11.11.2022г.

     В История.BG на 07.11.2022 година бърборят за Храната на българите. И понеже бях предварително убеден, че ще говорят и за социализма, това е утвърдена практика да се плюе реалния социализъм и институциите му повече от тридесет години след смъртта му, се настроих да пиша постинг. И да им припомня на тези демократи в телевизията : "За мъртвите или добро или нищо друго, освен истината". А те премълчават или изопачават истината за социализма за нуждите на пропагандата, от която се водят в работата си.
И задължително информацията за социализма се поднася пренебрежително, с ирония и кикот или със злокобна интонация. Това е утвърдена практика в предаването Култура.БГ на Митко Културата и История.BG, когато негов водещ е Георги Ангелов.
"Навлизаме в епохата на социализма", обявява водещият Андрей Захариев.
"Социалистическата хранителна индустрия и нейните емблеми, това ще бъде тема сега", казва Захариев. "Някои от тези принципно типови марки продукти придобиха у нас в последно време едно допълнително емблематично значение".
Следват документални кадри и изброяване на продуктите : "Хляб "Добруджа", пастет "Апетит", "Русенско варено", бонбони "Сен-Сен" (за пръв път ги чувам или съм ги забравил), Карамел Му, бонбони "Лукче", подсладено кисело мляко "Снежанка", шоколад "Крава", суха паста "Балкан", сладолед "Ескимо", шоколадова вафла "Морена", салам "Амбарица", безалкохолни напитки "Етър" и "Алтай". Популярните марки доминират цели десетилетия в бита на поколенията живели през социализма. Храните на [Народна] република България са индустриални, те са белязани от научния и техническия прогрес. Не се конкурират. Защото се планират централно. Не се рекламират. Защото не достигат. Често нямат име, защото такова не им трябва. Често нямат автор, защото са създадени от трудовия колектив. Някои от тях са с пред индустриално качество. Може би неугледно, но истински добро. За съжаление обречено.
Други представляват отклонение от идеала, спадащи към онази планина от зле произведени стоки, бълвани от социалистическата икономика, които самият Тодор Живков нарича не стоки, а вехтории", разказва говорителят докато текат кадри от храненето при социализма.
Непонятно е, как един хранителен продукт може да е вехтория? Ако хранителните продукти не са достигали, както казаха, то значи, че те никога не са просрочвали срока си на годност. Тоест, не са овехтявали на щанда в магазина. Ама, нейсе. Важно е да се посочат недостатъци.
"Аз не бих искал да кажа, че консервирането изобщо на храна е измислено през период", казва доцент доктор Николай Вуков, на което водещият с насмешка подхвърля : "Само това остава".
"Видя се (от филмчето) една икономика на дефицита", изтъква доцент доктор Мира Маркова "и тя ражда едни подобни модели … в социализма имаме едно противопоставяне по скоро "селско – градско", защото по тази плоскост вървеше една директива "селянин да е мръсна дума". "И АПК–та не успяха да оправят нещата (Да премахнат дефицита)", вметва водещият.
"Само с прискърбие да отбележа – ние на напитките не обърнахме внимание", заключава доцент доктор Николай Вуков. Наистина не обърнаха – споменаха само за етъра и алтая.
Така с храните и храненето на българите при социализма приключва историческата периодизация в храненето на българите. За храненето на българите при демокрацията не остана време, което умишлено не е предвидено, да се говори, защото трябваше да се кажат много нелицеприятни истини относно качеството на храната и гладуването на част от народа.
А само за непознатите за масата българи при социализма банани, колко много интересни неща могат да се кажат. Откриването на бананите от българите при демокрацията може да се сравни с революцията в кулинарията предизвикана от навлизането в Европа от Америка на доматите, картофите, царевицата, тиквата, фасула, пиперките.
Интересно е да се съпостави качеството на хранителните продукти по време на социализма и днес. Това аз мога и постоянно го правя защото съм бил консуматор и тогава и сега.
За сравняване на колбасите, сиренето, кашкавала, киселото мляко и алкохола въобще не може и дума да се отвори. При социализма консервантите, подобрителите, оцветителите, есенциите,  подсладителите, Е–та и прочие изкуствени химически добавки не бяха познати и използвани.
А изключително вредните хидрогенирани мазнини и палмово масло, които се сега се влагат във всички шоколади и сладкиши. В сиренето и кашкавала също.
В колбасите и каймата не се слагаха пилешки кожи, сухожилия, рога и копита.
Спомням си телешкият салам и хамбургският салам какви едри ясно изразени парчета месо и сланина съдържаха. Днес краткотрайните меки колбаси приличат на пихтия, като пастет са.
А като им прочетеш съдържанието, и се отказваш да си купиш. Меки колбаси въобще не купувам. И предпочитам да ям сланина пред каквито и да е колбаси, било и дълготрайни, със съмнително съдържание. Не консумирам и месни пастети, само зеленчукови.
Днес бозата, халвата са абсолютно развалени. Нямат нищо общо със социалистическите.
Май хунвейбините от КТ "Подкрепа", заедно с технолозите отрекоха и технологиите и рецептите за много хранителни продукти като тоталитарни.
Единственият запазил качеството си от социализма продукт са бонбоните "Черноморец", производство на завод "Победа" в Бургас

И заводът си е запазил името.
За доматите може да се напише студия "Доматите – днес и при социализма". Днешните домати имат пластмасов външен вид и здрава арматура отвътре. Домати с колци им викам.

