12.01.2023г.

     В  100% будни, 04.01.2023 : "XXI–ви век. Време на бурно развитие и голяма ангажираност на хората. Времена в които всеки работи и никой не си стои просто у дома. Работи се толкова много, че време за личен живот сякаш няма или е толкова малко, че не може да се усети. Може би за това е очаквано да се появи напоследък един нов термин, който набира все по–голяма популярност в социалните мрежи. Става дума за "quiet quitting" или иначе казано "тихото напускане". Той показва нежеланието на все повече хора да работят в извънработно време, да не искат да поемат още и още задачи, да не отговарят на обажданията  и съобщенията след края на работният им ден. "Тихо напускане" правят тези, които отказват да дадат повече от себе си в името на компанията. Решението им е продиктувано от усещането, че не получават достатъчно за усилията си. Продиктувано е от това, че все повече хора искат да поддържат баланс между личния и професионалния живот. Това чувство особено силно се породи слез появата на коронавирусната инфекция и това, че целият свят е затворен. За новото явление "тихото напускане" ще си говорим през следващите минути" :
"Голямо международно проучване сочи, че 50 % от американците отговарят точно на профила "тихо напускане", посочва Мария. US–американците са пътеводната ни звезда.
"Българският народ е казал "Залудо работи, залудо не стой". Обаче това има най–малко два аспекта. Защото от една страна работата е тази, която е направила човека такъв, какъвто е. Нали, трудовата дейност го е вкарала в хода на еволюцията и той е стигнал до ден днешен. От друга страна, прекалената трудова дейност, нали не се знае докъде ще доведе. Още повече, че тука става дума за нещо много специфично – когато трудовата дейност е с желание, когато е с любов е едно. Когато трудовата дейност е така почти на сила или по задължение, тогава реакцията е съвсем друга … Това е протест. Един индивидуален протест ["тихото напускане"]", обяснява гостът в студиото журналистът и писател Петко Атанасов.
Ясно е, че става въпрос за труда в неговата обществена форма.
А за какво трябва да се трудят хората, отговор дава Фридрих Енгелс : "… хората първо трябва да ядат, да пият, да имат жилище, да се обличат и следователно те трябва да се трудят, преди да могат да се борят за господство, да се занимават с политика, религия, философия …".
Но някои ще кажат, че Енгелс е остарял, при това основоположник на фалиралия комунизъм.
Е, да видим мотивите да се труди на съвременния човек от устата на другия гост в студиото, психологът Александра Алгафари : "Хората не ходят основно на работа само за пари … финансовия аспект е важен, но не е на първо място. И на хората им е изключително важно смисъла на това, което вършат, да се чувстват пълноценни, социалната среда, в която са също. И да виждат, че това, което правят, може би има някаква полза от него, някъде чак след това обикновено се нареждат парите … Но не ходим на работа само за пари и по–скоро аз го виждам като хората да се борят за онова другото, не само за сумата …".

Ходещ на работа заради социалната среда и за да се чувства пълноценен човек служител 

Ха–ха–ха! И аз виждам. Виждам едни пенсионери, подсигурени материално, които не могат да си представят, че вече няма да са фактор и напъват да продължават да ходят на работа – като професор Тодор Кантарджиев. Дори лично познавам такива. Ама и при тези алтруисти прикрито "сумата" е на първо място, защото имат деца и внуци, на които трябва да се помага.
Така че, Енгелс ми се види правилно мислещият, особено като прибавим към изброените от него причини човек да се труди още автомобил, почивка и екскурзия в чужбина, образование, лечение, "бели пари за черни дни" и така нататък необходими блага за съвременния живот.
А момето Алгафари дори не е и оригинално, защото пак Енгелс е казал : "… при разумни порядки, когато всеки ще следва своите собствени склонности, трудът може да стане онова, което трябва да бъде – наслада"

