13.10.2022г.

     Мери Елиз Сарот е професор по история в Харвардския университет и автор на книгата «The Collapse : The Accidental Opening of the Berlin Wall» – «Срутването : Случайното отваряне на Берлинската стена».
Та въпросната написала в The Guardian статията "Възгледът на Путин за властта се формира, наблюдавайки колапса на Източна Германия; Преди 33 години президентът на Русия беше офицер от КГБ в хаоса на Дрезден. Това обяснява хардлайнера, който той е днес" 

Е, да видим как го обяснява това твърдение госпожа професорката.
Преди 33 години тази седмица в източногерманския град Дрезден се разиграха бурни сцени : на площада пред гарата десетки хиляди хора се сблъскаха жестоко с полицията, армията и силите на Щази. И има голяма вероятност 36–годишен офицер от КГБ на име Владимир Владимирович Путин да е проследил хаоса със собствените си очи, започва с предположения за евентуалните впечатления на Вовата авторката.

Източногерманец развява западногермански флаг пред група източногермански войници в Дрезден през 1989 година 

Историята за случилото се в Дрезден на 4 октомври скоро мина на заден план след мирното събаряне на Берлинската стена месец по–късно. И все пак разбирането на това, което Путин, офицерът от КГБ може да е видял онзи ден, може да е ключът към разбирането как руският президент вижда кризата в Източна Европа днес. За някой, който дълбоко вярва в реда на Студената война, това най–вероятно е било мъчително преживяване. Ясно е, че скоро след това той се е върнал у дома отвратен, пълен с горчивина, която остава и до днес, с драматични последици. Благодарение на оцелелите доказателства от полицията, Щази и партийните досиета, както и интервюта, е възможно да се проследи потъването на Дрезден в размириците през 1989 година.
Сега, "отвратен, пълен с горчивина" и прочие сантименталности някак си не се връзват с работата и професионалното съзнание на чекиста на оперативна работа.
До края на лятото на 1989–та година стана ясно, че режимът на хардлайнерите в Източна Германия, оглавяван от Ерих Хонекер, никога няма да последва примера на съветския лидер Михаил Горбачов и да се реформира. Що се отнася до Хонекер, желязната завеса трябва да остане затворена. Но през това лято унгарците облекчиха граничния си контрол и масивна вълна от източногерманци се втурна на юг към границата между Унгария и Австрия, за да се опита да избяга на запад : до средата на август повече от 200 000 източногерманци си проправяха път през Унгария.
Когато Хонекер забрани на източногерманците да пътуват до Унгария, развълнувани бежанци изпълниха територията на западногерманските посолства във Варшава и Прага. Около 5000 се тълпяха на територията на посолството, сгушени в калта с настъпването на студеното и влажно есенно време.
Ситуацията бързо стана толкова отчайваща, че Източна и Западна Германия сключиха сделка : бежанците можеха да отидат на запад, но по настояване на Хонекер те можеха да го направят само с пломбирани влакове (транспортно средство с трагично историческо значение в Германия), които минаваха през Източна Германия първи. След като записва имената им, Хонекер доказва, че е шеф, като ги "изгонва" в Западна Германия – през цялото време те остават в едни и същи влакове. През нощта на 30 септември около 5500 източногерманци стигнаха до Западна Германия по този странен маршрут. Тогава Хонекер затвори изцяло източногерманските граници, като по този начин сложи край на проблема с бежанците веднъж завинаги – или поне така си мислеше.
В Източна Германия, точно на юг от Дрезден, повече бъдещи бежанци бяха заседнали на южните граници на тяхната нелюбима държава. Вместо да се приберат, те започнаха масови протести. И повече източногерманци успяха да стигнат до посолството в Прага, преди границите да бъдат напълно затворени. В резултат на това Хонекер трябваше да разреши повече влакове от тогавашна Чехословакия до Западна Германия, планирани да преминат през центъра на Дрезден на 4 октомври.
След като вече границите бяха затворени, този втори набор от препълнени влакове стана известен като "последните влакове към свободата" и всеки искаше билет : 2500 души наводниха главната жп гара на Дрезден, блокирайки релсите с надеждата да се качат на борда; други 20 000 напълниха района отвън. С часове блокадата принуди влаковете да чакат южно от центъра на града. Паникьосани, източногерманските лидери се свързват с чешките си другари, като ги молят да върнат влаковете, но Прага отказва.
Така че полицията в Дрезден и Щази решават да се бият през цялата нощ, за да разчистят гарата. В града са изпратени и над 400 източногермански войници, въоръжени с картечници. Документите на Щази записват, че 45 членове на източногерманските сили за сигурност са били ранени и най–малко една полицейска кола е била обърната и подпалена. Протестиращите по–късно разказаха за множество инциденти на полицейска бруталност, както по улиците, така и в набързо организирани центрове за задържане. Отне до ранните часове на 5 октомври, за да преминат поне три от влаковете. Останалите трябваше да бъдат пренасочени през други градове.
Дрезден помогна да се задвижи верига от събития, които ще доведат до падането на стената. Един от старшите помощници на Горбачов, Анатолий Черняев, е дълбоко притеснен от разпространението на "ужасните сцени" на насилие, дискредитиращи както  източногерманския, така съветския режим. Събитията влошиха разделението между Горбачов и Източен Берлин, правейки ги по–малко способни за съвместни действия против протестите.
Лидерите на опозицията, от своя страна, положиха героични усилия, за да гарантират, че бъдещите протести ще бъдат ненасилствени. Те успяха : когато на 9 октомври дисиденти се изправиха срещу силите на държавната сигурност в Лайпциг, големият им брой уплаши държавния апарат за сигурност без насилие. След това движението на съпротивата се прехвърли на север над цялата страна, като в крайна сметка свали източногерманския режим и Стената.
Невъзможно е да се каже със сигурност къде е бил Путин по време на тези събития. Той се погрижи да покрие следите от командването си в Германия, като изгори документи, отчасти за да предотврати попадането им в ръцете на протестиращите.
Но е ясно, че той е прекарал голяма част от края на 80–те години в Източна Германия като член на съветската тайна полиция и няма причина да мислим, че е отсъствал през октомври. Самият Путин си спомня пред интервюиращите с неясни думи как е наблюдавал развитието на събитията : разумно е да се предположи, че той е видял тълпи да поемат контрола в Дрезден "от първа ръка" (с очите си).
Това събитие беше катастрофа от гледна точка на съветските лоялисти и малцина бяха по–лоялни от Путин. По-късно той ще нарече разпадането на Съветския съюз и неговия авторитет в Източна Европа най–голямата трагедия на 20 век. Тъй като го е видял със собствените си очи, той вероятно никога не е забравил преживяването.
Дрезденската катастрофа трябва да е имала огромно въздействие върху него – и разбирането, което може да ни помогне да разберем действията му днес. Политолози като Александър Джордж отдавна теоретизират, че световните лидери функционират според вътрешен "оперативен код", придобит през по–младите години на формиране, на който след това разчитат да ги ръководи години по–късно, когато са на власт.
Събитията от 4–5 октомври 1989 година може много добре да са помогнали за оформянето на оперативния код на Путин. Неговите бързи и агресивни реакции както на народното въстание в Киев по–рано през 2014–та година, така и на по–ранните демонстрации в Москва предполагат, че са го направили. Той видя как тълпите поемат контрола – и не се чувства, меко казано, комфортно с този прецедент.
Този анализ не предвещава нищо добро за бъдещето на украинската криза. Конфликтът в Украйна и произтичащите от него рани в отношенията между Запада и Москва ще тлеят, докато Путин е на власт, тъй като оперативните кодове рядко се променят, след като бъдат определени. След като стана свидетел как протестиращите първо надделяват над местните власти, а след това и над централната власт, той ще направи всичко, което сметне за необходимо, за да предотврати повторението на същия сценарий.
Сега. Теорията за вътрешен "оперативен код", който при това "рядко се променя", и който уж ръководел действията на политическите лидери е несъстоятелна. Човек се променя през целия си живот. Особено аналитичен ум като този на разузнавача, който не може да си позволи да се "отплесне" от действителността. Субективизъм е да се твърди, че събитие преживяно дори не в детството, определя завинаги действията на индивида.
Един "руски" писател, Виктор Ерофеев, който в тези съдбовни за руския народ дни, за по удобно се намира в … Берлин, пък извежда друга психологическа причина за действията на Владимир Владимирович : "Западът прояви учудващо неразбиране и равнодушие към ставащото в Русия. Отблъскваше го и го обиждаше, а той е момче от улицата, не обича обидите. Само победите".
Това правеше Западът. Навираше се двора на Руската федерация. И отговорът беше присъединяването на Крим – за да не се наместят войските на сатаНАТО в пристанището на Севастопол. Всички политически действия на Путин са в отговор на провокациите на наглосаксите. Опитите да се изкара Путин психопат са пропаганда. Западът въобще не е наясно с обществените процеси в Руската федерация. И затова еврочиновникът Жозеп Борел казал : "Тази среща [срещата в Прага на 44 държави за стартиране идеята на Микрон "Европейска политическа общност", на която среща Руската федерация не е поканена] е начин за търсене на нов ред без Русия. Това не означава, че искаме да изключим Русия завинаги, но тази Русия – Русия на Путин – няма място … За съжаление не можете да изградите ред за сигурност с Русия. Русия е изолирана", каза върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел пред репортери, цитиран от Al Jazeera.
Владимир Владимирович го свалят от власт с преврат още от месец март – [14.05 13:01 – © "Оттеглянето" на Владимир Владимирович не се състоя ; 01.10 16:01 – © Виртуалните преврати на ЦРУ ]. А и Русия си е отделна цивилизация и Западът съвсем не ѝ е необходим.
Докато Западът губи източник на суровини и енергия, пазар и влияние на Изток.

