В Народна република България и в Съветския съюз, за другите социалистически страни не знам, при подбора на кадрите се изхождаше от принципите на класово–партийния подход.
Това беше необходимо за да се изпълни основната задача на социалистическата революция – построяването на социалистическото общество. Класово–партийният подход е елемент от наложената след завземането на властта в държавата от марксистко–ленинската партия Диктатура на пролетариата и се изразява в съзнателна подготовка на произхождащи от работническата класа и трудовите селяни кадри за икономиката и управлението на държавата.
Според Ленин "Диктатурата на пролетариата е ръководене на политиката от страна на пролетариата ("За продоволствения данък") … Само диктатурата на пролетариата е в състояние да освободи човечеството от игото на капитала, от лъжата, фалша, лицемерието на буржоазната демокрация, от тази демокрация за богатите; само тя е в състояние да установи демокрация за бедните, тоест да направи ползите от демокрацията действително достъпна за работниците и най–бедните селяни, докато сега (дори при най–демократичната буржоазна република) тези предимства на демокрацията всъщност са недостъпни за огромното мнозинство от трудещите се ("За "демокрацията" и диктатурата") … Развитието напред, тоест към комунизма, минава през диктатурата на пролетариата и не може да върви по друг начин, защото няма кой друг да сломи съпротивата на експлоататорите капиталисти и няма друг път … Диктатурата на пролетариата, периодът на преход към комунизъм, за първи път дава демокрация на хората, на мнозинството, заедно с необходимото потискане на малцинството, експлоататорите. Само комунизмът е способен да даде наистина пълна демокрация и колкото по–пълна е тя, толкова по–скоро ще стане ненужна и ще отмре сам ("Държавата и революция").
Така, за диктатурата на пролетариата и социалистическата революция са нужни подготвени хора от средата на работническата класа, кооперираните селяни, интелигенцията.
Затова имаше така наречената "номенклатура" – списък на хора, на които авангардът на работническата класа – Българската комунистическа партия – можеше да разчита на определено ниво : общинско, окръжно, централно.
Дмитрий Косирев твърди, че в Съветска Русия класово–партийния подход се е прилагал дори в работата на съдилищата : "в ранния СССР от правосъдието се изискваше да взема предвид произхода на човека, когато издава присъдата. Под произход се имало предвид класовият произход – но нека повторим : каква е разликата? Човек ще носи по–тежка отговорност за престъпление, ако е роден в грешно семейство. Вярно е, че тогава бяха приети конституции –  "сталинската" от 1936 година и "брежневската" от 1977 година. Там класовият принцип беше потиснат в съдебната сфера, но в други области за селяните беше малко по–трудно да си проправят път в живота, отколкото за работниците, да не говорим за всички видове служители – и това беше почти официално", пише той в статията "Колко остана до краха на Съветска Америка" в РИА "Новости".
А защо "съветска" и защо "крах"?
Защото "тази типично ранна съветска идея (класово–партийният подход в правораздаването) се изпълнява в най–голяма степен от всички възможни части на администрацията на Байдън. Това означава, че държавата ще бъде изправена пред деградация и колапс", пояснява той.
"Става дума за оценките и изводите на публикация в сайта на консервативната фондация "Наследство" ("Heritage") за разрушителното въздействие върху страната на любимата рожба на Демократическата партия – идеологията наречена DEI, тоест "Разнообразие, равенство и приобщаване". Последната дума се разбира като необходимостта да се включат – на първо място – в състава на персонала – всички и всичко, независимо от техните способности. И особено да се включат, ако способностите им са посредствени. Това е равенството. Този принцип трябва да работи навсякъде и за всички, за предпочитане и в неправителствените структури. Например, в съда в Калифорния в момента се обсъжда проектозакон, който ще изисква от съдиите да вземат предвид расата на обвиняемия, когато му се издава присъда. Определено White ще получи повече време от Black (расов подход така да се каже) …
Когато в САЩ човек се движи нагоре по кариерната стълбица – не е достатъчно само да се движат нагоре не белите, хомосексуалистите и със сигурност транссексуалните хора. Също така трябва да се даде предимство на тези, които водят досадна и всеобхватна пропаганда на работното място на същата идея за равенство на принципа "отвратен си, но трябва да слушаш". Срещите и семинарите за индоктриниране на равенството са неизбежни днес в Държавния департамент, въоръжените сили и навсякъде другаде, да не говорим за университетите. На тези събирания (и дори на улицата) човек не може да оспори свещената истина : че Съединените щати са несправедлива държава и източникът на злото е всеки бял човек с дългия списък от "вродени предимства". Трябва да слушате всичко това и поне най–малкото да кимнете в знак на съгласие с тази идеология и практика.
Материалът на фондацията е интересен, защото дава прости и разбираеми определения защо подобна любов към справедливостта е лоша. А именно тук има подмяна : вместо всички хора да имат равни възможности да постигнат нещо в живота, те се захранват с идеята за равенство в наградата. А това означава, че и двамата не трябва да се стремят на никъде, нито трябва да опитват. Или ще получите същото като другите, колкото и да се стараете, или ще ви бъде дадено същото като другите, но като компенсация за нещастието.
Резултатът от такава справедливост е общата деградация на всички сфери на живота. Това виждаме в Съединените щати. Колко ще продължи? Съдейки по опита на СССР, това ще отнеме много време. Отчасти защото някои хора така или иначе правеха прекрасни неща – просто им харесваше, когато можеха да направят нещо, което другите не можеха.
Но така нарушаваха справедливостта.
Но без да се чака деградация, в такива общества възникват други проблеми. Например, има много раси – не само черни и бели. И сега в Съединените щати нарастващото раздразнение на хората от Азия или Латинска Америка е много актуално : защо не получаваме обезщетения – и какви трябва да бъдат те като процент от предимствата на чернокожите? И този спор няма да има край.
Между другото, винаги има повече от две съсловия (или класи). А борбата за справедливост води до социална враждебност : докога ще се дават предимства на тези, потиснатите, защо да получават всичко по–лесно от нас? В Съветския съюз тази класова борба определено я имаше, макар че властта предпочиташе да не се говори официално за нея", разказва Дмитрий Косирев

https://www.marxists.org/russkij/lenin/index.htm
https://sputnik-abkhazia.ru/20231022/skolko-ostalos-do-krakha-sovetskoy-amerike-1048743002.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт