13.05.2023г.

     Дейвид Милибанд е президент и главен изпълнителен директор на Международния спасителен комитет (МСК). От 2007–ма година до 2010–та година той е бил министър на външните работи и въпросите на Британската общност на Обединеното кралство в правителството на Гордън Браун от Лейбъристката партия. Млад човек (1965).
Международният спасителен комитет (The International Rescue Committee – IRC) помага на хората, засегнати от хуманитарни кризи – включително климатичната криза – да оцелеят, да се възстановят и да изградят отново живота си.
Та президентът на МСК дал препоръки за спасяването на Колективния Запад в статията си "Светът отвъд Украйна; Оцеляването на Запада и изискванията от останалите", отпечатана в списанието Foreign Affairs в броя за май–юни 2023 година :

"Украйна обедини света", заяви украинският президент Владимир Зеленски в реч по повод първата годишнина от началото на войната с Русия. Ако само това беше вярно. Войната със сигурност обедини Запада, но остави света разделен. И този разрив само ще се разшири, ако западните страни не успеят да се справят с неговите първопричини, започва авторът.
Традиционният трансатлантически съюз на европейски и северноамерикански държави се мобилизира по безпрецедентен начин за продължителен конфликт в Украйна. Той предлага широка хуманитарна подкрепа за хора в Украйна и за украински бежанци. И се подготвя за това, което ще бъде масивна работа по възстановяване след войната. Но извън Европа и Северна Америка, отбраната на Украйна не им е в ума. Малко правителства одобряват наглото руско нахлуване, но много от тях остават неубедени от настояването на Запада, че борбата за свобода и демокрация в Украйна също е тяхна. Както френският президент Еманюел Макрон каза на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари :  "Поразен съм от това как загубихме доверието на глобалния Юг". Той е прав. Убедеността на Запада относно войната и нейното значение е съчетана на други места със скептицизъм в най–добрия случай и откровено презрение в най–лошия.

Другарят лейбърист Дейвид Милибанд с ръка на сърцето спасява тумба усмихнати циганчета. Едно невъзпитано голо цигане с ръце на кръста го гледа с недоверие

