на 1,37 милиарда щатски долара.
Сериозни разногласия има и при реализацията на инфраструктурни проекти. Чиновниците от ПП–ДБ не са склонни да отпускат средства за такива, което също е открито критикувано от Борисов и приближените му.
Така блокът ГЕРБ–СДС има достатъчно аргументи да се включи с подкрепа на вота на недоверие към правителството на Денков.
Но все пак не трябва да се очаква открит демарш.
Борисов е твърде изтънчен политик (Йе–е–е!), за да се излага на обвинения в разпадането на "демократичния съюз (Сглобка)". Много по–изгодно е да се принудят държавни служители на ПП–ДБ сами да подадат оставки.
Удобна възможност за това ще даде процедурата за разглеждане от парламента на проекта на държавния бюджет за 2024–та година. Освен това този документ обещава да бъде непопулярен (с увеличаване на данъчната тежест и намаляване на социалните разходи).
Необходимостта от защитата му ще представи младите реформатори на Петков в много неблагоприятна светлина. И това е много обещаващо в контекста на доста вероятни предсрочни парламентарни избори (пети за последните две години и половина).
Игор Иваненко в "Регнум"
https://regnum.ru/article/3844523
© Красимир Говедаров, Главен експерт
Тагове:
Мечтата на Пловдив бе озвучена два пъти ...
© Да се видим отстрани II
© Колко близко е WCC до WC
РАЦИРС, Дворкин и кампанията срещу Хабад...
:-)))
Както ни скачат, с един шут в задника могат да изкочат извън държавата.
по един фишек в гъза и към висините.
Струва ми се сбърка. Във Вярата е всичко.
Когато човек осъзнае, че е глупав, вече не е такъв. Това е вече от Достоевски.
:-)))
