05.10.2023г.

     Какво е "Да се състезаваш за България" и за "спортните постижения въпреки системата" научаваме по БНТ от "шампионът Антъни Иванов" (24) : "Аз имам хиляда медала и … все таа. Няма никакво значение. Какво е помогнало това на българското плуване, като то все още тъне в мизерия … Още 2014–та станах първи на "Комън къп". Което е едно от най–големите състезания, като изключим нали европейско за юноши. Щот пак е Италия, Испания, Бразилия и така нататъка. И аз ставам първи. И вместо да се напише нали "браво", "титла за България", това–онова, бяхме в Израел. Първата статия, това момченце с розовия бански с голата глава, то май това му е лимита. Стоп – край! После 2016–та станах втори на европейското след Милак, който е действащ в момента световен рекордьор. Ами то това май е тавана. Втори път вече. После 2017–та взех първия медал за България на Световно първенство (?). Историята въобще … еми то това май беше края. После се разболях от ковид 2020–та година – О, той приключи с плуването, край, след ковид няма как да се върне. После пък ми дойдоха най–бързите времена след ковида. Ся пък, щото не съм плувал 4–5 месеца, почнаха да ми дават акъл, че пак съм приключил с плуването. И ся кат се върнах след 1–2 години и ставам световен шампион и ще има "е, ми то това е вече", край, финал, еми да – край, стига толкова. Аз винаги със се усещал като много неща, не само като спортист. Не съм се ограничавал само в плуването. Никога. Затова и отидох да уча в Щатите. За това следвах бизнес, финанси, маркетинг, уча и социология. Аз съм просто може би добър във всеки спорт или нещо, в което трябва да се съревноваваш. Аз обичам да се състезавам във всяко едно нещо, без значение дали е плуване, просто плуването ми допадна, понеже е много индивидуален спорт от една степен, от друга степен е и много отборен, трябва да се разбираш с хората, с които тренираш … За мен не е наркотик и адреналин да те награждават. За мен награждаването вече е една точно награда за твоя труд положен през годините, но не трябва това нещо да те амбицира. Трябва да те амбицира да искаш да си по–добър от вчера, да правиш нещо, което помага на обществото, да правиш може би промени, които ще помогнат на следващото поколение. Тоа медал, който стои във вас, с който са те наградили, е абсолютно без никакво значение. Затова винаги съм се чудил на хората, които качват медали, колко медали имат, и колко купи имат. Ми аз имам хиляда медала и все таа. Няма никакво значение. Какво е помогнало това на българското плуване, като то все още тъне в мизерия.
Спортът в момента в България е : има някои хора, които са на световно ниво, има проблясъци от време на време, но като цяло професионалния спорт в България е на адски ниско ниво. На републиканското април месец, за да се влезе в полуфинала на женското 200 метра свободен стил, трябаше да плуваш 2:30. Световния рекорд за съпоставка, който падна сега във Фукуока, е 1:52:09. Това са 38 секунди по–бавно. 38 секунди?! Това е 70 метра. Представете си – 16–ят в България е 70 метра, 40 секунди по–бавен от първия в света. 40 секунди?! А 16–ия в Америка е 5 секунди по–бавен. Това не е спорт, който може да се развива и да има конкуренция … Успехите стават със сигурност въпреки всичко и всички … Още когато започнаха моите успехи 2015–та година аз поисках масажист, исках доктор, исках лагер с националния отбор, исках финансиране, исках спонсори и така нататъка. Тогава нищо не се даваше. Няколко години постигах успехи въпреки всичко и всички и борейки се срещу абсолютно всичко. Отпуснаха им бюджет сега като отидох в Щатите, и този бюджет започна да се дава на други хора, които не са заслужили. Аз бих казал, че спорта е на ниво "дай да видим, с колко най–малко пари може да подготвим състезателите, колко най–малко можем да им дадем и колко най–много можем ние да приберем без да правим нищо. Е на такова е спорта в България. И то не е само в един спорт, то е във всички спортове. За последните ни успехи на момичето, което стана второ в света в шаха, както всички знаете и сте видяли, може да видите самата разлика и как всички разбират, всички коментират, всички споделят, но не осъзнават едно много важно нещо : нашето момиче беше само там, без екип, без треньор, без никой буквално, самичка, срещу момиче, което е ранкирано по–високо от нея, с цял екип. И аз я разбирам много добре, понеже на Европейското първенство в Казан 2021–ва година, където си направих най–добрите класирания там и беше най–силното европейско първенство, аз бях там сам, с баща ми. И после бях нахулен, че съм изтървал медала за стотни. Биха ме двама руснаци и един италианец. Които ако ви кажа с какви екипи бяха … Затова това момиче го разбирам много добре … Имаме спорт, въпреки всичко. И то това е, защото сме силни характери, силни сме психически и физически. Но в Америка хората не са толкова силни, колкото нас психически и физически. Но на тях всичко им е дадено наготово, на тепсия, те имат най–добрите бази в света, най–добрите треньори с света, най–доброто възстановяване в света, най–добрите психолози и всеки работи заедно за доброто на спорта. Тук всички работим един срещу друг", разказва състезателят ни по плуване Антъни Иванов.
– "Велико Търново Спорт", 2014–та година 