Пропастта между Запада и останалите надхвърля правата и грешките на войната. Вместо това, това е продукт на дълбоко разочарование – всъщност гняв – относно лошото управление на глобализацията, водено от Запада след края на Студената война. От тази гледна точка, съгласуваният отговор на Запада на руската инвазия в Украйна хвърли в остро облекчение случаите, когато Западът наруши собствените си правила или когато очевидно липсваше в действие при справянето с глобалните проблеми. Подобни аргументи може да изглеждат неуместни в светлината на ежедневната бруталност, извършвана от руските сили в Украйна. Но западните лидери трябва да се обърнат към тях, а не да ги отхвърлят. Пропастта в перспективите е опасна за свят, изправен пред огромни глобални рискове. И заплашва подновяването на основан на правила ред, който отразява нов, многополюсен баланс на силите в света".
И Милибанд говори за "основан на правила ред", ама е осъзнал, че този ред следва да е "нов, многополюсен баланс на силите в света". Нещо загърбва хегемонията на "хегемона"?!
"Руската инвазия доведе до забележително единство и действия от страна на либералния демократичен свят. Западните страни са координирали широк набор от икономически санкции, насочени срещу Русия. Европейските държави във все по–голяма степен привеждат своите климатични политики за декарбонизация с ангажиментите, свързани с националната сигурност, за да прекратят зависимостта си от руския петрол и газ. Западните правителства се обединиха в подкрепа на Украйна с огромни доставки на военна помощ. Финландия и Швеция се стремят скоро да бъдат приети в НАТО. И Европа възприе политика на приветствие към осемте милиона украински бежанци в нейните граници. Всички тези усилия бяха подкрепяни от администрацията на САЩ, която беше твърдо стъпила в партньорство с европейски съюзници и други. Споровете около Афганистан и партньорството за сигурност AUKUS (сделка от 2021 година, сключена между Австралия, Обединеното кралство и Съединените щати, която раздразни Франция) изглеждат отдавна".
Да бе, "забележително единство", да бе, само "раздразнило Франция". Съединените щати си преебаха Франция с подводниците, което френският военно–промишлен комплекс няма да забрави и никога няма да прости. Капиталистите и буржоата не си прощават взаимните  финансови преебушки. Сега янките преебват цялата Западна Европа, особено Германия.
Гледайте филмите "Кръстникът", "Ужилването" и много други, на които не си спомням  заглавията, но вие може пък да знаете.
"Мнозина на Запад бяха изненадани от този обрат на събитията. Очевидно същото беше и в Кремъл, който си въобразяваше, че инвазията му няма да предизвика силен и решителен отговор на Запада. Единството и ангажираността на Запада обаче не могат да се сравнят другаде. В началото на войната Общото събрание на ООН гласува със 141 срещу 5, с 47 отсъствия или въздържали се, за да осъди руската инвазия. Но този резултат е способен да заблуди. Както отбелязва екипът от анализатори на Международната кризисна група : "Повечето неевропейски страни, които гласуваха да осъдят агресията на Русия миналия март, не предприеха санкции. Да вършиш правилното нещо в ООН може да бъде алиби да не правиш много за войната в реалния свят".
В поредица от гласувания в ООН от началото на войната около 40 държави, представляващи близо 50 процента от световното население, редовно се въздържаха или гласуваха против предложения, осъждащи руската инвазия. Петдесет и осем страни се въздържаха от гласуването през април 2022 година за изключване на Русия от Съвета на ООН по правата на човека. Според Economist Intelligence Unit две трети от световното население живее в страни, които са официално неутрални или подкрепят Русия. Тези страни не образуват някаква ос на автокрация; те включват няколко забележителни демокрации, като Бразилия, Индия, Индонезия и Южна Африка", страда спасителят на страдащите.
Голяма част от споровете не се дължат на разногласия относно конфликта в Украйна, а вместо това са симптом на по–широк синдром : гняв от възприеманите двойни стандарти на Запада и разочарование от закъсалите усилия за реформи в международната система. Изтъкнатият индийски дипломат Шившанкар Менон постави остро въпроса във Foreign Affairs по–рано тази година, когато написа : "Отчуждени и негодуващи, много развиващи се страни виждат войната в Украйна и съперничеството на Запада с Китай като отвличане на вниманието от неотложни въпроси като дълг, изменение на климата и последиците от пандемията".
Казано по ясно, това са лицемерието, високомерието, наглостта и грабителството на Колективния Запад.
"Realpolitik изигра своята роля в определянето на позициите на някои страни по украинския конфликт. Индия традиционно е зависима от Русия за военни доставки. Паравоенната компания "Вагнер" – руската наемническа организация, която сега е активна в Украйна – работи с правителствата в Западна и Централна Африка, за да подкрепи тяхната сигурност и оцеляване. А Китай, който е един от основните източници на подкрепа за Русия, е най–големият търговски партньор на повече от 120 страни по света и се оказа непримирим към дипломатически обиди", недоволства Дейвид Милибанд.
"Но има и други фактори. Някои страни оспорват западния разказ за причините за войната. Например, въпреки че бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва описа нахлуването като "грешка", той също така даде вяра на аргумента, че Русия е била онеправдана. "Зеленски е толкова отговорен, колкото и Путин за войната", заяви Лула миналото лято в изявление, което подчертава глобалната амбивалентност относно конфликта", продължава да мрънка той.
"Войната обедини Запада, но остави света разделен", прави констатацията Милибанд.
"Много наблюдатели извън Запада също смятат, че безнаказаността като цяло е присъща на всички силни държави, не само на Русия (Ха–ха–ха! По ненаказан агресор от Съединените щати няма). Сега те са в особено слаба позиция да защитават глобалните норми след президентството на Доналд Тръмп, който видя презрение към глобалните правила и практики в толкова различни области като климата, човешките права и неразпространението на ядрено оръжие. Критиците посочват водените от САЩ войни в Афганистан и Ирак, за да твърдят, че лицемерието, а не принципът, движи Запада. А подкрепата на САЩ за войната на водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен, която породи хуманитарна криза в тази страна, се представя като доказателство за двойни думи, когато става дума за загриженост за цивилните. Също така се твърди, че Западът е показал много повече състрадание към жертвите на войната в Украйна, отколкото към жертвите на войни другаде. Призивът на ООН за хуманитарна помощ за Украйна е финансиран от 80 до 90 процента. Междувременно призивите на ООН през 2022 година за хората, попаднали в кризи в Етиопия, Сирия и Йемен, са едва наполовина финансирани".
Така е, така е! Защото последните три страни не воюват срещу Руската федерация, не гласуват срещу нея и затова ги наказват.
Кажи го бе, британецо; кажи го бе, страхливи лейбъристе; кажи го бе, Дейвид.
