… Продължение от предния постинг …
     Отначало командата на Байдън беше уверена, че може да сключи мир с Русия при условието  "кой каквото владее, то му принадлежи", представяйки този мир на us–американския народ като голяма победа. Те също така вярваха, че Зеленски би бил заинтересован от такъв мир, тъй като такъв мир би му позволил, както да запази нацисткия си режим в Киев, така и да остави по–голямата част от Украйна под свой контрол.
Но се оказа, че нито Русия, нито Зеленски ги устройва такъв мир. Това не устройваше Русия по очевидни причини : тя току–що беше завършила разполагането на допълнителни войски, които трябваше да наклонят военните везни на нейна страна, но не получаваше нищо от мира, предложен от us–американците : нито сигурността ѝ беше гарантирана, нито международното признание на онези републики, които станаха част от териториите на Руската федерация. Всъщност това беше примирие, което враговете на Руската федерация щяха да използват, за да подобрят геополитическите си позиции преди нова атака срещу нея.
Този мир не устройваше и Зеленски. Зеленски загуби аурата си на "президент на света" и не спечели популярност в армията или сред нацистите. Те, разбира се, обичат да парадират с факта, че президентът им е евреин (затова, казват те, в Украйна няма нацизъм), но не забравят нито за секунда, че президентът им е евреин (което никак не ги прави щастливи, тъй като те са си нацисти). По време на управлението си Зеленски обиди голям брой "уважавани хора" и загубата на власт означава за него началото на безкраен период на проблеми и неприятности.
Междувременно краят на войната и мирът означават, че изборите ще трябва да се проведат през 2024 година. И опонентите на Зеленски щяха да излязат на тези избори с история за това как лъжлив клоун, който обеща мир, хвърли страната във война, загуби територия и подписа "срамен мир". С такъв управленски актив шансовете за преизбиране са близки до нулата.
Но като победи Русия и си възвърне Крим и Донбас, и диктува мира при своите условия, кой ще се противопостави на такъв лидер? Няма сериозна конкуренция.
Да си припомним, че Съединените щати премълчаха пред Зеленски за своя скептицизъм относно перспективите за неговата победа. Бяха доставяни оръжия, макар и в по–малки количества от обещаното, но на Зеленски непрекъснато се обещаваше, че изоставането ще се  навакса. Обучаваха се резервни части : някои на Запад, други под ръководството на западни инструктори в Украйна. Линията на фронта, на ръба на посоката на Бахмут, беше доста стабилна, но битките за Бахмут не предизвикаха много тревоги на Зеленски – те продължиха дълго време и той не съжаляваше за хората.
Вярно е, че още през този период Зеленски започна да изразява недоволство от ниската ефективност на реакцията на Запада на исканията на Киев за доставка на оборудване и боеприпаси, в замяна на тези, които са изобилно похарчени на фронта. Украйна няма собствено производство, складовите запаси са изчерпани още през лятото на 2022 година, поради което Западът, според Зеленски, трябваше да организира доставки за въоръжените сили на Украйна от своите складове. Защо Евроколхоза, СатаНАТО – 40% от световната икономика – защо нямат така необходимите му скапани снаряди?
Оказа се, че нямат. И когато на президента Зеленски му стана ясно, че армията му губи своята боеспособност по–бързо, отколкото Западът му помага да я възстанови, тогава той се разтревожи. Той ще набира хора, ще изпраща всички на фронта : и жени, и мъже на възраст от 15 до 75 години, но ще попълни разредените формирования. А оръжие откъде може да вземе?
И така Зеленски се обръща към Запада и моли : "Вие обещахте, това е нашата обща война, къде е вашата помощ?". А Западът се обръща, вдига рамене и намеква, че обещанието не означава да се ожениш, че войната е обща, а катастрофата ще бъде чисто украинска, самият Запад се опитва, криейки се зад Киев, да избегне поражението, "продавайки" Съгласието на Русия да формализира победата си в Украйна (не до края, разбира се) за компромисен мир, който би позволил на Запада да запази шансовете си за геополитически реванш. Така че нека Украйна се бие, като съпротивата ѝ доведе Русия до необходимото състояние, когато Москва е готова да направи отстъпки в преговорите.
