07.03.2023г.
     "Аз се събудих" 
У мен всичко се преобърна. Аз се събудих и преживях частично объркване, придружено с катарзис. С дълбоко вълнение прибягвам към тази интимност, която се пробуди у мен след пресконференцията на господин Васил Василев (директор на Народния театър "Иван Вазов").
Там, на онази малка масичка, тъй скромна и подходяща нему, съзрях един удивителен човек, театрал и професионалист. От него струеше светлина и мъдрост, изтънчено овладян изказ, непоколебим ръководителски дух и поглед в бъдещето. Как съм пропуснал до сега да видя всичко това? 
Почувствах се малък, изгубен и самотен в черупката си от артистични заблуди. Какво ли не узнах за него, вдигал е театри на крака. Бил съм в град Плевен, признавам, толкова пъти, но така и не съм разбрал. 
Ах ти, Камене, самовлюбен егоист такъв! Къде си гледал? Защо не си съпреживял спектаклите на този режисьор, макар и със странна диплома – попита ме съвестта ми. Защото не бях чувал за него – отвърнах аз. Тогава прокънтяха като камбана в празничен ден, думите на господин Василев, че е сторил грешка задето е дошъл в Народния театър и по–добре би било да си остане в Плевенския театър. 
Тези думи приковаха сърцето ми, стиснаха го като в менгеме.
Господи, казах си аз, благодаря за това прозрение! Та той е дошъл да се жертва за нас. Ще отстрани този невъзпитан човек Александър Морфов, този хулиган. Ще го хване за ухото и ще му покаже къде му е мястото. Васил Василев ще ни спаси.
После прозрението ме понесе на крилете си. Отстраних се, абстрахирах се, както се казва. И видях защо толкова хора мълчат. Защо е тази тишина. Та това е тишината на пълната любов, притихнала и себедостатъчна. Ние всички трябва да мълчим и да сме благодарни, че именно този човек е спечелил конкурса за директор. Спечелил го е благодарение на Александър Морфов, но за да го накаже и да му покаже, че Народният театър може и без него, и не само че без него, може и без големи личности. Да му покаже, че Народният театър не се казва "Александър Морфов", а "Иван Вазов".
Че много млади артисти, режисьори, които сега са в баровете и кафенетата като сервитьори, също ще поставят на сцената на Народния театър. Ще идват режисьори от чужбина …
Ето пак в главата ми бясно пак се заблъска фразата "той ни спасява". Какво искаме ние? Оставка? Да, искаме я – оставка, за да остане. Нека спаси нас заблудените овце, нас – милите, емоционални, духовно неукрепнали артисти … Той спасява Александър Морфов от него самия, защото го обича. Обича и всички онези, които е уволнил.
Правилно е постъпил. Нека знаят, че понякога не е нужно да има причина, за да бъдеш уволнен. Достатъчно е да бъдеш обичан от своя директор. Той спасява теб, за да не се мъчиш.
Разбира се, че трябва да подаде оставка и той ще я подаде, за да остане в историята на българския театър и да му покаже, че Народният театър може и без него. И не само че може и без него – може и без големи личности …
Никога до момента не сме виждали такава тежка форма на измекярлък … Думата измекяр,  измеТкяр – от арабски или древноперсийски означава слуга, лакей. Само че във времето  значението е придобило отрицателен аспект …
Защо трябва този човек (Васил Василев) на мига да бъде премахнат от там. Защото има достатъчно доказателства, морални, а и не само, които дават да се разбере, че той просто …
не се справя с това, за което е сложен …
Много пъти в живота се е случвало и явно ще продължава да се случва един човек да бъде добре прикрит, докато стигне до едно място и след това да разкрие своята същност.
Всички, и аз, и вие, съм сигурен, че сме се лъгали в някои хора. И естествено, нормално е това  да се случва, щото сме хора. Всеки крие в себе си някакви демони, в случая виждаме как тука е паднала една голяма маска, виждаме една лъжа, един кариеризъм, безпардонност, наглост",  плаче Камен Донев пред Цънцарката по bTV.
