24.05.2023г.

     Pirls е международното изследване на четивната грамотност (Progress in International Reading Literacy Study – PIRLS).
Наскоро бяха обявени международните резултати по четене  PIRLS 2021

PIRLS 2021 е петият цикъл от изследването на напредъка в международната четивна грамотност. От 2021 година насам PIRLS предоставя висококачествени данни за наблюдение на напредъка в постиженията на учениците от четвърти клас в четенето, като обхваща 20 годишни тенденции. Оценката на четенето на PIRLS се основава на цялостна рамка, която се фокусира върху две всеобхватни цели на четенето – за литературен опит и за придобиване и използване на информация. Резултатите от PIRLS 2021 предоставят описания на уменията и стратегиите за четене на учениците при четири международни показателя по скалата за постижения в четенето на PIRLS за смислено тълкуване на резултатите от постиженията в четенето.
В това проучване сме включени и ние :
Четене на страните. Постижение – 

Средно постижение при четене и разпределение на резултатите по скалата 

Процентили на ефективността

Тенденции в четенето. Постижение –
Четвъртокласниците в България влошават леко уменията си по четене. Ако през 2016–та  година те са постигнали среден резултат 552 точки от общо 1000 точки, то през 2021–ва  година получават 12 точки по–малко, или 540 точки.

Графика на тенденцията на средните постижения при четене

Тенденцията е българските ученици да стават все по–неграмотни.
Относително постижение в четенето. Цели и разбиране, процеси –

Илюстрация 3.1 : Относително средно постижение при четене 

Оценява учениците от четвърти клас в края на учебната година.

Илюстрация 3.3 : Относително средно постижение в процесите на разбиране 

7% от четвъртокласниците ни не разбират какво четат.
Представяне на Международни Бенчмаркове –

Илюстрация 4.3 : Тенденции в разпределението на учениците, достигащи международните показатели на PIRLS 

Advanced International Benchmark е много висока цел и, както беше показано в предишни оценки на PIRLS само малък процент от учениците достигат напреднало ниво. Забележително е, че Сингапур имаше повече от една трета (35%) от своя четвърти клас ученици, достигащи напреднало ниво. След това, след празнина, Хонконг SAR и Руската федерация имат по 21%, следвани от Англия (18%), България (16%) и Швеция (15%). Средният процент, достигащ Advanced International, показателят беше 7, така че от държавите, където се оценяваха учениците от четвърти клас в края годината, половината са имали 7 процента или по–малко ученици, достигащи напреднало ниво.
Подкрепа за домашна среда –

Илюстрация 5.1 : Социално-икономически статус на дома 

Училищен състав, ресурси и климат –
Илюстрация 6.1 : Състав на училището според социално-икономическия произход на ученическото тяло 

Приложение 6.3 : Инструкции, засягащи недостига на ресурси за четене – Доклади на директорите 

То не стига, че на нашите ученици не им се чете, ами нямало и какво да четат.
Нагласи и поведение на учениците при четене –
Илюстрация 7.1 : Учениците обичат да четат
За България :
– Много харесвам четенето : 51 %;
– Харесвам четенето донякъде : 37 %;
– Не ми харесва да чета : 12 %.

Илюстрация 7.3 : Ученици, уверени в четенето 

Ето, българинът вярва най–много в силата на Знанието.


Диаграма на тенденцията на средните постижения в четенето по пол 

Българските четвъртокласници се представят много над средното ниво в уменията си за четене, показват резултатите от Международното изследване на уменията за четене PIRLS 2021 проведено в 57 държави, хвали се Министерството на образованието и науката.
Проучването в България обхваща 4043 четвъртокласници от 151 училища в страната, както и техните 212 учители и родителите на 4037 от тях.
Средният резултат по четене на българските четвъртокласници е 540 точки, който е доста над средния за страните.
Най–добри читанки са в Сингапур (587 точки), Хонконг (САР) (573 точки), Русия (567 точки).
Според данните през 2021 година българските четвъртокласници се справят по–добре с текстовете с литературна цел (за четене с разбиране) отколкото на тези с информативна цел (за извличане и използване на информация).
Към изследването са разработени няколко въпросника, които се стремят да изучат условията, в който учениците развиват уменията си за четене – семейни, социални, училищни и тези в класната стая : въпросник за ученика, въпросник за родителите, въпросник за учителя и въпросникът за директора. Данните сочат, че 80% от българските ученици учат в училища без никакви проблеми с дисциплината и сигурността и имат постижения от 549 точки. В училища с проблеми в дисциплината и сигурността, според директорите им, учат 4% от българските четвъртокласници. Те имат постижения от 458 точки или с 91 точки по–ниски.
Учениците са с "много възможности", ако средно имат у дома повече от 100 книги, повече от 25 детски книги, поне един от родителите им има висше образование и поне един работи от тях като специалист или професионалист. Учениците са с "малко възможности", ако средно имат 100 или по–малко книги у дома, 25 или по–малко детски книги, двамата им родители нямат по–високо от средно образование и не работят като специалисти или професионалисти.

https://pirls2021.org/results
https://pirls2021.org/results/achievement/
https://web.mon.bg/bg/news/5323

Равносметката е сравнително добра... До четвърти клас децата обичат да четат повече. След това четенето на книги остава на по-заден план...

Да така е.
Още като получех читанката в края на лятото, до началото на учебната година вече я бях изчел.