Вярно, помощите ще намалеят. Първо, резервите вече са изчерпани и Украйна изразходва това, което ѝ е доставено, по-бързо, отколкото Западът произвежда ново. Второ, какъв е смисълът да се харчат пари и оскъдни ресурси за държава, която така или иначе е на път да спре да функционира? Тоест няма да я бъде.
Единствената светлина в прозореца на Зеленски от декември 2022–ра година е, че us–американските демократи се озоваха в един окоп с него. До президентските избори не остава много време, а в Украйна Съединените щати вече не могат да си позволят загуба нито през наближаващата зима, нито особено през пролетта. Затова екипът на Байдън започна да работи по–активно за осигуряване на финансова и военна помощ за Украйна.
Но републиканците са добре запознати с проблемите на демократите и се опитват да блокират инициативите им чрез Конгреса. А и европейските съюзници, негодниците,  започнаха да саботират доставките на оръжие за Украйна. Германия не предава ракети от месеци и казва, че няма да предаде, дори ако американците поставят ATACMS на Киев. Преди с доставките на танковете не беше така.
Въобще Зеленски се усеща измамен и изоставен от Запада. Той разчиташе на него, и почти "спечели войната" (вече предусещаше лаврите на Бонапарт), но те не му предоставиха пари, оборудване и консумативи навреме. Опасявам се, че той все още не вярва, че Западът просто е останал без оръжия, мисли, че са ги скрили някъде, но самите те лъжат, че всичко е свършило.
И затова през последните месеци станахме свидетели как Зеленски започна грубо да заплашва Запада (поне намекът му за възможността за бунт на украинските бежанци в Европа си заслужава). Поддръжниците му също са груби. Министърът на външните работи от веригата "Макдоналдс" Кулеба казва в лицето на Аналена Бербок, че няма смисъл да отлага времето, все пак ще ни дадете ракетите, така че нека го направи веднага, иначе ще се ядосаме.
Но това все още са цветя. "Ягодките" ще тръгнат, когато Зеленски окончателно загубил страх от Запада, но от страх от Русия и Путин, започне публично да разказва кой какво и кога му е обещал и как е бил въвлечен във войната. И той може да започне. Той практически няма какво да губи. С такива "приятели" бягството му на Запад изглежда повече от проблематично.
Разбира се, "приятелите" веднага ще се опитат да го убият, но Зеленски няма друг начин да повлияе на своите "съюзници". Той загуби войната, Русия ще го съди и въз основа на съвкупността от военните престъпления, които е извършил и санкционирал, вероятно ще бъде осъден до живот. Последната капка, която той все още се опитва да хване, е да убеди Запада, че заедно все още могат да спечелят, че трябва да се напрегнат и да дадат на Зеленски повече пари, повече оръжия и да помогнат за мобилизирането на повече войници.
Екипът на Байдън насърчава тези усилия. Те се нуждаят от Украйна, за да издържат още 14 месеца до изборите. Но ресурсите им са почти изчерпани и сега подлите републиканци също планират импийчмънт, което допълнително ще отслаби външнополитическия капацитет на администрацията на демократите и ще я отвлече от защитата на позициите ѝ в Конгреса и, най–важното, в us–американските медии.
В такава ситуация Зеленски с изтощената си нервна система и дълъг език може да се превърне в неудобен свидетел, а подкрепата за Украйна може да се окаже твърде токсичен проект.
В крайна сметка всички на Запад прекрасно разбират, че Украйна е неизлечимо болна, че няма да оздравее и смъртта ѝ може да настъпи всеки момент. Време е да спрете да носите лекарства и да започнете да мислите за подялба на наследството.

Ростислав Ищенко в Украина.ру

https://ukraina.ru/20230912/1049343789.html

© Красимир Говедаров, Главен експерт