
Прочетен: 1012 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 09.05 20:41


"Но преди всичко : кой или кое създаде монарсите и монархията? Едно време хората е трябвало в името на общия интерес да издигат на челно място най–изтъкнатите личности. По–късно този пост започнал да се предава по наследство в рамките на определени семейства. И най–сетне поради своята глупост и поквара хората са търпели тази злоупотреба в течение на столетия", пише Карл Маркс в "Морализиращата критика и критизиращият морал" през 1847.
А кой са били "най–изтъкнатите личности" в онези времена, когато човекът е бил по–близко до животните, отколкото до Homo sapiens? Това са физически най–силните екземпляри, с най–развит инстинкт за самосъхранение и хитрост. Това са качествата, който определят водача на стадото или глутницата.
И така с течение на времето, алчността за власт на монарха принудила поданиците му да го приемат за пожизнен, а той пък естествено се борел да запази властта за своите си наследници. Религиозните жреци, които зависели от парите на хазната, също работели усилено в това направление – да укрепват властта на монарха :
"18. Но Иисус, като разбра лукавството им, рече : що ме изкушавате лицемерци?
19. покажете ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
20. И казва им : чий е този образ и надпис?
21. Отговарят Му : на кесаря. Тогава им казва : отдайте, прочее, кесаревото кесарю, и Божието Богу", от Матея Свето Евангелие, глава 22–ра;
"17. … от Бога се бойте, царя почитайте", Първо съборно послание на свети апостол Петра, глава 2–ра.
Та така :
"Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра :
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай …".
И на царя. Доста българи се надяваха царчето да ги "оправи", поверваха му и му бутнаха властта в ръцете. Е, "оправи" само себе си, защото българите се оказаха с бъгав чип.
На "синьокръвните" не е било чуждо братоубийството и всякакви други пороци : "Грехът ми гние и смърди до бога! Най–първото проклятие господне лежи отгоре му! Братоубийство!".
Особено в Османската империя : Мурад V е 33–ят султан на Османската империя, обявен за луд и детрониран от брат си Абдул Хамид II през 1876 година. Затворен 28 години в дворец, умира в 1904 година.
Какво ли не са видели, какво ли не знаят стените на кралските дворци – убийства, изневери, изнасилвания, неща не подобаващи за аристократични особи.
Мнението за "синята кръв" на феодалните владетели е разпространено някак си за западните монарси. Никога за българските царе не съм имал такава представа и възприятие. Нито за римските императори, нито за византийските или руските. И това като че ли възниква и се разпространява на Запад с разцвета на абсолютизма. Че достигнало чак и до нас.
В Уикипедията за "синя кръв" пише : Изразът "синя кръв" произлиза от испанското "Sangre Azul", което показва благородство и благородно потекло.
Според някои това произлиза от факта, че местните испанци (наследници на вестготите), имали по–светла кожа, върху която вените личат по–явно, отколкото на хора от берберски, мавритански, семитски и арабски произход. В резултат аристократите, особено някои семейства в Кастилия, които не са се сродявали с маврите, имали кръвоносни съдове в по–синкав оттенък (например на опакото на ръката), отколкото обикновените (?) хора.
Ама че смехория!
Мой съсед, 6–7 години по голям от мен, обичаше да ме стиска в мечешка прегръдка през гърдите откъм гърба като дете, и понеже беше силен, направо ме смачкваше. Необразован повече от основно образование и ПТУ, не особено сложен като личност, съден за кражба, ама беше синьокръвен – вените на ръцете му бяха силно изпъкнали и опъваха кожата му. Със син цвят естествено. Ама човекът не знаеше, че е аристократ. Дори не беше чувал за аристокрация и "синя кръв". А аз съм си плебей. Трудно ми намират вената, когато трябва да дам кръв.
Сайтът Hera.bg пък обяснява : Кръвта на аристократите действително притежавала синкав оттенък. Причина за това са сребърните прибори, с които те се хранели от раждането до смъртта си. В резултат на това, минимални количества сребро непрекъснато се отделяли в храната и напитките им. Така с времето организмът им се насищал със сребро, което водело до сребрист оттенък на кожата и синкаво–лилаво оцветяване на кръвта.
Е, кой има афинитет към благородните метали? Не интелектуалците и аристократите на духа.
Със златни ланци и пръстени се кичат по простичките. У нас най така наречените "мутри".
Благородно–метален човек
Аз лично не понасям никакви метали по себе си. Имал съм само един ръчен часовник и то за кратко време, защото го счупих. Пръстени и синджирчета не съм имал. А брачната халка я носих ден до пладне – само по време на сватбената церемония.
"В света има около 7000 души, чиято кръв е със син нюанс. Наричат ги "цианетици" от "cyanea" (на латински – син). Желязото в кръвта им е заменено от медта, без това да променя функциите ѝ. Само цветът ѝ е синьо–виолетов, получен от мед с железни примеси", казва професорът от Лондонския център по хематология Робърт Ефреси пред списание "Ню Сайънтист", който е лекуващ лекар на Поли Нетин, момиченце със синя кръв, получена от противозачатъчната медна спирала, която майка ѝ носила в продължение на няколко години.
https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/T4/BKP50-4.pdf
Библията
https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=10&Level=1
https://chitanka.info/text/4531-hamlet/19#textstart
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D1%8F_%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2
https://www.hera.bg/s.php?n=117
https://www.novinite.bg/articles/220355/7000-dushi-v-sveta-imat-sinya-krav
Тагове:
Костадинов поиска оставката на военния м...
© Кога най–после ще приключи това СВО, б...
Та, всички кралски и несъобразителни особи, са болни.
:)))
Мнението са "синята кръв" на феодалните владетели е разпространено някак си за западните монарси. Никога за българските царе не съм имал такава представа и възприятие. Нито за римските императори, нито за византийските или руските. И това като че ли възниква и се разпространява на Запад с разцвета на абсолютизма. Че достигнало чак и до нас."
Тези и други пороци се срещат във всички царства, кралства, империи – и на Изток, и на Запад... Несправедливо е да очерняш само Запада...
Ако Западът се усеща очернен, да се жалва в ЕСПЧ или в МНС. В краен случай на арменския поп.
Изтокът не ни досажда. Досажда ни Западът.
Знаем кой е Божият народ.
Лека нощ!
Защото камилата плюе, а плюнката и е толкова гъста, че не се измива!