– obuch.info, Номинации за най–добър млад спортист на България за 2014–та година, Водни спортове
 

– Gong.bg : 18–годишният Антъни Иванов се класира за финала на Световното първенство по плувни спортове, което се провежда в Унгария …

– Mediapool.bg, 29 август 2017–та : Антъни Иванов спечели бронзов медал на световното първенство по плуване за юноши до 18 години в Индианаполис, САЩ

– Sportal.bg : Само 12 стотни от секундата не стигнаха на Антъни Иванов да се пребори за бронзов медал на 200 метра бътерфлай на Европейското първенство по плуване на 25–метров басейн. Българинът финишира четвърти във финала в Казан с постижение от 1:51:93 минути. Той държи националния рекорд в дисциплината с 1:51:81 минути от Световното първенство в Ханджоу през 2018–та година

– Вестник Дневник : Антъни Иванов завърши на четвърто място във финала на 200 метра бътерфлай на европейското първенство в малък басейн в Казан, Русия. Българският плувец даде време от 1:51:93 минути в 25–метровия басейн

Написаното в тези медии някак си не съответства на приказките на младежа. Няма охулване.
"Един спортен скандал през седмицата разочарова феновете на плуването. Плувецът Антъни (характерно българско име) Иванов получи наказание от три години лишаване от състезателни права за уронване на престижа на Българската федерация по плувни спортове. Причината е в отказа на Иванов да се яви на допинг–проверка, за която пък беше наказан за две години от Международната антидопингова централа. Адвокатът на Иванов реагира бързо и обяви, че ще съдят Българската федерация … Може ли в българския спорт вместо да се носят скъпи часовници, да се печелят повече медали?", изнася факти Мая Костадинова.
На младежа бих казал : България има достатъчно спортисти "прославили" я с наказания за употреба или отказали проверка за допинг. Насочи се към Америка, където "всичко им е дадено наготово, на тепсия". Обаче там, ако те лишат по някаква причина от състезателни права, няма да ти предоставят държавна медия, където да си изкараш яда от сторената глупост.
В "Отблизо" пък Боряна Граматикова дава думата на Владимира Илиева, която ни разправя за любителския спорт "веган конна езда" –  "състезателите възрастни и деца яздят дървени и  пластмасови кончета. Сякаш са от плът и кръв и са част от истинско състезание по езда. Те тичат, прескачат огради, имитират движението на животните и получават точки".

