21.09.2023г.

     Откривам интересна статия във вестник СЕГА – "Училището изгражда траен и вреден ученически манталитет" от Ирина Манушева, "философ, преводач и майка на три деца"

"Междувременно обществото ни всеки ден изтръпва от новини за насилие и агресия, за безразсъдно шофиране, за престъпно безхаберие на всички нива и във всички сфери. Все си мисля, че е елементарно да направим връзката с онази система, през която преминаваме всички, поколение след поколение, и която е не просто обучителна институция, а среда за формиране на личности. Но ние упорито "тичаме право към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме", ако разрешите да цитирам Паскал", пише Манушева.
Училището било "среда за формиране на личности". Било е. От самото създаване на училищата през Възраждането, та до необуржоазната контрареволюция и Реставрацията на капитализма и буржоазното общество в България след 1989–та година, когато възпитанието се тропоса само на родителите и съвсем естествено, защото родителите не са постоянно с децата, на телевизията и Интернет. Тук–таме и на бабите и дядовците.
Аз например от Детската градина до VIII–ми клас включително, съм живял без родителите си с баба и дядо на село. Възпитаван съм от баба и дядо, от учителите, от другите възрастни, от селската библиотекарка, от книгите, с които ме награждаваха или ми се подаряваха, от радиоточката, от списанията "Славейче", "Дружинка", "Мурзилка", от вестник "Кооперативно село", на който дядо беше абонат. Газетата беше изключително качествена – в съботния брой имаше силна хумористична страница, "Весело хоро" мисля. Имаше кръстословици и плетеници, публикуваше криминални разкази по действителни случаи.

"Кооперативно село" – вестникът на моето детство 

Веднъж училищната прислужничка ровеше с машата в печката да разгори въглищата. Аз съм се изправил до нея и не помня тя нещо каза ли ми и аз ѝ отговорих или аз нещо ѝ казах, и нали съм си устат (баба казваше, че съм само за адвокат, защото имах отговор на всичко), не помня какво ѝ казах, ама тя както си ровеше с машата в жарта, моментално я измъкна и ме перна с нея през устата. Не получих поражения. Никой друг не разбра. И аз не се оплаках на никого. А същата тази училищна прислужничка една сутрин ме видя да прескачам за по пряко зида на училищния двор, който е през улицата, върна ме обратно да вляза през училищната порта.
По мое време пластелин нямаше. Работехме с глина (жълта кал). Един път през междучасието момчетата си спретнахме здрава престрелка с топчета от кал. Наказанието беше да напишем сто пъти "Аз няма да се бия вече с кал".
Не съм бит. Отнесъл съм само две плесници : След като ме търсил цял следобед из селото, като ме намери щастливо играещ с други деца на другия край на селото, дядо ми извъртя една плесница. Жестоко обиден, фукнах към дома, промъкнах се без баба да ме види и се заключих в една от стаите, в които те не влизаха. Горкият старец. Отишъл на спирката да види дали не съм се качил на автобуса за града да отида при мама и тате. Телефони нямаше. Търсил ме у съученици и приятели. Ама през прозореца не се сетил да погледне. Рано сутринта една леля ме съгледа в стаята. Измъкнах се и отидох на училище "ни лук ял, ни лук мирисал".
Втората плесница я отнесох от баща ми, който на смрачаване стои пред портата и ме вика да се прибера. Аз отговарям "добре, де" и продължавам игрите с децата в училищния двор. И така няколко пъти. И когато му се явих, бях ръкоположен по бузата, при което залитнах.
А в Х–ти клас в гимназията имах щастието да си купя книгата на Олга Кръстева "Така казват хората". Мисля че това е първата книга, която съм си купил самостоятелно. Още я пазя.