По–рано, пак пред Цънцарката, Александър Морфов говори за "номенклатурни и административни сили … всичките жълти преса, медии и всякакви възможни форми на словоблудстване … уродливо управление … хидрата се е впила в държавата и смуче кръвта на нормалните хора, на истинските хора, защото ги е страх, защото са бедни … липсата на морал и съвест се оказа печелившата стратегия за кариеристите … ".
И каза на хората : … "така повече не може да се живее".
Конкретно за Морфов и Донев не знам, не са ми се набили в очите като партийни апологети,  но мнозинството от разглезената ни интелигенция застана на страната на Реставрацията на буржоазното и капиталистическото общество.
"Щурците" изпяха "Аз не съм комунист и никога няма да бъда, аз не съм ленинист, аз не съм сталинист, аз не съм колективист". Васко Кръпката изпя "Kомунизмът си отива, спете спокойно деца". Богдана и тя, Васил и той, и други. Свириха и пяха на концертите на СДС.
А един актьор на площада показваше как партизаните играели табла в гората.
По–късно се оправдаха, че не знаели, "какво ни очаква", но всички те обичаха Съединените щати, където обществото е буржоазно и капиталистическо. И това ли не знаеха?
Онова, за което лумпените скачаха по площадите с викове "Кой не скача е червен", се осъществи – лицемерно буржоазно общество. При това разкапващо и оттичащо се в канализацията на историята. Както се казва, купихме си фабрика на 08.09.1944 година.
На страница 35–та от Книгата ;–) съм написал : "Естрадните ни певци се жалват, че попфолкът ги изместил от сърцата на публиката. Е, вдигайте двата пръста и пейте : "Комунизмът си отива". Затова предпочитам да ги слушам какво са пели по времето на социализма, а не какво сега говорят за миналото си".
Морфов, няма общество без морал. За отделния индивид също. Но дали всеки индивид има съвест, в това не съм сигурен и не смея да се произнасям категорично. По скоро клоня към виждането, че се срещат и хора без съвест.
Моралът е надстроечно явление в обществото и зависи от базата му – производствените отношения. На всяка обществено–икономическа формация принадлежи и съответен морал.
Ние живеем в капиталистическо общество и съответно господстващ е буржоазният морал.
В съществуването си обществото не малко пъти е изпадало в състоянието на "така повече не може да се живее". И тези, които са го осъзнавали, или са замисляли и осъществявали революция, или са изтлявали и полудявали в затворите, ако са имали нещастието да не бъдат екзекутирани, или са се самоубивали. Имало е и такива, които са ставали ренегати.
"Трябва да дойде момента, наистина аз не говоря за революции, но може би трябва да дойде момента, в който да се каже "така повече не може да се живее", казвате вие.
Вие не говорите за революции, а за революции трябва да се говори, защото констатацията "така повече не може да се живее" не е достатъчна. Тя нищо няма да промени в отношенията.
Независимо от желанията на хората, условията за революция се създават обективно и Времето и Историята обикновено създават и хората, които да осъществят революцията.

https://btvplus.bg/produkt/predavaniya/46042/tazi-sabota-sezon-2021-2022/tazi-sabota-i-nedelja-05-03-2023-g

Направо се чудя кой пасаж от постинга да коментирам.
Поети, писатели, артисти ..., се карат.
Дето казваше Байно, не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.
:)))

Нормално, да е разочарована, елитът на това общество има сериозен недостатък- липсва му интелигентност!?
Ето и пример- може ли, човек, който е умен, да бъде воден за носа?

В обществото на така наречената художествено–творческа интелигенция са интриги, сплетни, завист, омраза, клюки и прочие отврат.

Мд–а–а!
Прав си!
Интелектуалното ниво на нацията падна и пада от десетилетия.

Па ние няма да падаме по - долу.
:)))

И blog–а се обитава от интелигентни хора, затова и у нас е такава отровна атмосферата.