"Сами по себе си, някои от тези причини може да стоят отстрани и може да изглеждат дребни за украинците, които се бият на фронтовата линия. Но предпазливостта в подкрепа на Украйна не трябва да скрива по–голям проблем. Западът не успя след финансовата криза от 2008–ма година да покаже, че желае или е способен да прокара по–равностойна и устойчива глобална икономическа сделка или да развие политическите институции, подходящи за управление на многополюсен свят. Този провал сега се прибира у дома. Дори преди пандемията от Covid–19, например, светът беше значително изостанал в постигането на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, които държавите–членки поставиха с голям шум през 2015 година. През 2018 година четири от пет нестабилни и обхванати от конфликти държави се проваляха относно мерките за ЦУР. Данните на Световната банка за 2020 година показват, че хората, родени на тези места, са имали десет пъти по–голяма вероятност да се окажат бедни в сравнение с тези, родени в стабилни страни и разликата нараства.
Оттогава, в резултат на продължителни конфликти, климатичната криза и пандемията, мантинелите се разпаднаха напълно. Повече от 100 милиона души в момента бягат, за да спасят живота си от война или бедствие. ООН съобщава, че 350 милиона души днес имат хуманитарна нужда, в сравнение с 81 милиона души преди десет години. Повече от 600 милиона африканци нямат достъп до електричество. Програмата за развитие на ООН съобщава, че 25 развиващи се страни харчат над 20 процента от държавните приходи за обслужване на дълга, като 54 държави страдат от сериозни дългови проблеми. А неравнопоставеният достъп до ваксини за борба с пандемията – пропаст, особено очевидна по време на ранните фази на пускането на ваксината през 2021 година – се превърна в пример на празни обещания.
Западните правителства също не успяха да изпълнят ангажиментите си в други области. Страните донори все още не са изпълнили ангажимента си за набиране на 100 милиарда долара годишно за финансиране на климата за развиващите се страни. Този дефицит се възприема като символ на западната недобросъвестност : само приказки, без ходене. Дългите забавяния в събирането му подхраниха търсенето на нов фонд за покриване на "загуби и щети", произтичащи от климатичната криза. Този нов фонд беше открит миналата година, но все още не е финансиран. Още една недофинансирана глобална инициатива само ще задълбочи дефицита на доверие между богатите и бедните страни".
Хе–хе–хе! И все повече няма да изпълняват ангажиментите си, защото самите те закъсват.
"Куха солидарност
Ако следващите две десетилетия са като последните две, белязани от обърканите приоритети и провалени обещания на Запада, многополярността в глобалната система ще означава повече от по–голяма икономическа конкуренция. Това ще означава засилени идеологически предизвикателства срещу принципите на западните страни и отслабени стимули за незападните страни да се асоциират или да си сътрудничат със Запада. Вместо това либералните демократични страни, които подкрепят основана на правила глобална система, трябва да мислят и действат с дългосрочна стратегическа цел, докато се ангажират с останалия свят. Китай прави това от 1990–та година".
"Глобалните норми, основани на правила", има такива, създават се и се налагат от Руската федерация и Китай, ама на вас не са ви изгодни, драги, затова стенете.
"Твърдата сила по отношение на военните партньорства и търговското сътрудничество ще бъде от решаващо значение за определяне на отношенията на Запада с останалия свят. Но западните правителства също трябва да обърнат внимание на редица въпроси, свързани с меката сила, особено в три области : да предложат ангажименти за солидарност и равнопоставеност при управлението на глобалните рискове, да приемат реформи, които разширяват обхвата на гласовете на масата в международните отношения и да развием печеливш разказ в епоха, когато демокрацията е в отстъпление. Тези действия не само ще помогнат за поддържане на глобалната позиция на Запада; те също са правилното нещо".
Твърда, мека, западната сила все повече се изражда в безсилие.
"Призивът за повече солидарност и справедливост при управлението на глобалните рискове е от основно значение за настоящия момент. Конкуренцията между великите сили изостря глобалните предизвикателства в изключителна вреда на най–бедните страни. Хранителната криза, произтичаща от войната в Украйна, и неадекватният глобален отговор на нея е само един пример. Тази тенденция прави особено важни усилията на Центъра за глобално развитие (CGD) да приложи гледната точка на "глобалните обществени блага" към международното развитие. Такива стоки включват програми за намаляване на риска от пандемии, смекчаване на изменението на климата, справяне с антимикробната резистентност и борба с недържавния тероризъм и киберпрестъпността. Инвестициите за предотвратяване на тези надвиснали заплахи обаче страдат от пазарен провал : тъй като всички хора печелят, не само тези, които плащат, никой не плаща. Според CGD около шест процента от общия бюджет на Държавния департамент на САЩ през последното десетилетие е отишъл за свързани с развитието глобални обществени блага и този дял не изглежда да се е увеличил с времето".
Та нали капиталистическият Запад докара света до това състояние. Сега иска да го изкара от задънената улица, ама не може. Не му достига широта на мисленето и идейна фертилност.
"Пандемиите са добър пример. През 2022 година Независимият панел за готовност и реакция при пандемия, който Световната здравна асамблея поиска от Световната здравна организация (СЗО) да създаде и в който аз служих, публикува цялостен преглед на глобалните действия, които ще бъдат необходими за предотвратяване и смекчаване на бъдещи пандемии. Докладът изчислява, че финансовите разходи за превенция на пандемията ще бъдат 15 милиарда долара годишно, по–малко от половината от това, което американците харчат за пица всяка година".
Хе–хе–хе! US–американците преяждат и дебелеят за сметка на африканците. Но средно на глава от населението всички са сити. Знаем, че статистиката е наука, която поставя чужди вещи но моята глава от населението.
"Най–шокиращото разкритие беше, че 11 групи и комисии на високо ниво в 16 доклада през предходните 20 години са направили разумни препоръки за това как да се подготвят, откриват и ограничават пандемии, но повечето от препоръките не са били изпълнени. Заключението на независимия панел беше, че този проблем може да бъде преодолян само чрез насърчаване на лидерите да мобилизират устойчив ангажимент на цялото правителство за готовност за пандемия. Предложихме създаването на Глобален съвет за здравни заплахи, отделен от СЗО (тъй като пандемиите не са само здравен проблем) с мисия да гарантира, че правителствата се подготвят достатъчно за пандемии, независимо дали чрез ефективни системи за наблюдение или навременно пускане на аларми при огнища. Това предложение не бива да събира прах".
Ей, тия западняци не си познават класиците –
– Принцип на Питър : В една йерархия всеки се стреми да достигне своето ниво на некомпетентност;
– Законите на Паркинсон : Историята ясно показва очевидната връзка на бюрокрацията с държавата от имперски тип и имперския стил на управление; Основният проблем на бюрокрацията се крие в корупцията; 
– В началото на ХХ–ти век Макс Вебер казва, че на хоризонта на съвременната цивилизация се очертава бюрокрация от древен египетски тип, подобрена от най–новите науки и технологии.
Евроколхозната бюрокрация е налице; диктатурата на чиновниците Лайнен и Борел – също.