Книгата, която ме научи как да се държа в обществото

Но да се върнем към "възпитанието се тропоса само на родителите и съвсем естествено, защото родителите не са постоянно с децата, на телевизията и Интернет".
Това се потвърждава от следващите думи на автора : "От най–ранна възраст децата прекарват по–голямата част от будното си време в училище. "Схващането на някои, че работата на училището е да преподава, не да възпитава, е израз на неразбиране на комплексната му функция и абдикация от една от най-важните му роли".
Възпитаваше социалистическото училище. Необуржоазното училище не възпитава. И то не е от "неразбиране на комплексната му функция", както споменава авторът Манушева, а от умишлено създадената практика от управляващите образователната ни система НПО–та.
"… масовото училище е съпроводено със странични ефекти, които се отразяват все по–негативно на съвременния човек и обществото ни. В него младите хора всекидневно получават множество негласни послания, които бавно и постепенно моделират характера и светогледа им. Ще си позволя само няколко щрихи – малка част от дълбоките, тлеещи опасности", пише авторката и посочва пет броя "щрихи" :
– Училището потиска личната отговорност и инициативност и приучава към подчинение … ;
– Училището изгражда траен и вреден ученически манталитет. Вместо да създава мотивация за учене през целия живот, то със задължителността, отегчението и стреса успява още в началните класове да убие естественото любопитство и ищах за нови знания и умения … ;
–  Системата не се интересува от самото дете. Важни са физическото му присъствие, учебният материал, оценките. То вижда, че (почти) никой не се вълнува от бъдещето му – защото за всички е ясно, че това, което искат от него в училище, няма нищо общо с нещата, които ще иска животът … ;
– Всичко това влече опасна дехуманизация … ;
– В този ред на мисли огромна вина носи и обучението в някои конкретни направления като литература, философия, история, гражданско образование. Те биха могли да бъдат отлична възможност за опознаване на различни култури и мирогледи, ориентация в съвременния свят с неговите актуални проблеми и перспективи, изграждане на ценности, развиване на емоционална интелигентност и емпатия, умения за водене на дискусия. Вместо това сме ги свели до заучаване на факти и клишета и безкрайно ровене в миналото.
Визията за настоящето и бъдещето просто липсва.
В състояние на такава криза в обществото – критични нива на агресия, критично ниска търпимост, критично безхаберие, критична липса на критично мислене – е въпрос на време нишките да започнат да се късат неудържимо и необратимо.
Далеч съм от мисълта, че за всичко е виновно училището. Но именно то е средата, в която израстваме всички, поколение след поколение.

Първия учебен ден в Обединено училище "Свети Свети Кирил и Методий" в град Обзор

Учител и лекар се става по призвание. И когато самата система на образование го прави творец, се получават добри резултати. А калъпи ли го системата чиновник, резултатите са плачевни.

https://www.segabg.com/category-observer/uchilishteto-izgrazhda-traen-i-vreden-uchenicheski-mantalitet

© Красимир Говедаров, Главен експерт

Възпитават, възпитават. Преди 15. 09 сутринта в кафенето група учителки си говорят. Една, петнайсти наближава, ние китки не пием.
Поне един протестиращ да бяха възпитали. Те протестираха, милиционери, пожарникари, пенсионери, дървари... сега зърнари. Другите блеят поетапно.
Ако и на комшията ставаше с протести, досега щеше да стане.
:)))

родното училище мнооого трудно, или вече дори въобще не изгражда днес всестранно развити личности.

И все пак за първите седем години училището и учителите няма как да носят отговорност...

Схващането на някои, че работата на училището е да преподава, не да възпитава, е израз на неразбиране на комплексната му функция и абдикация от една от най-важните му роли".

Хе–хе–хе!
В главата ми се мотае за някакъв случай с пияна учителка в час.

"всестранно развити личности" е комунистическо понятие. На капитализма му трябват послушни и прости хора.

За първите седем – не. Но за следващите десет – да.

Не е "израз на неразбиране", а резултат на диверсията на НПО–та, които управляват образованието ни.