Състезатели по "веган конна езда" 

А бе, тия моми, ако не са яздили дървени кончета, то поне не са ли чували песничката, в която се пее "Имаме си кончета, от върбови клончета", та ще ни занимават с идиотщините на побърканите ненормални финландци. Тази песен е от моето детство още. Вместо да разкажат историята ѝ, те ни внушават колко креативни били чухонците. Аман от чуждопоклонци!
Ето ви една обява от Balkanauction.com за детско дървено конче–люлка, каквито се произвеждаха при социализма


И подобни на това "конче", но много по красиви, също се произвеждаха в социалистическа България, а може би дори и по време на царството

Граматикова и Илиева не са открили течащата вода.
Отблизо, отблизо, ама водещата на "Отблизо" не се приближава достатъчно близо до зрителите за да могат да я обарат по съществено. Други тика на преден план.

https://bnt.bg/news/govori-sega-30092023-321480news.html
https://sport-vt.com/antani-ivanov-v-sportist-v-1-na-v-tarnovo-pri-podrastvashtite-vmetchtaya-za-final-na-olimpiada-i-medal-ot-evropeyskov.html
https://obuch.info/nominacii-za-naj-dobr-mlad-sportist-na-blgariya-za-2014-g-boks-v3.html
https://gong.bg/oshte-sport/drugi-sportove/ogromen-uspeh-za-bylgariia-imame-finalist-na-svetovno-po-pluvane-442305
https://www.mediapool.bg/antani-ivanov-stana-treti-v-sveta-na-200-m-baterflai-pri-yunoshite-news268568.html
https://sportal.bg/news-2021110516594459999
https://bnt.bg/news/koi-sa-balgarite-koito-pobediha-harvard-i-prinstan-i-stanaha-vtori-na-svetovnoto-po-debati-321548news.html
https://balkanauction.com/bg/auction/7101449

© Красимир Говедаров, Главен експерт

И не само чергата.
А къде е чергата?

Насаждат, ами. Те и една фиданка да насадят, па ще я набучат с корена нагоре.
:)))

Нема черги, сега сме с килими и мокети.

То вярно, че всичко у нас е наопаки.

но не следя никакви "спортни" новости. Смятам че и там е гнусна мафия, както навсякъде.

Не те блазнят медали и купи. Заради самия теб – Това е същността на всестранно развитата духовно и физически комунистическа личност.
А аз така и не случих на спорт, освен таблата като студент, с който да се занимавам. Дори и пеша не ми се ходи вече в замърсената градска среда. А като деца, баща ми всяка неделя ни извеждаше по гората.

Днес ден на учителя. Честито, щото аз се уча от тебе.
Към коментар 5. И аз като студент играех табла. Особено преди изпити. Биех приятел, дето бил втория по табла в София, но на комар. Аз комар не играя. Оправдаваше се,че без заложено на масата, не може да играе. Като спечели, ме водеше по квалитетни за тогава кръчми.
:)))

Един състудент от Лом, мургав като ром, си беше въобразил, че е по–добър от мен и сглоби една книжка от 3–4 листа, в която нагледно ми обясняваше правилата на играта.

През 1988, на общоградската студентска спартакиада бягахме на 5 км. Финиширах 4-ти. Повика ме треньорът по атлетика, вика: защо не ги изпревари, видях те, че изостана нарочно. Аз го правя за себе си, отговорих- знам че първите трима са Ви нужни за отбора.
Относно горичките не си прав. Колкото и замърсени, като се разкарат пластмасите и гумите, Природата се справя. Преди горихме клади от полимери и найлон, понякога на самия плаж. Сега само ги събираме накуп и викаме камион от Общината. Веднъж с една другарка ошетахме за ден 10 км. плаж (на Паша Дере)- всичко събрахме и изгорихме, вкл. една строшена PVC лодка. Беше страшен зор, помня.

Да, справя се природата.
Ливадите в близост до мен са затрупани със строителни отпадъци – нов квартал, всеки ремонтира. И между парчетата бетон, плочките и гипса растат плевели, лапад, коприва.
Ха–ха–ха!
Спомних си за бялата гарга и черната чайка.
Написал си за септември. Очаквам да прочета за многоцветния октомври.

Спортът у нас през соца бе на високо равнище... Сега има отделни проблясъци...

Бе ...
При социализма много неща бяха "на високо равнище".