31.10.2022г.

     При Лапацалото за пореден път от социализма се оплаква актьорът Ириней Константинов. Роден при социализма, израсъл при социализма, изучил се и станал актьор при социализма, при това известен, уважаван и дори обичан.
А сега един от разказвачите на историите включени в "Отворените досиета", както го представя водещият.
И така слушаме "личната история свързана с вашата фамилия в един от епизодите на "Отворените досиета" :
"Лично моя чичо, един от братята на баща ми, архимандрид доктор Ириней, на когото аз нося името" е човекът с отвореното досие.
"Архимандрит Ириней (Попконстантинов) – изгорен жив от комунистическите изверги", пише в заглавието си Crechetalo.com.
По надолу в текста пише "архимандрит Ириней "изчезва безследно" и никой повече не го вижда; Година на изчезване : 23 септември 1944 година; Гроб : неизвестен".
Така че съдбата му е неизвестна, ама заглавието се запомня – "изгорен жив от комунистическите изверги".
До месец след Девети септември 1944–та година е било мътно време. Кой на кого е имал да отмъщава, е отмъстил. Така по това време в моето село са дошли да търсят убиеца другарите на избитите през 1925–та година в "Буковото дере" комунисти и земеделци от селата Мухово и Лесичово. Убиецът предвидливо се е бил укрил, след това заминава доброволец на фронта и така се спасява. После си живееше честито с чиста съвест, децата му се изучиха и се реализираха професионално. Тогава е ликвидиран без съд и присъда от партизаните и полицейският агент Йордански (гьобелсоподобния, както го описва един антифашист в спомените си), изтезавал и убивал (Ванчо Пашов) ремсисти в полицията в Панагюрище.
Е, по това време са били убивани на часа изявени и проявили се с нещо нечовешко фашисти.
В смутното време е имало и отмъщения и по битови причини.
Така че с изчезването на Архимандрит Ириней може да се спекулира неограничено, но може да се предположат и негови фашистки изяви. Но сега пропагандата изисква да се изтъква за "комунистическите изверги и комунистическите терористи" убивали необосновано без съд и присъда по причина на безчовечната им идеология. И тяхната лична жестокост.
След това Лапацалото задълго дава думата на "автора на рубриката ["Отворени досиета"], сценарист на всички епизоди, разследващия журналист Христо Христов" :
Неочаквано за мен журналистът изрича думите : "На фона на цялото това опростачване на българското общество, на, ако щете на непукизма, на това падащо състояние, в което се намираме, поне това е моето мнение, някъде чух, че сме снимали обикновени хора. Не, ние снимаме необикновени хора …
Тази поредица е лекарство срещу тази безпаметност, която има българското общество. Защото ми се струва, че една от най–слабите черти на човека като същество е много бързо да забрави, това което е спечелил. Ние много бързо, българското общество забрави, какъв отвратителен антихуманен режим отхвърли преди 33 години. Много бързо".
И тука нетърпеливо се намесва Лапацалото : "Нещо повече, нещо повече, господин Христов! Възмутителни са усилията, не режима, черти от него да бъдат реконструирани и реставрирани в XXI–ви век", изрича с треперещи ръце водещият.
Кой бе, Любенов, кой реконструира и реставрира тоталитарното социалистическо общество?
Посочи го, да го оборя теоретически и идеологически. И накрая да го довърша практически.
Господи, защо не слезеш на българската земя и да си прибереш вересиите, господи?
"Кървава разправа, кървава разправа" е отговорът на Христов на въпроса на Лапацалото "Какво се случва с българското духовенство след 44–та година?". И замахва с ръка сякаш отсича човешка глава. А нашият селски поп –пияница и женкар – си живя до дълбока старост.
След това журналист и сценарист Христов ме хвърля в музиката : "Комисията по досиетата, тя ни помага извънредно много. Специално във филма за архимандрид Ириней открихме неговото досие, в неговото досие три изключителни документа, няма да ги споменавам (а защо?). Така сред зрителите възниква съмнение за измишльотина, за манипулация.
Зловещо! Тези изверги комунистите са правели досиета и на мъртви, при това изгорени живи, хора. Ясно, плашели са се дори от сянката си. Защото досие се прави на наблюдавани от властта неблагонадеждни елементи. От 9 до 23 септември са две седмици – какво досие? 
Гледам "Отворени досиета 4 : Цанко Живков – Да оцелееш в дните след 9–ти септември" :
"Думата фашизъм ние я чухме на Девети септември", ръкомаха бай Цанко.
Естествено. Вие фашистите не сте се обръщали един към друг с "Драги, фашисте!".
"Ние имахме една перфектна интелигенция преди Девети септември. Всичко това беше обърнато, унищожено. И започнаха отново, обаче не става така. Цялата наша потомствена интелигенция беше унищожена на Девети септември. А тя не се създава даже от едно поколение". И отново дъртата и брадясала лъжа за избитият "елит" на нацията. Какъв елит?
Ех, Живков, Живков! Какъв писател си ти, какъв си ти интелигент, като не знаеш за убитите от българската буржоазия, не интелигенти, интелектуалци – Алеко Константинов, Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст, Никола Вапцаров. Мълчиш за тях.
А плачеш за фашизираните офицери, министри, попове . Те не са ликвидирани току без нищо.
"Един семестър съм бил студент, то братче мъка. Върнах се в Перник".
Не казва да е бил изгонен от университета заради фашистки прояви. После казва :  "Семестриално завърших право". Кога и как не става ясно, но е ясно, че не му е пречено.
Започнал да сътрудничи в пернишкия вестник "Рудничар". Партийният секретар го забелязал и похвалил, че "добре нарежда думите". Дори публикувал статия във вестника за нуждата от Дом на културата, която вестник "Труд" препечатал. Там даже Вълко Червенков я прочел и разпоредил : "Перник заслужава не Дом на културата, а Дворец на културата", разказва той.