Пластмасов домат 

Домати с арматура 

Други сортове домати, като ги разрежеш, вътре са кухи и от тях изтича вода. А бабиният домат като го разрежеш беше плътен и по разрязаното избиваше роса.

Кух домат 

Голям бабин домат от Куртово Конаре вписан в Световната съкровищница на вкусовете на международната организация Slow Food 

Уважаемите доценти и доктори бърборещи в студиото може и да не знаят, но по време на Втората световна война е имало българи, които са смилали фасул и други варива на брашно за хляб поради липсата на пшеница. Баща ми казваше, че пшеницата се е смилала непочистена, заедно със семената на плевелите. "Хлябът беше твърд като стомана", с ударение върху "о"–то, не знам защо, казваше той. Нашето семейство не е гладувало, но всяка есен прадядо ми е продавал по едно теле и са купували допълнително жито. Също газ, сол, кибрит и конци. Всичко друго са си произвеждали – олио, сапун, алкохол, платове, прежда.
Но за това е прието да не се говори, защото е било по времето на капиталистическа България.
Татко казваше, че не му се позволявало да изяде цяло варено яйце, защото щяло "да му излезе на корема". На именния ден на прадядо ми се е пиело не повече от чаша ракия. С приказки.
Аз съм си установил определени продукти и марки – хляб, сирене, кашкавал, домати, сланина, шоколад, бисквити, майонеза, лютеница, вино, ракия – от определени магазини и само тях купувам. Избягвам да пазарувам заедно с жена ми в супермаркетите. Непоносимо ми е като започне да изчита съдържанието на всичките нови продукти, които възнамерява да купи.
Чете, чете и накрая го остави и се откаже да го купи. "И това има хидрогенирани мазнини", казва. А тя много се пази от повишаване нивото на холестерола си. Аз пък набивам сланина и не се притеснявам, защото я комбинирам с чесън или праз и червено вино.

https://bnt.bg/news/hranata-na-balgarite-311390news.html
https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/kak-zashitihme-golemiq-babin-domat

При соца имаше храна, сега - хранителни продукти със следи от храна. Как да не изсуля една много етажна моряшка...
Яж си сланинка и мас /по възможност от домашно прасе/ и ги остави какво ти дрънкат докторите. Правилната норма е в размер на кибритена кутийка дневно. Няма холестерол, няма плаки и др. от сорта.
Да ти е сладко.
:)))

Да! Много добре казано!

прав си.

Поздрав от мен!

при соца положението с храната беше трагично. Имаше един дълъг период, през който картофи се внасяха от Полша, зеле от ГДР и пр. Магазините за плод-зеленчук бяха полупразни. Влизаш вътре и те гледат буркани с полуразвалени компоти. Единственото хубаво нещо беше, че цените бяха фиксирани за дълги периоди от време. Но пък стоките бяха кът. Продаваха жилави портокали от Куба, годни само за хранене на прасета. Истински портокали пускаха два-три пъти годишно - на големите празници и за тях се чакаше на километрични опашки пред специалните магазини в София. Истински шоколад имаше само в КОРЕКОМ. Вместо него продаваха противни и блудкави марципани. А нашата червена аристокрация ядеше всичко зад високия стобор, който беше издигнала между себе си и народа. Помня всичко, все едно е било вчера. Соцът беше нещо ужасно. Добро място за съществуване на говеда, но не и на хора. И сега нещата са зле. Но то се дължи на факта, че парите от ЕС ги крадат със замах и няма кой да разстреля негодниците, както Пиночет стори това в Чили.

Вкусно ми е, Благодаря!

И точно.

Винаги съм прав!

Благодаря!

Не знам как е било в София. На село всичко си имахме. Есенно време от полските села докарваха с коли зеле и праз лук. Купувахме си по–големи количества за зимата.
Портокалите и шоколадът не са основни храни.
Шоколадът от Своге беше с добро качество. Продаваха в пакетчета "Шоко" на прах. Марципаните също не бяха толкова лоши, бонбоните "Лакта" и "Карамел Му" бяха вкусни.
Какво да кажем за бозата, халвата и лимонадата? Качествени. Вафлите хрупкави, твърди, без гаден остатъчен вкус на подсладители, както и днешната "боза". Сухите пасти и десертът "Чайка" бяха превъзподни.
За маслини се чакаше на опашка. От тогава е приказката : Тая опашка за маслини ли е?
Сега ядим отровни и генномодифицирани храни.

Ама в града беше кофти. Нали комунистите противопоставяха пролетариата на селяните. Те накараха селяните да напускат селата и да станат пролетариат. Сега има други големи минуси - прав си. Но те касаят целия свят. Лошо - много лошо ни се пише.

Да.

Сравнително пресна новина!
Щели да връщат вкусните Български домати!
Край на дървените!
Дано и другите вкусотии върнат
И..... да се махнат, при авоарите си на Запад!

Ще връщат, зер. Ако не са загубили семената.

Все пак съвременните домати са по-трайни и с висока устойчивост на вирусни болести. Това не е без значение за производството, намалява сериозно себестойността.

Вкусните домати, които си купувам са по 5–6 лева килото.