Ходят къде ходят днешните аналлизатори на обществото, пак при класиците ще се върнат.
И понеже в предаването иде реч за "нежеланието на все повече хора да работят в извънработно време", да видим, какво е казал другият класик – Карл Маркс – по въпроса : "Историята на регулирането на работния ден в някои отрасли на производството и още продължаващата борба за това регулиране в други отрасли ясно доказват, че изолираният работник, работникът като "свободен" продавач на своята работна сила, на известно стъпало от развитието на капиталистическото производство не е в състояние да оказва, каквато а да е съпротива. Ето защо установяването на нормален работен ден е резултат на една продължителна, малко или много прикрита гражданска война между класата на капиталистите и класата на работниците".
Маркс говори за съпротива на работника срещу капиталиста, по днешному работодател. А журналистът Атанасов казва : "Това е протест. Един индивидуален протест".
Капиталистите дотолкова са завладели и смачкали синдикалните организации (особено в САЩ), че на днешния наемен работник като възможност за съпротива и защита на правата си, му остава само тихомълком да се "скатава" от работа в извънработно време.
Това, което е казал Маркс, днес го виждаме в действителност : "Човек, който не разполага със свободно време и целият живот на когото – без да се вземат под внимание чисто физическите прекъсвания за сън, ядене и така нататък – отива в труд за капиталиста, стои по–ниско от товарно животно. Той е само машина за създаване на чуждо богатство, физически се изражда  и духовно затъпява. А при това цялата история на съвременната индустрия свидетелствува, че капиталът, ако не бъде обуздан, ще се стреми безогледно и безмилостно да доведе цялата работническа класа до такова състояние на крайна деградация".
При отсъствието на организирана защита, инстинктът за самосъхранение кара наемният работник индивидуално да търси начин за спасение от заплашващата го деградация. И го намира в "тихото напускане".
"… все повече хора искат да поддържат баланс между личния и професионалния живот" – това е свързано с духовните потребности на личността, които постоянно се разширяват.
Още в началото на XIX–ти век великият уелсец Робърт Оуен издига идеята за осемчасов работен ден – негова е формулата "8/8/8" – 8 часа труд, 8 часа свободно време и 8 часа сън. По негово време наемните работници са работели по 14–16 часа на денонощие, включително и децата. При изключително вредни условия на труд

Е, човечеството стигна до въпроса за работното и свободното време, по който Маркс казва : "Работното време, дори когато разменната стойност бъде премахната, винаги ще си остане създаващата субстанция на богатството и мярката на разходите, необходими за неговото производство. Но свободното време, времето, с което можеш да разполагаш, е самото богатство : отчасти за потребление на продукти, отчасти за свободна дейност, която не се определя като труда под натиска на някаква външна цел, която трябва да бъде осъществена и осъществяването на която е естествена необходимост или социален дълг – както желаете.
От само себе си се разбира, че самото работно време – поради това, че то ще бъде ограничено до нормалния размер и освен това вече ще се изразходва не за друг, а за самия мен – заедно с унищожаването на социалните антагонизми между господари и работници и така нататък ще получи, като действително социален труд и, най–после, като база за свободното време, съвсем друг, по–свободен характер и че работното време на такъв човек, който заедно с това е човек, разполагащ със свободно време, трябва да притежава по–високо качество от работното време на работния добитък".
Значи според Маркс "свободното време [на отделния индивид и на обществото като цяло], времето, с което можеш да разполагаш, е самото богатство".
Днес работещият индивид има малко свободно време, следователно той не е богат.
"Следователно действителното богатство на обществото и възможността за постоянно разширяване на процеса на неговото възпроизводство зависи не от продължителността на принадения труд, а от неговата производителност и от по–голямото или по–малко изобилие на производствените условия, при които той се извършва. Царството на свободата започва в действителност едва там, където престава трудът, диктуван от нужда и външна целесъобразност, следователно по естеството на нещата то лежи отвъд сферата на същинското материално производство. Както дивакът трябва да се бори с природата, за да задоволява своите потребности и да запази и възпроизвежда своя живот, така трябва да се бори цивилизованият във всички обществени форми и при всички възможни начини на производство. С неговото развитие това царство на естествената необходимост се разширява, защото се разширяват неговите потребности; но същевременно се разширяват и производителните сили, които служат за тяхното задоволяване.
Свободата в тази област може да се състои само в това, че социализираният човек, асоциираните производители рационално регулират тази своя обмяна на веществата с природата, поставят я под свой общ контрол, вместо тя като сляпа сила да господства над тях; извършват я с най–малкия разход на сили и при най–достойните за човешката им природа  и адекватни за нея условия. Но все пак това остава царство на необходимостта. Отвъд него започва развитието на човешката сила като самоцел, истинското царство на свободата, което обаче може да разцъфти само върху това царство на необходимостта като върху своя база. Намаляването на работния ден е основното условие".
Намаляване на работния ден и увеличаване на свободното време на човека е пътят към неговото материално и духовно забогатяване и усъвършенствуване. Намаляване, но не заради кризи и безработица, а чрез увеличаване на производителността на труда и най–важното чрез неговото рационално регулиране.
Тоест "С въвеждането на обществената собственост върху средствата за производство … анархията в общественото производство се заменя с планомерна, съзнателна организация" и тогава "Обществото ще трябва да пресмята какво да произведе с намиращите се в негово разпореждане средства и съобразно с отношението на тази производителна сила към масата на потребителите да определи колко трябва да се повиши или намали производството, до каква степен да се допусне или ограничи разкошът".
Затова трябва да се четат, изучават и усвояват класиците на марксизма–ленинизма и през призмата на казаното от тях да се преценяват обществените събития и съвременните им буржоазни тълкуватели и вулгарни манипулатори.
А днешната картина на българското общество е следната 

