25.09.2023г.

     В петък на официалния празник Независимостта на България от люде със самочувствие и обществено положение се изрекоха критична маса глупости : В "Денят започва" нищят "3 март или 24 май?, Споровете за датата на националния празник"

Гост на Христинка е дървеният историк професор Кирил Топалов, който се и похвали "бях посланик във Ватикана". Понятието "дървен историк" е еднакво по смисъл и съдържание с понятието "дървен философ" – Човек който разсъждава съвсем глупаво по исторически теми.
Та слушаме набеденият за историк Топалов : "23–ти септември, деня на Септемврийското въстание, както го наричаха, ми той беше и ден на Съветската армия и много добре помня, че в един определен период имаше манифестации на този ден – Ден на Съветската армия".
О, боже! Нерде Ямбул, нерде Стамбул! Ден на Съветската (Червената армия) е 23 февруари. 23–ти септември беше Ден на Българската народна армия. На него ден в казармата ни гощаваха с яки мръвки и безалкохолно. И толкова. Не съм ходил на парад или манифестация.
"Вижте, България е била зависима от Русия за съжаление или за радост на някои винаги. И по време на Възраждането, когато нашите възрожденци, тези които ние така почитаме най–много, заговарят за един от митовете – турско робство. По моему е по–правилно да се нарича Османско владичество … Една държава като Османската империя … една държава, в която гражданинът може да богатее, колкото успява, да има имоти, колкото може, да върти търговия с целия свят, да има тескере срещу 15 гроша за целия свят, да пътува свободно, да гради големи къщи, не е робство – владичество е".
"После наченаха да минуват пашии и полагаха ме да пиша тескери, да подавам за конаци, като пишах борзо. А они не аресваха конаците свои и дохождаха назад. Колико крати пищоли изваждаха на мене да мя убият? Веднож един сас копие фърли на мене, ала не са случи да мя удари … Един мя фати за браду и мало остана да я отторгне. Като се наместиша вси, позова паша четири старци при себе. И един от них бях аз. Прииде един чауш, що седеше всякоги на село, проводен беше от везиря зарад да защитява селото от войската. И поидохме сас него до пашовая порта. Рече он :
– Седите ви тука, да поида, аз горе, да разумея защо ви зове пашата.
И като излезе горе, викна на него пашата и собориха го долу у затворка. А ний наченахме да бягаме кой куде види. А аз побегнах къмто пашова конак близо, а не са смислих, како пашата седи горе на кьошка, хоче да мя види. И като мя види, викна :
– Що бягаш бре? Фатете го и принесете го вамо!
И той час мя фатиха четворица и заведоха ме при пашата. Ала сас каковий страх! И попита ме : – Защо бягаш бре, кой тя гони?
И аз му рекох :
– Ефенди, ний есми рая, всякоги боязливи есми като зайци. И като вдигна ти чауша, убояхме ся и бягаме …
– Гявур, иди скоро и пиши да ги не собират от раята сеги, ами да ги уземат от някого торговца, почто до три дни още ако не приидут, и вас посечам, и парите два ката уземам от них", пише Софроний Врачански (1739–1813) в "Житие и страдания грешнаго Софрония".
"Освен тези, що нямат талант да търпят, освен няколко хиляди волнодумни изгнаници, всеки раб божий с християнско смирение (такъв е и Кирил Топалов) ще ни отговори : "Не, днес си добре живеем с турците, те се образоваха и нам олекна". И наистина, сега кого убиват, кого бесят, кого набиват на кол, кой плаща диш–хакъ и развожда вместо кон цървула на краставия гаджелин, кой? … Но да казва разорения и добития народ, да кажем и ний по совест : днес не убиват никого беззаконно, а законно, не набиват на кол, а като кол всякого н а б и в а т, не бесят в къщи по стрехи и по черници, а на отредени места за гявурски касапници; днес никой не развожда цървула на читака, а сякого като цървул развождат по ангарии и тъмници, никой не плаща диш–хакъ, а сякому и зъбите вадят за данъци и сякакви законни кражби, имдадиета и севдадиета; днес няма даалийци, няма кърджалии, няма фанариоти, кои да палят пленят села и градища, едни да убиват, а други да земат д у ш е  д я л  и  к е в ш п а р а с ъ за вината на умрелия и убития – днес има правителство, което само изпълнява тези длъжности към раята и държи за това чиновници, рязани и кръстени, с чалми и калимавки, с дълги и къси пискюли, чиновници, кои от вълчия везир Али паша до мечкарина жандарм Кел Мехмед ага, сиреч от скиптъра до сопата – всичките притежават най–високите добродетели, дори и човещината, с коя се отличават братята им черкези и татари. И всичко това в Турция е реформи, и реформи здрави и трайни, основани на дълбоката любов между турчин и българин, между господари и роби", описва благия живот на българите при османското присъствие пък в "Народът вчера, днес и утре" Христо Ботев (1848–1876).
"Издаде се султански ферман, изпроводиха се нарочно чиновници да го четат на турците и на раята, съставиха се общински съвети от равно число мюсюлмани и христиени, уредиха се местни христиенски полиции, назначиха се христиени каймаками и в чисто христиенските села и градове; с една дума – даде се сичко, щото е потребно по мнението на маджаринът за робовете в Турция.
Но сичко това не беше друго нищо, освен средство да се замажат очите на слепите и да се заглушат ушите на глухите. Освен нашите цариградски патриоти, освен кредиторите на банкротинът и освен виенската чифутска преса, никой други не повярва във възможността да роди върбата грозде и Турция да произведе нещо човеческо. Ферманът на реформите не направи друго нищо, освен [да] разяри мюсюлманското население до такава степен, щото направи положението на христиенинът много по–лошо от онова преди ферманът : убийствата и грабежите станаха ежеминутни, данъкът се увеличи в квадрат и равенството достигна до такава пропорция, в каквато се намираше преди Махмуда" четем в "Реформите в Турция".
Глупости и лъжи казват Софроний Врачански и Христо Ботев. Каква рая, какви робове, какви турци? – Граждани, казва Топалов, са били българите в Империята на османското присъствие.
На тия двамцата нехранимайковци и пройдохи никак не може да се има вяра – те не са били почитани професори и посланици.
Романът "Под игото" е преведен на английски като "Under the Yoke"

