04.09.2023г.

     Опитът на Франция да играе отново в политика, заради която Съединените щати са мразени в света, и то под ръководството на Макрон, който има късмет на удавник, е мястото, където ще бъде истинското му дъно. И фактът, че французите ще му чукнат камбаната, все още е вероятно развитие на събитията в Петата република.
Президентствуването на Еманюел Макрон ще остане във френската история като периодът, когато влиянието на Париж в Африка се срива. Мали, Централно–африканската република, Буркина Фасо, Нигер, а вече и Габон – френската колониална империя сякаш умира "на бис", но без никакво уважение към заслужилото ѝ тяло [метрополията].
При обявяването на независимост от Париж през 50–те и 60–те години на миналия век вождовете на новите африкански държави в по–голямата си част се ръкуваха с неговите представители и се заклеваха във вечно приятелство. Сега хора със същите позиции са изгонвани от Африка.
Така организаторите на военния преврат в Нигер поискаха френският посланик да напусне страната. Ако не се подчини (а не би трябвало, защото французите не признават новата власт), ще бъде арестуван.
През 1964 година, когато в Габон се извършва военен преврат, президентът Шарл дьо Гол изпраща парашутисти в столицата му Либревил и потушава бунта за два дни. Между другото парашутистите освободиха от заложниците вицепрезидента на Габон Бонго, който скоро стана президент и автор на известната в Париж метафора, че Габон без Франция е като кола без шофьор. Президентът Бонго, който е поставен под домашен арест от съвременните пучисти и призовава своите "приятели по света" да "вдигнат шум", е син и наследник на първия Бонго и цялата им династия управлява Габон при равни условия с французите за повече от половин век.
От начина, по който се отнасят със сваления президент и още повече от ликуването, с което бунтовническият лидер Брис Олиги е посрещнат по улиците на Либревил, става ясно, че тази плънка не може да бъде върната. Габон, богат на петрол и уран, който служи на Франция, според същия израз на Бонго старши, като бензиностанция, е вече загубен от нея.
Важното : загубени не заради злата съдба, а заради неумела политическа игра. Черна Африка е пространство на непредвидимост, но в Габон нещо подобно можеше да се очаква.
А–а–а, а дългата ръка на Злото жоже да не би да е измислица, а? Съвсем истинска си е.
Династията Бонго, добила славата на приказно богати и фантастично корумпирани хора, вече 57 години на власт, много "измори" габонците. От 90–те години на миналия век всички президентски избори, които удължаваха мандата на семейството при неизменно мътни обстоятелства, са придружавани от протести (до опожаряването на сградата на парламента) и отказ на опозицията да признае официалните резултати. Същото се случи и с изборите през август 2023 година, на които Бонго–младши като че ли беше отново преизбран.
Когато започна типичната следизборна криза за Габон, ръководителят на Националната гвардия Брис Олиги прекъсна тази нишка. Не е фактът, че той изобщо не е имал друг изход : крещящото неравенство, непопулярната власт и грохналият недеен президент, създадоха  предреволюционна ситуация в страната. Ако Бонго не беше свален от военните, щеше да бъде свален от тълпата, пише Дмитрий Бавирин в Деловая газета «Взгляд».
Но не от тълпата на Густав Льобон, а от тълпата на Христо Смирненски :
В тълпите смълчана е буря незнайна;
стопено е слънцето в тях.
И често, сред гълъбов прах,
опасват града те с верига безкрайна
и в тази верига от роби се движи
и черния облак на днешните грижи,
и светлия призрак на празник свещен –
свещения утрешен ден!
 
За подвиг тълпите ги ражда земята,
за подвиг безумно велик.
И подвига им е безлик.
кат" млечния път разпилян в небесата,
където се сплитат сребристи огньове,
които не може око да улови.
а все пак сияние чудно пламти
в тез бледи, незрими звезди.

В тълпите е скрита душата велика –
душата на новия свят.
И в шумния каменен град,
когато борбата на пристъп ги вика –
тълпите заливат гърмящи площади,
тълпите люлеят грамадните сгради
и блика душата във порив крилат –
душата на новия свят.
 
В Париж не измислиха нищо по–умно от това да признаят Бонго за законен победител в изборите (чай, Либревил не е Минск), тоест да заложат на кон, който едва ходи, като по този начин настроят срещу себе ликуващите тълпи и новото правителство на Брис Олиги Нгема

Не е факт, че сега новата власт в Габон, относително казано, ще покани ЧВК "Вагнер" да охранява петролните им платформи, но със сигурност ще смени покровителя си, например със САЩ, за чиято креатура се смята Олиги. Опитът от Нигер и посещението на Виктория Нюланд показаха, че us–американците лесно жертват френските (и всякакви други) интереси, за да запазят собствените си позиции.
Така че загубата на Габон е именно провал на политическото управление от страна на Макрон, предвид че преди 10–20 години Париж държеше Африка под контрол, подбираше способни протежета и изпращаше войски на континента толкова често, колкото поздравления за присъединяването (или ре–избор) на следващия "mon ami" – крадлив и жесток колкото искаш, но винаги онзи, който праща лъч светлина в Париж.
Затова дори бившият президент Франсоа Оланд, който представлява "тревопасната" по френските стандарти Социалистическа партия, намеква, че не е трябвало да се действа "по този начин" и е трябвало да се започне твърдо още от Мали. Когато на едни пучисти им се размине всичко, останалите престават да се страхуват от реакцията на Париж.
Да де, ама след дъжд качулка, е казал народът.
Пък и "късметът на удавник" – сегашното ръководство на Франция е известно със способността си да се вписва в очевидно губещи проекти (например в "поражението на Русия на бойното поле"), а президентът Макрон обикновено избира най–глупавото от всички възможни поведения и решения.

Превратът тръгна почти веднага след като държавният център за гласуване на страната обяви, че действащият президент Али бин Бонго Ондимба е преизбран за трети мандат на изборите

https://vz.ru/opinions/2023/8/31/1228310.html
https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=50&WorkID=3100&Level=3

© Красимир Говедаров, Главен експерт

има още мноого да плащат за греховете си и то с лихви.
Те съсипаха културата на поробените от тях народи, затриха езиците на завладяните, окрадоха богатствата им.
И поколенията в тези страни не забравят това.

Всичко се връща.

Западняците са най-големите длъжници на Африка...

Жените може, но останалата част от населението не ще да е онождана трикратно.
Пардон, и педерастите.
:)))

Да.

Не ги познавам африканките и въобще африканците.
Виж за кубинките съм чул, че нямат задръжки.

като по Смирненски "е скрита душата велика –
душата на новия свят", душата на нашия народ, който побеждава.

А де!