https://www.foreignaffairs.com/ukraine/world-beyond-ukraine-russia-west

Продължава в следващия постинг …

Защо nedovolen oще не се е изказал по темата с универсално - пъп коментар ,както го прави всеки път и то първи?Явно още блъска здравословни злобарки

А бе? На теб какво ти влиза в задника, що прави nedovolen, бе глупако? Спи още. Нощес е коландрил жена си до рано сутринта. Ти нали нямаш такива ангажименти и ставаш рано.
Според открития от Михаил Генин природен закон, "Колкото е по–малко умът, толкова е по–трудно да бъде скрит". Та и при теб така.

казано най кратко това е: Украйна обедини света", заяви украинският президент Владимир Зеленски в реч по повод първата годишнина от началото на войната с Русия. Ако само това беше вярно. Войната със сигурност обедини Запада, но остави света разделен

не е отговор, а удар в зъбите и говора..., а открехва вратаза ново бъдеще елиминиране хегемона и го заменя с троица

И Запада не съвсем.

Няма троица и четворица.
Primus inter pares.

Незалежният: Покажете ми едно руско изобретение, от което се ползва цял свят.
Лавров: Ленин е измислил Украйна и от нея се ползва цял свят.
:)))

Те, са дружки, с твойта, любима...Раса Кокошкова..
от 05, 05, ме търсят)

4. elenkokoschkov - Момата се прикрива така! :))))
05:04
kvg55 написа:

Маро, пак си вързала езика на фльонга.

Ха–ха–ха!
Тезата за липсата на руски изобретения я застъпва Землякът.
Дай източника.

Готово, изпратих ти го.

Да.
Благодаря!

Ви путканва неколкократно, по същия начин процедира Радостинчето спрямо природно надарения бать Венцо. Той винаги ще е предпочитан пред Вас, от мен да го знаете.
Ще дам за пример себе си: някоя дама ака ме путкани два пъти в един постинг, аз съм гоов да се "посмия" с нея. Ако ме путкани триили повече пъти, припалвам джипа и политам към нея.
Та такива работи, другарю Краваров/Воловаров/Говедаров 55.

Знам бае Коста, знам. Ти летиш с пишка в ръка.
А аз си стоя в къщи или в хотелската стая и те идват или вече са там в очакване.

Тато,престани да оригиналничиш и да дремеш по - цял ден в блога ,фейса и секс сайтове

Сега от дискотеката ли се прибираш, където си пил алкохол и дишал райски син цяла нощ, несретнико. Изпиваш пенсията на баба си и тя жената гладува.
ТВУ за теб хайлазино.