На английски думата "Yoke" означава хомот, ярем, иго, робство

И англичаните са разбрали османското присъствие като хомот и робство – "Мрачна и жалостна е нашата история от подпаданието ни под турците дору до днешните времена, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на врата му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в кои са заковани и ръце и нозе, и ум и воля, и в кои и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове – злодейства, безчестия, колове, бесила, мъки, тъмница – най–после даалийци и кърджалии, фанариоти и чорбаджии, черкези и татари – с една дума, зло, варварско зло, кое само едно азиатско въображение може обхвана, зло от завоевателя Мурада до читашкия реформатор Азиса – това са страниците на тази история, на това наше в ч е р а. Кървави страници, горчиво преминало! Но д н е с, днес не е ли пак същото черно тегло, същият хомот, същите вериги?", Христо Ботев, "Народът вчера, днес и утре".
"Аз си мисля че 24–ти май е единствения празник, който винаги съм си мислил, че може да обедини българите. Ако някой ми беше казал, че срещу 24–ти май политическа сила или отделни политици могат да въстанат така яростно, щях да кажа "Гледай си работата, ти не познаваш българската национална психология. Най–святия празник е 24–ти май, който всички ние от деца още носим в сърцето си … Той е нестандартен … не е политически празник, не е празник на някакво голямо политическо събитие", казва Топалов.
Така е. Ама какво искате да сторите вие? Искате да окепазите светлия празник на 24–ти май –като го подчините и вкарате в матрицата на държавната церемония – сиреч речи на политици започващи с "уважаеми", след което се изреждат до предизвикване на повръщане главните политически негодници, поднасяне на венци от името на същите негодници, военни, делови президиум, заря–проверка – безстрашните Светии Кирил и Методий редом до страхливецът Стамболов, пукотевица. Каква светла радост и духовност ще има тогава в този празник?
От професорът Топалов чухме и паразитната дума "страхотен", както и, че "ние сме, пак ще кажа, единствената държава в света с уникален шанс да имаме национален празник денът на културата, денът на духовността и ако ние пропуснем това нещо, ние ще сме пропуснали огромен шанс"

