Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2022 07:01 - © Я попал в газету!
Автор: kvg55 Категория: Забавление   
Прочетен: 1821 Коментари: 16 Гласове:
9

Последна промяна: 03.12.2022 07:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
03.12.2022г.

     Търсейки стар мой постинг, мернах името си в 
image

Иде реч за статия в Kultura.bg – "Комунизмът и "магнИтофонната младеж" от професор дфн Олег Георгиев, преподавател в катедра "История на философията" на СУ "Свети Климент Охридски" 
image

Няма да пропусна възможността да поспоря с една учена глава.
Употребата на понятието "Комунизъм" (още) в заглавието, говори за пренебрежително и тенденциозно отношение към обективно съществувалия у нас реален социализъм, което е ненаучен подход. И още по–зле – говори за грубата некомпетентност на автора по отношение философското и социологическо разбиране на обществото. Говоренето за съществуването на комунизъм е също така ненаучно и глупаво, защото комунизъм досега обективно не е имало.
А един професор и доктор на науките не може да си позволи, а и не иде някак си, да пише ненаучно. Ама нейсе! То образованието, науката и университетските и академично-институционални титли и степени у нас са яко девалвирали. Така че не е за учудване.
"… претенцията на този текст не е да спори с историците и теоретиците на популярната култура на ХХ–ти век, а да демаскира поне част от измамната идеологема на носталгиците по социализма, които изпълват съзнанието на младото поколение с лъжата, че "едно време всичко беше по–хубаво", пише Георгиев.
Към "носталгиците" авторът несъмнено причислява и мен, предвид постингът ми «17.08.2015 16:01 – Коментари(и) : За естрадната ни музика при тоталитаризма». В този постинг, както и във всички останали мои постинги никога не съм застъпвал тезата, че "едно време всичко беше по–хубаво". За да схванеш мислите на един човек трябва да си по начетен от него.
"… времето на 60–те и началото на 70–те бяха годините на младежката ми любов към бийт музиката, но това ме подсети още, че определението "бийт музика" и особено "битник" във времето на моята младост се употребяваше и като крайно негативно … Да нарекат някого "битник" тогава означаваше не просто осъдителна квалификация за индивид, който носи джинси или свири / танцува под звуците на "развращаващата съзнанието западна музика" … , а съзнанието му е отровено от идеологическата диверсия, за което можеше да се озове в Белене". В Белене значи?! Ето едно разминаване на фактите, което компрометира писанието. От 27 август 1959 година до 1972 година лагерът е закрит и не функционира като ТВО "Белене". Лагерът е отворен отново във връзка с възродителния процес.
"Проблемът беше, че някой друг избираше вместо нас какво да харесваме, какво да слушаме или как да се обличаме, налагайки ни юродивата си партийна мярка върху вкусовете ни. Парадоксът беше, че опитвайки се да ни вкарат в "правия път", защитниците на социалистическия режим де факто ни насочваха към онова, от което се опитваха да ни предпазят", разсъждава за живота в България при социализма авторът.
Не знам как е било в София, върху нас на село не е прилагана юродива партийна мярка.
Много деца, живеещи в София и Пловдив, идваха на село през лятото при баба и дядо. Включваха се в ученическите бригади в селското стопанство. Те пееха "Дилайла" и "Момиче". Имах съученик, чиито баща работеше в Либия, който имаше касетофон. С този касетофон и с грамофони си правехме купони, особено на именните дни.
"Привържениците на идеологическата борба вероятно ще ме обвинят не само в чуждопоклонничество или прекомерно идеализиране на Запада, но и в неумение да видя всички недостатъци на западния "начин на живот", както се казваше тогава", пише той.
Няма защо да се обвиняваме. Чуждопоклонничеството на българина е общоизвестно и неоспоримо. Още дядо Славейков пише за него : В статията "За чуждото душа даваме", той пише : "Но ако и да имаше български пансион в Букурещ и в Цариград, то българите пак щяха да дават децата си в гръцките, влашките, френските и други пансиони, едно, защото не им са фаща вяра, че в български пансион ще могат да са научат децата им колкото в иноязичните; друго, защото имат гибелната онази слабост, да не кажем порок, да презират своенародното и да предпочитат инородното. Добре ли правят? – Не, ама тъй ще правят, защото са българи; или по–добре тъй правим, защото сме българи! Ах, какви хора сме ний! Истина, добри хора сме, ама сме людска чест! Чуждото ни хубаво и за чуждото душа даваме, а нашето си не щем да знаем. Не ще сбърка някои, ако би рекъл, че ний сме по–малко хора, отколкото сме добри овце, които носим вълна не за нас си, а с млекото си храним повече чуждите".