Дворецът на културата в град Перник е открит на 10 февруари 1957 година 

Накрая, застанал мирно, Цанко Живков издекламира : "Установяването на комунистическия режим след Девети септември с помощта на Съветската армия, е най–голямото злощастие на страната ни и на народа ни за двайстия век. Изби се цвета на българската интелигенция и до днес още страдаме от липсата на интелектуална недостатъчност (?). Това е преломен момент, който не трябва да се забравя никога. И че това е една от най–големите беди на България. Жертвите на комунизма и до днеска не са известни, както трябва и не се честват, както подобава. Защото все още комунистическата партия има свои пипала навсякъде за свое господство, от което, не знам как ще се отървем, за да може и България да тръгне така на чисто към едно друго бъдеще". Добре си е научил урока преподаден му от режисьора.
Защо ли приятелят на цар Борис III, писателят Елин Пелин, "част от цвета на българската интелигенция" не е убит от комунистите? И буржоазният философ Димитър Михалчев са пожалили гадовете; и фашисткият министър Михаил Арнаудов само на затвор са го осъдили.
По думите му, наистина човекът се е спасил "по чудо" от разстрел след Девети септември.
Но дали е било случайно или съзнателно решение на работниците от народната милиция, заради непълнолетието му, кой може да каже.   
Ако и другите епизоди на "Отворени досиета" са подобни на филмчето за бае Цанко Живков, то доста смехотворна ще излезе цялата антикомунистическа пропаганда, целяща се с тях.
Очаквам да видя, а може би и да пиша за "Отворени досиета 4 : Архимандрит Ириней". 

https://bnt.bg/news/radan-kanev-krasen-kralev-i-borislav-gucanov-sred-gostite-v-sabota-311266news.html
https://bnt.bg/news/otvoreni-dosieta-4-canko-zhivkov-da-oceleesh-v-dnite-sled-9-septemvri-311008news.html

кривите мозъци социализма им е все виновен за всичко.

Все плачат ... като вдовица за хуй.

много лъжци и манипулатори се навъдиха!...

как се излежава на терасата. Беше последовател на философията на Ремке. Същевременно бе съветски възпитаник и затова другарите комунисти с пръст не можеха да го бутнат. Москва не даваше. Та нашият Тодор Павлов само му се пенявеше, но беше слаба бира.

В смутни времена винаги се появяват лъжепророци.

Ремке и философията му са реакционни. В село имаше един ремкеанец, беше изпаднал в дълбоко отчуждение от света, останал си беше несемеен.
Михалчев е специализирал в Петербург, но това е било преди Октомврийската революция. Бил е пълномощен министър в Москва 1934 – 1936 година. От там иде връзката му със Съветския съюз.

Беше съветски агент. Другарчетата в БГ не им се разрешаваше да пипат подобен род "товарищи".

П.П. Имам съчиненията на Димитър Михалчев. Купих ги за 50 стотинки от книжарницата на БАН. Ще поясня, че основните му усилия във философията бяха да докаже дадеността на даденото!!!

И Михаил Арнаудов е измъкнат от затвора (доживотен) от академик Державин.