Какъв шанс да пропуснем, бе Топалов? Тази възможност да обявим 24–ти май за национален празник е възникнала откакто сме държава в резултат на Руско–турската Освободителна война и ще съществува докато я има държавата България. Нищо за пропускане няма.
Чуха се и други глупости като : "Преди повече от трийсет години ние отхвърлихме тоталитарния гнет и още през 90–та година в Седмото Велико Народно събрание България заяви своето желание за членство в най–справедливия, най–успелия и най–цивилизования съюз – Европейския съюз … и да заяви отново своите виждания за независимост, бидейки равнопоставен член на съюза, равнопоставен член сред страните от цивилизования свят", изрече председателят на Народното събрание.
Аха, значи турците или османците само са присъствали и са ни владяли цивилизовано и образовано, а комунистите са упражнявали гнет, гнетяли са българския народ.
И не сме равнопоставени, Желязков, защото не присъстваме в Еврозоната и Шенгенското пространство. Има членове на Евроколхоза, които високомерно ни отритват и поучават.
"И може би той умира [Иван Вазов] точно на тази дата [22–ри септември] за да ни покаже, че винаги трябва да бъдем независими и винаги да свързваме нашата независимост с него и с България", каза директорът на Къщата–музей "Иван Вазов".
Ех, дядо Вазов, голям шегаджия си бил. И можеше да станеш пророк, ако беше избрал да умреш на Девети септември, а още по–добре на Десети ноември.
"Комунистическият режим има двойно … основание да зачеркне този празник от националния календар. Има и още една причина, той е предния ден пред 23–ти септември, пред деня на Септемврийското въстание, отбелязван и като ден на Червената армия, както е известно (и тоя настъпи същата мотика, която настъпи и професорът Кирил Топалов), изръси архиварят доцент доктор Михаил Груев – историк.
Това според Митко Културата било "зла прокоба за националното съзнание".

Михаил Груев се възхищава на паметта на Йордан Ефтимов за финалите на КСА

"Всъщност аз трябва да допълня, като дете помня, че около 22–23 септември всъщност за много българи това беше деня на финала на Купата на Съветската армия … И това беше много важна купа впрочем – по–важна дори от тази на националното първенство", спомня си доцент доктор Йордан Ефтимов (роден 1971) – "поет, литературовед, литературен критик …".
Финал за Купата на Съветската армия сезон 1981/82 година на 12 юни