Няма да е Тодор, Теодор ще е. Антон е име просто, затова да е Антъни. "Добре"–то заменихме с "О, кей!" (Не е о, кей; всичко е о, кей). Пеем "Хепи бърдей", а не "Честит рожден ден".
И аз имах идеализирана представа за Запада, без обаче да се стремя папагалски към него.
Така че и без да ги обвиняват, в това "по младежки стихийно, несъгласие и съпротива срещу забраните на режима" е имало и чуждопоклонничество. И от лични наблюдения го знам.
"А що се отнася до "социалистическата забавна музика", наред с бирата, кренвиршите и сладоледа, то всички те бяха ужасни за консумиране (и то само когато човек успееше да се добере до последните)", страда от неудовлетвореност в младежките си години професорът.
Господинът явно не е консумирал по социалистическо време в сладкарницата сладолед в метална купичка със столче. Сега може ли да се намери някъде прясно приготвен сладолед? Купичките си имат име, но не мога да се сетя. Не е вкусвал пасти и боза, произведени от панагюрския цех за сладкарски изделия. Не е ял телешки и хамбургски салам, тахан халва и прочие качествени в сравнение с днешните храни. Но "Кока кола" няма начин да не е пил. Е това е чуждопоклонство. На панаира в Пловдив и аз се отпивах на кола и събирах проспекти.
И тука "като свидетелство за думите ми относно проблема със забавната музика ще приведа мнението на един произволно избран представител на носталгичната вълна – блогъра Красимир Говедаров (kvg55) от 17.08.2015 година – типично за мисленето в соц–епохата : ".
Цитира ме, от което съм поласкан.
"Както се казва, коментарите са излишни", заключава авторът относно моето писание. И аз няма да се коментирам. Това че не ме е разбрал или криво ме е разбрал, си е негов проблем.
Но да не признаваш творчеството на Паша Христова, Лили Иванова, Емил Димитров, Тончо Русев, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов и всички останали музикални творци си е простотия.
"Сигурно за повечето от по–младите читатели звуча фалшиво патетично, но всички, които са преминали през казармената институция, знаят за какво говоря – бяхме лишени от свобода и принудени да даваме 2 от най–хубавите години в своя живот за една митологема, наречена "защита на отечеството". Още по–глупаво звучеше доводът, че това ни "правело мъже". Истината беше, че през повечето време ни използваха за безплатна работна ръка, безплатен труд (допълнен от ученическите и студентските бригади), който ни се вменяваше по дълг, в рамките на същата митологемата и на "ползу роду".
Бригадите не бяха безплатни, да не манипулира. А наборната военна служба съществуваше и в лелеяния Запад, us–американските момчета загиваха във Виетнам, а нашите родни "хипита" и "битници" съвсем нямаха отношение към тази война. За тях тя беше нещо отнесено далечно.
"Моята задача тук беше по–скоро да напомня един епизод от младежката история на много мои съвременници, на които беше отнета насила параметрите на своето отношение към определени културни образци и за наложената идеологическа цензура върху музикалните им вкусове", приключва статията авторът.
Уж правели купони, пък "възможността да избират свободно" им била "отнета насила". Наясно ли е какво означават думите "насила и насилие"? Партията и Комсомолът вземали мерки. Щом като тези мерки не са го пратили в "Белене", да не мрънка измишльотини.
Западната култура на протеста през 60–години, за която пише професор Георгиев, проникваше в моето село чрез идващите през лятото на курорт софиянци. Съвсем свободно.
И накрая какво е останало от тази "неистова потребност от индивидуално рушене на табута и предизвикателно поведение", "младежко несъгласие с установените норми" и "собствения си свободен избор" и тайното слушане на "Бийтълс" от Пешката Стоянов се видя след Реставрацията на буржоазното общество у нас – коленопреклонно смирение пред Запада и лакейско изпълнение на неговите разрушителни за народа и държавата заповеди.