https://www.theguardian.com/commentisfree/2014/oct/01/putin-power-east-germany-russia-kgb-dresden
https://www.aljazeera.com/news/2022/10/6/european-leaders-gather-in-prague-russia-not-invited

Няма що да говориш на жабата за океани, она си сака гьола.
:)))

А дали Путин тогава не си е спомнил прочетеното, не е бил роден още, за станалото в същия Дрезден, но през 1945 година! Дело обаче на английската авиация Когато в два нальота е изтрила от лицето на земята Дреден, ползвайки термобомби? Високохуманни , изпаряваш се и толкова!
Никой никога не е установил точния брой на изпаритете се
Цифрата се движи от 25 хиляди до десет пъти повече Жестокото е било, че са изчакали след първия път ,да излезат хора да гасят и да спасяват пострадали и тогава са налетели отново! И това са били обикновени хора и пожарникари!

А бягащите , защо не са отишли при палачите си, да им се извинят ,че са оцелели от бомбардировката?
Там е трябвало до отидат!

с резултат от пръцкането им, са толкова зле с логиката, че направения "анализ" на Путин никак не ме учудва. Всъщност Русия сега се бори само за едно - за оцеляване.
Действията на Путин са на практика принудени, след като Запада му отказа преговори, когато той предложи такива. Именно Запада го вкара в този форсиран вариант - вариант по принуда!

Безполезно, викаш.

Германците помнят.

Прав си! Принудиха го.