https://bnt.bg/news/tihoto-napuskane-burn-out-ili-nova-rabotna-kultura-313330news.html

Работодателите, източни, западни, една майка ги е раждала. Експлоататори. Няма такова нещо, като модерната напоследък думичка партньорство. Ама то и такива труженици има.
Интересна, дълга тема.
Един ми казваше. Цял живот съм бил в отпуск, като се пенсионирах, ми се падна да работя.
:)))

а,ние, умните, и работните,Живеем..пътуваме, радваме се..
...четем мислим,пишем..еВолюираме+++
ха ха ха...

А нашите политици постоянно ни навират една голяма глупост и манипулация : Дайте да се обединим!
С кого да се обедина, бе? С мошениците и крадците ли?

Ти "мислиш"? Не може да бъде!
Като ти чета коментара разбирам, че не е плод на мисъл.
Просто паразитираш върху моя писателски труд.

Така е, при соца в последните му 20 години цялата държава беше в отпуск по 24 часа дневно :):):):).
Говедаров? Разбери, че интересното на тоя свят започва след като те изпратят от масата до входа :).
Ако щеш да се сцепиш, никой бивш соц-другар и настоящ капиталист ;) няма да те направи себеравен и дори себеподобен.
Щом те кефи така?

А безумните порядки? Дори не оставят възможност за адаптиране. И спасително иде многопланово "тихото напускане" , което още повече задълбочава безумните порядки.

"Разбери"!
Желанието да поучава е присъщо на глупака.
Живял съм 34 години при социализма, така че не ме учи.

Разбира се, отделният човек и човечеството вървят към цялостно осмисляне на битието.

Дикусия се прави върху реални явления, на които можеш да се опреш и за които можеш да посочиш факти.
А dobrodan си измислил, че се сцепвам да бъда равен на капиталистите.
И дори това ме кефело.
Какво да му отговориш на такъв, освен както съм му отговорил.

и, имаш много добра представа, по Темата..
затова, споменах и /евентуалната/ дискусия

говедаров,да ти призная, аз,лично, живях, като Принцесса..честно..
имам и документи)
но,ние, дебатираме,тук, Идеи, а не..Битие..

Фуне, идеите произлизат от битието, от практиката, те не се изсмукват от пръстите.
А измишльотините на dobrodan не са идеи.