И това ако не е чуждопоклонство, здраве му кажи.
Тези господа разлепвали ли са позиви в защита на работниците през 1986–та година като мен? Сигурен съм, че не са! Тогава да си налягат парцалите и да не теоретизират глупаво за социализма, който ученият антинаучно и профански нарича комунизъм.

https://kultura.bg/web/%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6/




Гласувай:
9


Вълнообразно


1. emelika - Рожба съм на онова време - оплютото.
03.12.2022 08:10
Но си го обичам и ценя. По-стойностно беше. Духовните ценности тежаха. Сега девалвираха. А кой ще посочи оня обществен строй, дето е без кусури? Кой е открил оня човешки живот дето се е търкулил без заблуждания, сляпа вяра, че и грехове? За мен не е ученост да отхвърлиш рода си и силом се изтръгнеш от корените си, за да се харесаш или натрупаш социално-йерархически и прочие девиденти.
Казваш: "За да схванеш мислите на един човек трябва да си по начетен от него."
Само начетеност не стига. Много повече трябва , за да разбереш другия.
Ако ще да ми се прище да критикарствам, то да бъде а ла Сент Бьов - да погледнеш с очите на другия, да синхронизираш пулса си с неговия, пък тогава да речеш що мислиш и тъй да го речеш, че на него да заприличаш, сякаш сте на едни кални бани или под един водопад. Ако знанието не стига до мъдростта, язък за пропиляното време през което е трупано.
цитирай
2. missana - Комунизмът наистина беше нещо ужасно за преобладаващата част от хората.
03.12.2022 08:30
Сега някои ги е налегнала носталгията, но истината си е истина. Тогава редица неща биваха критикувани и този постинг е доказателство за това. Сори, Краси, че и ти си имал подобни преживявания.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Комунизмът беше ужасен, а неоко...
03.12.2022 09:25
Комунизмът беше ужасен, а неокомунизмът, сегашният, е прекрасен! За синчетата и дъщеричките на бившите комунисти, сега капиталисти!
Те пак получават незаслужено с тъпите си глави дипломи, длъжности и титли , но вече са и едри капиталисти
Що се отнася до платените бригади, спомням си ,че в осми клас ,в отдавна несъществуващата консервна фабрика ,за 10 дни ми платиха 10 лева- петдесет процента от заработеното Но билетчето за автобус беше три стотинки , а сега лев и петдесет Петдесет пъти повече На база това билетче, получил съм 500 лева, което за хлапак ,не е малко
От студентските бригади съм запомнил една, пак получавахме 50% от заработеното Но решиха да ги дарим за Виетнам, от ОК на комсомола!? На всичкото отгоре ни изкараха в калта , да събираме цвекло Сега цвекло няма ,защото няма и захарни заводи Както и всички други по отрасли Замениха ги с по-ефективни- никакви! Пусти Стамболов и бесилки за тъпанари и гешефтари!А, спомням си ,бях дете, осъдиха на смърт двама счетоводители за парични злоупотреби-десетина хиляди лева? Сега ще им се изсмеят, милиарди задигат и са чисти и доволни
Та, направихме нещо като стачка! Всички, без изключение, спонтанно
Уплашиха се и ни платиха някакви суми, забравил съм какви, дребни, разбира се Другите 50 % бяха да храна и спане-бяхме на квартири
Хората общуваха, имаше човечност Сега гешефтарите/ това напомня за някой?/ са на почит!? Даже един известен гешефтар, отбягван от всички тогава ,сега, се мъдри до председателя на НС и сипе мъдрости!
Пази боже гладно и тъпо, да стане богато!
цитирай
4. panazea - Това беше моята младост ! Не знам да е имало комунизъм , имаше деспотизъм.
03.12.2022 11:13
Ние младежите възприехме от запада музиката , идеите за свобода , но без наркотиците и свободната любов , които не водят към добро !
Състуденти мъкнеха щайга- така наричахме магнетофона , на който бяха записани песните.
Ние танцувахме и се веселяхме и толкоз !
За щастие бяхме невинни , но и разумни , за да не възприемем всичко от запада.