Финал за Купата на Съветската армия сезон 1982/83 година на 1 юни


Финал за Купата на Съветската армия сезон 1983/84 година на 9 май



Финал за Купата на Съветската армия сезон 1984/85 година на 9 май


Финал за Купата на Съветската армия сезон 1985/86 година на 21 май


Финал за Купата на Съветската армия сезон 1986/87 година – не е посочена дата


Финал за Купата на Съветската армия сезон 1987/88 година на 1 юни

Финал за Купата на Съветската армия сезон 1988/89 година на 7 юни


Финал за Купата на Съветската армия сезон 1989/90 година – не е посочена дата

Какви ли не глупости да плещят хората ги кара идеологическата обсебеност и обремененост?!
"Чрез този акт, обявяването на тази независимост, не просто се създава царство, но ние ще се присъединим и българския народ ще се присъедини към просветените народи. Именно просветени народи. Не се казва модерните народи, процъфтяващите народи, добре облечените народи и други такива неща. А именно към просветените народи".
Това се казвало в Манифеста за обявяване независимостта на България, твърди Ефтимов.
Аз не открих такива думи в текста на Манифест към българския народ, ама нейсе.
В едно демократично общество всеки е свободен да плеще всякакви глупости за събитията – историческите, политическите, икономическите, стига да обслужват официалната идеология.
Ех, Ефтимов, Ефтимов! "Но той е празник (Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност), какъвто никоя друга държава не може да има … Мен са ме питали (чужденци) … какъв е тоя страхотен ваш празник, чул съм за него, празник на културата, на духовността, няма друг такъв", казва професор Кирил Топалов. Ама слушайте се и се четете едни други в академичните среди, бе.
Спирам с чутите от мен височайши глупости, защото ще стане много дълго писанието ми.
И да напомня на историците, че хронологията и причинно–следствената връзка на събитията са изключително важни в историческите изследвания : Ако не беше Аспарух, нямаше да има държава България; ако не беше Руско–турската Освободителна война, нямаше да има Княжество България, Съединението на Княжеството с Източна Румелия и Царство България.

https://bnt.bg/news/115-godini-nezavisima-balgariya-321296news.html
https://frazite.com/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD+%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=167&WorkID=4641&Level=1
https://litclub.bg/library/bg/botev/publ/narodut.htm
https://bg.pons.com/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4/%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8/yoke
https://bnt.bg/news/tarzhestvena-zarya-proverka-po-sluchai-115-godini-ot-provazglasyavaneto-na-nezavisimostta-na-balgariya-321325news.html
https://bnt.bg/news/kakvo-oznachava-nezavisimost-v-dneshno-vreme-321289news.html
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D0%BF%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F
https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82_%D0%B7%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Христинка само освен, че е хубавка е родом от града на Светиня Му.
Русия не стига че ни освобождава, а плаща и независимостта ни. Опрощава на Турция 80милиона златни франка, равняващи се тогава на 674 тона злато. Това Топалов няма да го каже.

"... освен, че е хубавка", Христинка е и умна като Светиня Му.
Такива дървени "учени" се пръкнаха в изобилие при "демокрацията".

Да, определено Христинка е много по-умна от професора.
Понеже постинга е в категория "забавление", не ми се влиза в историческа полемика.
Трябва да отбележа факта, че България е от много хилядолетия преди Аспарух да забие знамето и да каже, ето тука ще е България. Това е датирано.
Не е датирано, че е от милион години, да не кажа много милиони.
Някой ще каже, фантазия. То и Барон Мюнхаузен бе фантазия.
:)))

цялата тая държава вече е непоносима отврат...

Преди години, един англичанин стигна до извода, че за пари, бЪЛГАРИНЪТ е способен да продаде и майка си!?
Та, какво остава за някакъв си празник, да му цепи басма ли!?
Парица е царица!
За такива няма по - голям празник от този на парата!
Празник на парата трябва да е националният празник !
Да видим тогава, дали ще се намери серсемин, да търси корупционери и да ги сочи с пръст!?
И национален герой трябва да не е някой си, а Бай Ганьо!
Само един, достатъчен е, за какво ни са цяла сюрия? Филанкешия: От фил и кеш, обичащ кеша?
И да е несменяем управител на държавния фиск!И да се съхранява в неговата сметка, в Швейцарска банка Защото другите са банда от банки!

Несъмнено и едното и другото.

Ние си я правим.

Ако няма такъв празник, да го измислим.

Празник на парата трябва да е националният празник !
Да видим тогава, дали ще се намери серсемин, да търси корупционери и да ги сочи с пръст!?
И национален герой трябва да не е някой си, а Бай Ганьо!

Аха!