11.11.2023г.

     САЩ спешно ще увеличат доставките на оръжие и боеприпаси за нуждите на ЦАХАЛ и други израелски сили за сигурност. Според Антъни Блинкен той е отлетял за Израел с тази новина не само като държавен секретар на САЩ, но и "като евреин".
Държавният секретар спомена произхода си най–вече, за да плюе за пореден път в руска посока : "Моят дядо Морис Блинкен избяга от еврейските погроми в Русия", обявил us–американският гост.
Формално това е така. Блинкен–старши обаче избягал от Киев, който Блинкен–младши обича да посещава със скъпи подаръци. Еврейските погроми по време на Руската империя са правени главно в Украйна и Молдова.
Така че Блинкен е преди всичко негодник и подлец, а това че е евреин е просто съвпадение. Съединените щати щяха да се притекат на помощ на Израел във всеки случай, независимо дали държавният им секретар беше евреин или не. Израел е стълб на влиянието им в Близкия изток, който Вашингтон все още не може да си позволи загуби, независимо към коя от двете партии принадлежи президентът им.
US–Американо–израелският съюз е константа. Но всяка година тя все по–малко отговаря на социалните реалности в Съединените щати. Просто казано, правителството не е в крак с народа си.
Проучванията на общественото мнение показват, че повече от половината us–американци подкрепят Израел в близкоизточния конфликт, докато по–малко от една трета – 31 процента – симпатизират на Палестина. Но това е повече от всякога и значително повече от преди петнадесет години, когато израелците проведоха предишната си широкомащабна операция "Леене на олово" в Газа.
И най–важното е, че сред демократите (тоест в партията на президента Байдън и държавния секретар Блинкен) про–палестинско настроените избиратели сега са мнозинство, въпреки че мюсюлманите в Съединените щати са само 1,5 процента. Всички други симпатизанти са либерали и левичари, често черни, въпреки че има странни изключения като белите us–американски антисемити.
Но сега не говорим за тях, а напротив, за us–евреите : дори us–евреите участват в съвременните про–палестински акции.
Това не са ортодокси, които вярват, че Израел е грешна държава, защото противоречи на волята на Всемогъщия : да се пресъздаде еврейската държавност не по–рано от идването на Мошиах. Такива хора съществуват от края на 40–те години на миналия век, добавяйки допълнителна екзотика към противоречията в Близкия изток.
Това са млади, нерелигиозни us–американски евреи. Ситуацията, когато една баба се обажда на внука си от Хайфа в Ню Йорк (където има повече евреи, отколкото в Тел Авив) и научава от наследника си, че живее "в окупираща държава", вече не е клюка от "Брайтън Бийч", а действителните преживявания и разбирания на реални хора.
Докато ЦАХАЛ отмъщава за атаката на "Хамас" и заличава ивицата Газа в развалини, кампусите на най–големите us–американски университети провеждат митинги и настояват за възмездие срещу "израелската военщина", точно както стоманодобивниците от Урал и комсомолците от Белгородска област поискаха същото нещо в края на съветските години.
Палестина подкрепя и движението BLM, нали точно вчера мейнстрийм медиите в US–Америка убеждаваха публиката : ако BLM иска нещо, тогава го извадете и им го предоставете – било то компенсация за робството през предишния век или освобождаването на столичните центрове от полиция, за да могат първо хората в неравностойно положение да възстановят справедливостта (тоест да грабят за собствено удоволствие).
Въпреки всичко това малко са хората на Капитолийския хълм, които говорят против съюзническата политика спрямо Израел. Изключение правят малцината изолационисти в Републиканската партия, които изобщо не искат да помагат на никого, а техните антиподи са група "червени" депутати под неофициалното ръководство на Александрия Окасио–Кортес. Те наричат ​​себе си "Отрядът", подкрепят крайнолеви ценности – но има само осем от тях в 435–местната Камара на представителите.
Този дисбаланс едва ли ще продължи дълго : US–Америка се движи наляво пред очите ни, премахвайки предишни догми. И новото поколение може също да стигне до отричане на догмата за непоколебима подкрепа за Израел.
Блинкен вече е принуден да лавира. Да, той обеща на Израел оръжия и каза, че последствията от атаката на "Хамас" са "десет пъти по–лоши от 11 септември" (ако изчислите броя на жертвите пропорционално на населението), но след това се срещна с палестинския президент Махмуд Абас.
Това, ако искате, е "ясен знак и силен сигнал". US–Американците не се преструваха, че проблемът е само в агресията на групировката "Хамас" и че случващото се не е част от по–големия близкоизточен конфликт, в центъра на който е липсата на пълноценна държава за палестинските араби.
US–Американците започнаха леко да тласкат Израел към необходимостта от създаване на такава държава, въпреки всички "но", "нереалистично" и "сега определено не е възможно". С течение на времето те ще настояват по–силно и самите израелци знаят как се случват такива промени : много европейски страни, където има значително повече левичари и мюсюлмани, отколкото в Съединените щати, преди няколко десетилетия преминаха в отношенията с Израел от недвусмислена подкрепа към редовна критика.
През следващите години САЩ няма да изоставят израелците, но по–късно със сигурност ще ги изоставят, както изоставиха съюзниците си в Афганистан. Това ще стане по–късно, отколкото в случая с Украйна, но по принцип едва ли ще бъде отменено. Международният пейзаж за бъдещето заплашва да стане значително по–антиизраелски, отколкото през последната четвърт на ХХ–ти век.
Да посрещнеш това бъдеще в състояние на екзистенциален конфликт с арабските си съседи означава да изложиш собственото си цивилно население. Когато "Хамас" нападна, загинаха  стотици, въпреки технологичния напредък, us–американската помощ, богатия опит, тоест всичко, благодарение на което се смята, че Израел все още съществува.
Прекомерното самочувствие, вредната самоувереност, абсолютната несговорчивост и непоколебимата вяра в подкрепата на световната диаспора вече доведоха до тежък "махмурлук" за целия арменски народ и кадри от обезлюдения Степанакерт – в някои отношения са не по–малко ужасни, отколкото от разрушената Газа.

Разрушения по жилища сграда в основния град Степанакерт в Нагорни Карабах

Възможно е да избегнете това, като се подготвите за деня, когато враговете са смъртоносно мощни, а съюзниците са безнадеждно далечни. Но само с цената на признаване на реалността (демографска, военнотехническа, външнополитическа) и отстъпки на Палестина. Отстъпките са много болезнени, но не фатални, за разлика от възможната катастрофа в едно тревожно и несигурно бъдеще.
Дмитрий Бавирин за РИА "Новости"

https://sputnik-georgia.ru/20231014/283266577.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Едва ли тези конфликти ще се разрешат скоро... Защото имаме работа с ислямски фундаментализъм и фанатизъм...

Да, българите сме сред най-добрите им, искрени приятели и желани партньори.
Вл. Владимирович едва ли си прави илюзии, откъде се пръкнаха разните
тагаревци, соломончовци, и др. сополановци, хюмнета и махленски перковци.

Ако въобще се разрешат.

Ние първи ги изоставихме.

Само контрапич може са напише такава "статия". Бонев и Терзиев са захарчета в сравнение с Вас. И Божинката, и Станишката, и Джамбазката, и Брижитката и Лимонката. Не уточнявам кой е плодник и кой коронка.
Няма да гласувам за постинга Ви.

Бае Коста, манафите са твоя слабост, не се срамувай.

Благодаря на всички коментирали!