Те западнаха , а ние се изучихме , имаме си прекрасни семейства и деца и тяхната поквара не ни засегна. Имаше една малка прослойка от дечица на властимащи , които се добраха до всички западни ценности и станаха пианичища , наркомани и педераси.
Но ние , здравата част от децата на народа , си останахме чисти !
А на бригади съм била и никога не са ми плащали , но знаехме , че правим нещо добро , защото нямаше още тогава кой да прибере берекета , който Господ изсипваше над главата ни.
Даже на студентската бригада ни обещаха комсомолските активисти да ни дадат по една студентска шапка и това не ми дадоха ! Но нейсе ! Важното е , че бях весела , щастлива и всичко си вървеше нормално ! Даже двама приятели се скараха горките заради мене , но аз си избрах друг. Все пак в България имахме право на избор поне , кой ще ти бъде спътник в живота.
Не чети писанията на разни недоучени експресни професори и не се коркай !
Живей си живота и бъди щастлив !
Тони
цитирай
5. morskipesni - Наскоро сковах етажерки за грамофонните плочи
03.12.2022 11:18
Любими са ми най-вече българските. Имам още непопълнени заглавия, но нямам място. БГ-рок на Жоро Минчев падна на теракота и остана малко отхапана. Радвам се, че ОНОВА време мина през мен. То ме зареди с бунтарски дух и непримиримост. Тогава го мразех, както сега ненавиждам "ероатлантическото" ни недоразумение, подигравах се със "светлото бъдеще", което се превърна в отвратително, позорно "атлантическо" блатно безвремие. Биехме педерастите, преди да станат уважавани гейове. Правехме чейндж. Имахме си пушки самоделки (тъпкачи). Откраднахме кола с цел разходка (сега без пари да ми я дават- не я искам!). Само дивотии правехме, "саботажи" срещу системата. И досега правя същите грешки да се опълчвам на гадното, несправедливото, унизителното- понеже виждам, че нещата не са се изменили по принцип.
цитирай
6. kvg55 - До 1. emelika
03.12.2022 12:50
Времето на нашите детство и младост. Как да се отречем от тях? Стойностно беше.
За разбирането на другия си изключително права.
цитирай
7. kvg55 - До 2. missana
03.12.2022 12:56
Какви "ужасни" преживявания си имал ти, които аз не съм имал?
Прибирал съм се от Панагюрище до село пеша, два часа път, за да не ме хване хайката на автогарата и остриже. Преди да вляза в казармата вървим с вуйчо по главната улица на селото. Пресрещна ни милиционер, нов, непознат и се заяде за косата ми. Вуйчо едвам го убеди, че съвсем скоро ще се подстрижа.
Нещо повече ли си имал? Арести, побоища?
цитирай
8. kvg55 - До 3. leonleonovpom2
03.12.2022 13:02
Безспорно – имаше изгъзици – но ние на село не ги усещахме много.
Като си приказваме с жената, имало е извращения на местно ниво. Много е зависело от кадрите на място. Както сега има местни феодали.
цитирай
9. kvg55 - До 4. panazea
03.12.2022 13:30
Да, "здравата част от децата на народа".
С дъщерята на първия секретар на партията в Панагюрище бяхме в една паралелка в гимназията. Скромно и свястно момиче. Мечтаеше да се изучи за журналист.
Какво излезе от Владимир Живков?
Още в седми клас си имах любов – споделена. Решавахме заедно задачи, срещахме се, търсехме погледите си в час. Сестра й – близначка – ни раздели.
Момичето се омъжи чак след като отидох да следвам, две години след казармата. Но след осми клас докато завърших, животът така и не ни срещна. Срещнахме се, когато започнах работа след завършването, в същото предприятие. Тя беше секретарка на генералния директор, вече омъжена. Тогава разбрах, колко силно ме е обичала.
цитирай
10. kvg55 - До 5. morskipesni
03.12.2022 13:39
Пушките самоделки в Панагюрище също ги наричат "тъпкач".
Ние на село имахме "пушкала". Дебело обло желязо с дупка около 6–7 сантиметра дълбока. В дупката се насипва барут от кибритени клечки. Слага се друго парче желязо и силно се удря в зида. Следва як гърмеж. Гърмехме по заговяване.
