23.11.2022г.

     Джон Робърт Болтън – съветник по националната сигурност на Дончо; посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 година, където заявява : "Считам, че ние (САЩ) имаме право да се защитаваме с всички средства, включително със смяна на правителства в други държави, ако това е необходимо … Няма такова нещо като ООН. Има само международна общност, която може да бъде ръководена само от единствената суперсила в света, която са Съединените щати"; "ястреб" срещу всичко руско; смятан за основен идеолог и организатор на атаката срещу Ирак. Въпреки че известната епруветка като аргумент за началото на инвазията не е била в ръцете му, именно той създава условията за нейната поява.
Та Джон публикувал в "1945" статията "Путин трябва да си отиде: Сега е моментът за смяна на режима в Русия" 

"За бога, този човек не може да остане на власт", каза президентът Байдън за Владимир Путин през март, месец след второто не провокирано нахлуване на Русия в Украйна, в забележки, които Washington Post нарече "най–предизвикателната и агресивна реч към Русия от американски президент след Роналд Рейгън. Щабът на Байдън обаче незабавно даде заден ход, като каза, че "мисълта на президента била, че на Путин не може да бъде позволено да упражнява власт над своите съседи или региона. Той не обсъждал властта на Путин в Русия или смяната на режима. По–късно самият Байдън послушно се отказа от смяната на режима.
Защо е тревожно? Няма дългосрочна перспектива за мир и сигурност в Европа без смяна на режима в Русия. Руснаците вече го обсъждат, тихо, по очевидни причини. За Съединените щати и други, които се преструват, че проблемът не е отпреди, ще нанесат много повече вреда, отколкото полза.
Какво ли означава изразът "Руснаците вече го обсъждат" [свалянето на Путин от власт]? Важно е да се знае как се позиционират тези "руснаци" в структурите на държавното управление? Иначе на бутилка водка нека си "обсъждат". На изборите пак ще гласуват за Батюшка. Просто той ги е обсебил.
Независимо от неотдавнашния военен напредък на Киев, на Запада все още му липсва общо определение за "победа" на Украйна. Миналата седмица Путин "анексира" четири украински области, присъединявайки ги като Крим, "анексиран" през 2014 година. Войната продължава, причинявайки големи руски жертви и икономическа болка. Опозицията срещу Путин нараства, а младите мъже бягат от страната. Разбира се, цивилните и военните жертви на Киев също са високи, а физическите му разрушения са огромни. Надявайки се да сплаши НАТО, Москва отново риторично размахва ядрени оръжия и саботира тръбопроводите "Северен поток". Европа се тревожи за предстоящата зима и всички се тревожат за трайността на решимостта на Европа. Никой не прогнозира краткосрочно прекратяване на огъня или съществени преговори за прекратяване на войната, или как да поддържаме "нормални" отношения с режима на Путин след това.
Абе, Джон! Ти поне би трябвало да си добре информиран. Защо си кривиш душата с "Москва … саботира тръбопроводите "Северен поток"? Ако не си информиран, тежко на ЦРУ–то.
За да избегнем простото продължаване на войната за неопределено време, трябва да променим днешното смятане. Внимателното подпомагане на руските дисиденти да преследват смяната на режима може да бъде отговорът. Очевидно Русия е ядрена сила, но това не е аргумент повече срещу искането за смяна на режима, отколкото срещу подпомагането на украинската самоотбрана. Сигналът за добродетелта на Белия дом вече дава сила на Кремъл, обвинявайки ни в "сатанизъм", да твърди, че Америка се опитва да свали правителството на Русия, въпреки че Байдън не прави такова нещо. Само да припомня, че Кремъл прави това с нас от много десетилетия [Путин назначава президентите на САЩ]. След като вече сме обвинени в подкопаване на Кремъл, защо да не върнем услугата?
Пречките и несигурността, блокиращи смяната на руския режим, са значителни, но не и непреодолими. Дефинирането на "промяната" е от решаващо значение, защото трябва да включва много повече от просто смяна на Путин. Сред най–близкия му кръг няколко потенциални наследници биха били по–лоши. Проблемът не е в един човек, а в колективното ръководство, изградено през последните две десетилетия. Не съществува цивилна правителствена структура, която да осъществи промяна, дори Политбюро като това, което пенсионира Никита Хрушчов след кубинската ракетна криза. Целият режим трябва да си отиде.

Джон се опитва да сложи чаталче на врата на Владимир Владимирович 

Реалната смяна на режима без съмнение е най–трудният проблем, но не изисква чужди военни сили. Ключът е самите руснаци да изострят разделенията между тези с реалната власт, силоваците, "мъжете на властта". Вече съществуват разногласия и враждебност, както във всички авторитарни режими, които могат да се използват, когато дисидентите се насочат към това. Борис Елцин, стоящ на танк пред Белия дом на Русия през 1991 година, свидетелства за разцепването на съветската управляваща класа. След като съгласуваността на режима и солидарността се разбият, промяната е възможна.
В министерството на отбраната, разузнаването и вътрешната сигурност на Русия почти сигурно има шок, гняв, смущение и отчаяние относно представянето на Москва преди и по време на настоящата инвазия в Украйна. Както при много преврати в страните от третия свят, вероятното ръководство за смяна на режима няма да дойде от висшите офицери и служители, които са прекалено лично ангажирани с режима на Путин, нито от редиците на служебен персонал или бюрократи от по–ниско ниво. Именно от полковниците и генералите с една звезда и техните еквиваленти в цивилни агенции са най–вероятните съзаговорници да вземат нещата в свои ръце. Това са лицата, вземащи решения, които дисидентите трябва да идентифицират, убедят и подкрепят, за да улеснят смяната на режима. Очевидно желаният междинен резултат не е директно военно правителство, а преходен орган, който може да държи пръстена, докато се формира нова конституция. Този етап сам по себе си е много рискован бизнес, но неизбежен предвид настоящите вътрешни политически структури на Русия.
Външните лица могат да помогнат по много начини, включително чрез увеличаване на вътрешните комуникации на дисидентите и с тяхната диаспора, както и значително подобрени програми за предаване на информация в Русия (усложнено от дългия спад в капацитета на САЩ за информационно държавно управление). Финансовата подкрепа, особено предвид руските икономически условия, и не непременно в големи суми, също може да бъде критична. Освен това публичните изяви на Вашингтон за смяната на режима, трябва да бъде съгласувано с дисидентите и другите чуждестранни съюзници. Поддържането на действията ни в тайна може да е невъзможно, но вероятно няма нужда да го правим.
Някои ще възразят, че чуждестранното участие би компрометирало дисидентите, позволявайки на Путин пропагандни възможности. Краткият отговор е, че той вече изтъква това и ще продължи, каквото и да кажем или направим. Нашият показател трябва да бъде дали самите дисиденти ценят външната помощ. Най–вероятно техният анализ на разходите и ползите ще приветства помощта повече, отколкото да се страхуват от антиамериканската реторика на Путин. Руснаците са чували всичко това преди.

Човекът който бърка в здравето на пенсионера Джон Болтън 

Какво следва след режима на Путин в крайна сметка е най–критичният въпрос. Руснаците вече обмислят възможностите си, както би трябвало, тъй като основната им задача е да съставят правителство–наследник. Бяха допуснати достатъчно грешки след разпадането на Съветския съюз, така че смирението в бъдещото планиране на този кръг е напълно оправдано и подчертава защо са необходими незабавни изследвания и планиране.
Очевидната стратегическа цел на Вашингтон е Русия да се присъедини към Запада, подходящ кандидат за НАТО, както се надявахме след разпадането на Съветския съюз. Други може да са недоволни от такава нова Русия. Китай едва ли може да приветства краха на режим, който се превръща в младши партньор на Пекин, ако не и в откровен сателит. Усилията на Китай да подкрепи Путин, дори и военно, не могат да бъдат изключени.
Въпреки че смяната на режима в Русия може да е плашеща, целта на Америка за мирна и сигурна Европа, епизодично преследвана цел повече от век, остава централна за нашите национални интереси. Не е време за срамуване".
Още през 2015–та година в American Enterprise Institute (AEI) Болтън пише

"Стратегията на Америка трябва да върне Русия на земята, което означава, донякъде иронично, първо да се приложи ефективна политика по отношение на Украйна и други бивши съветски републики … Едно енергично ръководено НАТО може да засили възпирането и да подкрепи военния капацитет и политическата воля на Украйна [казано директно като атакува Руската федерация], като по този начин повиши разходите и рисковете от руския авантюризъм близо до дома … Противопоставянето на Русия в Европа ще доведе до значителни ползи [за Съединените щати] в Близкия изток".
А през юли тази година в интервю за Джейк Тапър от CNN Болтън откровеничи

: "Не съм съгласен с това. Като човек, който е помагал в планирането на държавни преврати – не тук, а на други места – отнема много работа".

https://www.19fortyfive.com/2022/10/putin-must-go-now-is-the-time-for-regime-change-in-russia/
https://www.fondsk.ru/news/2022/11/18/dzhon-bolton-ischet-nedovolnyh-v-rossijskih-pravitelstvennyh-i-voennyh-krugah-57700.html
https://www.aei.org/articles/putin-unleashed/
https://edition.cnn.com/2022/07/13/politics/john-bolton-donald-trump-jan-6/index.html

И тоя Джон се е надървил като дървар...

Изказал се е неподготвен.

за да предвиди бъдещето на Русия и на света!

ПОЛИТИКА: РАЗИГРАВАНЕ ИЗИГРАВАНЕ ЖАЛКО Човекът който бърка в здравето на пенсионера Джон Болтън

Какво следва след режима на Путин в крайна сметка е най–критичният въпрос. Руснаците вече обмислят възможностите си, както би трябвало, тъй като основната им задача е да съставят правителство–наследник. Бяха допуснати достатъчно грешки след разпадането на Съветския съюз, така че смирението в бъдещото планиране на този кръг е напълно оправдано и подчертава защо са необходими незабавни изследвания и планиране.

Не е необходимо, трябва да се живее в настоящето, ама някои се опитват.

Джон да не бере грижа – след Ленин е имало Сталин.