Правехме ракети, по–големият ми брат ни научи. Ракетите се задвижваха от изгарянето на смес от бял бронз, сяра и калиев перманганат, плътно натъпкана в ловджийски патрон. Имаше критика от учителското тяло, че може да се осакатим. не за друго.
цитирай
11. panazea - Хубави спомени ! Радвам се , че имаше свестни хора ! Едната ми приятелка беше дъщеря на генерал .
03.12.2022 13:52
Добро момиче. Омъжена и има две деца ! Като ми разказваше какви интриги има на партийните събрания , бях щастлива , че съм свободна и не участвам в това! Другият колега е син на министър , а той се занимаваше сериозно с изследователска дейност.
Третият колега също е син на някого , но е изключително добро и финно момче. Децата му израстнаха също такива хубави и възпитани. Та всичко зависи от това , какво носиш в себе си и какво ти е възпитанието.
Една колежка троснато ми говореше , че е снаха на министър , пък аз й рекох:
Аз не знаех ! Гледам това , което си , а не на кого си снаха !
Работехме на едно място . Те получаваха толкова , колкото и аз . Аз не усещах някакво ограничение.
Сега също има хубави хора ! И животът ме свързва с тях.
цитирай
12. kvg55 - До 11. panazea
03.12.2022 14:16
Когато човек си е прост, нито парите, нито поста могат да го усложнят.
Важно е простотията да не придобива масови размери, както днес.
цитирай
13. missana - Семейството ми беше изселено за цели 15 години, Краси.
03.12.2022 19:52
Кръстницата ми беше осъдена на смърт от комунистически съд. Не искам да си спомням дори.
цитирай
14. kvg55 - До 13. missana
03.12.2022 21:41
Ясно. Имаш основания.
цитирай
15. morskipesni - Имаше много пострадали, угнетени хора.
03.12.2022 23:51
Мисля, че непримиримите ги обработваха и пречупваха, но частен случай не знам. Повечето младежи бяха изцяло непукисти, работеха, изкарваха, добре си живееха. Лошите качества се ценяха от властта, дори криминалните прояви (или пък се неглижираше абсолютно всичко). Момчетиите с особено буен характер ги потупваха приятелски, дори след груба простъпка. Аз бях побойник- страхуваха се от мен. После участвах в дребна кражба (заплащене на щетата, шамари). Забърках се в баровете по далавери. Бях абсолютен безбожник и тарикат. Сервирах на партийци и се стигна до там, като се напият да им говоря на "ти". Едно кирливо копеленце! Там опитах "Столичная". Не пропуших. Няколко пъти (на пръсти се броят) съм се напивал, от около 40-та си година не понасям почти никакъв алкохол и открих че (за мен) има Господ. Но през 80-те животът бе в стихията си! Хващаха ме, пускаха ме след час (малко шамари). Казваха той не само учи, но и работи! А тя бяха едни "работи", не питай. Един фатмак видя американска шапка на главата ми и хукна да я сваля. Аз му се присмях, казах му че е от Кореком и че баща ми подпомага държавата с дойче марки. Само да е посмял да я скъса, ще я плати тройно (фатмакът знае ли кой ми е баща:)))! Плямпах и псувах като каруцар, разказвах вицове. Така подработих с "дейности" и лакърдии класа в гимназията, че ме избраха за комсомолски. Учителите ме наричаха "бандита". Бях се записал на "кеокушин", но боят ми бе уличен, с много силни прави и често с глава. Решиха да ме свалят от поста, но от класа 100% прегласуваха да остана (бях въвел подмолно пряката демокрация). Какви щури времена, а? И над цялото това пиршество, РОКЕНДРОЛ, отвсякъде рок, само рок и нищо друго!!!
цитирай
16. kvg55 - До 15. morskipesni
04.12.2022 00:13
Да, упражняването на обществено–полезен труд се ценеше.
В самото начало на 60–те години вуйчо ми, комбайнер, беше командирован в ДЗС–Панагюрище. В стаята където живееше в двора на ДЗС–то имаше свободно легло и аз бях с него. Една вечер ходихме на ресторант в "Ловния дом". Там видях що ето туист. Запомнил съм. В началото на 60–те, в Панагюрище?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kvg55
Категория: Забавление
Прочетен: 3077227
Постинги: 2042
Коментари: 19606
Гласове: 29782
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031